Томислав Дончев пред „Гласове“: Не мога да си представя взаимодействие с ПП. Истината е, че хората бяха излъгани от тях

Автор: Калина Андролова за "Гласове" Следвайте ни в Телеграм

Не мога да си представя взаимодействие с ПП. Те имат абсолютен адикт към политическия авантюризъм, изключително ниска степен на експертиза, ако трябва по-грубо ще кажа аматьорщина.

Аз считам, че това, което направи Радев за въвеждането на държавата в политическа криза, е историческа грешка. Между ГЕРБ и Радев няма близост.

Две политически сили са включили в политическите си послания директното отстраняване на Иван Гешев. Става дума за персонализиране на съдебната реформа. 

- Г-н Дончев, включването на Горанов в списъка „Магнитски“ усещате ли го като натиск за нещо, което се изисква да свършите? Такива знаци плашат ли лидерите на партиите, Корнелия Нинова, Бойко Борисов?

- Между партньори не би следвало да има натиск. Какво означава „включването на Горанов“? Това е само един от многото въпроси около списъка „Магнитски“. И аз нямам отговор на тях. Освен въпроса за Горанов, аз мога да задам още един куп въпроси. Например защо от десет европейци, санкционирани по „Магнитски“, осем са българи? Със сигурност означава, че България няма достатъчно институционални, юридически, политически инструменти, за да си решава сама проблемите. Лидерите затова са лидери, да не са плашливи, да не са боязливи. Но аз твърдя, че всички въпроси, които повдига „Магнитски“, ние не сме ги задали още. А какво остава да сме им намерили отговор. Защото има много нюанси. Продължаваме разговора с нашите партньори, за да разберем смисъла на всички послания на този политически акт. Защото това е политическа оценка.

- И след тези избори ПП/ДБ могат да откажат коалиция с ГЕРБ. Ще търси ли ГЕРБ друго решение с мотива да заработи държавата в нормален режим и да се преустанови „президентската република“ на Радев?

- Дали сме в режим на президентска република? Да, ние сме. Но Конституцията не е нарушена. Не е виновен Радев, виновни са партиите, които не могат да постигнат някакъв модус на съгласие. Радев си действа по буквалните текстове на Конституцията. Това е авариен модел. А какви ще са последиците от толкова дълъг период на аварийно управление е рано да коментираме. За коалиционните валентности няма да е честно, ако разговорът се води едноизмерно – с кого ще се коалираме и с кого няма. Защото така ще изпуснем основната диагноза. А тя е, че през последните две-три години загубихме изцяло конструктивния модус на политиката. В политиката винаги има противопоставяне, има критика, има обиди, понякога играта е нелюбезна и дори кална. Но! Политиката трябва да създава политики в полза на обществото. В момента сме подменили смисъла на политиката, заменяйки го с технология на политическия скандал. Партиите са свели съществуването си до това да нападат най-стръвно другите. Станали са като в онзи виц за нещото, което само бучи и не върши работа. Тоест партиите произвеждат само шум. Този призрак трябва да напусне българската политика. Говоря в множествено число, но ако трябва да съм съвсем коректен, би следвало да говоря само за другите. Тъй като ГЕРБ положи много усилия в тази посока – да спре ескалацията на скандала между партиите. Ако този призрак не напусне българската политика скоро няма да имаме нормално мнозинство. Партиите са различни. Нормално е да има напрежение, да има и недоверие, но не е нормално цялата политическа енергия да отива в това една партия да бие друга. Това е вид колективна обществена политическа патология, от която трябва да излезем. 

- Говори се, че ПП/ДБ няма да са конструктивни, заради местните избори. Ще се конфронтират, надявайки се да вземат София, Пловдив, Варна. 

- Чувам този алгоритъм, който се тиражира, че истинските парламентарни избори ще бъдат на есен заедно с местните. И оттам ще започне големият поход към властта на ПП и ДБ. За разлика от други, които коментират тези въпроси, аз съм бил в местната власт. И имам конкретен опит. Това е теоретична схема. Да, една партия има много широк фундамент, когато има широки позиции в местната власт. Но ако някой мисли, че местната власт е автоматичен трамплин към властта в републиката, това е крива сметка. Една местна власт може да е политически позитив, но може много бързо да се превърне и в негатив. Дори да дойде вълшебник или субстанция на добрия мениджмънт в който и да е български град, нима си мислите, че след една година ще има цялата необходима бройка детски градини и ясли, че ще изчезнат всички дупки по улиците на града, че няма да има нито един проблем. Добрият вербален контакт с хората има много къс срок на годност, той е няколко месеца. Когато на първия приемен ден гражданите поискат от теб нещо, и когато на втория не си им предоставил конкретен резултат, много бързо любовта се превръща в нещо друго. Но мен ме притеснява следното. Допускането, че ще правим избори докато на някой му хареса резултата. Сега ще направим едни избори, но няма да се коалираме, после още едни и ще видим.

