Велислав Минеков: Българският Лувър е Цанковият камък на ГЕРБ

Велислав Минеков: Българският Лувър е Цанковият камък на ГЕРБ
Министерството на Вежди Рашидов се занимава със строежи, защото така главният мултак може да краде. Това заявява в интервю за вестник „Галерия” известният скулптор Велислав Минеков. Според него цялата институция се е превърнала в Министерство на ремонтите на културните обекти. Минеков, който е в ръководството на „България за гражданите”, твърди, че формацията му няма да се коалира с ГЕРБ при никакви обстоятелства.
<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Професор Велислав Минеков е завършил скулптура през 1986 г. в Художествената академия, в която сега е преподавател, в специалността &bdquo;Метал&ldquo;. Специализирал e металодизайн в Хамбург при проф. Юрген Бирт. Автор е на много изложби у нас и в чужбина. Член на УС на Съюза на художниците в България, почетен член на Европейския център за скулптура и реставрация в камък, Wunsiedel, Германия, член на Съюза на професионалните художници BBK, Германия. Член е на Националния съвет на &bdquo;България на гражданите&ldquo; с лидер Меглена Кунева.</p> <p><strong>В едно интервю за Националното радио изразихте опасение, че ремонтът на </strong><strong>П</strong><strong>аметника на Цар Освободител ще бъде придружен отново с кражба на пари или със злоупотреба. Можете ли да разкажете за нашите читатели в какво точно ще се състои тя</strong><strong>?</strong><strong> </strong></p> <p>Всъщност ремонтът на Паметника на Цар Освободител повече прилича на партийно финансиране или финансиране на нечии джобове, отколкото на ремонт. Направо се съмнявам, че една сума от милион и 200 хиляди може да бъде похарчена за реставрация, тъй като цената за едно елементарно почистване на паметника, от коeто той се нуждае, дори и след разговор със специалисти не надхвърля сумата от 50-60 хиляди лева.</p> <p>&nbsp;<strong>А са отпуснати милион и 200 хиляди. </strong></p> <p>Там се задават от едно руско дружество един милион и 200 хиляди лева. Първо, аз се учудвам къде са гласовете на русофилите в този миг, когато виждат каква подигравка се извършва с коня. Допълнителна подигравка беше той да се появи в медиите с отрязаните си по касапски начин крака и абсолютният вандализъм, по който беше извършена тази перверзия. Всъщност конят беше прерязан с ъглошлайф, така както може да се отреже канализационна тръба. Не ми е ясно как ще стане възстановяването на това прерязване. Като специалист точно в тази област, мога да говоря с изключителни подробности, които едва ли ще достигнат до читателите. Но аз знам, че се извършва нещо, което е, първо, излишно и след това, унищожаващо наистина тази творба. Всъщност най-красивият български паметник вече е унищожен.</p> <p><strong>Как ще го осакатят с този ъглошла</strong><strong>й</strong><strong>ф? Какво означава това? </strong></p> <p>Това прерязване е тежко нарушение на металната маса. Възстановяването като височина и като характер на използвания метал е технологично почти абсурдно да бъде същото, което е било използвано в годините, когато той е бил отлят. Предполага се, че там ще бъдат покрити по някакъв начин с цветни моливчета петната, които ще останат от заваряването, и след години, разбира се, всичко ще блесне и ще се видят щетите, които са нанесени. Конят ще се превърне в пантера. Но тогава ще бъде много късно. А правителството на Борисов няма да го има и само ще цъкаме възмутени. Това е единственото, което ще можем да направим.</p> <p><strong>Т</strong><strong>оест</strong><strong> ще останат белези по местата, където са отрязани краката на коня.</strong></p> <p>Бедата не е само в тези белези. Бедата е, че той ще бъде изчистен, както се разбира, от античната си патина. На тази патина всички нормални хора по света държат много. Антична патина се получава трудно, тя е ценна, тя е част от историята на този паметник. Освен това този тип патина всъщност спира по-нататъшни оксидационни процеси по самия метал. Тя е предпазващият слой. В момента, в който тя бъде почистена, този метал отново ще започне своята оксидация и ще я образува отново с годините. Това означава унищожаване на повърхностния слой на паметника. Така че това е още една намеса, която е непрофесионална. При почистване с пясъкоструен апарат и кварц щетите могат да са още по-ужасяващи.</p> <p><strong>Доколкото разбрах, това беше централната идея &ndash; да се почисти от тази зелена патина паметника. Иначе от какво друго да го чистят?</strong></p> <p>Странно е, че една тържествена личност, представител на тези, които ще извършат ремонта, вероятно беше представител на Строителната камара, патетично заяви за неграмотната публика, че проби от патината ще бъдат дадени в БАН за изследване. И тъй като това е една глупост, която аз и специалистите разбираме, по същия начин можем да го посъветваме да даде проби от чешмяната вода в БАН, за да изследват доколко тя е мокра. Съветвам този специалист да опита морската вода и да ни каже дали е солена.</p> <p><strong>А какво трябва да се извърши? </strong></p> <p>Единствената намеса беше всъщност да се почистят някои петна от оксидиран остатъчен цинк и калай, по-скоро грозни, отколкото вредни. Паметникът има няколко наранени места от бомбардировките в София. Необходимо е заваряване при специален режим и предварително заплавен материал на някои малки рани и несъвършенства, допуснати още в първоначалната отливка. Трябва почистване в скрити места и дефектоскопия във връзките на отделните елементи и сглобки. Това са елементарни операции и можеха да се извършат на място.</p> <p><strong>Може ли да се каже, </strong><strong>че </strong><strong>му беше излишно цялото рязане, махане и чистене?</strong></p> <p>Предложение за подобно почистване е имало през годините няколко пъти. Бившата министърка Емма Москова ясно е заявила, че не е нужна каквато и да било интервенция върху този паметник. И това е, защото интервенциите са със съмнителен характер. Например в момента изчистването, което по стар селски метод ще бъде направено с киселина или пясък, може да унищожи сглобките, от които са направени отделните конструкции от бронз. Това вече ще бъде наистина трагедия и тогава ще трябва основен ремонт на паметника, който направо не знам как може да бъде извършен.</p> <p><strong>Кой го върши? Как се избир</strong><strong>а</strong><strong>т хората, които да го направят? </strong></p> <p>Това, разбира се, е тайна на министерството. Не вярвам в това, че е имало обществена поръчка. Парите са със загадъчна поява. И аз много бих желал да знам всъщност ние ли лъжем руснаците, или руснаците по някакъв начин не са точно тези, които очакваме, и това е по-скоро спонсориране. Или дори спонсориране от КГБ на управляващата партия. Основната тайна в целия този ремонт е неизвестна на широката публика. Всъщност трябва да се заздравят основите на паметника, тъй като там е възможно още едно огромно копаене. Една голяма мафиотска групировка вече мечтае да строи многоетажен подземен паркинг, който да й бъде отдаден на концесия за десетки години напред. Разбира се, това те ще построят за собствена сметка, тъй като плячката е огромна. Там ще паркират скандалните коли от парламента, там ще паркират богаташите, които спират в центъра, там ще паркират дори общинските чиновници. Единствено едни подземни води задържат възможния строеж.</p> <p><strong>И така ще се спасят от синята зона.</strong></p> <p>Точно така. Това може да бъде гарантирана с години и векове напред печалба.</p> <p><strong>Т</strong><strong>оест</strong><strong> беше абсолютно излишно този паметник да бъде махан оттам и да бъде местен? </strong></p> <p>Абсолютно излишно. Дори едно измиване беше достатъчно за начало.</p> <p><strong>Това повдига по-общия въпрос доколко бумът на строителство на музеи и най-различни обекти, свързани с културата, не </strong><strong>е</strong><strong> по-скоро средство за кражба на пари, </strong><strong>вместо</strong><strong> желание да се даде принос в културното развитие на България. </strong></p> <p>Ние от &bdquo;България на гражданите&rdquo; предлагаме държавната политика за култура да бъде само и единствено насочена към тези, които създават култура. Тъй като всичко останало, като тези зидарии, тухли и цимент, е само корупционни проекти от изключително голям характер. Дори самото прехвърляне на пари от Министерството на регионалното развитие към Министерството на културата е началото на една корупция. А доколкото ми е известно, Министерството на регионалното развитие няма право да прехвърля финансирането си към Министерството на културата. Там започва цялото нарушение. Днес спокойно мога да кажа, че Рашидов е повече строител, отколкото какъвто и да било друг, всичките му усилия са насочени към всякакъв вид зидария. Там възможностите за корупция са невероятни. Наистина такова нещо не се е случвало от войната насам. Ето защо Министерството на културата се занимава с всякакви подобни ремонти и строежи, като ремонт на Националната галерия, онзи нещастен ремонт на музея на модерното изкуство, кретенския музей на социалистическото изкуство, ремонта в т.