Вдовицата на Арафат: Той си отиде със своите тайни

<p><strong>- Защо чакахте близо осем години, за да подадете жалба?</strong></p> <p>- По няколко причини. Дъщеря ми Зауха, която е на 17 г., иска да знае от какво е починал баща й. От друга страна, от юридическа гледна точка, имахме време, защото законът ни дава срок от десет години, за да предприемем подобно действие. Накрая, и това е ключов елемент, разследването на телевизия &bdquo;Ал Джазира&rdquo;, което разкри ненормално високите нива на полоний по дрехите на Арафат, ме накара да търся цялата истина за смъртта на съпруга ми.</p> <p>Авторът на разследването, американският журналист Клейтън Суишър, се свърза с мен в края на 2011 г. и ми поиска медицинския доклад. Доверих му се, той е сериозен журналист, който посвети девет месеца на разследването. Дадох му също така пижамата, двете шапки, сакото и бельото, които Арафат носеше точно преди смъртта си. Те бяха подредени в една кутия, която никога не съм отваряла. За мен това беше нещо неприкосновено.</p> <p><strong>- Какво е вашето лично убеждение за смъртта на Арафат?</strong></p> <p>- Винаги съм казвала, че Арафат си отиде с всичките си тайни. Дори не исках и да мисля за евентуално отравяне. Беше опасно да го твърдиш без доказателства. Но, същевременно, хората не преставаха да ме спират на улицата с думите: <em>Как може вдовицата на Ясер Арафат да остави смъртта му, обвита с толкова неясноти?</em> След това, през пролетта, когато разследването му вече беше доста напреднало, Суишър дойде да ме види и ми каза, че има съмнения, а след заключенията на швейцарската лаборатория за полония преминах към действие.</p> <p><strong>- Как?</strong></p> <p>- Изпратих писмо до болница &bdquo;Перси&rdquo; с искане да получа достъп до пробите от кръв и урина, взети от съпруга ми, за да може да бъде направен нов анализ. Получих отговор, че те са били&nbsp; унищожени преди четири години. Това ме заинтригува. Защо са унищожили част от медицинското досие, при положение, че всеки съдебно отговорен може да сезира правосъдието десет години след смъртта на свой близък? Освен това Арафат беше държавен глава, той не беше кой да е пациент. Искам да знам могат ли да се унищожават така проби от кръв и урина. Това е причината, поради която в жалбата си поисках медицинския доклад да бъде декласифициран. Сигурно някъде в архивите във Франция има пълен екземпляр.</p> <p><img src="/uploads/editor/ARAFAT.jpg" alt="" /></p> <p><em>29 октомври 2004 г., Рамала, </em><em>седалището на Палестинската автономия</em><em>: 75-годишният Ясер Арафат се сбогува с тълпата при заминаването си за лечение във Франция&nbsp; </em></p> <p><strong>- Кой друг освен вас е имал достъп до медицинското досие при смъртта му и пълно ли беше то?</strong></p> <p>- От &bdquo;Перси&rdquo; дадоха втори екземляр на племенника на Арафат, Насер ал Кидуа, който впоследствие беше назначен за министър в Палестинската автономия. Тогава имах чувството, че са ми дали цялото медицинско досие. Не се съмнявах, че французите са ми дали всички изследвания и проби, направени през 17-те дни от хоспитализирането на Арафат.</p> <p>Французите направиха всичко, за да го спасят. Президентът на Републиката по онова време, Жак Ширак, ми звънеше всеки ден на мобилния телефон, за да ме пита как е. Първите три дни прекарах с Арафат; след това той изпадна в кома, но президентът Ширак продължаваше да ми звъни. Той имаше особена връзка с Ясер Арафат.</p> <p><strong>- Какво ви казаха французите за причините за смъртта му?</strong></p> <p>- Казаха ми, че не знаят от какво е починал Арафат. Учудващо е, че една суверенна страна като Франция не знае причината за смъртта на държавен глава, лекуван в една от нейните болници.</p> <p><strong>- Защо не поискахте аутопсия?</strong></p> <p>- Най-напред бях в шок от смъртта му. Имах доверие във френската медицина, че ще ми кажат цялата истина. От друга страна, тялото му беше репатрирано ведната след това в Рамала, в седалището на Палестинската автономия. Всичко стана много бързо. Освен това започнаха полемики. Не исках да започвам още една. Но противно на това, което се пише понякога, не съм отказала да бъде направена аутопсия на съпруга ми.</p> <p><strong>- Днес имате ли подкрепата на Палестинската автономия?</strong></p> <p>- Да, президентът Махмуд Абад обяви, че е готов да бъде ексхумирано тялото на Ясер Арафат и да се отиде до края. През септември е предвидено заседание на арабските министри на външните работи по този въпрос. Искам международните инстанции, в частност ООН, да ме подкрепят в търсенето на истината.</p> <p><strong>- Имате ли уверение, че тялото ще бъде ексхумирано?</strong></p> <p>- Съдебният следовател трябва да разпореди ексхумирането, но Палестинската автономия също може да го направи. Бих искал това да бъде правосъдието. Мъжът ми почина по странен начин. Има признаци, които позволяват да се предполага, че е бил отровен. Но разберете ме добре: моята постъпка е лична и произтича от семейната близост. Мой дълг на майка и съпруга е да потърся истината, извън какъвто и да е политически контекст. Дъщеря ми има правото да знае. Неговият народ също. Имам надежда, че най-накрая ще узная истината. Имам доверие във френското правосъдие.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>