- 10 Sep 2020
- 84
- 0
Във Франция започна дебат за нов антитерористичен закон след неразрешената от властите демонстрация пред посолството на САЩ в Париж, при която имаше 152-ма задържани. Поводът беше филмът „Невинността на мюсюлманите”, довел до ексцесии в арабските страни и до смъртта на посланика и на трима други американски дипломати в Бенгази. Днес заплахата е дифузна, обяснява пред „Фигаро” бившият френски съдия по антитероризма Жан-Луи Брюгиер. Според него в случая става дума за спонтанни мрежи, които нямат реална идеологическа основа.
<p><strong>- Как 200 радикални ислямисти могат да се съберат толкова бързо в сърцето на Париж?</strong></p>
<p>- Сблъскваме се с модел на радикализация, който се изплъзва на всякакъв модел на социализация. Той надхвърля самите мюсюлмански организации. Това, което ме тревожи, е разширяването на заплахата, този процес на публичен протест на границата на насилието, който привлича определени среди от младите, сякаш благоприятната почва за радикалния ислямизъм във Франция се е разширила.</p>
<p><strong>- Кой дърпа конците?</strong></p>
<p>- Тези младежи не са манипулирани пряко, както по-възрастните от тях, замесени в съдебни дела. Констатираме появата на полиморфни, спонтанни, без реална идеологическа основа мрежи. Нещо като „досието Мерах”. Тяхното ниво на размишление е ниско и членовете им реагират много на външни явления, усилвани през интернет и модерните средства за комуникация. Тези хора не са свързани с бойни клетки и нямат нужда от тях, за да преминат към радикално действие.</p>
<p><strong>- Има ли Ал Кайда все още посредници във Франция?</strong></p>
<p>- Знам, че определено течение се опитва да ни убеди, че е свършено с Ал Кайда, и това, което е важно днес, е борбата срещу организираната престъпност. Но тази форма на отричане може да ни струва скъпо. Защото утрешният тероризъм се подхранва от фрустрациите, породени от кризата в арабските страни и несигурността, резултат от икономическата криза, на фона на кризата на идентичността. Опасността от Ал Кайда съвсем не е изчезнала.</p>
<p><img src="/uploads/editor/PARIS1.jpg" alt="" width="617" height="306" /></p>
<p><em>Париж, 15 септември 2012 г.</em></p>
<p><strong>- Вие познавате добре американците. От какво трябва да се опасяват те във Франция?</strong></p>
<p>- През 2001 г., в рамките на „досието Бегал”, осуетихме план за терористично нападение срещу посолството на САЩ в Париж. Ние не сме защитени от такъв сценарий. Разбира се, Франция пази много своята сигурност. Но съществува риск една клетка, или един саморадикализирал се индивид, да атакува „мека цел”, казано на експертен език, нещо, което символизира Америка, като магазин, училище, човек или известна фирма, дори адвокатска кантора.</p>
<p><strong>- Дипломатическо представителство в провинцията?</strong></p>
<p>- В този контекст нищо не бива да се изключва, още повече, че огнищата на радикалния ислямизъм са многобройни във Франция. Мисля си по-специално за Лион, Марсилия, Тур, Орлеан, Авиньон, Лил освен това, където алжирската Ислямска въоръжена група се е внедрила дълбоко и е създала връзки с активисти от Белгия.</p>
<p><strong>- Точно в Антверпен имаше демонстарции.</strong></p>
<p>- Вече няма граници. Намираме се в сценарий, подобен на този в Дания след публикуването на карикатурите на Мохамед. С тази разлика, че днес се появяват улични движения, подобни на демонстрациите в арабските страни. Впрочем почти невъзможно е те да бъдат обуздани по юридически път. За Париж и другите засегнати столици, това е безспорно предизвикателство, тест в широк мащаб.</p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