нар. Лувър, в русенската опера, зала &bdquo;България&ldquo;, музея на религиите... Отвсякъде се задават едни огромни суми, които не стигат до този, който произвежда култура, а попадат в съвсем други джобове. Това не е култура. Това е министерство на ремонтите на културните обекти. Впрочем нещо пикантно - знаете ли, че в данъчната декларация на мултака (преди време Вежди Рашидов сам се обяви за такъв) стои декларирана като доход една огромна сума пари, получени от върнат заем ? Как си обяснявате това? Лихвар под прикритие? Агент &bdquo;Скулптор&rdquo;?</p> <p><strong>Всъщнос</strong><strong>т</strong><strong> Министерство</strong><strong>то</strong><strong> на културата е нещо като подизпълнител на Министерство</strong><strong>то</strong><strong> на регионалното развитие. Или възложител на частни фирми и поръчки.</strong></p> <p>Ако имах власт, щях да забраня Министерството на културата да се занимава по какъвто и да било начин с ремонти и зидарии. Министерството на културата може само да дава мнение. Всичко друго е корупция.</p> <p><strong>Да поговорим малко за т.нар. бълга</strong><strong>р</strong><strong>ски Лувър. Което е обидно само по себе си като наименование, но това име му даде самият министър на културата. Сега, доколкото разбрах, той ще се казва </strong><strong>&bdquo;</strong><strong>Квадрат 800</strong><strong>&ldquo;</strong><strong> или нещо такова. Какви са </strong><strong>в</strong><strong>и аргументите срещу модернизацията и досторяването на тази сграда, която</strong><strong>,</strong><strong> мисля, е до Националната художествена академия. </strong></p> <p>И държа да подчертая, е бивша собственост на МЕИ &bdquo;Ленин&ldquo;. Тоест сграда за учебно заведение, а не музей. Продължавам да наричам този &bdquo;квадрат&ldquo; и всички тези &bdquo;лувърщини&rdquo; едно престъпление към българската култура. Това е експеримент, последствията от който ще са катастрофални. Тежест, от която не ще можем да се отървем. Това е нещо като новия Цанков камък. Господин Борисов произвежда също &bdquo;цанкови камъни&rdquo; и същия вид &bdquo;кърджалийски огледала&rdquo;. Харчат се огромни суми пари, без да се обяснява за какво и защо. В момента знаем само за първите 27 милиона, които са за ремонт. С тези пари може да се направи нова сграда, камо ли ремонт. Тези 27 милиона са по Оперативна програма &bdquo;Регионално развитие&ldquo;, отново прехвърлена по незнаен начин от Регионалното министерство, но никой не ни е казал какво ще бъде съфинансирането, което е задължително. Във всеки случай сумата няма да е по-малка от 50-60 милиона. Това е &bdquo;до мазилка&rdquo;, както казват зидарите в Министерството на културата. След това започва обзавеждане, инсталации, където ще литнат поне още 30 милиона. Има и друга подробност - съвсем наскоро там бяха открити фондохранилища, направени според най-модерните изисквания. В тях се държат част от колекциите на музея. Това са единствените модерни фондохранилища в държавата. Те са със специални инсталации за пожарогасене и земетръсна устойчивост, само те в цялата сграда. Самата сграда няма документ за земестръсна устойчивост и тепърва ще се чудят какво да правят с нейното укрепване. Идеята е тези фондохранилища да бъдат унищожени и да се превърнат в изложбена площ. Току-що открити и с всички средства, които са похарчени за тях. А как ви звучи конкурсът за изпълнител? Явявят се девет фирми, печели една, другите отпадат по документи. Една фирма протестира, но прибира протеста си преди крайния срок. Май една тояжка е била през пръстите някакъв неосведомен калпазанин.</p> <p><strong>Получихме сигнал от наш читател, че има идея иконите от криптата под &bdquo;Св. Александър Невски&ldquo; да бъдат преместени в този музей?</strong></p> <p>Това ще бъде изключително престъпление спрямо българското културно- историческо наследство. Всъщност сметките са следните. Криптата, разположена под катедралата, е част от този преход на туристи в София, които минават и в двата обекта наведнъж. И ако те влизат безплатно в &bdquo;Св. Ал. Невски&ldquo;, то всеки един турист оставя долу в Криптата доста голяма сума пари. Тези приходи са много големи спрямо малката площ, с която разполага Криптата, но мястото е идеално за музей и изключително интересно като подземие на църквата. Напомня тези гробници, които са в готическите и католическите катедрали, а и там иконите са в естествената си среда. Тънките сметки се състоят в пренасочването на туристите от Криптата към новия музей. Как виждате иконите от Криптата, поставени в нещастните, малки учебни стайчета, които са бивша собственост на МЕИ &bdquo;Ленин&rdquo;? По кой начин в тази нещастна височина може да се случи това? Това означава хем да загубим Криптата, хем туристите, хем величието на тази колекция. Тя ще бъде част от една колекция от много странни неща, попаднали по случаен принцип на случайно място.</p> <p><strong>Казвате, че няма да има посещение. Защо сте толкова сигурен? </strong></p> <p>Идеята на музея е, първо, да се вземат едни пари, и второ, да се обслужат частните интереси на малка група хора с мания за величие около министъра на културата. Това са типичните групировки на солидарни, но бездарни люде, които винаги са съществували при всяка една власт. Седименти на националното некадърие и професионални блюдолизци. Това е гавра от всяка гледна точка, повторение на най-гнусното от комунистическото ни минало. Да слугуваш на елитен простак е гаранция за презрение и унизителна творческа смърт. Няма как такъв частен и пошъл проект да привлече публика, още по-малко чуждестранни туристи.</p> <p><strong>Вие чували ли сте каква е концепцията на този музей? Какво ще има в него? </strong></p> <p>Точно в това се състои пълният хаос. Аз съм разговарял многократно с хора, които са професионално ангажирани с този &bdquo;Лувър&ldquo;. Абсолютно никой, нито самото министерство, нито министър-председателят по някакъв начин са обяснили за какво е този музей. Ние и до ден днешен не знаем какъв музей правим. Какво ще излагаме там? Няма никаква публичност. Вече има серия от нарушения на наредбата за изграждане на музеи. Там липсва доказана публична необходимост. Това са граждански предложения, които се обсъждат от министерството. До онзи ден липсваха работни групи, които да предложат тази публична необходимост като действителна заявка. След една доказана необходимост от тези работни групи се създава т.нар. концепт, който да формулира каква ще е колекцията на този музей, нейната значимост. Прави се предложение до Министерския съвет на този концепт. Министерският съвет го одобрява, Финансовото министерство предлага бюджет и едва тогава може да се пристъпи към действие. Нищо от тази последователност от процедури, които са задължителни, не е спазено. Очертава се този &bdquo;Лувър&ldquo; да се превърне в едно сериозно беззаконие, струващо ни десетки милиони.</p> <p><strong>Според </strong><strong>в</strong><strong>ашите сметки излиза, че този музей ще струва на българите малко под 100 млн. лева. Така ли е? </strong></p> <p>Да. За толкова пари могат да се извършат чудеса! Например можеше да бъде направен нов исторически музей, от какъвто действително България има нужда.</p> <p><strong>Вие казахте, че сградата</strong><strong>,</strong><strong> върху която се строи </strong><strong>&bdquo;</strong><strong>българския</strong><strong>т</strong><strong> Лувър</strong><strong>&ldquo;,</strong><strong> е била сграда на МЕИ. Т</strong><strong>оест</strong><strong> сграда с учебни стаи, които не предполагат нито височина, нито осветление, нито пригоденост за изложби на произведения на изкуството...