Веселин Стойнев: Борисов е вожд-премиер, медиите са негова тонколона

<strong>Как ще опишете политическите събития в България през 2010 г.?</strong><br /><br />Политическите събития бяха сгъстени. Движеха се от скандал на скандал и от реплика на дуплика, съпътствани от всекидневни прояви сутрин и вечер на премиера и вицепремиера по всякакви медии. Затова си мисля, че на хората сигурно им е трудно да отграничат някакви ярки събития, освен ако не си водят специален календар, чрез който да се връщат хронологично към изминалите месеци, за да се подсещат. Ако трябва да погледнем по-общо, хубавото е, че все пак имаме година и половина някакво стабилно мнозинство, липсва политическа криза, въпреки че не сме излезли още от икономическата криза, и надеждите у населението за по-добро бъдеще, ако вече не надделяват, то поне са 50 на 50 спрямо песимистичните очаквания.<br /><br /><strong>Ако обаче се погледнат последните социологически проучвания, излиза, че доверието в правителството на ГЕРБ намалява.</strong><br /><br />Това не е изненадващо, защото довеждането на власт на една съвсем нова политическа сила с хиперочаквания &ndash; такъв беше случаят и с НДСВ &ndash; винаги предвещава някакви разочарования. При едни сравнителен анализ по отношение на ГЕРБ трябва да се каже, че те не са толкова бързи, колкото бяха при предишните три управления. Загубата на доверие към ГЕРБ се движи почти идентично със загубата на доверие към правителството на ОДС. При НДСВ доверието се срина буквално за няколко месеца, докато при тройната коалиция беше различно &ndash; нейното управление априори тръгна с ниски нива на одобрение, които продължаваха да падат. Интересното при сравнението между ГЕРБ и ОДС е, че ОДС чувствително губи доверие в първите година и половина, докато прави реформи, а ГЕРБ губят доверие, мъчейки се по всякакъв начин да не правят, а да имитират реформи. Само да си спомним за антикризисната им програма от пролетта &ndash; нито веднъж не е станало дума досега дали правителството изпълнява тази програма и кои точки от нея евентуално е изпълнило. В този смисъл не може да се прецени коректно дали спадът на доверие би бил по-голям, ако наистина се правеха реформи.<br /><br /><strong>Във връзка с антикризисната програма дори не се разбра дали ГЕРБ приеха някои от критиките на Синята коалиция (СК).</strong><br /><br />ГЕРБ не е системна партия и е трудно да се каже има ли принципна позиция по който и да било въпрос. Това изцяло пасва на стила на това управление.<br /><br /><strong>Как бихте определили този стил?</strong><br /><br />Наричам го волунтаристко-популистки. Има един премиер и един добър финансов ковчежник, който прави някакви абрикадабри с бюджета по всяко време &ndash; от единия джоб вади някакви пари, в другия джоб скрива други пари. Мисля, че никога през последните 15 години не сме живели в такава ситуация на тотална неяснота (дори за експертите) в кой отрязък от време в рамките на бюджетната година какви са публичните финанси в страната, каква е финансовата дисциплина, откъде се получават пари като приходи и къде се преразпределят. Само един пример ще дам от една от последните стенограми на заседание на МС с парите за църквите, които Божидар Димитров внесе. Премиерът заяви колко трябва да са те за любимия му Гигински манастир. След това се оказа, че Димитров е определил пари и за други манастири. Но не стана ясно дали правителството ги е гласувало. Да, това са дребни суми, но по същия начин се преразпределят и едрите суми. Просто премиерът сякаш разполага със собствена цивилна листа &ndash; експертите я изчисляват на около 1 милиард лева, която не се контролира от парламента и закона за бюджета. От нея добрият за Борисов и лошият за публиката финансов министър като един фокусник осигурява пари за едно или друго начинание според нарежданията на премиера. Затова и ГЕРБ няма как да се съобразят с критиките на Синята коалиция, още повече че правителството само по себе си не представлява единен колективен орган. Не са малко случаите, в които министри са изненадвани от позиции и решения на Борисов, изразявали са несъгласие с тях, но това е оставало без последствия. Например министър Трайков поне 4&ndash;5 пъти публично е изразил несъгласие с позиции на премиера по енергийни сделки с Русия. Всичко това показва, че правителството не е колективен орган на управление.