Татяна Становая: Русия ще подкрепя режима в Казахстан, само ако действа ефективно и твърдо

Татяна Становая е автор на R. Politik, двумесечен бюлетин за анализ на руската политика.

- Как гледа Русия на настоящата криза в Казахстан?

- Основната цел на Русия е да запази един предсказуем и стабилен партньор. Колкото по-скоро се стабилизира ситуацията в Казахстан, толкова по-добре за Москва. Важно е да се разбере, че какъвто и да е изходът от кризата, всяка нова конфигурация на казахстанската власт ще допадне на Кремъл, при условие, че тази власт е в състояние да действа. Москва изхожда от хипотезата, че целият казахстански елит е добре настроен към нея. Имайте предвид, че сегашните протести нямат лидер. Не се очертава нито една сериозна алтернатива на сегашното правителство. Освен това президентът Касъм-Жомарт Токаев е много подходящ. Той обаче ще бъде подкрепен, само ако докаже способността си да контролира ситуацията, да действа ефективно и твърдо.

- Можем ли да очакваме подкрепа като тази, която Кремъл оказа на Беларус през 2020 г.?

- За Русия в Казахстан няма остър проблем на геополитическа конфронтация със Запада. Ситуацията не е сравнима с тази в Украйна или Беларус. Москва възприема Беларус като буферна държава между страните от НАТО и Русия. За Путин дългосрочното стратегическо оцеляване на Русия почива отчасти на интеграцията на Беларус в единна държава, за да се предотврати ориентирането на страната към Запада след напускането на Лукашенко. Ето защо по време на масовите дeмонстрации през 2020 г. за Москва беше изключително важно да предотврати краха на режима на Лукашенко. Не така стоят нещата с Казахстан. Ако режимът падне, нищо няма да попречи на Москва да установи отношения с новите управляващи. Това направи Кремъл в Киргизстан през 2020 г. или в Армения през 2018 г.

- Какво означава разполагането на части на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) в Казахстан?

- За първи път се разполага мироопазващ контингент на ОДКС. Така че това е важно събитие и тест за тази организация, доминирана от Русия. Това не е толкова просто. Москва отказа многократно подобно разполагане на партньорите от ОДКС, било то в Киргизстан по време на погромите през 2010 г. или в Армения след последния конфликт в Нагорни Карабах. От решението за създаване на мирни сили в рамките на ОДКС през 2007 г. досега тези сили бяха в латентно състояние и това повдигаше много въпроси от страна на другите членки относно нуждата и ползата от тях. Русия приема използването на ОДКС, само ако това няма да развали отношенията ѝ с други партньори, като Узбекистан в случая с Киргизстан, или Азербайджан в случая с Армения. Освен това Москва няма голямо желание да накърни имиджа си, карайки своите войници да вършат мръсната работа. Различна логика действа в Казахстан. На първо място, от решаващо значение е да се гарантира сигурността на някои стратегически инфраструктури, като космодрумът “Байконур”, който Русия наема. Второ, тъй като Русия има нужда от стабилен Казахстан, тя трябва да му помогне. Москва обаче ще се опита да избегне пряко участие в репресиите, но ще помогне по всички възможни начини на властите да възстановят реда. Мироопазващият контингент на ОДКС е само 3500 души. Това не е широкомащабно разполагане на войски.

Превод от френски: Галя Дачкова