</strong></p> <p>Освен това се задава унищожението на още един музей. Всъщност музеят за чуждестранно изкуство, който е част от този &bdquo;квадрат&ldquo;, ще бъде разбъркван и разместван по всякакви безобразни начини и най-вече не по теми, а по размер. Така, както си мерите гащите в някой магазин. Дребните работи ще ги сложим в малките стайчета и учебни помещения на МЕИ &bdquo;Ленин&rdquo;, а всичко останало, което е в по-голям размер, ще остане в тази част, където има високи тавани. Нещо като подреждане на буркани и бъчви в мазето. Всъщност няколко музея ще бъдат унищожени - Националната галерия, Чуждестранното изкуство и Криптата - за да се създаде този гювеч с мирис на непрани балкански чорапи. Всяко следващо правителство ще се хване за главата и ще се чуди какво да прави и как да се отърве от довършването на поредната Царичина яма.</p> <p><strong>Вие бяхте един от най-яростните критици на </strong><strong>М</strong><strong>узея на социалистическото изкуство. Каква е неговата съдба година по-късно? Какво се случва? Има ли хора? </strong></p> <p>Няма абсолютно никаква посещаемост. Съветвам ви - всеки може да отиде и да провери колко са хората, които влизат. Моето работно място е много близо до този музей и от време навреме се отбивам да погледна неговата празнота, оставайки дълбоко възмутен от тази идиотщина. До ден днешен дори и на парламентарен контрол министърът не е отговорил колко струваше целият този ремонт и колко струваше преместването, каква е окончателната цена. Първоначално тя трябваше да бъде 2,7 милиона. Разполагам с данни от вътрешни хора, които работят в министерството, че цената е превишена три пъти и вероятно е около шест милиона и 700 хиляди лева. Това е престъпление с парите на българската култура. Това дори не са европейски пари, а директно пари от министерството за създаване на строително безобразие. Още по-интересно. Тук имате пак новина. Тази сграда е отново от сградите, в които се прави ремонт без необходимите документи. Разбрах, че тази сграда няма Акт 16 и тя не е противоземетръсно устойчива. Още по-интересното е, че архивът НИПК е качен на последния етаж с целия си тонаж, а отдолу са наместени чиновниците. В създаването на тази помия Законът за авторски права е нарушен в дванайсет текста. Всеки месец там данъкоплатците плащат глупостта и алчността на главния мултак.</p> <p><strong></strong><strong>Влязохте в полезрението на медиите, когато заради </strong><strong>в</strong><strong>ас министър-председателят се размина с почетното членсто в СБХ. А СБХ пък искаше да му даде това членство, защото е върнал сградата на ул. </strong><strong>&bdquo;</strong><strong>Шипка</strong><strong>&ldquo;</strong><strong> 6 на СБХ. Какво се случи с тази сграда? Върнаха ли я наистина? </strong></p> <p>Там нещата са твърде половинчати. Сградата хем е върната, хем не е. Университетът получи огромен имот, но не прекрати иска си от близо един милион лева. За да се регистрира собственост, са нужни още половин милион. Пълен абсурд и подигравка. Заслужават не медал, а ритник. Вие от мутри добрини и любов очаквате ли ?</p> <p><strong>Вие казахте, че е нужно парите за българската култура да отиват </strong><strong>у</strong><strong> хората, които правят тази култура. Каква концепция имате в &bdquo;България за гражданите&rdquo; за културната политика на страната? </strong></p> <p>Хайде да започнем пак с тази &bdquo;лувърщина&rdquo;. Прави се музей, след като в продължение на четвърт век, 25 години, няма нито една откупена от държавата работа от художник. Тоест прави се музей за утайките от комунистическия период и по-активната част от тези утайки. Много трудно е да се откраднат пари от заплатата на цигуларя във филхармонията. Той може да бъде мизерен и много верен на всякаква власт по този начин. Точно тази мизерия гарантира неговата вярност и дълбоки очаквания към тиквоподобни божества. Ако му дадете самостоятелност на този, който създава култура, той става, разбира се, опасен. Огромната част от тези, които творят, и тези, които работят в тази област, са в нищета и в потиснатост, със затворени гласове, тъй като те са пряко подчинени на министерството и не смеят да декларират своята мизерия. Това е разбираемо, тъй като се видя серията напълно безпринципни уволнения на достойни хора. Спомняте си, министърът започна с уволнението на директора на националната галерия Борис Данаилов поради интелигентност и компетентност, уволни Рашко Младенов, за да назначи някакъв партиен съратник от ГЕРБ, след това уволни шефката на НИПК г-жа Кандулкова заради принципност и почтеност... Е, как да си смел, ако храниш семейство?</p> <p><strong></strong><strong>Това е много интересен сюжет. Разкажете</strong>.</p> <p>НИПК минава под ръководството на министерсвтвото и лично в ръцете на министъра. Тоест този път има пряко насочване на куфарчетата в посока определено лице. В момента посоката е дадена. Аз дълбоко се съмнявам в подобно действие, тъй като институтът, макар и преди това да беше свързан по някакъв начин с министерството, напълно се лишава от самостоятелност.</p> <p><strong>Какво предлагате </strong><strong>в</strong><strong>ие? Защо се включихте в политиката? Казвали сте някъде, че това е основния</strong><strong>т</strong><strong> </strong><strong>в</strong><strong>и мотив </strong><strong>-</strong><strong> да успеете да прокарате закон за културата, но не за скулпурата или не за художниците или артистите, а цялостна концепция, която най-накрая да може да заработи. </strong></p> <p>Точно така. Честно казано, серията ми от възмущения през последните години премина в едно активно действие, за което не съжалявам. Напротив, горд съм. Държавата ни има нужда от нов закон за развитие и подкрепа на българската култура. Предишният закон за закрила на българската култура е комичен и напълно излишен. Това е закон за хубавото време и ползата от пълнолунията в любовната лирика. Невъзможен за каквито и да било нормални действия. Този закон дава шанс за корупция и приятелски кръгове от слугини. Той дава шанс за работа в области, които не са характерни за министерството. И без това министерството е &bdquo;куче касичка&rdquo; на Министерството на финансите. Един нов закон ще определи точно държавната подкрепа в различните области на националната култура, така както е в Германия, както е в Люксембург, както е в Белгия или Холандия.</p> <p><strong>Ще </strong><strong>в</strong><strong>и кажат, че това е социалистическо. Вие се опитвате да добиете десен профил в дясна партия. Защо държавата да издържа едни хора, които пишат глупости или рисуват глупости...</strong></p> <p>Най-десният и създателят на валутната реформа в Германия - Лудвиг Еркхард, казва, че не може да върви капиталът напред, без да е придружен от културата в страната. Той самият знае колко струва това. И капитал без култура не може да се развива, защото тогава имате случайни богаташи, които посещават чалга клубове, вместо да слушат Бах. Изпростяването на населението означава превръщането му в роби. Те остават на най-ниското си равнище, което е примитив, подобен на кроманьонските общества. Десните партии в Европа са гаранция за свобода и творчество. От другата страна са вариации на културните революции по рецепта на Мао и Ким Ир Сен. Моцарт или частушки?</p> <p><strong>С какво тази концепция за държавна подкрепа на културата ще се отличава от социалистическия тип правене на култура </strong><strong>-</strong><strong> много пари се изливаха за творчески комфорт на дейците на културата, които в края на краищата произвеждаха халтура</strong>.</p> <p>Една подобна стратегия не означава да върнем времето на Людмила Живкова, когато държавата живееше на кредит в името на грандиозните и маниакални идеи. Да, държавата трябва да оказва подкрепа. Финансова, разбира се. Но тази подкрепа ще има и много разновидности. Това може да бъде предложено и като част от закон за меценатството - част от данъците, които са отбивани, да бъдат насочвани по желание на данъкоплатеца в областта на културата. Така се работи в САЩ. Там министерство на културата няма. Когато има такъв точен закон, министерството на културата става напълно излишно и всякакви министри и чиновници трябва да си потърсят друг занаят. Достатъчна е една агенция, която да следи за спазването на този точен закон - това е предостатъчно. Това е начинът, по който нашата култура може да съществува. Това е европейската културна политика. По-добра няма.</p> <p><strong>Едно от основните подозрения към Меглена Кунева е, че ще направи коалиция с ГЕРБ след изборите. Питам ви директно </strong><strong>-</strong><strong> </strong><strong>щ</strong><strong>е се коалирате ли с ГЕРБ след изборите, независимо под какъв претекст и под каква форма?</strong></p> <p>Не. Такава унизителна катастрофа е немислима и напълно невъзможна. Самоубийство можете да извършите от отчаяние или безпътие, но не и от глупост.</p> <p>Вестник "Галерия"</p>

