Украински доброволци пред "Вашингтон поуст": Никой не се интересува дали ще живеем или ще умрем, живеем с по един картоф на ден

Украински доброволци пред "Вашингтон поуст": Никой не се интересува дали ще живеем или ще умрем, живеем с по един картоф на ден

Миномет се взривява край Лисичанск в Източна Украйна на 23 май. (Арис Месинис/AFP/Getty Images)

Автор: Сударсан Рагаван

Заседнали в окопите си, украинските доброволци живеят с по един картоф на ден, докато руските сили ги обстрелват с артилерия и ракети "Град" на ключовата източна фронтова линия. Превъзхождани по численост, необучени и разполагащи само с леки оръжия, мъжете се молеха обстрелът да приключи и собствените им танкове да спрат да се насочват към руснаците.

"Те [руснаците] вече знаят къде се намираме и когато украинският танк стреля от наша страна, това издава позицията ни", казва Серхи Лапко, командир на ротата им, припомняйки си скорошната битка. "И те започват да отвръщат на огъня с всичко - "Град"-ове, минохвъргачки. И ти просто се молиш да оцелееш."

Украинските лидери създават и подхранват публичен образ на военна неуязвимост на своите доброволчески и професионални сили, които триумфално се изправят срещу руската атака. Видеоклипове с нападения на руски танкове или позиции се публикуват ежедневно в социалните мрежи. Художници създават патриотични плакати, билбордове и тениски. Пощенската служба дори пусна марки, посветени на потъването на руски военен кораб в Черно море.

Украинските сили успяха да осуетят руските усилия за превземане на Киев и Харков и постигнаха победи на бойното поле в източната част на страната. Но опитът на Лапко и неговата група доброволци предлага рядък и по-реалистичен портрет на конфликта и борбата на Украйна да спре руското настъпление в Донбас. Украйна, подобно на Русия, предоставя оскъдна информация за смъртните случаи, ранените или загубите на военно оборудване, но след три месеца война тази рота от 120 души е намаляла до 54 заради починали, ранени и дезертьори.

Доброволците са били цивилни преди нахлуването на Русия на 24 февруари и никога не са очаквали да бъдат изпратени на една от най-опасните фронтови линии в Източна Украйна. Бързо се оказват под прицела на войната, чувстват се изоставени от военните си началници и се борят за оцеляване.

"Нашето командване не поема никаква отговорност", казва Лапко. "Те само си приписват заслуги за нашите постижения. Не ни оказват никаква подкрепа."

Когато не могат да издържат повече, Лапко и неговият старши лейтенант Виталий Хрус се оттеглят с членовете на ротата си тази седмица в хотел далеч от фронта. Там двамата мъже разговаряха с "Вашингтон пост" извън протокола, тъй като знаят, че могат да бъдат изправени пред военен съд и да прекарат време във военен затвор.

 

Серхи Лапко (вляво) и Виталий Хрус споделят истории за трудностите, с които са се сблъскали техните мъже на фронтовата линия в Украйна. (Евгени Семехин за "Вашингтон пост") (Sudarsan Raghavan/TWP)

"Ако говоря за себе си, аз не съм командир на бойното поле", добави той. "Но момчетата ме подкрепят и аз ще ги подкрепям докрай".

Командирът на батальона на доброволците, Игор Кисилейчук, не отговори на обажданията или писмените въпроси на The Post навреме за публикацията, но късно в четвъртък изпрати лаконично съобщение, в което се казва: "И без този командир подразделението защитава нашата земя", като очевидно става дума за Лапко. Украински военен говорител отказа незабавен коментар, като заяви, че ще са необходими "дни", за да се даде отговор.

"Войната сломява хората", каза Серхий Хайдай, ръководител на регионалната военна администрация в Луганска област, като призна, че много доброволци не са били подходящо обучени, тъй като украинските власти не са очаквали Русия да нахлуе. Той обаче твърди, че за всички войници е положена грижа: "Те разполагат с достатъчно медицински материали и храна. Единственият проблем е, че има хора, които не са готови да се бият".