<br /><br /><strong>Какви други изводи могат да се направят от публичните стенограми на МС?</strong><br /><br />Предполагам, че те са фризирани, едва ли ги публикуват целите едно към едно. Но впечатлението от тях напомня на стила на управление на Путин. Показват по телевизията как Путин като премиер привиква някой министър, дава му нареждания, които той чинно си записва. И всичко това става пред очите на публиката: добрият вожд-премиер от името на народа управлява директно своите сънародници. От стенограмите на МС се вижда една процедурна припряност, гласуват се или се отхвърлят едни точки; който си е подготвил позиция &ndash; добре, който не си е подготвил &ndash; не получава думата. Тъй като знае, че стенограмите са публични, Бойко Борисов ги използва да говори директно на хората чрез тях. Създава се усещането, че премиерът не говори на тези заседания на своите министри, а направо на населението. Не може да му се отрече на Борисов, че умее да формулира изгодни нему достъпни за хората политически тези от почти всеки управленски въпрос. Друг е въпросът доколко те са състоятелни и последователни. Борисов е единственият премиер и политически лидер досега, който систематично и целенасочено успява да стигне и до последния чобанин и да го накара да разбере каква му е позицията по дадена тема. Когато подхване една теза, той цяла седмица я търкаля по всички възможни медии и няма как да не бъде чут. А &bdquo;народният&rdquo; му език пък няма как да остане неразбран. И именно това е другата особеност на това правителство &ndash; то управлява повече през медиите, отколкото през нормалните административни механизми. Решенията се взимат в крачка, обявяват се пред камера &ndash; на нивата, пред лентата, която ще се реже... след това само се формализират, макар че не е ясно доколко се изпълняват и всички формални процедури по официализирането на управленските решения.<br /><br /><strong>Има теза, че законодателната власт в тази връзка се е превърнала в придатък на изпълнителната власт, който само легализира нейните решения.<br /></strong><br />Точно така е. Проблемът тук е, че ГЕРБ има само едно мнозинство като машинка за гласуване, а няма капацитет да захранва с политика и законопроекти. И това е страшното. Включително и новият изборен кодекс е свидетелство за липсата на такъв капацитет: видяхме как една компилация от стари закони може да си пробие път и как старите парламентарни хиени като БСП и Синята коалиция успяват да спрат нововъведения, които биха били неизгодни за тях. През тази година се видя, грубо казано, схематично, че ГЕРБ може да проявяват много политическа воля, но имат много малко управленски разум. И това противоречие все повече се задълбочава. И се опасявам, че ще се задълбочи дотам, че хората ще започнат да се чудят над дилемата кой е по-добре да ги управлява &ndash; умен крадец или честен глупак. Да не говорим, че трудно се доказва, че честният глупак непременно е честен.<br /><br /><strong>Противоречието, за което говорите, не може да не се задълбочава и поради липсата на кадрови капацитет.<br /></strong><br />Разбира се. Качествата на кадровата банка вече се видяха. От една страна, нямат кадри, от друга страна &ndash; упорито, с рогата напред, държат да наложат именно тези, които очевидно ще се провалят. Като започнем от Румяна Желева, минем през Калина Илиева и свършим с Божидар Димитров. Три класически примера как от самото начало изборът е бил погрешен. С Желева трябваше да се стигне до скандал на европейско ниво, за да я оттеглят. При това загубата беше тройна, защото самият Борисов призна, че Кристалина Георгиева е трябвало да стане вицепремиер. И така не загуби само външен министър и имидж на страната, но и един вероятно добър вицепремиер. За Калина Илиева вече достатъчно се