„Увеличаването на данъците е икономически нонсенс”

<p><strong>- Добро решение ли е масовото увеличение на данъците, предвидено от френското правителство за 2013 г.?</strong></p> <p>- Това е икономически нонсенс. Още повече, че от обявените 24 млрд. евро от повишаване на данъците (предвид на проектозакона за финансиране на Социалната сигурност), половината засягат предприятията. Впрочем тяхната рентабилност и разликата между продажната и покупната цена на стоката станаха драматично ниски през последните години, както подчертава доклада за конкурентноспособността, който Луи Галоа ще представи на правителството на 5 ноември.</p> <p>Френските предприятия понасят по-високи производствени цени, отколкото другаде, а в същото време трябва да преодоляват конкуренцията на бързоразвиващите се икономики, да намаляват цените си, за да успеят да продадат стоките си. При тази конфигурация последното нещо, което трябва да се направи, е да им бъдат увеличени данъците! Не може, от една страна, да биеш тревога за намаляващата заетост в промишлеността във Франция, а, от друга, да пречиш за подобряване на тяхната рентабилност. Първото решение, което те ще приемат, е да намалят инвестициите си. Всички страни, които са се опитали да намалят публичния си дефицит чрез засилване на данъчната тежест, са се сблъскали със същия проблем.</p> <p><strong>- Какво трябва да се направи тогава?</strong></p> <p>- Да се намалят публичните разходи. В световен мащаб много университетски проучвания са показали, че страните, които са предприели съкращаване на своя дефицит, намалявайки публичните разходи, са го постигнали по сензационен начин през 90-те т. на миналия век, без да прекършат растежа и да накажат заетостта. Такъв беше случаят в Канада, Швеция, Финландия, Италия, Дания. Нито една от тези страни не е заложила на повишаването на данъците, за да коригира сметките си. Швеция, например, премина от публичен дефицит от 12 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) към бюджетен излишък в края на 90-те г.</p> <p><strong>- Но Франция ще намали разходите си с 10 млрд. долара.</strong></p> <p>- Обявеното намаляване на разходите почива на напълно теоретично изчисление. На практика разходите за публичната администрация няма да се увеличат през следващата година, но това няма да намали публичния дефицит, ако повишението на БВП е положително. Впрочем никой не вярва в това. При хипотезата на правителството за растеж от + 0,8 на сто през следващата година, наистина бихме спечелили почти 10 млрд. евро. Но ако БВП е в стагнация през 2013 г., приносът на разходите към съкращаването на дефицита ще бъде нулев и бюджетната политика ще почива 100 на сто на повишението на данъците.</p> <p><strong>- Как ще повлияе върху растежа на френската икономика увеличението на данъчната тежест?</strong></p> <p>- Имаме известна представа, благодарение на бюджетния мултипликатор, който оценява забавянето на растежа, в резултат от съкращаване с 1 на сто на публичния дефицит. Този мултипликатор варира много според приетата бюджетна стратегия: от 0,6 на сто в случай на политика на намаляване на публичните разходи, до 1,5 на сто в случай на политика на повишаване на данъците. Това означава, че губим 1,5 пункта от БВП, ако се опитаме да намалим дефицита с 1 на сто. Правителството избра по-скъпото решение за производството и заетостта!</p> <p><strong>- Тогава повишаването на данъците за нищо ли няма да послужи?</strong></p> <p>- Още по-лошо. Вижте какво става в Испания. Тази година испанците си бяха поставили за цел да съкратат с 40 млрд. евро публичния си дефицит, но заради пропадането на техния растеж (-2,5 на сто), породено отчасти от повишаването на данъците, публичният им дефицит, в крайна сметка, е по-висок в сравнение с миналата година! Испанският пример, но също така гръцкият и португалският, ни приканват към най-голяма предпазливост.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>