Политиката е сериозно занимание. Превърнахме я в детска игра. Едни избори струват на държавата около 80-100 милиона лева. И са напрежение за всички системи на държавата, не само за партиите. Освен това вдигат емоционалното напрежение в обществото. Правенето на избори след избори е авантюристично и дори опасно. 

- Ако коалицията ПП/ДБ са втора политическа сила и откажат сътрудничество, помпейки си електората срещу ГЕРБ, вие готови ли сте да предложите отново експертен кабинет ала „Габровски“? Или ще ви е страх, че ще захраните жълтопаветниците с гориво да стрелят по вас с фразата за модела ГЕРБ/ДПС? 

- А какъв е моделът ГЕРБ/ДПС? 

- Корупционен. 

- Много държа някой да ми обясни какво означава този модел. За разлика от други политически сили, представени в българския парламент, ГЕРБ не сме били в коалиция с ДПС никога. И го казвам с цялото си уважение, което изпитвам към всички симпатизанти, активисти, членове и ръководство на всяка политическа сила. Всяка партия щом е завоювала част от народната любов, заслужава уважение. И аз съм против някоя партия да ми е омразна, дори ако имаме драстични разминавания на ниво идеология, принципи и цели. Политическите опоненти не бива да се мразят, те трябва да се разбират. Ние дължим на хората разказа за бъдещето. Какво може, какво трябва да се случи. Но преди това дължим разговора какво се случи през последните две години и половина. Може да попитате всеки български гражданин дали живее по-добре. Дълбоко се съмнявам, че някой ще каже, че живее по-добре. А какво се случи преди две години и половина? Политическите ни опоненти, някои от които дори не са политически представители (не може да им видите лицата в публичното пространство, но това не означава, че не са ни опоненти), след дълги години опити да ни победят в класическа политическа конвенционална битка се събраха заедно. Всички се събраха заедно. И успяха да разкажат, признавам си убедително, една история, в която ние сме субстанция на злото. Разказаха, че България не е толкова богата колкото Австрия заради ГЕРБ. И този разказ много бързо покълна в главите на младите хора, които обикалят Европа. И те наистина се чудят как и Австрия и България са членове на ЕС, но Виена е по-богата. Макар че отговорът на този въпрос защо Австрия е богата, а България - бедна, е много по-сложен и не може да бъде събран в няколко изречения.

Нашите опоненти разказаха една история, която е несравнима, а оттам и невярна, но е въздействаща. Разказът продължи с това, че когато България се освободи от ГЕРБ, всичко ще стане много по-добре. Или както ми беше писал някакъв млад човек: „Вие просто си тръгнете, ние ще оправим всичко!“. Това е истинско съобщение, което получих. И аз понеже не съм злоблив, му отговорих: „Пожелавам ви успех.“ Аз познавам този младежки плам. И аз на двайсет и няколко години съм протестирал за справедливи каузи. Това е част е персоналното израстване на всяка личност. Но ние дължим отговор на обществото – какво се случи преди две години и половина. Защото, ако ГЕРБ е бил проблемът на България, който й пречи да лети с бясна скорост напред, какво виждаме сега?! Тръгна ли България напред или тъкмо обратното? 

- Не само не тръгна, но всъщност катастрофира. 

- Мога да говоря във всякакви показатели. Макроикономически и др. Налице е обаче обществено безразличие към факта, че от две години свежи европейски пари, които да достигнат до бизнеса и до общините, няма. От две години няма и капиталови разходи, тоест инвестиции в публична инфраструктура, които са един от моторите за отключване на икономически растеж. Това също не е причина за масовото обществено недоволство. Трудно ми е да си го обясня. Аз си спомням битието ми на член на МС, когато непрекъснато имаше някакви искания – локални бунтове с искане за нови пътни връзки, пречиствателни съоръжения, железници, водопроводи, училищни сгради и пр. България преживя над две години без каквито и да е публични инвестиции в тежка, а и не само тежка инфраструктура. Изпълняваха се единствено остатъчните проекти на местните власти. Любопитно ми е нивото на обществено спокойствие. 

- Обществото беше шокирано от несъответствието между надеждите и последвалата реалност. 