Коментари

  • Andrej Prxmov

    12 Окт 2012 19:57ч.

    Минеков е рядко лайно, който умира от злоба, че Вежди и ГЕРБ правят толкова много за българската култура, а той, слугата на овцата Доли Кунева само може да лае и плюе. И седнал да разсъждава за коалиция. Кои сте вие, заблудени граждани, изживяващи се като някакъв фактор в полит живот на БГ- партийни помияри като плевенския парцал Зеленогорски, пияници като бохема Стамболов и некадърни творци като Минеков...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Васик

    12 Окт 2012 20:11ч.

    Доколкото знам, Вежди се грижи повече за физкултурата и турската култура, но не знам да е направил нещо за българската култура. Явно трябва да сме му благодарни за побоя над полицай, за насосването и псуването под държавния герб и националния трикольор, както и за съвместните сериали с Турция. Да не забравяме, че голям принос беше почетното звание за Бойко Борисов - големия художник и творец.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Bojko Borisov

    12 Окт 2012 22:26ч.

    Минеков е професор и принципен човек, а Веждю е обикновен пияндур-нагаждач! Хора като Минеков бъркат дълбоко и болезнено в задниците на зомбираните идиоти и техните мутри-кумири

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • БатБокоКатерпилара

    12 Окт 2012 22:41ч.

    Добре е професоре. С тея така трябва да се говори. "Цанков Лувър" значи. Попадение! А за коалиция с ГЕРБ - поздравления. Дано след изборите да не се налага да кълчите пръсти и да ни обяснявате, че това което виждаме не е вярно. Че много такива сме ги виждали....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • всички са комунисти

    13 Окт 2012 2:30ч.