Но опасенията на Лапко и Хрус бяха повторени неотдавна от взвод от 3-ти батальон на 115-та бригада, базиран до обсадения град Северодонецк. Във видеоклип, качен в Telegram на 24 май и потвърден като автентичен от помощник на Хайдай, доброволците заявяват, че повече няма да се бият, защото им липсват подходящи оръжия, тилова поддръжка и военно ръководство.

"Изпращат ни на сигурна смърт", казва един доброволец, четейки от подготвен сценарий, като добавя, че подобно видео е заснето от членове на 1-ви батальон на 115-та бригада. "Ние не сме сами като този, ние сме много."

В това недатирано видео украински войници в района на Донбас отправят молба за "подходяща защита" и казват, че от седмици чакат подкрепления. (Видео: 115-та бригада, 3-ти батальон)


Украинските военни опровергаха твърденията на доброволците в свое собствено видео, публикувано в интернет, като заявиха, че "дезертьорите" имат всичко необходимо, за да се бият: "Те си мислят, че са дошли на почивка", каза един от военнослужещите. "Ето защо напуснаха позициите си."

Часове след интервюто с Лапко и Крус в хотела им пристигат служители на военната служба за сигурност на Украйна, които задържат някои от мъжете им и ги обвиняват в дезертьорство. Разменят си обвинения в дезертьорство.

В очакване на смъртта

Преди инвазията Лапко е бил сондьор на петролни и газови кладенци. Хрус купува и продава електрически инструменти. И двамата живеят в западния град Ужгород и се присъединяват към силите за териториална отбрана - гражданска милиция, създадена след инвазията.

Лапко, строен като борец, е назначен за командир на рота в 5-и отделен стрелкови батальон, отговарящ за 120 души. Също толкова едрият Хрус става командир на взвод под ръководството на Лапко. Всичките им другари са от Западна Украйна. Връчват им автомати АК-47 и им провеждат обучение, което трае по-малко от половин час.

"Изстреляхме 30 патрона, а след това ни казаха: "Повече не можете да си вземете, твърде скъпо е" - разказва Лапко.

Получили са заповед да се отправят към западния град Лвов. Когато стигнали там, им било наредено да отидат на юг, а след това на изток в Луганска област в Донбас, части от която вече бяха под контрола на подкрепяните от Москва сепаратисти и сега са окупирани от руските сили. Няколко десетки от неговите хора отказали да се бият, казва Лапко, и били затворени.

Тези, които са останали, са били базирани в град Лисичанск, оттам са изпратени в Тошкивка, фронтово село, граничещо със сепаратистките райони, където руските сили се опитват да напреднат. Били изненадани, когато получили заповедта.

"Когато дойдохме тук ни казаха, че ще бъдем в третата линия на отбраната", казва Лапко. "Вместо това дойдохме на нулевата линия, на фронтовата линия. Не знаехме къде отиваме."

Районът се превърна в централна точка на войната, тъй като Москва концентрира военната си мощ върху превземането на региона. Град Северодонецк, близо до Лисичанск, е обграден от три страни от руски сили. През уикенда те разрушиха един от трите моста към града и постоянно обстрелват другите два. Украинските войски в Северодонецк се борят, за да попречат на руснаците да обкръжат напълно града.

Снимка от 22 май показва разрушения мост, който някога е свързвал Лисичанск със Северодонецк в Източна Украйна. (Арис Месинис/AFP/Getty Images)

Това е и мисията на хората на Лапко. Ако Тошкивка падне, руснаците ще могат да напреднат на север към Лисичанск и да обкръжат напълно Северодонецк. Това ще им позволи да се насочат и към по-големите градове в региона.