изговори, мисля, че коментарът е излишен. А Божидар Димитров просто беше уволнен за това, заради което не трябваше да бъде назначаван. В кадровата политика на ГЕРБ от самото начало има системно противоречие. Когато искаш да имаш стройна, вярна централизирана партия, съвсем нормално е да я напълниш с хора, които не са личности, които са послушни и няма да разцепят парламентарната група. Но в един момент, когато ти потрябват хора, които да поемат отговорност за управлението, кадровият дефицит се оказва много решаващ и плашещ. Вижте, в правителството най-добрите министри всъщност не са от ГЕРБ, те са привнесени отвън, от среди, по-скоро близки до СК или до някакви експертни, професионални и бизнес кръгове. В парламента толкова безлично мнозинство не сме имали досега, същото е и в администрацията &ndash; на национално и на местно ниво. Дефицитът на кадри спешно трябва да бъде запълнен по някакъв начин. Очевидно в бъдеще това няма да може вече да става по формулата заместник-министър от ДСБ в лично качество, тъй като и СК достатъчно стратегически програмирано се опитва постепенно да се превърне от подкрепяща правителството в изцяло опозиционна политическа сила. Моята прогноза е, че с наближаването на изборите СК окончателно ще се разграничи от ГЕРБ.<br /><br /><strong>Говорехте преди малко за &bdquo;добрите министри&rdquo; &ndash; кои според вас са отличниците на правителството, разбира се, изключвам премиера?</strong><br /><br />Би трябвало при тази оценка да се стъпи на нещо обективно като социологическите проучвания и рейтингите. Според резултатите от последните месеци това са Цветан Цветанов, Росен Плевнелиев, Мирослав Найденов Трайчо Трайков. Тъй като това е правителство на най-успешния пиар, тези министри не са неизкушени да следват образеца на премиера. Найденов осъществява не по-малко показни акции от Цветанов в МВР &ndash; например предколедното ходене по магазините с цел намаляване на цените, което не стъпва на никакви законови лостове за повлияване върху цените, а е просто една демонстративна кампания.<br /><br /><strong>А конкретно за политика на годината според класацията на радио &ldquo;Дарик&rdquo; &ndash; за работата на вътрешния министър какво ще кажете?</strong><br /><br />Едно от основните очаквания, заради което ГЕРБ дойдоха на власт, беше да въздадат някаква възмездна справедливост за целия 20-годишен преход. Цветанов работи в тази насока и това е може би нещото, с което правителството що-годе може да се похвали. Имам предвид някои успехи от началото на годината. Но все пак трябва да се каже, че този висок процент на одобрение на министъра и на полицията като институция по-скоро трябва да се чете като очаквания, а не като признания за реално свършена работа. Хората са толкова обезверени от липсата на елементарна възмездна справедливост през тези 20 години, че са готови най-малкото да ръкопляскат. Но това одобрение намалява като тенденция и ще продължи да намалява заради прекаляването с пиара и липсата на съдебен резултат. Защото вече цяла година няма нито един осъден по тези знакови дела. Въпреки че съдебната система се смята за корумпирана, един мач, фигуративно казано, все пак се играе пред съдия и това е обективният резултат, по който могат да се оценяват успехите на полицейските акции. И доколкото одобрението за действията на МВР започна да ерозира, премиерът се хвана за следващия коз &ndash; магистралите. С тях ще се опита да помпа доверие, защото те са нещо видимо, може да се пипнат, така да се каже.<br /><br /><strong>Изграждането на магистрали, метростанции, спортни зали и пр. дава възможност на Борисов да се разграничава и отличава в съревнованието с досегашните управления.</strong><br /><br />Така е. Предишните правителства престъпно бяха изостанали по отношение на магистралите. Много е хубаво, че ГЕРБ ще инвестират в тях. Но при условие че всички сектори в страната са толкова зле, винаги е резонен въпросът защо се инвестират сериозни пари точно в този, а не в друг сектор. Защо ГЕРБ не налеят няколко милиарда в здравеопазването, в образованието...<br /><br /><strong>Защото резултатите няма да са видими, няма да може самият премиер да се бие в гърдите, че лично ги е постигнал?</strong><br /><br />Именно &ndash; резултатите от инвестирането в наука, образование и здравеопазване не биха могли да се консумират в рамките на мандата на това правителство. <br /><br /><strong>Какво излиза &ndash; заради едното тщеславие и помпане на подкрепа за втори мандат здравеопазването и образованието достигнаха дъното?</strong><br /><br />Според старата поговорка все мислим, че сме достигнали дъното, а продължаваме да копаем надолу. Забравих да спомена преди, че това е другият голям личен кадрови провал на Борисов &ndash; трима министри на здравеопазването за една година. И никакво помръдване на здравната реформа. Това е най-крещящият пример за отказ от реформиране на наистина лошото наследство от всички досегашни правителства в може би най-затъналия обществен сектор. Разсъжденията на премиера са в стила &bdquo;ако е възможно някак си да се наведем, докато бурята отмине&rdquo;. <br /><br /><strong>Познат стил...</strong><br /><br />Но тя няма как да отмине. И той постоянно пита: &bdquo;Ама три милиарда малко ли са?&rdquo;. Ами малко са, може и десет милиарда да са малко. Но спрямо какво са малко или много? Да, има огромни течове в системата, но те ще продължат да се увеличават, защото не се прави нищо освен изчакването на бурята да отмине. Всъщност по-общо погледнато, според мен правителството на ГЕРБ е заложник на собствената си илюзия, че въздавайки някакво възмездие, ще постигне и социална справедливост. Тоест, като хванат лошите и прекратят течовете, ще напълнят кацата и ще започнат да я преразпределят. Не съм икономист, но мога да кажа, че това само по себе си е икономически невярна постановка. И тя се опровергава и на ниво бюджет. Да предположим, че от страх в момента корупцията е понамаляла. Въпреки това и въпреки кризата обаче бюджетните постъпления не нарастват, и то в ключови сектори. Именно спрямо контрабандата, точенето на ДДС и пр. Би трябвало да се усети здравата ръка на контрола &ndash; но не. Правителството дори само постигна увеличаване на сивата икономика, вдигайки драстично акциза на цигарите. Това моментално доведе до увеличаване на черния пазар на цигари на 40&ndash;50%.<br /><br /><strong>А къде отиват парите от контрабандата?</strong><br /><br />Това може да каже вътрешният министър, ние само можем да предполагаме. Но винаги е имало достатъчна степен на сигурност, че контрабандата се покровителства от управляващите към конкретния момент или поне от отдавна влезли във властта разработени канали, които се преформулират и адаптират при всяка следваща власт, така че и тя да участва в тях. Това, разбира се, е едно теоретично твърдение, което следва да се докаже.<br /><br /><strong>Има ли според вас белези, които да показват целенасочено прегрупиране на бизнес кръгове около новото правителство или опити за разчистване на бизнес територии?<br /></strong><br />Такива белези няма как другояче да се хванат освен през медии. А за съжаление другата негативна черта през тази година и половина е, че в медиите все по-малка чуваемост имат гласовете на критиката. Почти изцяло липсват по-задълбочените анализи и разследващата журналистика. Гражданството поради това няма как да знае точно какво се случва или се е случило с бизнес кръговете.<br /><br /><strong>ГЕРБ дойде на власт и заради обещанието да се справи с обръчите от фирми на ДПС...</strong><br /><br />Барбекюто на Доган още не е бутнато.<br /><br /><strong>Емел Етем няма обвинителен акт, Джевдет Чакъров също...<br /></strong><br />Подозренията са, че се разиграва дългосрочна игра с ДПС и че в един момент ДПС може да стане стратегически партньор на ГЕРБ. Не трябва да се забравя вечната роля на движението като политически балансьор.<br /><br /><strong>Сигурно неслучайно точно сега от ДПС заговориха за пореден завой надясно...