- Случи се това, че някой успя да прожектира на българското общество илюзията, че България има някакъв магически път към бързо, ускорено, брутално развитие през технология, която е безкрайно проста и включва да се махне една от партиите. Очевидно, това не работи. И понеже хората в колективния си разум винаги са прави, никой няма право да вини хората, истината е, че хората бяха излъгани. Хората ги заблудиха. Особено много излъгаха децата им. Аз твърдя, че unlock-ването, отключването на политическия блокаж в момента минава през колективна, ако може консенсусна интерпретация на това, което се случи. И стигаме до политическите валентности. Едно сътрудничество на ГЕРБ с БСП при цялото ми уважение към тях, би било трудно разбрано и прието от обществото и няма да е популярно сред нашите членове. Дали това е абсолютно невъзможно?

Към момента все още имаме действащо решение на конгреса. Парламентарно сътрудничество под формата на управляващо мнозинство с ДПС, пак моите уважения, но отново трудно би било разбрано от българското общество. Боя се, че такова сътрудничество ще доведе до нови разделения и напрежения в обществото, от което нямаме нужда. Всяка партия освен с лидерството си, което задава посоката, не може да не се съобразява и с настроенията на членовете си, на хората, които дългосрочно й осигуряват подкрепа. Не мисля, че в ГЕРБ има настроения за подобен тип сътрудничество. Ако ме питате дали се притесняваме, че такова сътрудничество в един момент ще се яви като самосбъдващо се пророчество, тоест едни партии ще креснат: „Ний казахме ли ви, че ГЕРБ, ДПС и БСП ще направят коалиция!“ Да, и този нюанс го има. Но той не е основният. Всъщност в българската политика няма смислено действие, на което не може да се намери кусур.

По отношение на коалицията ПП и ДБ, това може би ще им помогне да позакрепят резултата и да имат по-значимо представяне на изборите. Но това ще блокира голяма част от възможностите за коалиционна работа в следващия парламент. Мога да си представя взаимодействие с ДБ, но не мога да си представя такова с ПП. И то, не че няма за какво да се скараме или да спорим с ДБ, но там има потенциал за взаимодействие. А с ПП не виждам такъв потенциал и то по дълъг списък с причини. Първо, ПП имат абсолютен адикт към политическия авантюризъм, липса на респект към всякакви обществени и политически системи, непрекъснатото генериране на политически фантазии, които до голяма степен замъгляват реалността, изключително ниска степен на експертиза, ако трябва по-грубо ще кажа аматьорщина в политическата дейност и на секторно ниво. Всичко това затруднява и прави невъзможно подобно взаимодействие. 

- Тоест не бихте се коалирали с обединението ПП/ДБ основно заради поразиите на ПП? 

- Много трудно. Приемаме, че е невъзможно. Аз мога да поставя куп въпроси на ниво политическа прагматика. ПП все повече се позиционират като лява партия. Даже в много случаи са много по-агресивно леви от досегашната българска левица. Така че аз питам какъв ще бъде профилът на тази коалиция ПП/ДБ, тя ще бъде по-скоро лява, ще бъде по-скоро дясна или някаква ляво-дясна коалиция. Каква политика ще води това обединение по отношение на публичните финанси?! Има разлики и в оценката на геополитическата ситуция и в плановете на България за позициониране, има нюанси, които виждаме от куп предишни гласувания в парламента. Освен това въпросното обединение е коалиция от пет или шест партии, не се наемам да ги броя, при това с амбицията там да бъдат вкарани и други граждански организации, всевъзможни NGO-та и пр. Остава загадка каква ще е посоката, какви ще са принципите им. Ако съм невъзпитан, бих казал, че това е политически башибозук, но понеже съм възпитан, няма да го кажа. Аналогията е, че това е събрана войска оттук-оттам с единствената цел да се бие срещу някого. Неприлично е, но тази аналогия е съвсем подходяща. 

- Директно Ви питам, ще издигнете ли пак проф. Габровски, останахме с впечатление, че той е една достойна, сравнително успешна заявка. Която виждаме, че беше одобрена и от външния фактор. 

- Но всичко, което ще се случи в следващия парламент, зависи и от количествените пропорции. Мощността и присъствието на политическите сили ще определи част от формулата за управление. Напълно възможно е да се търсят формули като кабинета „Габровски“, за да може политиката да се върне към основната си функция – да произвежда решения. Това е формат, който може да намали политическото напрежение и същевременно да предложи титулярно правителство. Да, това е възможен алгоритъм. 

- Как си представяте да управлявате с хора, които арестуваха вашия лидер? 