Когато доброволците пристигнаха за първи път, ротациите им в Тошкивка и извън нея продължиха три или четири дни. Със засилването на войната те остават минимум седмица, а понякога и две. "Храната се доставя всеки ден, освен когато има обстрел или положението е лошо", казва Хрус.

А през последните седмици, казва той, положението се е влошило много. Когато бомбардировките прекъснали снабдителните им вериги за два дни, мъжете били принудени да се задоволяват с по един картоф на ден.

Те прекарват повечето дни и нощи в окопи, изкопани в гората в покрайнините на Тошкивка или в мазетата на изоставени къщи. "Там нямат вода, няма нищо", казва Лапко. "Само вода, която им нося всеки втори ден."

Цяло чудо е, че руснаците не са пробили отбранителната си линия в Тошкивка - каза Хрус, докато Лапко кима. Освен пушките и ръчните си гранати, единствените оръжия, които са получили, са шепа гранатомети, за да се противопоставят на добре оборудваните руски сили. Никой не показал на хората на Лапко как да използват гранатометите.

"Не бяхме подходящо обучени", казва Лапко. "На 15 души се падат около четири РПГ-та", каза Хрус и клати глава.

Според него руснаците разполагат с танкове, бойни машини на пехотата, ракети "Град" и други видове артилерия - когато се опитват да проникнат в гората със сухопътни войски или пехотни машини, те лесно могат да се приближат достатъчно близо, "за да ни убият".

Проруските сили изстрелват листови снаряди по посока на Северодонецк, за да разпръснат информация за позициите си в района на Луганск. (Александър Ермоченко/Reuters)

"Ситуацията е контролируема, но трудна", каза Хрус. "А когато тежките оръжия са срещу нас, нямаме с какво да работим. Ние сме безпомощни."

Зад позициите си украинските сили разполагат с танкове, артилерия и минохвъргачки, за да подкрепят хората на Лапко и други части по фронта. Но когато танковете или минохвъргачките бъдат обстрелвани, руснаците отговарят с ракети "Град", често в райони, където хората на Лапко се прикриват. В някои случаи войниците му остават без артилерийска подкрепа.

Това отчасти се дължи на факта, че Лапко не е получил радиостанция, казва той. Така че няма връзка с началниците си в Лисичанск, което му пречи да се обади за помощ.

Мъжете обвиняват руснаците, че използват фосфорни бомби - запалителни оръжия, които са забранени от международното право, ако се използват срещу цивилни.

"То се взривява на височина 30 до 50 метра, спуска се бавно и изгаря всичко", казва Хрус.

"Знаете ли какво имаме срещу фосфора?" Лапко попита. "Чаша вода и парче плат, с което да си покриеш устата!"

И Лапко, и Хрус очакват да умрат на фронта. Ето защо Лапко носи пистолет. "Това е само играчка срещу тях, но го имам, за да мога, ако ме хванат да се застрелям", казва той.

Оцеляване

Въпреки трудностите, неговите хора са се сражавали смело, казва Лапко, посочвайки към Хрус, той заявява: "Този човек тук е легенда, герой." Хрус и неговият взвод, казва командирът му, са убили повече от 50 руски войници в близки сражения.

При един от последните сблъсъци, каза той, хората му нападнали две руски бронирани машини, в които имало около 30 войници, като ги нападнали от засада с гранати и оръжия.

"Грешката им беше, че не дойдоха зад нас", каза Лапко. "Ако бяха направили това, сега нямаше да говоря с вас тук."

Лапко е препоръчал 12 от своите хора за медали за храброст, включително двама посмъртно.

Войната е взела тежки жертви от неговата рота, както и от другите украински сили в района. Двама от неговите хора са убити, сред 20-те загинали в батальона като цяло, и "много от тях са ранени и сега се възстановяват", каза той. Има и такива, които са ранени и не са се завърнали.

"Мнозина са получили шок от снарядите. Не знам как да ги преброя", каза Лапко.

Жертвите тук до голяма степен се пазят в тайна, за да се запази моралът сред войниците и широката общественост. "По украинската телевизия виждаме, че няма никакви загуби", каза Лапко. "Няма истина."

Погребението на украинския военнослужещ Едуард Трипилченко на 25 май в Киев. Трипилченко е убит в сражение в Източна Украйна на 23 май. (Олег Петрасюк/EPA-EFE/REX/Shutterstock)

Той допълва, че повечето смъртни случаи се дължат на това, че ранените войници не са били евакуирани достатъчно бързо, като често са чакали до 12 часа за транспортиране до военната болница в Лисичанск, на 15 мили оттам. Понякога се налага мъжете да носят пеша ранен войник на носилка до две мили, за да намерят превозно средство, казва Лапко. По думите му два автомобила, предназначени за неговата рота, така и не са пристигнали и вместо това се използват от хора във военния щаб.

"Ако имах кола и ми кажат, че другарят ми е ранен някъде, щях да отида по всяко време и да го взема", казва Лапко, който използва собствената си разбита кола, за да пътува от Лисичанск до хотела. "Но аз нямам необходимия транспорт, за да стигна дотам."

Отстъпление

Лапко и хората му стават все по-разочаровани и разочаровани от началниците си. Молбата му за награждаване не е одобрена. Командирът на батальона му е поискал да изпрати 20 от войниците си на друга фронтова линия, което означава, че не може да ротира хората си от Тошкивка. Той отказал да изпълни заповедта.

Последното оскърбление дошло миналата седмица, когато пристигнал във военния щаб в Лисичанск след две седмици в Тошкивка. Командирът на батальона и екипът му се преместили в друг град, без да го информират, каза той, като взели храна, вода и други провизии.

"Оставиха ни без обяснение", казва Лапко. "Мисля, че ни изпратиха тук, за да запълним една пропаст и никой не се интересува дали ще живеем или ще умрем".

Така че той, Хрус и няколко членове на тяхната рота пропътували 60 мили до Дружковка, за да отседнат в хотел за няколко дни. "Моите момчета искаха да се измият за първи път от месец насам", казва Лапко. "Нали знаете, хигиена! Нямаме я. Спим в мазета, на дюшеци, по които тичат плъхове."

Той и хората му настояват, че искат да се върнат на фронта. "Готови сме да се бием и ще продължим да се бием", каза Лапко. "Ще защитаваме всеки метър от страната си, но с адекватни заповеди и без нереалистични нареждания. Положих клетва за вярност към украинския народ. Ние защитаваме Украйна и няма да пуснем никого, докато сме живи".

Но в понеделник военните служби за сигурност на Украйна пристигат в хотела и отвеждат Хрус и другите членове на взвода му в център за задържане за два дни, обвинявайки ги в дезертьорство. Според заповед, прегледана от The Post, Лапко е бил лишен от ролята си на командир. Задържан в базата в Лисичанск, а бъдещето му е неясно.

По телефона в сряда той съобщи, че още двама от неговите войници са били ранени на фронтовата линия.

 

Източник: washingtonpost.com

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Приказки под шипковия храст

    27 Май 2022 19:56ч.

    Рибарски раздувки и четива за ковид идиоти.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Брадатко

    30 Май 2022 17:42ч.

    Ушко и Зъбчо отишли на война, а там глад студ и американски пуканки.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Христо

    27 Май 2022 19:58ч.

    защо тези малоумници си мислят, че на нас ни пука за тях, та плачат като жени....ми вие сте там по ваше желание бе, аланкоолу... Нацистите си заслужават съдбата... Работайте...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Z T.M.

    30 Май 2022 10:15ч.

    Защото са от Лвов (Лемберг). Укрите са царе на лозунги и приказки, но имаче хич ги няма в нищо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • волк

    27 Май 2022 20:02ч.