</strong><br /><br />Ако сме добронамерени към ГЕРБ, бихме могли да кажем, че нещата отново са на ниво недостатъчен капацитет и некадърност. Едно е да обещаеш, че ще вкараш някого в затвора, друго е след това да се опиташ да го направиш. Доказването особено на икономически престъпления е изключително сложно, само с някакви СРС-та не става, те не са достатъчни за съда. Така че нека да допуснем все пак, че не е по силите на ГЕРБ да изпълнят тези свои предизборни обещания, а не че им липсва политическа воля. Макар че на мен не ми се струва това да е единствената причина. Защото можеха за това време поне барбекюто на Доган да съборят. Затова и споменах за резонните подозрения за някаква игра с ДПС.<br /><br /><strong>Казахте, че в медиите липсват задълбочени анализи, че намаляват критичните гласове. Какво се случи с четвъртата власт през 2010 г.?</strong><br /><br />Т.нар. четвърта власт все повече се превръща в рупор, в тонколона на управлението &ndash; в прост ретранслатор, който няма не критична, няма дори аналитична функция да предаде една новина съдържателно, съпоставяйки я с нещо, случило се два-три дни по-рано. Имаме директни облъчвания като от радиоточка на премиера или вътрешния министър най-често, почти никакво задаване на въпроси, почти никакво питане за принципи и последователност в политиката. Приема се не само от страна на широката публика, но и от страна на журналистите, че всяка заповед (или новина) е предпоследна, включително например и последната номинация на Цветанов за кандидат-президент на ГЕРБ, която направи Борисов. Никой няма да бъде учуден, ако след два месеца същият този премиер каже: &bdquo;Няма да е Цветанов&rdquo;. И това няма да бъде проблем за никого. Тоест всички възприемат толкова нормално и спокойно този ad hoc волунтаристки стил на управление, че това дава изключителна широта на премиера в политическото пространство, което си е създал около себе си, да бъде противоречив, непоследователен, безпринципен, всякакъв, но във всеки един момент да бъде истински съгласно възприетия стил на управление. Това за него е добре. От друга страна, за цялата политика то е много опасно и вредно, защото цялата публичност днес се крепи само на един човек и на неговата моментна позиция. Ако за миг си представим, че Бойко Борисов изчезне, веднага ще настъпи политическа криза. Защото нито партия ГЕРБ, нито останалите политически сили, които разполагат с някакво обществено доверие, са способни да се справят със ситуацията. Целият политически истаблишмънт след изборите миналата година е конструиран около премиера, и то около неговата личност, а не около позициите му, принципите на правителството или изградените властови структури. Ние сме на практика в една царско-хрушчовска ситуация, в която един човек нещо казва, а хората му вярват, защото в момента на казването то звучи истинно. Когато Борисов казва, че сутрин като малък е изяждал по 12 яйца, той е убедителен в непосредствеността си и публиката му вярва. И тази вяра, че е искрен и непосредствен, се прехвърля и върху други негови твърдения, като например за доносниците от ДС. <br /><br /><strong>Последователен ли е Борисов в позициите си спрямо лицата с принадлежност към ДС?<br /></strong><br />В тях няма грам принципност. Едни от ДС са добри, други &ndash; лоши, същевременно Тодор Живков е най-добрият управник, посланиците ченгета ни излагат в ЕС, защото са от ДС, но офицерите и доносниците на ДС в МВР не са лоши...<br /><br /><strong>...Както и областните управители или депутатите ченгета.</strong><br /><br />Да, но пък в същото време взима оставката на Божидар Димитров именно заради принадлежността му към ДС. Никаква последователност и принципи няма в тези позиции. Те са изпълнени с противоречия, но хората това някак си не ги впечатлява, приемат го за даденост. А и всеки може да види своето удовлетворение в тези негови лъкатушения. Тези, които ненавиждат ДС, се радват, че премиерът иска да отзове ченгетата посланици. Други са доволни, че няма да ги махнат от МВР, от парламента и останалите институции. А за по-голямата част от населението важното остава, че премиерът е гледал кокошки и е изяждал сутрин по 12 яйца.<br /><br /><strong>Така или иначе обаче не можем да говорим дори за частична лустрация.<br /></strong><br />Не можем, разбира се. Няма нито законова основа, нито някакви общовалидни критерии. Искат се оставки неофициално, призовава се президентът да отмени укази, които правителството формално е приело. Това не е лустрация. Лустрация би било, ако принципно се реши със закон, че дадена категория хора не може да заема конкретно определени държавни постове. Освен че е безпринципно, това, което сега се случва, е и несправедливо.<br /><br /><strong>Случващото се има и друг аспект. В огромна степен то е шамар за всички, които през годините са гласували със синя бюлетина. Защото практически почти неограниченото отваряне на архивите на ДС се извършва по закон, изработен от тройната коалиция. А доколкото сега ще има някакви лустрационни последствия от разкритата принадлежност на един или друг към репресивния апарат на комунистическото управление, те ще се извършат от ГЕРБ. Тези две неща бяха основна мисия на правителството на ОДС.</strong><br /><br />Така е, това наистина е болезнен въпрос тъкмо за избирателите на СК, а не за избирателите на ГЕРБ. Защото голяма част от представителите на ГЕРБ са свързани по някакъв начин с бившите силови структури. <br /><br /><strong>Извън полезрението ни засега остава съдебната власт... <br /></strong><br />Съдебната власт дълги години беше под външен натиск за реформи за публична отчетност. Но този натиск не можеше да бъде ефективен, без да е съчетан с натиск отвътре. През последната година за пръв път се случи нещо подобно. Първо прокуратурата мина изцяло на страната на МВР, а съдът се оказа притиснат, от една страна, от самото управление, а от друга &ndash; от общественото мнение. Разбира се, дотолкова, доколкото това управление има най-големи способности да комуникира и да мобилизира директно обществена подкрепа. Но натискът върху съда както е полезен, така е и много опасен. Защото има все повече белези за полицейщина. Факт е, че в силовите ведомства липсата на правна култура като цяло вече е на път да стигне до критичния си минимум. Това е в някаква степен разбираемо. Лошото е наличието на същата липса на правна култура и у населението. И тази комбинация може да доведе до непоправими вреди. Защото българското общество като редица други не особено развити общества не е далеч от идеята, че престъпникът трябва да се разстрелва на място. А е достатъчно доказателство някой да бъде обявен за престъпник, когато са го дали по телевизията със сложени белезници.<br /><br /><strong>Бях ужасена през пролетта от резултатите от представително социологическо изследване, според което близо 60% от анкетираните искат извършителите на престъпления да бъдат наказани на всяка цена, дори с риск да бъде осъден невинен.<br /></strong><br />Това не е уникално за България. Така е и в други държави без демократични традиции. От друга страна, когато имаме и общество, което постоянно страда от липсата на справедливост, този отговор не е учудващ. Много са свидетелствата, че съдии са корумпирани, че са част от престъпния свят. Но институционалното говорене срещу съда като такъв и слагането на всички под общ знаменател е изключително опасно, защото в крайна сметка правовата държава означава разделение на властите и независим съд.<br /><br /><strong>Освен това съдът тук се приема като изпълнител, което е погрешно. Съдът трябва да е арбитър, който преценява единствено представените от страните факти и доказателства. Ако те не са налични или са недостатъчни, той няма как да се произнесе осъдително за виновността на даден обвиняем. И веднага го обвиняват в поставяне на чадър...</strong><br /><br />Именно, в българското публично пространство отдавна е наложена като самоочевидна тезата, че съдът е на страната на борбата с престъпността. Трудно е да убедиш хората, че на съда не му е работа да се бори с каквото и да било, че той не може да бъде на ничия страна. Това е първото. И второто е, че когато не се постигне присъда за човек, за когото всички са предварително убедени, че е престъпник, контрата не може да бъде у съда. При правителството на ГЕРБ наистина неправомерно успя да се прехвърли цялата отговорност върху съда. А поради липсата на достатъчно гласовити и чуваеми в национален мащаб медии хората по никакъв начин не могат да схванат, че в редица от знаковите дела на това управление вината за провала е изцяло на прокуратурата, която не може да събере доказателства, разделя неправомерно дела и т.н. Разбира се, има и трето мнение &ndash; малко коригирано след промените в НК и НПК през годините, че все пак българското наказателно законодателство е писано от адвокати, така че в него са заложени системно всякакви вратички за адвокатски номера. Да не говорим и за твърдението, че най-добрите юристи все пак са адвокати и съдии, а не прокурори. И ако сметнем, че в прокуратурата наистина са добронамерени да вкарат извършилите престъпления в затвора, те не могат да успеят, защото макар и политически мотивирани, волята и желанието им не са достатъчни.<br /><br /><strong>Добре, но част от промените в НПК, а и готвените закони за специализирания съд и за отнемането на неправомерно придобито богатство търпят редица основателни критики, защото ограничават граждански и човешки права.</strong><br /><br />Точно така. При това управление по всичко личи, че отиваме в другата крайност. Досега с елементарни номера като представяне на болнични, неявяване на защитник или на свидетел дела се точиха по 5&ndash;10 години. Сега стигнахме до обратната крайност. Групи хора да могат да бъдат съдени по някаква бърза процедура, която много напомня на Народния съд. Мисля, че управляващите под натиска на опозицията и международната общност вече се усетиха и ще коригират тези текстове от законопроектите. Но със същата идея се върви и към полицейщина и аз не разбирам защо пак няма публична чуваемост за това, което изключително страшно прозвуча от устата на премиера, че трябва да се подслушват всички на власт в момента. Това е в нарушение на закона за специалните разузнавателни средства, защото директно се вменява като законосъобразно подслушването на хора само защото сега заемат някакви постове в държавата, а не защото има достатъчно данни за извършени от тях престъпни деяния. Освен това е характерно за една сталинистка държава. Показва и че премиерът няма елементарна демократична правна култура. Това впрочем важи и за вътрешния министър, който до ден днешен не разбра, че проблемът при случая с горнооряховските лекари не е в това, че е разсекретил информацията, а че събраната чрез СРС информация се използва само и единствено за целите, споменати изрично в закона. Огласяването й от Цветанов пред парламента съвсем очевидно не засяга наказателното производство или националната сигурност. Абсолютно различно беше, когато в съдебната зала по делото срещу бившия военен министър Цонев бяха представени записи от СРС пред журналисти. Не е допустимо Цветанов като вътрешен министър да не знае МВР по какви закони работи.<br /><br /><strong>Неведнъж в нашия разговор засегнахме и темата за обществото ни &ndash; директно и индиректно. Какво ще допълните?</strong><br /><br />Най-сериозният ни проблем според мен е, че сме едно изключително малко общество и винаги сме страдали от липса на критична маса хора, които да могат да зададат някакъв стандарт, някакъв дневен ред в обществена полза и да повлекат останалите след себе. Нямаме вече никакви елити. Не говоря за политически, а за професионални, културни, признати елити...<br /><br /><em>*Веселин Стойнев е роден през 1970 г. в София. Магистър по философия от Софийския университет и по политология от Централноeвропейския университет в Будапеща. Работил е като репортер, редактор, коментатор и зам.-главен редактор във вестниците &bdquo;24 часа&rdquo;, &bdquo;Сега&rdquo; и &bdquo;Градски вестник&rdquo;. Автор на коментари и анализи в &bdquo;Сега&rdquo;, &bdquo;Дневник&rdquo;, &bdquo;Градски вестник&rdquo;, &bdquo;Култура&rdquo;, &bdquo;Rolling Stone&rdquo;, &bdquo;Правен свят&rdquo;, &bdquo;Медиапул&rdquo; и др.</em><br /><br /><strong>С Веселин СТОЙНЕВ разговаря Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</strong><br />