В България няма никакви механизми за контрол на съдебната власт

<p><strong>Господин Червеняков, с изненада разбрах, че не сте в комисията по правни въпроси в парламента, защо бягате от тази тема?</strong></p> <p>Това са дълбоко лични неща, но в 1992 година, когато напуснах прокуратурата, написах една статия &bdquo;Реквием за независимата съдебна власт&rdquo;. Тогава стоеше въпросът за зависимостта на съдебната власт и моето виждане беше, че се задават процеси и тенденции в България, които ще поставят на изпитание нейната независимост. И цялото последвало десетилетие беше белязано от опитите за политическо овладяване на съдебната власт - почвайки с кадровите промени през 92-ра година, така наречената чистка, когато редица прекрасни професионалисти бяха освободени под флага &bdquo;долу комунизма&rdquo; и един преходен текст в българската Конституция.</p> <p>Преди две години написах отново статия: &bdquo;Реквием за съдебната власт&rdquo;. Тогава изразих своето възмущение от дейността на съдебната система в момента и от това, че дадени съдии могат да кажат на &bdquo;бялото&rdquo; не сиво, а директно &bdquo;черно&rdquo; по дела, по които и аз съм адвокат.<br />Една от страните ми заяви, че е дала определена внушителна сума само поради факта, че аз съм адвокат на другата страна, и продължи да печели тези дела с абсурдни решения. Тогава посочих имена и извадки от решенията.</p> <p>Може би поради това не съм и член на тези комисии.</p> <p><strong>Какво мислите за &bdquo;Костинбродската афера&rdquo; и поведението на прокуратурата след това - една много силна пресконференция и накрая обвинение, което изненада много хора?</strong></p> <p>Каква е целта, когато се изготвят бюлетини в такъв мащаб?&nbsp;Очевидно е, че до отговора на този въпрос не се е достигнало - за какво са били предназначени тези бюлетини.?</p> <p>Стигна се до извода, че това са били действителни бюлетини, че отговорност носи главният секретар на МС, той ще получи някаква условна присъда или алтернативна форма на наказание.</p> <p>Но важният въпрос - за какво е трябвало да бъдат използвани тези бюлетини, не получи отговор.</p> <p><strong>Политическа роля ли изигра тогава прокуратурата? Казват, че тя е &bdquo;играла&rdquo; за вас - за БСП и ДПС.</strong></p> <p>Не виждам как би могло да стане това, след като в последните четири години и ВСС, и ръководителите на съответните служби бяха назначавани от ГЕРБ</p> <p><strong>Може ли да се каже кой нанесе най-много поражения - СДС, БСП, ГЕРБ?</strong></p> <p>Би могло да се търси и такъв ракурс, но основната причина е, че ние нямахме никакво виждане какво искаме да се случи</p> <p>Нашият преход много приличаше на героя на Стайнбек, Чарли, който, като го питаха: накъде пътуваш, отговаряше &bdquo;надалеч от всяко тук&rdquo;.</p> <p>През 89-а ние много добре знаехме какво не искаме, но не знаехме какво искаме да направим.</p> <p>И оттук дойдоха проблемите. Основната грешка на СДС през първото десетилетие на прехода беше, че те считаха, че смяната на &bdquo;лошите&rdquo; с &bdquo;добрите&rdquo; автоматично решава проблемите.<br />Въстанието на Бърдоква приключва, когато той става цар, защото никой не иска да смени системата.</p> <p>И това беше подходът и в съдебната система. През целия период на управлението си СДС се стремяха да овладеят определена власт личностно, назначавайки определени хора.</p> <p>А в обществото трябва да действа принципът на Монтескьо: &bdquo;Власт власт възпира&rdquo;.</p> <p>Това означава нещо много простичко - всяка една власт независимо от останалите две изпълнява своите задачи с независими механизми за контрол върху тях.</p> <p>Ние имаме механизми за контрол в Конституцията - отлагателното вето на президента и КС, имаме механизми за контрол върху изпълнителната власт - парламентарния контрол и Върховният административен съд.</p> <p>И никакви механизми за контрол върху съдебната власт.</p> <p>Даже в едни промени в Конституцията през 2005 година Инспекторатът на МП, макар и с много ограничени правомощия &ndash; само по организация и движение на делата, беше иззет от МП и прехвърлен към ВСС, създавайки някакъв министерски съвет на съдебната власт, което никъде не съществува.</p> <p>Аз ще дам един пример - ВСС до 1944 година се е събирал два пъти годишно, за да провери дали министърът на правосъдието правилно прилага точковата система за магистратите, приета от самия ВСС.</p> <p>ВСС би трябвало да бъде само и единствено кадрови орган на съдебната власт.</p> <p>А ние, с последните изменения, взехме правата на министъра на правосъдието и по отношение на квалификацията, и по отношение на бюджета, и по отношение на контрола и грубо казано, го превърнахме в министър на затворите.</p> <p>Проблемът за прокуратурата е много съществен. Кой представлява публичния интерес или държавния интерес в процеса? Коя е институцията. Практически няма такава институция.</p> <p>Защото ако има един обществен договор между държавата и отделната личност и той е нарушен в резултат на някакво престъпление, трябва да има орган, независим арбитър, който да преценява кой е виновен и има ли нарушаване на договора.</p> <p>Този независим арбитър може да бъде единствено и само съдът.</p> <p>Между другото, още бащите на нашата Конституция в доклада си пред Великото народно събрание след Освобождението пишат че съдебната власт в нейния пълен обем може да принадлежи единствено и само на съдилищата.</p> <p>Оттук нататък, кой представлява отделната личност - или тя сама, или чрез специализираните институции на гражданското общество или адвокатурата, която е специализиран институт.</p> <p>Кой представлява държавата? Няма институция! Защото съгласно член 105 от нашата Конституция външната и вътрешната политика, в това число и противодействието на престъпността, се реализира от МС, тоест от изпълнителната власт.</p> <p>Даже ако погледнете, в момента в един процес ние имаме двама представители на съдебната власт - съд и прокуратура, срещу един извършител на престъплението.</p> <p>А принципът на състезателния процес предполага това да са държавата, извършителят и независимият арбитър.</p> <p>Във всички страни наблюдаваме някаква връзка между прокуратурата и изпълнителната власт. Аз оставям на страна англосаксонската система, където министърът на правосъдието е и главен прокурор. Но в Гърция главният прокурор е член на правителството. Във Франция министърът на правосъдието може да изисква докладите на прокуратурата, за да може да провери дали съответните прокурори извършват единна наказателна политика.</p> <p>Тук при нас големият въпрос е кой провежда наказателната политика на държавата? След като това е правомощие на изпълнителната власт, тя има ли механизмите да го прави?</p> <p><strong>Според вас в България според начина, по който функционира политиката отвътре, такава, каквато я познаваме, няма ли действително да е опасно прокуратурата да е част от изпълнителната власт? Има ли механизъм тя да се контролира от парламента или от граждански структури?</strong></p> <p>Ако тя отиде към изпълнителната власт, естествено ще бъде контролирана от парламента.</p> <p>Въпросът за гражданския контрол е твърде съществен. Има няколко вида възможности за такъв контрол. Първият е институтът на съдебните заседатели, които имат равен глас със съдиите и са представители на гражданското общество в процеса. Но това е само в наказателния процес.</p> <p>Аз считам, че системата за назначаване на съдиите от ВСС е добра. Но тя се нуждае от известно усъвършенстване. Например с измененията, които направи СДС по времето на първия Съдебен съвет, въведе възможността на адвокати да бъдат членове на ВСС. Вие си представете абсурдността на ситуацията, в която един адвокат решава кадровото развитие на съдиите.</p> <p>Второ - може би е добре да има отделен ВСС за съдиите, отделен за прокурорите, или пък той да бъде само един и той да бъде само за съдиите, ако се вземе решение за преминаване на прокуратурата в изпълнителната власт.</p> <p>Но големият проблем е, че такава промяна може да стане само от Велико народно събрание и промяна в Конституцията.</p> <p><strong>Има ли общо съгласие, че без промяна в Конституцията сериозна реформа в съдебната власт е невъзможна?</strong></p> <p>Трудно ми е да отговоря. Има доста хора, които смятат, че тази Конституция, тип програма, все още не е изпълнила своите функции и не би трябвало да бъде променяна.</p> <p>Други считат, че това е Конституция на прехода и като такава, съдържа противоречията на прехода, тоест едва след неговото завършване трябва да се мисли за нова Конституция.</p> <p>Но очевидно е, че има някои елементи, като например цялата глава за съдебната власт, където промените са необходими, но нека те да бъдат дълбоко обсъдени, ясно осъзнати и да покажат отговорността на политическата класа в НС действително да доведе до някакви резултати.</p> <p><strong>Впрочем вие бяхте ли поканен от президента на обсъждането с граждани на проблемите в съдебната система?</strong></p> <p>Не, никой не ме е поканил.</p> <p><strong>Направи ми впечатление, че там не присъстваха нито председатели на съдилища, нито на прокуратурата, нито дори вицепрезидентът Маргарита Попова, която беше правосъден министър. И това е въпросът - кой дебатира тази реформа? </strong></p> <p><strong>Това е тясно специализирана материя, би трябвало да се води на едно доста сериозно компетентно ниво. Разбира се, че гражданите имат своето място в този дебат, но разумните и експертните гласове като че ли се чуват все по-малко и по-малко и се залита в някакви крайности.</strong></p> <p>Да, ето едно от залитанията, директно ви казвам, е желанието на гражданското общество пряко да избира съдиите и прокурорите.</p> <p><strong>Какво би станало в такава ситуация?</strong></p> <p>При сегашната ситуация в страната това би означавало, че всеки местен олигарх би могъл да си &bdquo;назначава&rdquo; необходимите му магистрати. Оттук нататък той няма да има никакви проблеми.</p> <p><strong>Кога и как би могло да се събере мнозинство от 160 депутати, за да изпълни НС правомощието си за назначаване на нов главен инспектор към инспектората на ВСС?</strong></p> <p>Много трудно. Да се събере мнозинство от 160 депутати е изключително сложна задача в сегашното състояние на парламента и аз не съм оптимист, че в скоро време ще бъде избран главен съдебен инспектор на мястото на Анна Каравиванова, която продължи с две-три години своя мандат, тъй като и в предишното НС не можеше да се формира такова мнозинство.</p> <p>Възможни са две решения: или да се намери обединяваща фигура, но не съм голям оптимист в тази насока, или да бъде променено мнозинството за избор.</p> <p><strong>Защо не успяхме да изградим читава съдебна система, в последните години тя дори деградира - въпрос на манталитет, въпрос на липса на компетентност, защо се случи това?</strong></p> <p>Защото дълго време политиците са гледали на съдебната система като на инструмент за решаване на определени тясно партийни, групови или лични интереси. Защото никой не е виждал в съдебната система гарант за върховенството на закона, за справедливостта.<br />Европа означава преди всичко правила. Правила и органи, които да гарантират спазването и налагането на правилата. Без това ще продължаваме да хитруваме според онази шопска мъдрост, че &bdquo;законът е врата в полето, който е луд, минава през нея, който не е, я заобикаля&rdquo;.</p>