    Тук пише за някои от тях.====================== От форума на ДНЕВНИК Рейтинг: 1574Неутрално66 19:20 02 окт, 2012 Преди повече от 10 години Г.Лилов пусна "Най-богатите българи" в 2 тома, където има достатъчно за произхода на героите на прехода. Явно историкът не се е запознавал с тях. А сега още по-добре да прочете книгите му Тайните на големите играчи, Тайния проект Бойко Борисов, Операция Президент. Защо ли? Там има данни и документи, че например СИК е създадена според документи и фирмени регистрации от 13 души от бившето и сегашно ръководство на БКП/БСП начело с Иван Славков!!!, двама финансови министри на Тодор Живков и сегашния секретар на "Позитано" Евгени Узунов (преди 1989 секретар в областен комитет на БКП). Или че Бойко Борисов е племенник на комунистическия и демократичен шеф на националната пожарна ген. Войнов, който пък е племенник на същия Иван Славков. А ето и един любопитен списък от неговата "Операция Президент" за Who is who: (в непълен вид, само зя някои, понеже е много дълъг): Николай, синът на вицепрезидентката Маргарита Попова е оженен за сестрата на депутата от ГЕРБ Светлин Танчев. Той се прочу с опита си за легализация на наркотици чрез така наречената поправка „Мери Джейн” във вече гласуван закон. Скандалът му коства мястото на председател на ключовата Комисия по еврофондовете. Дъщерята пък е омъжена за брата на депутата – Евгени Танчев. Майка им – видна бизнесдама, е комшийка на Михаил Горбачов. Вилите им в Суидад Каседа – в района на испанския курорт Аликанте са една до друга. Този Евгени Танчев не трябва да се бърка с другия Евгени Танчев. Разбира се, че не са братя, понеже родителите няма да ги кръстят с еднакви имена. Първи братовчеди са. След като ГЕРБ взе властта, вторият Евгени стана председател на Конституционният съд на Република България. Преди да стане конституционен съдия през 2003 г., е шеф на правния съвет на президента Георги Първанов и член на КС от неговата квота. Баща му – Петър Танчев, е дългогодишен диригент на комунистическото БЗНС, депутат от 1953 до 1990 г., министър на правосъдието, първи вицепремиер и първи заместник-председател на Държавния съвет при Тодор Живков. Награден е с Ленинска награда от съветското правителство през 1986 г. Министърът на енергетиката Трайчо Трайков също е като филиз от клоните на онова БЗНС, за което стана дума. Преди Петър Танчев председател на живковското БЗНС беше Георги Трайков – министър, многомандатен шеф на комунистическия парламент. И той е притежател на Ленинската награда. Самият Трайчо Трайков освен бивш австрийски прокурист на ЕОН е внук на партиен секретар, доцента по автоматика в Техническия университет в София – Трайчо Трайков, приел за кандидат-член на БКП Иван Йорданов Костов. И е ясно защо новоназначеният от него шеф на АЕЦ „Белене” е племенник на Гриша Филипов – член на Политбюро, секретар на ЦК на БКП и министър-председател при Живков. Министърът на транспорта Ивайло Московски започна кариерата си от „Мултигруп” – организация на ДС, създадена още преди идването на демокрацията – през 1987 г. Баща му е бил на ръководни длъжности при тоталитаризма, вкл в Цк на БКП, а сега е регионален ръководител в Плевенско на БСП – тяхната „Коалиция за България”. Шефът на културното министерство Вежди Рашидов е личен приятел на убития Илия Павлов, произведен от него в почетното звание „първи мултак”. Той е сред хората от инициативния комитет, издигнали кандидатурата на Георги Първанов за президент. Апропо, любимият певец и семеен приятел на Цветан Цветанов – Веселин Маринов, също е член на този инициативен комитет. Външният министър Николай Младенов е син на особено доверен служител – дипломатически персонал на ДС от високо засекретено ниво в посолствата ни в чужбина. Пада се роднина на члена на Политбюро Петър Младенов. Той е бивш комсомолски секретар, допреди няколко години беше зам.председател и говорител на СДС. В интервю между двата тура на предишните президентски избори обяви, че няма да се въздържи, а ще гласува и неговият вот ще е за Георги Първанов. Отнасе жестоки критики, зачеркнаха го като предател, а впоследствие незримата сила на големия кукловод, за който гласува, го наложи в ГЕРБ, които първо го направиха евродепутат, а после – и член на кабинета. Министърът на образованието Сергей Игнатов е син на секретаря по иделогията на Областния комитет на БКП във Видинско. Баща му се е подвизавал и като секретар на ЦК на ДКМС. Брат му – Сергей Игнатов, е бил местния шеф на Шесто управление на ДС – идеологическото, известно с мрачната си слава като сатрап за всички инакомислещи. Симеон Дянков е стипендиант на фондация „Людмила Живкова” – обучаван на Запад в режимните времена, когато дори екскурзията в чужбина се разрешева от ДС. Пада се рода заедно с герберовата еврокомисарка Кристалина Георгиева на висшестоящия и сложен нависоко в комунистическата йерархия, кавалер на златна звезда „Герой”, генерал-полковник Иван Кинов. Министърката на регионалното развитие Лиляна Павлова е внучка на отговорен партиен работник, шеф на различни ведомства и комитети при комунизма и заместник завеждащ отдел на ЦК на БКП, много близък до Тодор Живков. Дядо й е дал един от онези решаващи 11 гласа на Априлския пленум, които утвърждават с крехко мнозинство Тодор Живков като първия човек в партията. Неговото погребение през 1989 г. е единственото, уважено от Генералния секретар с личното му присъствие в ритуалната зала на Централните софийски гробища. Вече десетилетия наред Генсекът не беше правил това – дори и за най-близките си съратници. Цецка Цачева (Данговска) също е висока комунистическа номенклатура. Тя е щатен партиен секретар в Областния народен съвет – Плевен (в онова време рангът е втори след шефа) и номенклатура на Областния комитет на БКП. При демокрацията стана активна фигура в местната организация на СДС, докато накрая пристана на ГЕРБ. Правосъдната министърка Диана Ковачева е съпруга (твърди се, че са в развод) на Венцислав Караджов – от квотата на БСП в Централната избирателна комисия. Баща му е сред изявените идеолози на БКП. По тази линия връзките опират до Стоян Караджов – бивш шеф на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП при Тодор Живков и на редица важни министерства. Министър Нона Караджова (ах, случайността ли си играе с някои фамилии в правителството) е омъжена за ръководител на бившите вацови вестници – обявен за агент на ДС. Става дума за прокуриста Лъчезар Любомир Павлов. Днес като собственик на изданията се води бащата Любомир Павлов, един от личните лекари на Живков. Бившият син активист, спряган за първи демократ, се превърна в един от най-маститите бизнесмени у нас. Тотю Младенов е син на партиен секретар и голям стопански ръководител от национален мащаб във Враца. (местния химкомбинат) Военният министър ген.-лейтенант Аню Ангелов е възпитаник на Академията на генералния щаб на СССР. Във времената на социализма е на високи армейски длъжности в противовъздушната отбрана на страната (зам.началник). За бившият министър без портфейл Божидар Димитров – агент Кардам, Тервел, Телериг вече стана дума. Трима министри – Трайков, Найденов, Младенов, и президента Плевнелиев са бивши комсомолски секретари от различни рангове. Част от министрите са учили или специализирали на Запад по време на социализма на издръжка на фондациите „Людмила Живкова” и „Фонд 13 века България”... Списъкът е много, много дълъг – на зам.-министри, шефове на агенции, маса депутати, областни управители, висши чиновници и т.н. Но подобни фермани могат да се направят и за управлението на НДСВ. В тяхното правителство единствено царят не беше от комунистическата номенклатура, макар че връзките й с него са установени далеч преди идването на демокрацията.... ... Тъмносиният цвят на СДС при кабинетите на Филип Димитров и Иван Костов също се оказа много, много яркочервен с петата колона. Но някои считаха за такава и самият премиер, понеже сред родата му е имало изявени комунисти. Вуйчо му с партизанско име Огнян е бил един от сатрапите след Девети септември и дори на негово име е кръстено село Огняново в Пазарджишко. Враговете на Филип Димитров са готови да се закълнат, че племенникът е използвал привилегиите му при образованието си, но такива документи няма. А и аз лично винаги съм мислил, че родителите отговорят за децата си, но децата за тях - никога, камо ли пък за вуйчовци и чичовци... ... А ако тук са посочени такива роднински връзки, то е заради систематичния им характер в държавната и политическата власт на прехода - независимо от всички нейни бои и разцв0етки. И ако за първия син кабинет има някакво, макар и неубедително обяснение, то какво ще се даде за втория – този на Иван Костов?! И в него нямаше случайно попаднали хора. И в него, за да станеш Някой, не трябва да си бил Никой при социализма. Дори пиарът му – шефът на правителствената информационна дирекция Михаил Михайлов се оказа агент Пешко на политическата милиция у нас (Шесто управление на ДС). Затова и стана първият шеф на „Нова телевизия”, когато я създаде сърбинът Дарко Тамиджич. А бизнесменът от съседната държава имаше повече от добри връзки именно с една знаменита червена рода. Фактът е повече от съществен, понеже и досега никой не научи, че племенник на червения висш емисар Красимир Премянов работеше като говорител на ... убедения антикомунист Иван Костов. Например при Командира диригент на приватизацията беше Мистър 10% – вицепремиерът и промишлен министър Александър Божков. Той е племенник на Станко Тодоров, който е най-дълго прослужилия министър-председател на БКП. Надзорът върху приватизацията пое като шеф на Агенцията Асен Дюлгеров. От роднините му единият Дюлгеров беше първи секретар на ОК на БКП в Софийска област, другият – кандидат-член на Политбюро и шеф на комунистическите профсъюзи. Някак си не се връзва имиджът на Иван Костов точно с лансирането на тези хора. Възможно е назначенията да са станали дело на случайност. Вариант е да са оценени и взети по способности, макар че сигурно е натежала личната преданост към вожда. Компроматното им за сините редици червено минало би ги държало към него от здраво по-здраво. Но същото компроматно минало, ако се разчуе, щеше да злепостави самия Иван Костов и отмие ореола от главата му. Защо нито един от яростните му лични противници не го „закла” с тези факти?! Къде е например в зората на демокрацията другият негов вицепремиер Евгени Бакърджиев? Той е в казионния БЗНС на Петър Танчев, за когото вече стана дума. Член е на Управителния съвет на партията – дете на БКП. УС на БЗНС – това е земеделският ЦК, с тази само разлика, че неговите членове се утвърждават от Политбюро на ЦК на БКП. ... Как младият активист е избран във висшия ръководен орган, след като не му е достигал изисквания стаж като член, за да бъде въобще предложен?! Председателят на Костовия парламент Йордан Соколов е женен за Ева Таджер. Родът Таджер е известен с богатото си и славно комунистическо минало и още по-забележително номенклатурно в епохата на тоталитаризма. На бракът им, сключен в руската църква в Париж през 1972 г., кумуваше тогавашният ни консул Емил Александров. След като се завърна у нас, той стана дясна ръка на Людмила Живкова и шеф на 14-ти отдел на Първо главно управление на ДС. Самият Йордан Соколов е бил навремето инструктор в отдел на ЦК на ДКМС и завеждащ звеното за писмата. Друга синя легенда – Светослав Лучников, при комунизма се подвизаваше като юрист на особено важното стопанско обединение „Микропроцесорни системи” в Правец, вкл. и на дружествата му (явни и под прикритие – ръководени от ДС) в чужбина. Стефан Софиянски се оказа истинска мистерия, загадка. В Министерството на съобщенията и информацията и в Центъра по строителство работилите по онова време не могат да се сетят за такъв човек. Присещат се обаче в структурите на тогавашния Комитет по планиране – светая светих на комунизма. Дядо му Стефан и майка му Елена са от Горна Оряховица. Обаче в тамошните хроники фамилията на дядото се води Бояджиев, а името Софиянски въобще не присъства в родата. Според някои данни политикът е носел фамилията Горнооряховски, но си я сменил, а според бележки в Интернет тя е сменяна три пъти. Жена му Алиса Балдева (Софиянска) е от известен род. “В началото на 80-те години бяхме във вила на южния склон на Панчарево. Ние бяхме в едната компания, а тя беше в другата. Бяхме на купон...”, навремето превъртя лентата на спомените екскметът. „Тя” е Евгения Живкова. “Да, едно мое гадже имаше вила там...”, признава и внучката на Първия. По онова тоталитарно време да попаднеш в такива компании не беше въпрос на шанс, късмет или луда случайност. УБО проверяваше до пето коляно присъстващите до височайшата фамилия и не допускаше дори полъх от простосмъртни. Двамата не са били и съученици, за да могат все пак, макар и по изключение, да се окажат заедно. Е, има и една невероятна хипотеза – еднаквите им астрални знаци да са ги срещнали! И внучката на Генералния секретар, и демократичният политик са раждани на историческата за болшевиките дата 7 ноември. Но аз не съм сред почитателите на астрологията. А вие? Друг тъмносин политик Марио Тагарински е от подобна разноцветна боя. Той беше сред най-активните седесари и поддръжници на Иван Костов, ръководеше сините фондации „Победа” и „Втора победа”, координираше националния им предизборен щаб. По време на кабинета на Командира стана министър на специално създаденото за него ключово Министерство на държавната администрация. Като прелетна птичка, преминала покрай СДС посети още няколко партии – Нова СДП, Демократическата партия, РЗС, беше независим и накрая започна да гласува за ГЕРБ и се сдуши с тях. На 27 юни 2009 г. беше избран за заместник Велик масон в България. Ала не майсторите-зидари не са стояли зад него при тази разноцветна кариера. Защото Марио Тагарински е бившият щатен комсомолски секретар на Техническия университет по времето на тоталитаризма, номенклатура на ЦК на ДКМС и брат на първия секретар на БКП в същия университет. Иван Костов не може да не е знаел това обстоятелство – все пак той преподаваше политикономика точно в това учебно заведение и се водеше там на щат. Тагарински е авторът на първия законопроект за лустрация на комунистическите кадри , пълен с недомислия и бракуван от президента Петър Стоянов и Конституционния съд. На фона на биографията му се разбира защо го е създал така, че да противоречи на елементарни правни норми. Същият подход използват и досега много други изявени „антикомунисти” – хем печелят имидж, хем провалят начинанието. Макар и обвинен в корупция, навремето този абониран за властта партайгеносе се намърда като член на НИС на СДС, после напусна партията и с Александър Праматарски направиха „Народен съюз”, накрая напусна и него и като блуден син отново се завърна в лоното на сините. Естествено е, че когато му дойде времето според онази крилата фраза, отново ги предаде, предаде и останалите, както ще предаде и Бойко Борисов. Подобни политически пируети и зигзаги са неестествени. Не защото някой ги е направил, а понеже различни партийни лидери са го приемали в редиците си и поддържали кариерата му. Примерът е показателен и затова го дадох. Вижда се как един кукловод зад кулисите го мести от организация в организация, от партия в партия, от позиция на позиция – винаги и навсякъде безотказно и радушно приеман въпреки амплоата му на изменник. „Аз съм 51-годишен, хетеросексуален, нормален мъж с деца и внуци, от 18-годишен си вадя хляба сам и всички решения взимам сам, никой по никакъв начин не ми е въздействал”, опроверга подобни съмнения самият той. Или да видим какво е потеклото на един също много известен „десен” – Асен Агов. В началото на 1990 г. е конферансие на митингите на БСП, на изборите за Велико народно събрание се яви като независим кандидат за депутат с подкрепата на БСП, а после е депутат вече в 6 народни събрания и верен подръжник на Иван Костов. Дядото на Асен Агов – също с името Асен Агов, е човекът, доставил детонаторите за взрива на 25 април 1925 г. в църквата „Света Неделя”. Той е организиран от военната организация на БКП по указания на СССР и военният офицер от "Разведупра" на Червената Армия Михаил Малхазович Чхеидзе – личен познат на Сталин. Загиват повече от 130 души, над 500 са ранени. Но да забравим дядото и да видим бащата на Асен Агов. Той е висш офицер от ДС, главен юрисконсулт при социализма на „Нефтохим”. ИванКостов министър на правосъдието стана Васил Гоцев. Той е бил съветник към Държавния съвет на Народна република България. Оглавяваше го Тодор Живков. Гоцев беше и личен съветник на първия му заместник в този орган – Ярослав Радев. В новите времена се превърна в изпечен демократ, основател на Демократическата партия, върлосин депутат и министър, съдия в Конституционния съд, а сега е експерт в парламента от квотата на Асен Агов. И транспортния министър Вилхелм Краус не е бил Никой преди Десети ноември, за да стане Някой след това. Баща му беше важна клечка в столицата, първи зам.квет при комунизма, а родата – на различни места в звената на държавата власт при тоталитаризма. Затова днес е един от заместниците на олигарха Валентин Златев в „Лукойл”. Външната министърка Надежда Михайлова беше секретарка на съпругата на комунистическия идеолог, член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Александър Лилов, а доскорошният й съпруг – кадър на ЦК на БКП и щатен партиен секретар на огромното стопанско обединение „ЗММ”. Следователно – номенклатурен кадър на два отдела в ЦК и съгласуван за назначение със Секретариата на Политбюро. Съпругът на синята министърка и червеният оръжеен търговец Петър Манджуков – издател на в. „Дума”, успешно и в съдружие приватизираха обектите му на безценица. А когато става дума за милиардът и нещо долара, на който се оценяваше ЗММ, направо е задължително да се говори за няколкото милиона лева, колкото струваше взетият от семейството гараж-автосервиз на ЦК на БКП. Част от истината е най-добрата лъжа – спомняте ли за цитата от нациста Гьобелс? По същата гьобелсова логика е удобно да се пише за партийната секретарка Елена Костова – на някакви си петдесетина души, отколкото за мъжа й. Защото самият Иван Костов е специализирал две години във Висшата школа на Централния комитет на комунистическата партия на СССР! В биографията му, която е поместена и във в. "демокрация" е записано „слушател в Института за повишаване на квалификацията в Москва”. На Запад знаеха за какъв „институт” става дума, а у нас използваха евфемизъм. Пребиването там не е компромат, както биха казали някои – редица от възпитаниците на тази школа са високо ценени в Европа и САЩ заради подготовката, която дава. Костов също е оценен, но у нас и още при комунизма. Част е от екипа, който тогава „превежда” балансът за икономиката на България от левове и рубли в долари. Задачата е поставена от Валутната комисия на Политбюро. Всъщност и това не е компромат – в последните си години тоталитарната система даде амнистия за избягалите от България, обърна се към емигрантите в чужбина да помагат за българския износ на Запад, започна да забелязва кадърни хора – може би, защото болестта на социализма придоби остри форми и се търсеше начин за изход от нея. По-съществен и интересен е въпросът защо са го оценили и изпратили в съветското „училище за премиери и министри”, както го наричаха. Може и да е било заради несъмнените му и високи способности... Но е възможно на везните на решението освен това да е натежало родството му със Станке Димитров – Марек. Близкият роднина е един от ръководителите на българската комунистическа партия, шеф на военното й крило, емигрирал при Сталин, станал важен фактор в Коминтерна и съратник на Георги Димитров. Факт е, че ние не знаем истинските биографии на демократичните ни управници. Факт е, че практически всички от тях имат здрави кръвни и партийни връзки с висшата номенклатура. Факт е, че дори способни премиери като Иван Костов не можаха да проведат лустрацията, не отвориха досиетата, не прочистиха съдебната структура, а приватизацията и разграждането на икономическата система обслужи ръководните кадри на социализма... Факт е, че всички главни прокурори у нас се подчиняват на тази неписана, кръвно-партийна традиция: от братовчеда на Андрей Луканов – синия Иван Татарчев, та чак до безцветния Борис Велчев от родата на Политбюро. Подобна е ситуацията в Конституционния съд, във всички върховни съдилища, в министерствата, в армията, спецслужбите, държавните учреждения. Такава е при най-мастите ни олигарси. Бръкне ли се в миналото – веднага изскачат неподозирани детайли. Проекцията в миналото на Васил Божков – Черепа опира до партизанската бригада „Антон Иванов”, докосва се до пролетарския поет и виден ръководител на БКП Никола Вапцаров. Името на Николай Гигов е тясно преплетено покрай майка му с това на Андрей Луканов. За посветените името на Младен Мутафчийски си върви като куче на верижка с това на дългогодишния член на Политбюро Пенчо Кубадински..." И т.н., и т.н. И още един цитат от книгата: "Факт е, че България е ръководена от прозападни правителства, макар и с огромно червено влияние, само в два периода. Първият е непосредствено след разпадането на бившия СССР на 8 декември 1991 г. и утвърждаването на нова Русия в края на следващата година – времето на Филип Димитров. Вторият – след икономическата катастрофа при Жан Виденов. Явно е играла като стратегия крилатата фраза на Тодор Живков „Да се поснишим, докато мине вятърът”, взета на въоръжение от неговите наследници. Не е грехота да харесваш, да вярваш в някоя партия или политически лидер. Хората не са специалисти по събирането на информация, по разследванията, по изравянето на грижливо скрити тайни, по изкопаването на действителните решения и мотиви за тях вместо онова, с което ни захранва пропагандата. Но ако и след прочетеното в тази книга продължите да вярвате и да се доверявате на думите на български политик – вие въобще не сте глупак! А нещо много, много по-лошо – фанатик! ГЕРБ не промени „изключенията” – правило! Спази ги, въпреки иначе яростната си антикомунистическа риторика. На почти всички техни големци родовете са от много десетилетия и дори почти столетие в лоното на БКП. Не иде реч и за различните убеждения – в горните етажи на държавата няма нито един-единствен човек, произлязъл от масата на обществото и издигнал се благодарение на способностите си. Това е просто власт, само и единствено възпроизвеждаща се власт! Властова аристокрация, провъзгласила се за такава.... ... . Такъв е резултатът от нашия преход – феодалната демокрация. По същия парадоксален начин редица западни политолози определиха епохата на социализма като „модерен феодализъм”... И след цитатите да кажа и аз нещо: Та на този фон ми се струва, че Бойко Борисов е много точен и верен образ на тази феодална демокрация, най-сполучливата й еманципация на фона на материал като леля Пена и чичо Иван, , които здраво се държат за това робство, понеже нищо друго не не са виждали и не знаят. Прав е авторът, че ние като нация и държава сме много далеч дори от капитализма, макар че сме го навлекли като целофанена обвивка. Прав е и в друго - в такъв етап политическите пристрастия и дори неговото "кой какъв е", не са от съществено значение. А аз ще перефразирам Дън Сяо Пин - за нас важното е поне сред тези котараци да намерим котката, която да лови мишките. Оценка

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Самуил

    13 Окт 2012 3:07ч.

    Кой беше Минеков...? Това злобен гном от "Властелина на пръстените" ли е?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Арт

    13 Окт 2012 4:07ч.

    Браво Минеков, простащината трябва да се брули активно! Поздравления за принципната позиция.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • az

    13 Окт 2012 12:25ч.

    Ето, имало и нормални !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • всички са комунисти

    14 Окт 2012 5:09ч.

    Минеков наистина говори като специалист или майстор в занаята. Обаче или на са му ясни абсурдите с тези ремонтно-строителни дейности или се прави на малоумен по политически съображения. Ще му подскажа. Всички обществени поръчки у нас се облагат с \"данък корупция\" Този данък не е по-малък от 15% от обема(брутната сума за изпълнение на поръчката). Това е правило, което важи за всички. Всички фирми ( вкл. и тези близки до Кунева го спазват). Въпреки този данък, печалбите от тези поръчки са огромни. Има и още нещо, за което всички политици се правят на малоумни и си траят. Нарича се ЗКС - Закон за камарата на строителите. Този закон е приет от тройната коалиция през 2006г. и започва да действа от 2007г. Това машина за източване на стотици милиона левоешве, която действа безотказно и в която участват всички основни полтически сили - БСП, ДПС, НДСВ, Синята коалиция, и разбира се ГЕРБ. Хайде сега господин Минеков, като се правите , че не сте като другите, изкарайте на светло финансовите от4ети на Строителната камара за периода от 2007 - 2011г. По такъв начин българските граждани ще разберат, защо се провежда такава мащабна строителна кампания по време на криза. И не се оправдавайте, че не сте парламентарна сила и затова , нищo не можете да направите. Или може би и вие сте като другите???

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • просто човек

    30 Ное 2012 2:53ч.

    Пуста завист човешка! Професоре, ако имате да \"делите мегдан\" с Вежди Рашидов, то го правете ако не като професионалисти, то поне по-интелектуално. Говоренето Ви само подсказва неудовлетвореност на егото Ви. И не се смятайте за единствен \"суперспециалист\", защото просто ставате смешен. Преглътнете случилото се и гледайте да не станете за смях, защото много неща могат да се потърсят и около, и за Вас. По-спокойно ! Гледайте си партията и \"водача\", пък като влезете в Парламента, ще си говорите от трибуната каквото и както искате - без "дискриминация" !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи