Велислав Минеков: Българският Лувър е Цанковият камък на ГЕРБ

Минеков е рядко лайно, който умира от злоба, че Вежди и ГЕРБ правят толкова много за българската култура, а той, слугата на овцата Доли Кунева само може да лае и плюе. И седнал да разсъждава за коалиция. Кои сте вие, заблудени граждани, изживяващи се като някакъв фактор в полит живот на БГ- партийни помияри като плевенския парцал Зеленогорски, пияници като бохема Стамболов и некадърни творци като Минеков...
Доколкото знам, Вежди се грижи повече за физкултурата и турската култура, но не знам да е направил нещо за българската култура. Явно трябва да сме му благодарни за побоя над полицай, за насосването и псуването под държавния герб и националния трикольор, както и за съвместните сериали с Турция. Да не забравяме, че голям принос беше почетното звание за Бойко Борисов - големия художник и творец.
Минеков е професор и принципен човек, а Веждю е обикновен пияндур-нагаждач! Хора като Минеков бъркат дълбоко и болезнено в задниците на зомбираните идиоти и техните мутри-кумири
Добре е професоре. С тея така трябва да се говори. "Цанков Лувър" значи. Попадение! А за коалиция с ГЕРБ - поздравления. Дано след изборите да не се налага да кълчите пръсти и да ни обяснявате, че това което виждаме не е вярно. Че много такива сме ги виждали....
Тук пише за някои от тях.====================== От форума на ДНЕВНИК Рейтинг: 1574Неутрално66 19:20 02 окт, 2012 Преди повече от 10 години Г.Лилов пусна "Най-богатите българи" в 2 тома, където има достатъчно за произхода на героите на прехода. Явно историкът не се е запознавал с тях. А сега още по-добре да прочете книгите му Тайните на големите играчи, Тайния проект Бойко Борисов, Операция Президент. Защо ли? Там има данни и документи, че например СИК е създадена според документи и фирмени регистрации от 13 души от бившето и сегашно ръководство на БКП/БСП начело с Иван Славков!!!, двама финансови министри на Тодор Живков и сегашния секретар на "Позитано" Евгени Узунов (преди 1989 секретар в областен комитет на БКП). Или че Бойко Борисов е племенник на комунистическия и демократичен шеф на националната пожарна ген. Войнов, който пък е племенник на същия Иван Славков. А ето и един любопитен списък от неговата "Операция Президент" за Who is who: (в непълен вид, само зя някои, понеже е много дълъг): Николай, синът на вицепрезидентката Маргарита Попова е оженен за сестрата на депутата от ГЕРБ Светлин Танчев. Той се прочу с опита си за легализация на наркотици чрез така наречената поправка „Мери Джейн” във вече гласуван закон. Скандалът му коства мястото на председател на ключовата Комисия по еврофондовете. Дъщерята пък е омъжена за брата на депутата – Евгени Танчев. Майка им – видна бизнесдама, е комшийка на Михаил Горбачов. Вилите им в Суидад Каседа – в района на испанския курорт Аликанте са една до друга. Този Евгени Танчев не трябва да се бърка с другия Евгени Танчев. Разбира се, че не са братя, понеже родителите няма да ги кръстят с еднакви имена. Първи братовчеди са. След като ГЕРБ взе властта, вторият Евгени стана председател на Конституционният съд на Република България. Преди да стане конституционен съдия през 2003 г., е шеф на правния съвет на президента Георги Първанов и член на КС от неговата квота. Баща му – Петър Танчев, е дългогодишен диригент на комунистическото БЗНС, депутат от 1953 до 1990 г., министър на правосъдието, първи вицепремиер и първи заместник-председател на Държавния съвет при Тодор Живков. Награден е с Ленинска награда от съветското правителство през 1986 г. Министърът на енергетиката Трайчо Трайков също е като филиз от клоните на онова БЗНС, за което стана дума. Преди Петър Танчев председател на живковското БЗНС беше Георги Трайков – министър, многомандатен шеф на комунистическия парламент. И той е притежател на Ленинската награда. Самият Трайчо Трайков освен бивш австрийски прокурист на ЕОН е внук на партиен секретар, доцента по автоматика в Техническия университет в София – Трайчо Трайков, приел за кандидат-член на БКП Иван Йорданов Костов. И е ясно защо новоназначеният от него шеф на АЕЦ „Белене” е племенник на Гриша Филипов – член на Политбюро, секретар на ЦК на БКП и министър-председател при Живков. Министърът на транспорта Ивайло Московски започна кариерата си от „Мултигруп” – организация на ДС, създадена още преди идването на демокрацията – през 1987 г. Баща му е бил на ръководни длъжности при тоталитаризма, вкл в Цк на БКП, а сега е регионален ръководител в Плевенско на БСП – тяхната „Коалиция за България”. Шефът на културното министерство Вежди Рашидов е личен приятел на убития Илия Павлов, произведен от него в почетното звание „първи мултак”. Той е сред хората от инициативния комитет, издигнали кандидатурата на Георги Първанов за президент. Апропо, любимият певец и семеен приятел на Цветан Цветанов – Веселин Маринов, също е член на този инициативен комитет. Външният министър Николай Младенов е син на особено доверен служител – дипломатически персонал на ДС от високо засекретено ниво в посолствата ни в чужбина. Пада се роднина на члена на Политбюро Петър Младенов. Той е бивш комсомолски секретар, допреди няколко години беше зам.председател и говорител на СДС. В интервю между двата тура на предишните президентски избори обяви, че няма да се въздържи, а ще гласува и неговият вот ще е за Георги Първанов. Отнасе жестоки критики, зачеркнаха го като предател, а впоследствие незримата сила на големия кукловод, за който гласува, го наложи в ГЕРБ, които първо го направиха евродепутат, а после – и член на кабинета. Министърът на образованието Сергей Игнатов е син на секретаря по иделогията на Областния комитет на БКП във Видинско. Баща му се е подвизавал и като секретар на ЦК на ДКМС. Брат му – Сергей Игнатов, е бил местния шеф на Шесто управление на ДС – идеологическото, известно с мрачната си слава като сатрап за всички инакомислещи. Симеон Дянков е стипендиант на фондация „Людмила Живкова” – обучаван на Запад в режимните времена, когато дори екскурзията в чужбина се разрешева от ДС. Пада се рода заедно с герберовата еврокомисарка Кристалина Георгиева на висшестоящия и сложен нависоко в комунистическата йерархия, кавалер на златна звезда „Герой”, генерал-полковник Иван Кинов. Министърката на регионалното развитие Лиляна Павлова е внучка на отговорен партиен работник, шеф на различни ведомства и комитети при комунизма и заместник завеждащ отдел на ЦК на БКП, много близък до Тодор Живков. Дядо й е дал един от онези решаващи 11 гласа на Априлския пленум, които утвърждават с крехко мнозинство Тодор Живков като първия човек в партията. Неговото погребение през 1989 г. е единственото, уважено от Генералния секретар с личното му присъствие в ритуалната зала на Централните софийски гробища. Вече десетилетия наред Генсекът не беше правил това – дори и за най-близките си съратници. Цецка Цачева (Данговска) също е висока комунистическа номенклатура. Тя е щатен партиен секретар в Областния народен съвет – Плевен (в онова време рангът е втори след шефа) и номенклатура на Областния комитет на БКП. При демокрацията стана активна фигура в местната организация на СДС, докато накрая пристана на ГЕРБ. Правосъдната министърка Диана Ковачева е съпруга (твърди се, че са в развод) на Венцислав Караджов – от квотата на БСП в Централната избирателна комисия. Баща му е сред изявените идеолози на БКП. По тази линия връзките опират до Стоян Караджов – бивш шеф на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП при Тодор Живков и на редица важни министерства. Министър Нона Караджова (ах, случайността ли си играе с някои фамилии в правителството) е омъжена за ръководител на бившите вацови вестници – обявен за агент на ДС. Става дума за прокуриста Лъчезар Любомир Павлов. Днес като собственик на изданията се води бащата Любомир Павлов, един от личните лекари на Живков. Бившият син активист, спряган за първи демократ, се превърна в един от най-маститите бизнесмени у нас. Тотю Младенов е син на партиен секретар и голям стопански ръководител от национален мащаб във Враца. (местния химкомбинат) Военният министър ген.-лейтенант Аню Ангелов е възпитаник на Академията на генералния щаб на СССР. Във времената на социализма е на високи армейски длъжности в противовъздушната отбрана на страната (зам.началник). За бившият министър без портфейл Божидар Димитров – агент Кардам, Тервел, Телериг вече стана дума. Трима министри – Трайков, Найденов, Младенов, и президента Плевнелиев са бивши комсомолски секретари от различни рангове. Част от министрите са учили или специализирали на Запад по време на социализма на издръжка на фондациите „Людмила Живкова” и „Фонд 13 века България”... Списъкът е много, много дълъг – на зам.-министри, шефове на агенции, маса депутати, областни управители, висши чиновници и т.н. Но подобни фермани могат да се направят и за управлението на НДСВ. В тяхното правителство единствено царят не беше от комунистическата номенклатура, макар че връзките й с него са установени далеч преди идването на демокрацията.... ... Тъмносиният цвят на СДС при кабинетите на Филип Димитров и Иван Костов също се оказа много, много яркочервен с петата колона. Но някои считаха за такава и самият премиер, понеже сред родата му е имало изявени комунисти. Вуйчо му с партизанско име Огнян е бил един от сатрапите след Девети септември и дори на негово име е кръстено село Огняново в Пазарджишко. Враговете на Филип Димитров са готови да се закълнат, че племенникът е използвал привилегиите му при образованието си, но такива документи няма. А и аз лично винаги съм мислил, че родителите отговорят за децата си, но децата за тях - никога, камо ли пък за вуйчовци и чичовци... ... А ако тук са посочени такива роднински връзки, то е заради систематичния им характер в държавната и политическата власт на прехода - независимо от всички нейни бои и разцв0етки. И ако за първия син кабинет има някакво, макар и неубедително обяснение, то какво ще се даде за втория – този на Иван Костов?! И в него нямаше случайно попаднали хора. И в него, за да станеш Някой, не трябва да си бил Никой при социализма. Дори пиарът му – шефът на правителствената информационна дирекция Михаил Михайлов се оказа агент Пешко на политическата милиция у нас (Шесто управление на ДС). Затова и стана първият шеф на „Нова телевизия”, когато я създаде сърбинът Дарко Тамиджич. А бизнесменът от съседната държава имаше повече от добри връзки именно с една знаменита червена рода. Фактът е повече от съществен, понеже и досега никой не научи, че племенник на червения висш емисар Красимир Премянов работеше като говорител на ... убедения антикомунист Иван Костов. Например при Командира диригент на приватизацията беше Мистър 10% – вицепремиерът и промишлен министър Александър Божков. Той е племенник на Станко Тодоров, който е най-дълго прослужилия министър-председател на БКП. Надзорът върху приватизацията пое като шеф на Агенцията Асен Дюлгеров. От роднините му единият Дюлгеров беше първи секретар на ОК на БКП в Софийска област, другият – кандидат-член на Политбюро и шеф на комунистическите профсъюзи. Някак си не се връзва имиджът на Иван Костов точно с лансирането на тези хора. Възможно е назначенията да са станали дело на случайност. Вариант е да са оценени и взети по способности, макар че сигурно е натежала личната преданост към вожда. Компроматното им за сините редици червено минало би ги държало към него от здраво по-здраво. Но същото компроматно минало, ако се разчуе, щеше да злепостави самия Иван Костов и отмие ореола от главата му. Защо нито един от яростните му лични противници не го „закла” с тези факти?! Къде е например в зората на демокрацията другият негов вицепремиер Евгени Бакърджиев? Той е в казионния БЗНС на Петър Танчев, за когото вече стана дума. Член е на Управителния съвет на партията – дете на БКП. УС на БЗНС – това е земеделският ЦК, с тази само разлика, че неговите членове се утвърждават от Политбюро на ЦК на БКП. ... Как младият активист е избран във висшия ръководен орган, след като не му е достигал изисквания стаж като член, за да бъде въобще предложен?! Председателят на Костовия парламент Йордан Соколов е женен за Ева Таджер. Родът Таджер е известен с богатото си и славно комунистическо минало и още по-забележително номенклатурно в епохата на тоталитаризма. На бракът им, сключен в руската църква в Париж през 1972 г., кумуваше тогавашният ни консул Емил Александров. След като се завърна у нас, той стана дясна ръка на Людмила Живкова и шеф на 14-ти отдел на Първо главно управление на ДС. Самият Йордан Соколов е бил навремето инструктор в отдел на ЦК на ДКМС и завеждащ звеното за писмата. Друга синя легенда – Светослав Лучников, при комунизма се подвизаваше като юрист на особено важното стопанско обединение „Микропроцесорни системи” в Правец, вкл. и на дружествата му (явни и под прикритие – ръководени от ДС) в чужбина. Стефан Софиянски се оказа истинска мистерия, загадка. В Министерството на съобщенията и информацията и в Центъра по строителство работилите по онова време не могат да се сетят за такъв човек. Присещат се обаче в структурите на тогавашния Комитет по планиране – светая светих на комунизма. Дядо му Стефан и майка му Елена са от Горна Оряховица. Обаче в тамошните хроники фамилията на дядото се води Бояджиев, а името Софиянски въобще не присъства в родата. Според някои данни политикът е носел фамилията Горнооряховски, но си я сменил, а според бележки в Интернет тя е сменяна три пъти. Жена му Алиса Балдева (Софиянска) е от известен род. “В началото на 80-те години бяхме във вила на южния склон на Панчарево. Ние бяхме в едната компания, а тя беше в другата. Бяхме на купон...”, навремето превъртя лентата на спомените екскметът. „Тя” е Евгения Живкова. “Да, едно мое гадже имаше вила там...”, признава и внучката на Първия. По онова тоталитарно време да попаднеш в такива компании не беше въпрос на шанс, късмет или луда случайност. УБО проверяваше до пето коляно присъстващите до височайшата фамилия и не допускаше дори полъх от простосмъртни. Двамата не са били и съученици, за да могат все пак, макар и по изключение, да се окажат заедно. Е, има и една невероятна хипотеза – еднаквите им астрални знаци да са ги срещнали! И внучката на Генералния секретар, и демократичният политик са раждани на историческата за болшевиките дата 7 ноември. Но аз не съм сред почитателите на астрологията. А вие? Друг тъмносин политик Марио Тагарински е от подобна разноцветна боя. Той беше сред най-активните седесари и поддръжници на Иван Костов, ръководеше сините фондации „Победа” и „Втора победа”, координираше националния им предизборен щаб. По време на кабинета на Командира стана министър на специално създаденото за него ключово Министерство на държавната администрация. Като прелетна птичка, преминала покрай СДС посети още няколко партии – Нова СДП, Демократическата партия, РЗС, беше независим и накрая започна да гласува за ГЕРБ и се сдуши с тях. На 27 юни 2009 г. беше избран за заместник Велик масон в България. Ала не майсторите-зидари не са стояли зад него при тази разноцветна кариера. Защото Марио Тагарински е бившият щатен комсомолски секретар на Техническия университет по времето на тоталитаризма, номенклатура на ЦК на ДКМС и брат на първия секретар на БКП в същия университет. Иван Костов не може да не е знаел това обстоятелство – все пак той преподаваше политикономика точно в това учебно заведение и се водеше там на щат. Тагарински е авторът на първия законопроект за лустрация на комунистическите кадри , пълен с недомислия и бракуван от президента Петър Стоянов и Конституционния съд. На фона на биографията му се разбира защо го е създал така, че да противоречи на елементарни правни норми. Същият подход използват и досега много други изявени „антикомунисти” – хем печелят имидж, хем провалят начинанието. Макар и обвинен в корупция, навремето този абониран за властта партайгеносе се намърда като член на НИС на СДС, после напусна партията и с Александър Праматарски направиха „Народен съюз”, накрая напусна и него и като блуден син отново се завърна в лоното на сините. Естествено е, че когато му дойде времето според онази крилата фраза, отново ги предаде, предаде и останалите, както ще предаде и Бойко Борисов. Подобни политически пируети и зигзаги са неестествени. Не защото някой ги е направил, а понеже различни партийни лидери са го приемали в редиците си и поддържали кариерата му. Примерът е показателен и затова го дадох. Вижда се как един кукловод зад кулисите го мести от организация в организация, от партия в партия, от позиция на позиция – винаги и навсякъде безотказно и радушно приеман въпреки амплоата му на изменник. „Аз съм 51-годишен, хетеросексуален, нормален мъж с деца и внуци, от 18-годишен си вадя хляба сам и всички решения взимам сам, никой по никакъв начин не ми е въздействал”, опроверга подобни съмнения самият той. Или да видим какво е потеклото на един също много известен „десен” – Асен Агов. В началото на 1990 г. е конферансие на митингите на БСП, на изборите за Велико народно събрание се яви като независим кандидат за депутат с подкрепата на БСП, а после е депутат вече в 6 народни събрания и верен подръжник на Иван Костов. Дядото на Асен Агов – също с името Асен Агов, е човекът, доставил детонаторите за взрива на 25 април 1925 г. в църквата „Света Неделя”. Той е организиран от военната организация на БКП по указания на СССР и военният офицер от "Разведупра" на Червената Армия Михаил Малхазович Чхеидзе – личен познат на Сталин. Загиват повече от 130 души, над 500 са ранени. Но да забравим дядото и да видим бащата на Асен Агов. Той е висш офицер от ДС, главен юрисконсулт при социализма на „Нефтохим”. ИванКостов министър на правосъдието стана Васил Гоцев. Той е бил съветник към Държавния съвет на Народна република България. Оглавяваше го Тодор Живков. Гоцев беше и личен съветник на първия му заместник в този орган – Ярослав Радев. В новите времена се превърна в изпечен демократ, основател на Демократическата партия, върлосин депутат и министър, съдия в Конституционния съд, а сега е експерт в парламента от квотата на Асен Агов. И транспортния министър Вилхелм Краус не е бил Никой преди Десети ноември, за да стане Някой след това. Баща му беше важна клечка в столицата, първи зам.квет при комунизма, а родата – на различни места в звената на държавата власт при тоталитаризма. Затова днес е един от заместниците на олигарха Валентин Златев в „Лукойл”. Външната министърка Надежда Михайлова беше секретарка на съпругата на комунистическия идеолог, член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Александър Лилов, а доскорошният й съпруг – кадър на ЦК на БКП и щатен партиен секретар на огромното стопанско обединение „ЗММ”. Следователно – номенклатурен кадър на два отдела в ЦК и съгласуван за назначение със Секретариата на Политбюро. Съпругът на синята министърка и червеният оръжеен търговец Петър Манджуков – издател на в. „Дума”, успешно и в съдружие приватизираха обектите му на безценица. А когато става дума за милиардът и нещо долара, на който се оценяваше ЗММ, направо е задължително да се говори за няколкото милиона лева, колкото струваше взетият от семейството гараж-автосервиз на ЦК на БКП. Част от истината е най-добрата лъжа – спомняте ли за цитата от нациста Гьобелс? По същата гьобелсова логика е удобно да се пише за партийната секретарка Елена Костова – на някакви си петдесетина души, отколкото за мъжа й. Защото самият Иван Костов е специализирал две години във Висшата школа на Централния комитет на комунистическата партия на СССР! В биографията му, която е поместена и във в. "демокрация" е записано „слушател в Института за повишаване на квалификацията в Москва”. На Запад знаеха за какъв „институт” става дума, а у нас използваха евфемизъм. Пребиването там не е компромат, както биха казали някои – редица от възпитаниците на тази школа са високо ценени в Европа и САЩ заради подготовката, която дава. Костов също е оценен, но у нас и още при комунизма. Част е от екипа, който тогава „превежда” балансът за икономиката на България от левове и рубли в долари. Задачата е поставена от Валутната комисия на Политбюро. Всъщност и това не е компромат – в последните си години тоталитарната система даде амнистия за избягалите от България, обърна се към емигрантите в чужбина да помагат за българския износ на Запад, започна да забелязва кадърни хора – може би, защото болестта на социализма придоби остри форми и се търсеше начин за изход от нея. По-съществен и интересен е въпросът защо са го оценили и изпратили в съветското „училище за премиери и министри”, както го наричаха. Може и да е било заради несъмнените му и високи способности... Но е възможно на везните на решението освен това да е натежало родството му със Станке Димитров – Марек. Близкият роднина е един от ръководителите на българската комунистическа партия, шеф на военното й крило, емигрирал при Сталин, станал важен фактор в Коминтерна и съратник на Георги Димитров. Факт е, че ние не знаем истинските биографии на демократичните ни управници. Факт е, че практически всички от тях имат здрави кръвни и партийни връзки с висшата номенклатура. Факт е, че дори способни премиери като Иван Костов не можаха да проведат лустрацията, не отвориха досиетата, не прочистиха съдебната структура, а приватизацията и разграждането на икономическата система обслужи ръководните кадри на социализма... Факт е, че всички главни прокурори у нас се подчиняват на тази неписана, кръвно-партийна традиция: от братовчеда на Андрей Луканов – синия Иван Татарчев, та чак до безцветния Борис Велчев от родата на Политбюро. Подобна е ситуацията в Конституционния съд, във всички върховни съдилища, в министерствата, в армията, спецслужбите, държавните учреждения. Такава е при най-мастите ни олигарси. Бръкне ли се в миналото – веднага изскачат неподозирани детайли. Проекцията в миналото на Васил Божков – Черепа опира до партизанската бригада „Антон Иванов”, докосва се до пролетарския поет и виден ръководител на БКП Никола Вапцаров. Името на Николай Гигов е тясно преплетено покрай майка му с това на Андрей Луканов. За посветените името на Младен Мутафчийски си върви като куче на верижка с това на дългогодишния член на Политбюро Пенчо Кубадински..." И т.н., и т.н. И още един цитат от книгата: "Факт е, че България е ръководена от прозападни правителства, макар и с огромно червено влияние, само в два периода. Първият е непосредствено след разпадането на бившия СССР на 8 декември 1991 г. и утвърждаването на нова Русия в края на следващата година – времето на Филип Димитров. Вторият – след икономическата катастрофа при Жан Виденов. Явно е играла като стратегия крилатата фраза на Тодор Живков „Да се поснишим, докато мине вятърът”, взета на въоръжение от неговите наследници. Не е грехота да харесваш, да вярваш в някоя партия или политически лидер. Хората не са специалисти по събирането на информация, по разследванията, по изравянето на грижливо скрити тайни, по изкопаването на действителните решения и мотиви за тях вместо онова, с което ни захранва пропагандата. Но ако и след прочетеното в тази книга продължите да вярвате и да се доверявате на думите на български политик – вие въобще не сте глупак! А нещо много, много по-лошо – фанатик! ГЕРБ не промени „изключенията” – правило! Спази ги, въпреки иначе яростната си антикомунистическа риторика. На почти всички техни големци родовете са от много десетилетия и дори почти столетие в лоното на БКП. Не иде реч и за различните убеждения – в горните етажи на държавата няма нито един-единствен човек, произлязъл от масата на обществото и издигнал се благодарение на способностите си. Това е просто власт, само и единствено възпроизвеждаща се власт! Властова аристокрация, провъзгласила се за такава.... ... . Такъв е резултатът от нашия преход – феодалната демокрация. По същия парадоксален начин редица западни политолози определиха епохата на социализма като „модерен феодализъм”... И след цитатите да кажа и аз нещо: Та на този фон ми се струва, че Бойко Борисов е много точен и верен образ на тази феодална демокрация, най-сполучливата й еманципация на фона на материал като леля Пена и чичо Иван, , които здраво се държат за това робство, понеже нищо друго не не са виждали и не знаят. Прав е авторът, че ние като нация и държава сме много далеч дори от капитализма, макар че сме го навлекли като целофанена обвивка. Прав е и в друго - в такъв етап политическите пристрастия и дори неговото "кой какъв е", не са от съществено значение. А аз ще перефразирам Дън Сяо Пин - за нас важното е поне сред тези котараци да намерим котката, която да лови мишките. Оценка
Кой беше Минеков...? Това злобен гном от "Властелина на пръстените" ли е?
Браво Минеков, простащината трябва да се брули активно! Поздравления за принципната позиция.
Минеков наистина говори като специалист или майстор в занаята. Обаче или на са му ясни абсурдите с тези ремонтно-строителни дейности или се прави на малоумен по политически съображения. Ще му подскажа. Всички обществени поръчки у нас се облагат с \"данък корупция\" Този данък не е по-малък от 15% от обема(брутната сума за изпълнение на поръчката). Това е правило, което важи за всички. Всички фирми ( вкл. и тези близки до Кунева го спазват). Въпреки този данък, печалбите от тези поръчки са огромни. Има и още нещо, за което всички политици се правят на малоумни и си траят. Нарича се ЗКС - Закон за камарата на строителите. Този закон е приет от тройната коалиция през 2006г. и започва да действа от 2007г. Това машина за източване на стотици милиона левоешве, която действа безотказно и в която участват всички основни полтически сили - БСП, ДПС, НДСВ, Синята коалиция, и разбира се ГЕРБ. Хайде сега господин Минеков, като се правите , че не сте като другите, изкарайте на светло финансовите от4ети на Строителната камара за периода от 2007 - 2011г. По такъв начин българските граждани ще разберат, защо се провежда такава мащабна строителна кампания по време на криза. И не се оправдавайте, че не сте парламентарна сила и затова , нищo не можете да направите. Или може би и вие сте като другите???
Пуста завист човешка! Професоре, ако имате да \"делите мегдан\" с Вежди Рашидов, то го правете ако не като професионалисти, то поне по-интелектуално. Говоренето Ви само подсказва неудовлетвореност на егото Ви. И не се смятайте за единствен \"суперспециалист\", защото просто ставате смешен. Преглътнете случилото се и гледайте да не станете за смях, защото много неща могат да се потърсят и около, и за Вас. По-спокойно ! Гледайте си партията и \"водача\", пък като влезете в Парламента, ще си говорите от трибуната каквото и както искате - без "дискриминация" !
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД