Следвайте "Гласове" в Телеграм
Послание на светогорския манастир Григориат във връзка със закона за еднополовите бракове, приет в Гърция на 15 февруари 2024 г.
"Князете човешки се опълчиха срещу Господа и Неговия Христос" (утреня на Велика Събота)
В гръцкия парламент отново разпъват Христос.
Владетелят на цялата вселена търпи оскърбления от беззаконни съдници – с изключение на малцината достойни за похвала народни представители.
Под удар е "помазаникът Божи", нашият кръстен народ. Силите на мрака извън страната ни и в нея са съучастници на това начинание. "Драконът се разлюти" против "имащите свидетелството Иисусово" (Откр. 12:17). Хората, които не приемат компромис със заповедите на глобалистите, са подложени на голямо изпитание. Това е началото на скърбите.
Църквата, Синодът, свещенството и народът казаха своята дума, издигнаха глас до небето: "Това е престъпление!" Но в ушите на управници, които не чуват.
Злощастен ден. Бледнеят пред него падението на Цариград и Малоазийската катастрофа [1]. Но Бог вижда.
Тежки последици се стоварват върху нашите рамене и върху раменете на нашите деца. И старият, и младият, и все още нероденият – всички ще ги изпитат. Особено невинните дечица, за които се подготвя срамен "кръвен данък" [2].
Всички богоборчески закони, които се наложиха, пускаха корени под формата уж на социален прогрес. И прелюбодейството, и абортите, и разводите по желание. Сега "еднополовият брак" ще ускори "прогреса". Ние падаме все по-ниско и по-ниско. Потъваме в човекоцентризъм, в идолослужение. В името на лекия живот и с лекота. Йонеско със своята пиеса "Носорог" беше съвършено прав. В пиесата му всички един след друг стават носорози. Само един се възпротивява и казва: "Аз пък ще си остана човек".
Познахме и преживяхме бедствията на съветското безбожие. Сега търпим ужасите на "белия демонизъм" (св. Николай Сръбски). Но да не губим смелост. Христос е казал: "Аз победих света" (Ин. 16:33). Църквата пребъдва вечно.
Остава ни само едно – да отменим този закон на практика. Да възпитаваме децата си в добро и целомъдрие. И това съвсем не е малко. Да бъдем с Христа! "Едни – с колесници, други – с коне, а ние с името на Господа се хвалим" (Пс. 19:8). Нашата сила е молитвата. Църквата трябва да се укрива в "пустинята" (Откр. 12:6), каквато и да е тази пустиня. Във всеки случай далеч от съгласието с греховни закони и беззаконни законодатели. Да не се страхуваме от бедността, от социалната и психологическа изолация. С нас е светлината на Възкресението. В подобни случаи нашите свети отци побеждаваха с мъжество. Те предпочитаха трудния път на добродетелта, а когато трябваше – и изгнанието, скърбите, лишенията пред това да се подчинят на лъжата. Във Вавилон тримата момци предпочетоха огъня на пещта пред хубавия живот в царския дворец.
По времето на император Юлиан Отстъпник християните в Константинопол предпочетоха коливото пред натрапваната им на пазара идоложертвена храна. Ето един символ на доброволна нищета заради Христа. За да остане съвестта ни чиста и неопетнена от влиянието на съблазънта.
Победата принадлежи на Заклания Агнец. В края ще победи Христос Разпнатият и онези, които останат докрай Христови, разпнати заедно с Него. Той очаква от нас, че ще Го следваме. "Излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема" (2 Кор. 6:17).
Скоро започва времето на Постния Триод, наближават Велики пости. Животът в покаяние не е фолклор, нито видимост на благочестие. Той е явено на дело, с болка в сърцето, отдалечаване от всяко беззаконие. Защото ни очаква Възкресението!
Манастир Григориат, Света Гора Атон
16.02.2024
[1] Двe исторически събития, които гърците смятат за най-скръбни дати в новата си история: превземането на Цариград от турците през 1453 г. и масовото клане и прокуждане на гръцкото население от Мала Азия през 1922 г.
[2] «Кръвен данък» или на турски «девширме» в Османската империя, когато християнски момчета са били отнемани от родителите им, за да станат еничари. Тук се намеква за допусканата от новия закон възможност за осиновяване на деца от еднополови двойки.
Източник: pravoslavie.ru
Превод от руски: Андрей Романов