    Идиотски тъпо е да воюваш срещу страна, разполагаща със средства за космическо наблюдение и целеуказване, с лазерни технологии за унищожаване на безпилотници, както и с кой знае още колко високотехнологични оръжия, основани на нови физически принципи. Но най-идиотското нещо е да се цепиш от брата си, и да го омразваш в угода на западните куратори. Това не се прощава.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • j.jelevban

    27 Май 2022 20:11ч.

    жгород е на майната си.Зад Карпатите на границата с Унгария.Има 100ци с фамилия Риш,Ришко.По тази причина имам приятели във фейса от Ужгород.Сигурен начин да не получите никакъв отговор е да им пишете на руски или български.Фанатизма им си получава заслуженото.Питайте този '' доброволец'' къв го дири в Донбас?.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • j.jelevban

    27 Май 2022 20:12ч.

    Да ви прилича на човек на картофи?Аз познавам такъв в България!На снимката са ояли се хора.Да мрът.Глупоста не трябва да я жалиш

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • и на виетнамците не им беше лесно срещу превъзхождащ ги противник! къв е тоя кеф - цял картоф на ден!!! тва е рая, бе - радвайте се, че имате цял картоф!

    27 Май 2022 20:20ч.

    А пък в холивудските филми за войната главния герой няма такива проблеми! Сещам се Рамбо как ги нацепи сичките с един нож и един автомат! Стреля, стреля - с един пълнител, след това пак стреля - тоя пълнител като рог на изобилието бе, куршумите не се свършват! После си ши раната с иглата. Що така действителността е по-скапана от киното?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП

    27 Май 2022 20:34ч.

    Who care.Украинките ще родят още...:))Требе да си кръгъл идиот да воюваш срещу държава, която има бомби , ракети, снаряди и патрони за 60 години война със средна и висока интензивност.Русия вместо да се занимава с утилизация на купищата си стари боеприпаси просто ги хвърля върху Украйна...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    28 Май 2022 1:00ч.

    “ Украински доброволци” Доброволец НЯМА право да се оплаква.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • рукола Z

    28 Май 2022 8:56ч.

    Спасението на давещите се е дело на самите давещи се! ... и за нас важи 😜

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лапко и лапковците да го лапкат сладко

    29 Май 2022 8:49ч.

    Големи герои, големи юнаци са тия укропитеци от статията - воюват от хотела. Хахахаха.:-)))))))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мъжете обвиняват руснаците, че използват фосфорни бомби - запалителни оръжия, които са забранени от международното право, ако се използват срещу цивилни.

    29 Май 2022 21:12ч.

    Е те цивилни ли са. Егати, наистина западните медии пишат като за златни рибки.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бай Иван

    30 Май 2022 18:08ч.

    Като украинската армия и фашистките батальони на Азов, Торнадо и др. , подкрепяни от САЩ и брюкселските зелки избиваха руснаците в Домбас и Луганск, защо не ревяхте ? Сега като се обърна палачинката май не ви е много добре! Затова ако искате всичко това да спре, вдигайте белия байрак и руснаците ще ви нахранят!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • костилката трябва да се мери на подходящото място

    03 Юни 2022 1:11ч.

    Като нямате с какво да воювате, като не можете да воювате, като съзнавате, че умирате напразно, ами предайте се бе! Да сте си мерили приказките, да не сте обстрелвали Донбас 8 години и т.н. Какво значи “Ще победим Русия”? И как по точно ще стане това?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Всяко нещо си има цена

    03 Юни 2022 1:19ч.

    Да бяхте дошли в България като другите тарикати, на моренце, в петзвезден хотел, а вие сте решили да се правите на мъже.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Какво го правите това оръжие, ядете ли го бе хора?

    03 Юни 2022 2:32ч.

    За картофа разбрахме, но и оръжието ли изядохте? В НАТОто не остана гаубица, не останаха минохвъргачки и джавелини, не остана нищо вече. Всичко замина за Украйна. Утре ще рече Путин да завземе Европа и НАТОто по терлици, една пушка няма да има.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи