„Преди 2 години край Ниш бе намерен обесен Тодор Петров - секретен сътрудник на НРС преди 1989 година, с когото поддържах тесни контакти. Той ни информираше за положението на българската народност в Западните покрайнини. На няколко пъти бе арестуван от сръбските служби, а през 1987 г. бе подлаган на изтезания, от които получи сериозни увреждания. Официалната версия на сръбските власти е самоубийство. Моята е съвършено друга.“
<p>Това разказа в специално интервю за ГЛАСОВЕ независимият депутат Велизар Енчев по повод на внесения от него проектозакон за закриване на Комисията по досиетата и обясни какви конкретни нарушения е извършвала тя, заради които преди дни сезира Прокуратурата.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50715_sDQvBlSpLokh1DuKQniwfiMVnszXDL.jpg" style="height:511px; width:430px" /></p>
<p> </p>
<p><strong>- Г-н Енчев, обявихте, че внасяте в парламента проектозакон за закриване на Комисията по досиетата, която работи от 8 години, според вас – неоправдано скъпо и с възможни опасни последици. Моля ви, пояснете тази ваша теза.</strong></p>
<p>- Комисията по досиетата е съставена на партийно-квотен принцип, поставящ под съмнение обективността в нейната работа. Доказателство за това са десетките публични изявления на членове на Комисията, които не крият своите идеологически възгледи.</p>
<p>Законът за досиетата всъщност е дело на една порочна тройна коалиция – БСП, ДПС и Сините. През 2006 г. те приеха закон, с които преследваха свои партийно-егоистични цели. БСП – за да прехвърли вината на БКП върху подчинените ѝ тайни служби. ДПС – за да обслужи Турция с разкриването на имената на нашите сътрудници мюсюлмани. СДС – за да докаже своя пещерен антикомунизъм.</p>
<p>И вижте каква идейна перверзия наблюдавахме – преди 8 години председател на комисията стана Евтим Костадинов – член на Висшия съвет на БСП, бивш приватизатор в Добрич, бивш милиционер в град Толбухин. Същият Костадинов получи втори мандат като шеф на комисията от ГЕРБ. И знаете ли защо? Защото обяви, че досието на тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов в ДС не го прави ченге, понеже бил само дребен технически сътрудник – шофьор и куриер.</p>
<p><strong>- Какви конкретни нарушения е извършвала комисията, за които твърдите, че трябва да бъдат разследвани, и ги давате на Прокуратурата?</strong></p>
<p><em>- </em>Много от съхраняваните в Комисията документи на бившите тайни служби продължават да са строго секретни и тяхното разкриване сериозно ще увреди интересите и авторитета на България в международен план.</p>
<p>Така например в разкрити шифрограми на балканските и арабските резидентури на външното ни разузнаване преди 1991 г. (до които има достъп всеки посетител на читалнята на Комисията) не е заличено точното време на изпращането им от радиоцентъра в посолствата.</p>
<p>Това позволява шифрограмите да се дешифрират от местните контраразузнавателни служби и да се разкрие самоличността на наши сътрудници на Балканите и в Близкия изток, което има непоправими последици за тях и техните семейства. </p>
<p>Непрофесионалното заличаване на имена на чужди граждани – сътрудници на нашето разузнаване, както и обявяването на имена на офицери от цивилното и военното ни разузнаване, „осветява“ методите и средствата на работа в тези региони на съвременните ни разузнавателни служби.</p>
<p>Не без значение е и прекалено либералният режим за достъп до разсекретени документи, което позволява на чужди граждани (или на свързани с тях лица) да четат и преснимат разузнавателна информация. Подобна практика не съществува в нито една от бившите социалистически страни в Източна Европа.</p>
<p><strong>- Казвате, че правомощията на Комисията по досиетата могат да се осъществяват от НРС, ДАНС и Служба "Военна информация". Как би следвало да се случи това?</strong></p>
<p>- През изминалите 9 години, в изпълнение на приетия от Народното събрание закон, Комисията по досиетата изразходва над 30 млн. лева, като в тази сума не влизат недвижимите материални активи.</p>
<p>От чисто финансова гледна точка е целесъобразно тази дейност да се върши от специализирани звена в Националната разузнавателна служба (НРС), Служба „Военна информация“ и Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), в рамките на бюджетите на тези три институции. Това ще е сериозна икономия за държавния бюджет, която може да се пренасочи за социална дейност.</p>
<p>След отменянето на настоящия закон, който показа своите слабости и нанесе поражения върху националната сигурност, Народното събрание може да приеме нов закон за съхранение и достъп до документи на бившите специални служби, чиито изпълнители да бъдат НРС, Служба „Военна информация“ и ДАНС. </p>
<p>В края на краищата с тази материя трябва да работят професионалисти, а не дилетанти. Става дума за държавни тайни с давност от сто години, които са сърцевината на националната сигурност.</p>
<p>Вие мислите ли, че в Унгария например Виктор Орбан е позволил да се отворят архивите на унгарското външно разузнаване и се разкрият агентите на Будапеща в Румъния, където живее огромно унгарско малцинство? </p>
<p><strong>- Ако е така, защо толкова години се харчат толкова пари и се ангажират толкова хора? Кой има интерес от това?</strong></p>
<p>- Вече казах: БСП е с болна съвест заради криминалния преход, който тя ни осигури, затова реши да прехвърли своята вина на тайните служби. За тази цел ги анатемоса, при това в съюз с ДПС и СДС.</p>
<p>Това никога няма да го простя на червените барони. Защото, изпирайки биографията си с този закон, червената номенклатура удари в сърцето системата за национална сигурност.</p>
<p><strong>- Вашата теза е, че с разкриването на имената на разузнавачи се заплашва животът им. Бихте ли пояснили? Би било добре и да дадете конкретни примери.</strong></p>
<p>- Когато разкриете името на офицера от НРС в Египет, Йордания, Македония или Турция, вие всъщност „осветявате“ всички негови тайни, полуявни и явни контакти.</p>
<p>В читалнята на Комисията по досиетата всеки гражданин може да прелиства секретни документи, както чете готварска книга, даже да преснима шифрограми и поверителни доклади и анализи. И нека псевдодемократите не ми говорят, че имало давност за тайните.</p>
<p>Каква давност да има за нашите интереси в Македония, където македонизмът обезбългари милион наши братя и сестри?</p>
<p>Пример? Преди 2 години край Ниш бе намерен обесен Тодор Петров - секретен сътрудник на НРС преди 1989 година, с когото поддържах тесни контакти. Той ни информираше за положението на българската народност в Западните покрайнини. На няколко пъти бе арестуван от сръбските служби, а през 1987 г. бе подлаган на изтезания, от които получи сериозни увреждания.</p>
<p>Официалната версия на сръбските власти е самоубийство. Моята е съвършено друга. Но за това – друг път.</p>
<p><strong>- Ще цитирам някои от думите на члена на Комисията по досиетата Екатерина Бончева, която в понеделник отказа да седне редом с вас в студиото на Нова телевизия, но след вашето гостуване коментира тезите, които изложихте. Цитирам: „Ние работим осем години и нямаме нито един спокоен ден без натиск от структури на ДС. Това не е държава, това е някакъв разграден двор. Какво искат тези хора? Тези хора искат държавата такава, каквато е била преди 1989 година. Големият проблем на тази държава е, че в началото на 90-те години нямаше лустрация. Ние сме свидетели на постоянен саботаж да бъде прочетено и осмислено миналото“. Моля ви, коментирайте. </strong></p>
<p>- Като офицер от външното разузнаване работех за интересите на България в Сърбия, Македония и Косово в периода 1986-1997 година. Всичко съм описал в книгата си „Аз бях в разузнаването“, в която е приложен и компакдиск с пълното ми работно и лично дело, там е всичко, абсолютно всичко.</p>
<p>Ако трябва да бъда лустриран, защото съм участвал в създаването на български организации и партии в Македония и Сърбия, значи заслужавам тази лустрация.</p>
<p>Ако ще бъда лустриран, защото съм търсел и намирал хора в Скопие, Белград и Прищина, които по време на войната в Югославия са ни информирали и помагали за отстояването на нашите интереси по тези земи, значи съм за лустрация.</p>
<p>Щом изобщо говорим по този начин и вменяваме вина на работилите за Родината си, значи сме стигнали дъното на самоунижението и нихилизма.</p>
<p><strong>- Екатерина Бончева категорично опроверга да има хора, пострадали от отварянето на досиетата. Как ще ѝ опонирате?</strong></p>
<p>- С Бончева не съм способен да споря. С примитивизма е глупаво да се полемизира. Но ако бях чужд агент на България в Македония, Сърбия, Гърция, Турция и прочета това интервю, ако видя Бончева и омразата ѝ към ченгетата, повярвайте ми – веднага бих се отрекъл от България. Нещо повече – бих проклел деня, в който съм решил да служа на тази неблагодарна държава.</p>
<p><strong>- И един последен, но според мен много важен въпрос. Какво е вашето обяснение, защо вече толкова години всички офицери от ДС се слагат под общ знаменател и той е „ченгета“. </strong></p>
<p><strong>Защо не се намери някой, който ясно и категорично да разграничи дребните и угодливи доносници от разузнавачите, чиито имена във всяка нормална държава се пазят в тайна – поне докато са действащи? </strong></p>
<p><em>-</em> Ще ви изненадам. Вината не е нито в партиите, нито в елита, нито в олигархията. Вината е в самите нас. За четвърт век народът ни ужасно обедня, но и оскотя душевно. Той загуби своята чест и забрави що е това лично достойнство. А без лична чест няма и национално достойнство.</p>
<p>Как да оцениш хората, работили за интересите на своята страна, след като ценностите са тотално подменени – бялото вече е черно, а черното се приема за кристално бяло? Държава, в която мутрите са еталон за подражание, а разузнавачите се наричат „ченгета“, е обречена.</p>
<p>Знаете ли какво ми се случи преди десетина дни, когато предложих на депутатите да намалим великденската ваканция на парламента и да почиваме както всички граждани. След пороя от обиди и клетви към мен и семейството ми подробно описах във Фейсбук този позор в Народното събрание и добавих, че някои от депутатите се държат като мутри.</p>
<p>На следващия ден до мен се доближиха депутатите от ГЕРБ Михов (Габрово) и Тачев (Червен бряг) и в желанието си да ме провокират, демонстративно започнаха да си разменят тези реплики: „Този вчера ни наричаше мутри. Ти как мислиш, кое е по-лошо – да си мутра или ченге? Ами да - по-достойно е да си мутра, отколкото ченге, като това тук…“.</p>
<p>Слушах ги спокойно и тъжно се питах: „Какво правя тук сред тези типове?“.</p>
<p>И какво падение! Мутри ме наричат ченге, а аз нямам право да реагирам и съм длъжен да запазя самообладание.</p>
<p>Наистина, какво падение за един офицер от националното разузнаване!</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>