- Склонността на ПП към политическо насилие е тяхна запазена марка, мисленето им е такова, което много ме притеснява. Подобна управленска коалиция не може да срещне одобрение. Сюжетът с ареста на Борисов е незаслужено забравен и се подминава, а това е абсолютен прецедент в демократичната история на България. През последните трийсетина години сме се скарали за какво ли не в политиката. Но като цяло имаше консенсус по отношение на две неща. Първото е, че в България не трябва да има политическо насилие. И това беше спазвано от всички. И второто е, че ще пазим финансовата стабилност на страната. Оттеглянето на консенсуса върху тези две теми е изключително притеснително. Тревожна е склонността на ПП да разходват неразумно публични средства, задлъжнявайки държавата. Тревожна е и склонността на ПП да провеждат политическо насилие. В една държава, за да арестуваш действащия министър-председател, трябва да имаш железни аргументи и доказателства. За да арестуваш лидера на опозицията обаче, трябва да имаш още по-солидни факти и аргументирана защита, защото това изглежда като репресия. А у нас това беше направено без доказателства, демонстративно, гадно, като целта, която прозираше зад това мероприятие, е унищожаването на една политическа сила. И аз съм чувал коментарите, че като приберат Бойко и още двама-трима, ГЕРБ ще се разпадне за една нощ. 

- За мен арестът на Борисов беше акт на непремереното им, инфантилно самочувствие, че всичко им е позволено. Ползваха службите за лични цели и покриване на емоции. 

- Това е проблем на мисленето. Колкото и да съм имал политически свади и да съм изпадал в антипатия към някой, никога не ми е хрумвало, че мога да разреша проблема, като използвам държавния апарат да си разчистя сметките с някого. Между политическото ръководство на държавата и службите трябва да има разбиране, но едновременно с това трябва да има и една здравословна дистанция. Защото службите не служат на един конкретен министър-председател, те служат на МС, а той си сменя състава периодично по народната воля. Спомняте ли си един цитат от политически представител, който беше запитан защо арестуваха Бойко Борисов? И той каза: „Ами вероятно не е законно, ама е правилно.“ И това е от сторонник за върховенството на правото. Удивлява ме тази асиметричност на мисленето. Когато арестуват някой незаконно, потвърдено, че е незаконно от съда, с остър мирис на политическа репресия, ако ти е политически опонент, значи е хубаво. Но ако е от техните, ще бъде лошо. Това е силно примитивизиране на обществените нрави, на правото и морала, свеждане до примитивните категории в протообществата. Нали знаете, каква е представата за добро и зло в протообществата? Добро е, когато аз открадна, лошо е, когато на мен ми откраднат. Не можем да деградираме до такива конструкции в мисленето.  

- За мен остава поразителна тази манипулация, която наблюдаваме. Как целият този погром върху българската държавност и икономика се представят с лекота за политически успехи. Досега у нас в политиката такова арогантно изкривяване на истината не е имало – директна лъжа. 

- Това е особен вид талант на част от представителите на ПП. Петнайсет години имам опит в българската политика, случвало ми се е да споря с първокласни, опитни играчи, няма да им изреждам имената, но аз такова чудо, както казваше баба ми, не съм виждал. Но нали знаете, че ако единият изрича в ефир абсолютна лъжа, той не е единственият виновен. И тук не критикувам нито един български журналист конкретно, просто говоря за медийна среда. Има един проблем. Журналистите коментират гледната точка на един спрямо гледната точка на друг. Но някъде изчезват фактите и обективната истина. Значи Петков е казал едно нещо, Дончев е казал друго и се чудим кое от двете е правилно. Но в повечето случаи имаш обективен измерител – това, което е, това, което се е случило и което се случва. И би трябвало да сравняваме изказванията на политиците спрямо обективната истината и фактите. А не какво казал единият, какво казал другият. Защото иначе сме изцяло в света на постистината, където обективна истина няма. Господин Петков в ролята му на министър-председател около двайсет пъти спомена, че по тръбата на „Балкански поток“ не влиза една молекула газ за България. И на никой не му прави впечатление не само че не е вярно, но че имаме министър-председател, който не знае откъде влиза газът в България. Защото две трети от газа влиза оттам. Притеснително е, че никой не му прави забележка и не му казва, че това не е вярно. 

- Често вдигат тази нападка срещу ГЕРБ, че сте направили тръба, с която сте допринесли за войната в Украйна. 

- Ще кажа, че транзитът на газ през Украйна за Европа не е спрял. Въпреки войната. Което прави този аргумент моментално невалиден. Впрочем ако същата тръба беше минала през съседна Гърция, каквато опция имаше, дали щяха да са такива коментарите на нашите опоненти?! Европейската енергийна политика беше такава, че оформи съседна Турция като сериозен енергиен хъб. Което за държава като България не е лошо, Турция е съседна приятелска страна. Но въпросът, който сме длъжни да зададем, е не беше ли по-добре такъв хъб да е държава, членка на ЕС. На газовия пазар се случват много сериозни промени. Редица анализи сочат, че ролята на газа, доставян по тръбопроводи все повече ще спада, което не значи, че съществуващите тръби няма да се ползват. В момента е променен само титулярът на фактурата. Това е промяната. И в някои случаи е променена цената. Защото газът все още се движи или по тръби, или с LNG-танкери и после пак по тръби. Няма технология, както се казва в „Дванайсетте стола“, газът да се товари в малки бъчвички. Много ни е важен терминалът в Александруполис. Като за разлика от този в Ревитуса той ще позволява газ на конкурентни цени, тъй като се спестяват транзитните такси за голяма част от територията на Гърция. ГЕРБ договориха участието на България като акционер, не е само запазен капацитет. Това е, както се казва, и наш проект. Това ни отваря възможност за повече източници на доставка. При газа колкото повече си отворен инфраструктурно, толкова ти е по-конкурентна цената. 

- Стана ли ГЕРБ жертва на следната технология. През жълтопаветен преврат сериозните партии бяха травмирани с етикети за корупция и пр. На тяхно място се инсталираха хора, които могат да не се самоцензурират за абсурдни решения, могат да минат всякакви линии, които системните партии не биха си позволили. 

- На фона на относително обществено спокойствие спрямо линиите, които бяха минати. Българинът има няколко зони на чувствителност, когато става дума за политиците. Една от зоните е, че някой отвън, конкретен или като сборно понятие казва на българските държавници какво да се прави. Това е тема, по която хората са много чувствителни. Което е хубаво, защото е белег за самочувствие, че има демокрация. Това не е мислене на хора във васална територия, провинция и пр. Не е мислене на хора, които са свикнали и искат някой да има поставя задачи. Но във връзка с това, което питате, има нещо важно. Един от проблемите на краткотрайните политически проекти е проблемът с отговорността.

Значи, ГЕРБ като партия си носи отговорността за всичко направено, за всичко ненаправено, за всичко, за което хората ни намират кусури. И при всички избори си вървим с активите и с пасивите. Ако един проект се появи, блесне като падаща звезда и после изгасне, кой носи остатъчната отговорност?! Защото отговорност от хората, които са му дали подкрепа, не може да търсите. Хората, както се казва, винаги са прави. Ако проектът се е саморазпуснал, изгрял е като стартъп, после е изчезнал, купил го е някой бизнесмен примерно, кой носи отговорност? Индивидуалните му политически представители? Някоя абстрактна фигура ли? Политическите му бащи, майки? Кой? Всички нюанси на въпроса няма да мога да ги хвана, но се сещам за един представил на ПП в едно предаване. Няма да го персонализирам, защото персонализирането в политиката не винаги е хубаво, създава впечатление за индивидуална свада. Той много ме обезпокои. Обясняваше формулата за това България да бъде просперираща държава. Той каза: „Аз това съм учил, вземаш една държава и започваш да правиш еди-какво си...“. Разбирате ли, „вземаш една държава“... Това много ме притесни, защото означава, че днес е една държава, утре е друга държава и т.н. Може да решите, че съм безпросветно-консервативен, но това леко ме напрегна. В крайна сметка управлението не е да вземеш една държава на концесия. И не се упражнява от консултанти, които се занимават с една, две или три държави. 

- Парламентът възложи на правителството да поиска отваряне на Плана за възстановяване и устойчивост в частта „енергетика“. Считате ли, че ще успее този ход?

- Понеже имам много дълъг опит в работата с европейските институции и в частност с ЕК, имам много точна и ясна прогноза кое може да бъде предоговорено и кое няма да бъде. Но няма да я споделя. 

- Кажете, моля Ви. 

- Не, не, няма да я споделя. Това означава да създам проблем в преговорите. Което никога не съм си го позволявал. Но мога да Ви го напиша в един плик и да го запечатам, за да видите, че именно това ще се случи. 

- А тази самодейност от страна на ПП с тецовете как си я обяснявате, някакво престараване пред Брюксел ли е или придвижване на лични схеми за нещо последващо?

- Подозрението, подчертавам, подозрението, понеже не съм бил там, е, че е поет конкретен ангажимент за сметка на възможността да се финансират батериите. Няма нито една държава с подобни мощности и е доста спорно, деликатно казано, дали в България трябва да се изгражда най-голямата мощност за батерии в света. Редно би било да се експериментира с тази технология в много по-локални мащаби, натрупвайки опит децентрализирано, може би на ниво обществени сгради, предприятия. Не твърдя, че България не трябва да трупа опит с тази относително нова технология, но в такива мащаби това е абсолютна авантюра. Позицията на ПП за тецовете е била такава, за да стане възможно финансирането на батериите. Но ние няма как да знаем. Защото се оказва, че финалната фаза на преговорите не е водена от администрациите, не са вземани становища от екепертите на различните ведомства, а е водена от политически фигури, например от г-н Василев. Тоест това са били преговори в индивидуално качество без решение на МС, без позицията на експерти от Министерството на енергетиката например. 

- Как стигнахме дотам, че да дадем управлението на държавата в ръцете на някакви аматьори, „шарлатани“, както ги наричаше Радев? Кой има ресурс да конструира това, да го плати, да го реализира?

- Всичко, което се случва, си е алгоритъм. Прожектираха филм на населението, че има чуден път за България и той е възможен, ако махнем една част от българското общество. Игнорираме тази част и следва шеметно, бясно, ускорено икономическо развитие и благоденствие. И през 2021 г. като материализация на мечтите се появи ПП. Те са част от този алгоритъм. Първата и втората фаза са директно свързани. Значи ресурс беше отделян много щедро. Не твърдя, че всички участници в протестите са били платени. Но мероприятието като цяло беше финансирано. Списъкът на заинтересованите страни е много дълъг. Всички със засегнат бизнес и персонален интерес се включиха. Каква по-добра инвестиция от това да похарчиш няколко милиона срещу правителството, което ти пречи. И ти пречи, защото спазва закона, не заради друго. Не съм тънък познавач на олигархията, но си мисля, че освен всички политически представители, лидери, политици, хора на позиции, в тези мероприятия бяха ангажирани и богати хора, предприемачи. Можем дълго да разнищваме анатомията на тези протести, но много са факторите. Да прекараш десетилетия в изпълнителната власт е нещо, което не се е случвало в демократичната ни история. И това си беше естествен ефект на изхабяването и омръзването. Опазил ме Господ да твърдя, че във всичките ни действия сме били безгрешни. Това просто не е вярно. В публичната политика винаги има нещо, което може и да не се хареса на хората.

Освен това една партия, една администрация – това са колективни организми, в които има десетки хиляди хора, и все ще се случи някой да направи някаква простотия. Само че отговорността я носи и партията, а не само този, който е свършил простотията. Включително и затварянето заради ковида донесе част от летните енергии на 2020 г. Мога да диагностицирам този период много внимателно, защото аз ходя пеша и мога да усещам изключително от първа ръка обществените настроения. По-добре от социолозите мога да кажа динамиката на общественото мнение според една дузина хора, които реагират, когато се разминаваме всеки ден. Винаги е имало хора, които казват „с теб сме, с вас сме, дръжте се, не се предавайте!“. Случвало се е и да ме пустосат, и по улицата, и от някой автомобил. Стереотипите и лесните мантри са много удобни за употреба. Най-впечатляващо беше веднъж, когато един мъж от една наистина много скъпа кола ми подвикна „мутра“, докато пресичах пешеходната пътека. Попитах го каква мутра съм, след като вървя по пешеходната пътека, а той ми подвиква от кола за 200 бона. И той видимо се смути. Така че много добре мога да усетя и да коментирам всеки етап в промяната на общественото мнение. Хората в онзи период бяха измамени. Особено младите хора. И тук изобщо не говоря като потърпевш, последното, което ще ми хрумне е да се правя на жертва. Просто от цялото упражнение нищо не стана по-добре. 

- Вие от ГЕРБ пазите ли главния прокурор Иван Гешев от реформа в законите, която да го контролира в по-голяма степен? Или ГЕРБ привиждате, че не става дума за контрол, а за отстраняване? 

- Това звучи смешно, какво означава да го пазим. По темата контрол, отчетност, възможност за разследване на главния прокурор, понеже чета докладите на различни комисии, както и на ЕК, трябва да има реформа, трябва да има промяна. Въпросът е, че това не се прави по начина, по който се опитват да ни убедят – написваш на коляно един закон за две седмици, туряш му добре звучащо заглавие, после го размахваш и заявяваш, че който не подкрепи този закон, значи е против съдебна реформа. При такъв ход е логично някои от текстовете да се окажат противоконституционни. Защото добрият закон се пише по друг начин.

Експертите заедно с академичната общност и заинтересованите страни, адвокати, съдии, прокурори, цялата професионална общност трябва да дебатират предварително, да общуват в едно обществено обсъждане, да ги чуем какво казват. Особено пък когато магнитутът от конкретния закон е много голям. И чак тогава да влезе законът в парламента. Така се правят сериозните промени. Темата за съдебна реформа, за контрол върху главния прокурор се вее като политически байрак и зад нея няма конкретика или текст с добро качество. И аз даже предложих нещо, но не съм забелязал някой да е отговорил на призива ми. А то е през месец февруари юристите и експертите да поработят върху темата, за да влезем с летящ старт в следващия парламент. Няма подозрение, а то си е абсолютен факт, че поне две политически сили са включили в политическите си послания директното остраняване на Иван Гешев. Става дума за персонализиране на съдебната реформа. Витае интересна политическа теза, че като се махне Иван Гешев, всичко ще си дойде на мястото. Това е логически вирус. С Иван Гешев може да се обясни всичко. Защо не сме в Шенген? Заради Иван Гешев. Защо не сме в еврозоната? Заради Иван Гешев. Можем ли да сме много по-богати? Можем, но заради Иван Гешев не сме. Гешев ще си замине в един момент, и ще дойде някой друг. Тогава какво? Ще сменим просто името ли? 

- Гешев замотава ли разследването за кюлчетата, снимките и пр.? Стана ли ясен този случай, кой снима, монтаж ли е, вражески компромат ли е, истина ли е, лъжа ли е? Неяснотите карат хората да фантазират сюжети. 

- А какво да замотава, ако приемем, че изобщо не е имало кюлчета? Нека да поговорим за кюлчетата. Не съм бил в спалнята на Борисов, не съм експерт по съхранение на кюлчета, но помислете. Струва ли Ви се нормално, човек, който е съжителствал дълги години с добър банкер, при това един от най-добрите банкери, да си съхранява по този начин активи, пари, кюлчета в нощното шкафче?! Изобщо изглежда ли Ви нормално това?! Хайде да започнем от там. На мен не ми изглежда нормално, дори и защото познавам Борисов. Колкото до това кой е снимал, той освен политически лидер е и джентълмен. И явно не иска да споменава име на конкретна дама. Знаете ли, когато се появиха снимките с кюлчетата, това ми се стори толкова несръчно направено. И си казах, това няма да има никакъв ефект, защото е очевидно тъпо. Този, който беше организирал цялата кампания, е изчислил народа професионално, защото се оказа, че такава нелепица действа на първосигнално ниво. Няма значение дали е истина, щом го дават по телевизията. Хората мислят образно. Това беше черешката на тортата в една кампания, която течеше много дълго време. Това беше планиран, организиран ход, да се появи точно в конкретен момент. С идеята да е материализация на всички обвинения, отправяни преди това. Освен това Борисов го арестуваха при кабинета „Петков“, обискираха му жилището, ако е имало кюлчета, пари, всичко щеше да бъде извадено. Той какво, да не би да ги е изхвърлил? Трябва да си е сменил само шкафчетата, нали така? От Бояна в Банкя. Но аз не разбрах в дома му да са намерили ни кюлче, ни пендара.

- В цялата тази история въпросът за НСО стои ли? Кой, как, защо е допуснал тази ситуация. Вместо телефон, някой може да има ножове и пистолети. 

- Стои. Много въпроси стоят. Имаше разминаване с дати на снимките, правени, когато Борисов е бил категорично в чужбина на срещи с други премиери. Не знам докъде е стигнало разследването. Защото дори да е просто един скалъпен компромат, има въпроси много отвъд това дали Борисов има кюлчета или няма. Кой е правил снимките, с каква цел ги е направил, съчинил ли е умишлен натюрморт с чекмедже, кому ги е дал, кой ги е употребил и пр. Първата тема е автентичността. Реални ли са, или не. Всякакви държавни и недържавни експерти, любители и специалисти се самосезираха, гледаха, изчисляваха, сравняваха. Сигурно може да се разбере кой ги е направил и как, но нали не очаквате от мен аз да знам това и да Ви отговоря сега кой е бил. Вижте, този, който е употребил този компромат, го е притежавал много преди деня, в който го извади. Дали е монтаж, дали е игра, той го е употребил точно в момент, в който е изчислил, че ще има най-голяма изгода от този сюжет. Това е очевидно в цялата работа. Това е валидно и за всички записи, които слушахме. В единия запис имам сериозно подозрение, че човекът, който говори от другата страна на телефона съм аз. Аудиозапис, който наподобява много на един от разговорите, който сме водили с Борисов. Спорихме с премиера за данъчния модел на автомобилите в България. Като аз настоявах, че по-екологичните автомобили трябва да плащат по-нисък данък, а замърсяващите трябва да плащат по-висок данък. Като стимул българинът да не си купува стар баварец седмица, а да си купи по-нова, по-малка кола, която замърсява по-малко. Спорихме по този въпрос. Там се чуваха само репликите на Борисов, както винаги той си говори цветно, както си говори обичайно, той публично говори цветно, пък в частен разговор още по-цветно може да говори. Просто тогава Борисов обърна внимание, че политическите ни опоненти ще злоупотребят с това и ще понесем политически щети. Тук в цялата ситуация, за която питате, никой не обърна внимание на нюанса кой, кой е направил, придобил и използвал тези снимки, записи и пр. 

- Това кой е снимал, може да разкаже повече за същността на оперативното мероприятие от самия натюрморт. 

- Само знам, че Борисов живее на същото място, където преди 15 години се запознах с него. В къщата си в Банкя.  

- Кметските избори ще са оспорвани, политическите ви опоненти се стремят към София, Пловдив и Варна. Онзи ден един колега от в-к „Марица“ ми каза: „В Пловдив има английска гимназия, математическа, търговска и пр. Но ГЕРБ избраха кмет от спортното училище.“ Това е шега, разбира се, но ГЕРБ осъзнава ли кадровите си грешки, ще започне ли да залага на меритокрацията най-после?

- Казвам го с ирония, но на нас периодично ни се налага да се отчитаме за грешките си. Това е част от еволюцията на партията. Единственото, което ме притеснява в тази ситуация, е защо сме единствените, които сме на подобен режим. Периодично да си отчитаме грешките. И да се разкайваме публично за тях. По дефиниция няма колективен организъм или партия, която да не допуска грешки. Защото който разбира от политика, знае, че обичайно изборът не е между правилно и грешно решение. Изборът е между няколко грешни решения и трябва да избереш по-малко грешното от всички. Това са политическите реалности. Плюс възможностите да бъде приложено. Често има добри решения, които се провалят силно при сблъсъка им с реалността. Любопитно ми е защо само ние сме в такъв режим да си правим отчет за грешките? 

- Понеже последно най-много сте управлявали. Иначе кадровите грешки са характерни за всички партии. Кабинетът „Петков“ беше в това отношение емблематичен. Просто Наско, самият премиер Кирил и пр. 

- Съдейки по резултатите, ние не сме допуснали най-много грешки. Ние сме управлявали и в тежки времена, и при кризи. И с повечето кризи сме се справяли. Всяка грешка и общественото порицание и наказание, което сме получили под формата на отлив от партията, е наша болка, но и наша еволюция. Защото това ни позволява подобна грешка да не правим след това. Колкото до това кой кое училище е завършил, вижте, няма сертификат „готов за кмет“. Това е Vox populi, каквото си изберат хората. Аз иначе съм завършил математическа гимназия. 

- Този дефект за кадровите грешки го наблюдаваме сега и при Румен Радев, който направи нескопосана заявка да поправя политическата система от недъзите. ГЕРБ прости ли на Радев вдигнатия юмрук, прости ли въвеждането на думата „мафия“ в публичната риторика, ще му прости ли лансирането на „шарлатаните“ както той си ги нарече...

- Прошката в личните отношения между хората има огромно значение, защото всички грешим и ако не се научим да си прощаваме, няма да имаме никакви социални връзки. В политиката обаче емоционалните категории не са приложими. Не искам да превръщаме разговора в емоционален и романтичен, кой на кого простил и пр. Аз считам, че това, което направи Радев за въвеждането на държавата в политическа криза, е историческа грешка. Между ГЕРБ и Радев няма близост. Както добре си спомнят всички, ние участвахме в президентските избори с друг кандидат, тоест срещу Радев. За разлика от други партии, които позорно не подкрепиха собствения си кандидат. В този смисъл нашите отношения с Радев са честни. Ние сме политически опоненти, щом сме играли един срещу друг на изборите. Ако ме питате защо понякога казваме едно и също, това е защото коментираме обективната действителност. Сходството в позициите означава, че то отразява обективните факти. Но ако има за какво, ще го критикуваме. Не виждам в момента аргументи за перманентен политически сблъсък. Аз познавам Радев от предишното му битие като шеф на военно-въздушните сили, тогава бяхме в отлични отношения. Като стана президент също имахме добри отношения, докато изведнъж той се оказа участник в революционните процеси. Сега му се налага да бъде държавнически фактор. И тепърва ще се дава оценка за неговото управление. Единственото, което го спасява от силни критики е, че не управлява по силата на собствената си воля, а по стечение на обстоятелствата. 

- Интересното е, че Радев го сгъват в момента отвън, наричайки го „руски агент“, точно както поставяха ГЕРБ в принудена ситуация, използвайки инструментариума на стигматизацията с думи като мафия, корупция и пр. Бумерангът на живота...

- Боя се, че много хора не разбират, че една дума изречена в политиката не изчезва. Тя си има политическо битие, понякога се върти около нас, понякога ни наранява, а някой път се връща към онзи, който я е хвърлил в пространството, и го удря по главата. На мен ми се е случвало това с мои думи, изречени назад във времето. Затова с думите трябва да се внимава. Категоризирането на обществените групи с други категории, не ляво, дясно, либерално, консервативно, а като „мутри“, „шарлатани“, „добри“, „лоши“ и пр. е инфантилен свят. Това е деградиране на политическото. Освен това генерализацията е майка на манипулацията. Вие познавате голяма част от колегите ми, ето и мен, сега си говорим, приличам ли ви на мутра?