Стоил Стоилов*: Преференциалният вот в България е изключително ограничен

<p><strong>Г-н Стоилов, смятате ли, че новият изборен кодекс оправдава амбициите на своите вносители и премахва възможностите за манипулиране на волята на избирателите?</strong></p> <p>Трудно е да се отговори еднозначно на този въпрос. Аз бих започнал с темата за характера на предлаганата избирателна система. Ние наричаме тази избирателна система пропорционална с преференциално гласуване, но по-точното й име е пропорционална избирателна система със закрити партийни листи и единична преференция. Аз не съм убеден, че тази единична преференция отговаря на интереса на избирателите за по-голямото им участие и роля в пренареждането на твърдите партийни листи.</p> <p><strong>Какви реални възможности дава на избирателите тази единична преференция с 20-процентен праг?</strong></p> <p>Според предложената преференциалност на избирателната система един избирател ще има право да маркира едно от имената в една предварително определена от партийните централи твърда партийна листа за конкретния избирателен район. За да се реализира ефектът на преференциалността обаче, предпочетеният кандидат трябва да получи минимум 20% от всички гласове, подадени за съответната партия в съответния избирателен район. Това е безумно висока квота. Аз ще бъда изключително учуден, ако дори в големите многомандатни избирателни райони някой от кандидатите получи тези 20%. Обикновено партиите подреждат на първо място лидерите на партийните листи, които са продукт до голяма степен на медийната пропаганда. По презумпция избирателите са склонни да отбелязват като преференция тези, които са на първо или на второ място в листата. Ако обаче си на 5-о място, ти трябва да си изключително харизматична личност и да бъдеш наложен по някакъв начин в процеса на предизборната кампания, за да разчиташ, че ще получиш 20% от гласовете на избирателите. Това няма как да се случи. Пълната (или една от най-пълните) преференциалност в избирателните системи е т.нар. единичен прехвърляем вот. При тази система избирателят има право да оцени кандидатите, номерирайки ги с цифри &ndash; 1, 2, 3, 4... &ndash; до края на избирателната листа. След това с един сложен ред от изчисления отдолу нагоре или двупосочно се прехвърлят преференции към кандидатите, за да се отчетат всички гласове. Ето, в този случай избирателят може реално да пренареди листата. Що се отнася до нашата преференция &ndash; тя е изключително ограничена. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Колко сложни са изчисленията при пълната преференциалност и защо българските политици отхвърлят така категорично въвеждането на подобна избирателна система? Нещо повече, дори експертите говорят твърде плахо за нея. </strong></p> <p>Сложно е дотолкова, доколкото няма как тя да бъде реализирана на нивото на секционните избирателни комисии. Те могат да преброят гласовете, да ги декларират в протоколи, а по-нататък резултатите да бъдат изчислени с компютри. Но даже и сегашната ни избирателна система би могла да бъде малко по-преференциална. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Какъв вариант предлагате?</strong></p> <p>Например преференцията да не е една, а да има поне три или четири преференции. Това означава ние, като избиратели, да имаме право да посочим поне три преференции в една пропорционална листа от десет кандидати за един многомандатен избирателен район. Това би дало възможност на избирателите да определят вътрешнопартийните си предпочитания.</p> <p><strong>Колко висок трябва да бъде прагът на преференцията, за да има реално пренареждане на листите?</strong></p> <p>Съществуващият в момента процент е блокиращ. Ако се запазят тези 20%, то базата за изчислението би трябвало да е вътрешнопартийна регионална квота на Хеър или квота на Друп. Накратко казано, това ще бъде десет пъти по-малък праг за влизане в изчисленията на преференцията. Другият вариант е да се намалят тези 20% от валидните гласове на 4%. Не повече.</p> <p><strong>Как ще коментирате отказа от преференция за местните избори?</strong></p> <p>Доколкото разбирам, мотивът на политическите партии е, че именно изборът на общинските съвети е изключително благоприятен за партийните брокери и там стават най-много нарушения. В този смисъл те казват: &bdquo;Ако се допусне преференциално гласуване на това ниво, това означава да има изключително силна мотивация за купуване на избори&rdquo;. Моят коментар е малко по-различен &ndash; който го е страх от мечки, не трябва да влиза в гората. Да се откаже преференция на местните общности, които познават в най-голяма степен тези, които ще бъдат избирани &ndash; означава да се отчуждят те от управлението на ресурсите. По степента си на отчужденост и анонимност в своите действия Народното събрание и общинският съвет са много различни институции. Който и да влезе в Народното събрание, каквито и закони да прави той, те би трябвало да важат за всички. Тоест там известна анонимност е по-оправдана. Докато общинските съвети реално се занимават с ресурсите на местните общности. А ние сега казваме на хората: &bdquo;Извинявайте, но вие няма да имате възможност да влияете върху този процес, там ще се гласува с твърди партийни листи&rdquo;. Някои експерти казват, че това е форма, чрез която политическите партии плащат на своите местни активисти за тяхната работа. Също така твърдят, че по този начин централите на политическите партии си запазват възможността да влияят върху ключови решения, засягащи собствеността и ресурсите на местните общности. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Като стана дума за купуване на избори, нека уточним кои са основните начини за манипулиране и фалшифициране на изборния вот? До каква степен можем да се доверим на резултатите, които пристигат от секционните избирателни комисии?</strong></p> <p>Има един огромен кръг от въпроси, свързани с техническото осигуряване на невъзможността за манипулация на изборите и ролята на гражданския сектор за близко наблюдение на процесите. Към техническите параметри на първо място бих поставил въпроса за избирателните списъци. Виждам в новия изборен кодекс определени усилия и формулировки, които би трябвало да ни доближат до избирателни списъци, отразяващи в максимална степен реалното положение на избирателите. За съжаление досега избирателните списъци представляваха списъци с хора, които имат избирателни права, но никой не знае дали ще се възползват от тях, дали са в страната, дали са в чужбина... Може би в бъдеще трябва да се мисли за някакви процедури на активна регистрация на избирателите преди провеждането на самите избори.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Този допълнителен ангажимент няма ли да понижи избирателната активност?</strong></p> <p>Зависи как ще се направи. Има държави, които за всеки избор правят регистрация. Това е едно изключително скъпо и отнемащо много административни усилия упражнение. Ние сме се изхайлазили, тъй като държавата разполага с един граждански регистър &ndash; едни умни момчета и момичета пишат едни филтри и по тези филтри излизат хората, които имат право да гласуват. Но част от тези хора ги има, част от тях ги няма, част от тях пътуват и пр. Така че ако бъде създадена постоянна изборна администрация, на нея може да се възложи отговорността за следене и актуализиране на тези процеси. Аз се съмнявам, че и сега ще имаме точни избирателни списъци.</p> <p><strong>Искам да ви върна към възможните изборни манипулации и фалшификациите в изборните секции. Участници в избори признават, че ако нямаш застъпник в една секция, там не чакаш резултат, защото когато секцията затвори, вотът се решава много бързо в полза на представените политически сили.</strong></p> <p>Трябва да си изясним понятията и функциите на фигурите, които участват в изборния процес от страна на политическите партии. Фигурата на застъпника според мен има място в целия период на предизборната кампания до настъпването на 24-часовия период на тишина. Партийният застъпник е човек, който подпомага кандидата в предизборната му кампания. По време на самите избори аз бих се придържал към формулировката &bdquo;партиен наблюдател&rdquo;. Това е длъжностно лице, номинирано от съответната политическа партия, което може да получи удостоверение за гласуване на друго място и което наблюдава изборния процес от гледна точка на интересите на политическата партия, която представлява. Мисля, че в проекта за изборен кодекс тези хора са определени като представители на политическите партии. Някои от партийните застъпници могат да бъдат и партийни наблюдатели, но не всички. На миналите избори е имало случаи, в които са регистрирани партийни застъпници в списъци от по няколкостотин човека. Това е форма на легално плащане на избори, защото ако партийните застъпници на един общински кандидат са 50 или 100 човека, те лесно могат да решат избора в тази община. От друга страна, ако тези хора в качеството си на партийни застъпници се въртят около изборните секции и се местят от една избирателна секция в друга, това представлява форма на сплашване на избирателите. В този смисъл аз бих разделил тези две категории представители на политическите партии. Партийните наблюдатели и представителите на гражданското общество са тези, които трябва да стоят в избирателните секции до приключване на процеса.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Какво ще рече до приключване на процеса?</strong></p> <p>Това означава броене на бюлетините, попълване на протоколите, затваряне на изборните материали и пр. В някои страни те се затварят в урна. Нещо повече &ndash; партийните наблюдатели имат право да поставят свои печати върху урната, в която са затворени всички книжа, и отварянето на урната за последващ физически контрол е възможно само и единствено, ако тези, които са поставили печатите, присъстват и се провери автентичността на поставените печати.</p> <p><strong>Това го няма у нас</strong>.</p> <p>Може би на един следващ етап това би могло да бъде очаквано като решение на Централната избирателна комисия.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Решение на ЦИК или на законодателя?</strong></p> <p>Въпрос на законодателно решение кои технически параметри на организация на изборите ще бъдат определени като прерогативи на ЦИК и кои ще бъдат записани в закон.</p> <p><strong>Какъв е реалният достъп на неправителствения сектор и на извънпарламентарните политически сили до този процес на броене на бюлетините и на попълване на изборните книжа?</strong></p> <p>За съжаление нямам информация, защото не съм наблюдавал в това си качество избори в България. Практиката ми да наблюдавам избори по света показва, че партийните и непартийните наблюдатели от гражданския сектор освен че наблюдават броенето и затварянето на бюлетини и подписването на протоколите, имат право да се подпишат в окончателния протокол за изборните резултати на секцията. Това е гаранция, че на нивото на изборната секция документите са приети и от наблюдателите. <br /><strong></strong></p> <p><strong>И гаранция, че тези документи няма да бъдат подменени по-късно.</strong></p> <p>Да, така се гарантира по-висока степен на отвореност и публичност. Нещо повече, всички тези хора, след като свърши работата в съответната секционна комисия, имат право да придружат превозното средство, с което тази урна ще бъде преместена с вече преброените, пакетирани и запечатани изборни резултати до съответната общинска или районна избирателна комисия. Би било добре и ние да вървим към включване на повече технически форми за повишаване на степента на доверие в избирателния процес. Не искам да стигаме до това да топим пръстите на избирателите в неизтриваемо мастило и да маркираме онези, които са гласували. Ако приемем обаче, че това маркиране би намалило степента на изборни измами, аз съм склонен да ходя два дни с боядисан пръст, но да знам, че кварталният партиен брокер ще загуби по този начин възможността да манипулира хората &ndash; било чрез двойно гласуване, било чрез сплашване и т.н.</p> <p><strong>Как ще коментирате обвиненията, че управляващите от ГЕРБ и партньорите им от &bdquo;Атака&rdquo; са поредното мнозинство, което решава изборното законодателство в своя полза и в ущърб на конкуренцията. Първо, принципът на уседналост, срещу който протестират от ДПС и заради който ще атакуват изборния кодекс пред Конституционния съд. От своя страна сините изреваха, че се отнема възможността на гражданите да избират районните кметове. Беше отнето и правото на хората, живеещи в населени места до 500 души, да избират своя кмет.</strong></p> <p>Бих се въздържал от коментар. Каквото и да кажа, не бих искал то да се тълкува в интерес на определена политическа партия или против определена политическа партия. За мен е ясно, че отпадането на директния избор на кметове в малките населени места не се харесва на БСП и на ДПС. Що се отнася до принципа на уседналост &ndash; има един комплекс от въпроси в изборната практика за гласуване в чужбина, който не е решен. Аз не бих подкрепил острите критики към принципа на уседналост. Правата на гражданите, които живеят в чужбина, могат да бъдат разгледани от две противоположни гледни точки. Едната твърди най-общо, че след като народът е носител на суверенитета, а всички ние сме част от него, по силата на своето гражданство всеки един от нас носи до края на живота си частица от този суверенитет. Образно казано, ние възприемаме това като рента, която си върви с нас и независимо къде сме, смятаме, че имаме правото да получим своя дивидент, своето право на глас. Другата теория казва така &ndash; вярно е, че суверенитетът принадлежи на народа, вярно е, че ние сме частица от този народ, но този суверенитет и законодателството, което се произвежда от органите, които избираме, се реализира на конкретна правна територия. Това разбиране приема, че избирателното право може да бъде ограничено до хората, които живеят на тази правна територия. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Вие поддръжник на коя от двете теории сте?</strong></p> <p>Аз бих попитал дали един българин, който е получил гражданство по силата на кръвта и на това, че неговите родители са български граждани, но е роден в чужбина и живее в чужбина, трябва да има граждански права и да гласува за български органи на властта, или тези права по-скоро принадлежат на един китаец, който е отворил ресторант в България преди десет години, живее тук, работи тук, плаща данъци и пр. В целия този комплекс от въпроси възниква и проблемът за носене на последствията от направения избор. Да приемем, че баба Айше от Разград гласува &ndash; тя може би иска министър-председател да стане Сергей Станишев, защото той обещава по-висока пенсия. Нейните внуци в Бурса обаче може би предпочитат министър-председател да стане г-н Лютви Местан, защото той им обещава подкрепата на България за влизане на Турция в ЕС. Смятам, че принципът на уседналост се анализира в публичното пространство доста повърхностно. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Какви са тенденциите в по-развити страни?</strong></p> <p>Повечето страни допускат гласуване в чужбина, но имат ограничения на този вот по различни параметри. Във Великобритания има ограничения на продължителността на пребиваване в чужбина &ndash; сега то е 15 години. В Канада е 5 години. Освен това от всички 115 държави, в които се провеждат избори и има някаква законодателна уредба на тази тема, в 31 държави външните гласоподаватели имат право да гласуват само за законодателни органи, в 20 държави те могат да гласуват само за президент, в 11 държави и за президент, и за законодателни органи и само в 6 държави, сред които Русия и САЩ, външните гласоподаватели имат право да гласуват за законодателни органи, за президент и за местни органи на властта. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Не разбрах какъв е коментарът ви за другите две решения на ГЕРБ &ndash; премахване на гласуването за районни кметове и кметове на населени места под 500 души. Смятате ли, че това ще ограничи избирателните права на хората? </strong></p> <p>Вие се опитвате да ме скарате с партиите. Що се отнася до районните кметове Конституцията дава право на изборните органи да ги назначават. Кметовете на районите в големите градове няма да бъдат неизбирани, те ще бъдат избирани от общинските съвети. Аз се отнасям с известно разбиране към този подход, който се основава на факта, че кметовете на малките населени места и на районите нямат самостоятелни управленски функции от гледна точка на ресурсите.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Защо тогава непрекъснато се говори, че трябва да вървим към децентрализация? Не е ли по-последователен обратният път &ndash; да се дават правомощия на кметовете и ние да ги избираме съобразно това как си вършат работата, а не обратното &ndash; липсата на правомощия да води до отнемане на изборни права?</strong></p> <p>Права сте, няма какво да кажа. Принципно погледнато, би било добре да се свалят избирателните права на максимално ниско равнище.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Ще ви помоля да коментирате и финансовите правила в изборния кодекс.</strong></p> <p>Категорично смятам, че прагът от 5000 лева, който искат партиите, за да получават дарения в брой, е изключително висок. Не може да искаме от самоосигуряващите се българи да плащат 20 лева здравна осигуровка по банков път със съответните банкови комисиони, а в същото време политическите партии да освобождават своите дарители до 5000 лв. от плащането на банкови комисиони. Категорично смятам, че този праг трябва да бъде не повече от 50% от минималната работна заплата. В САЩ е сто долара. Американските дарители да не са по-бедни? В това отношение партиите трябва да проявят по-голяма социална чувствителност и политическа почтеност и да се ограничат във всичко, което може да провокира подозрения във финансови злоупотреби.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Кои са съществените пропуски в този кодекс?</strong></p> <p>Изборният кодекс не изяснява в достатъчна степен нематериалните дарения. Преди време номерата на държавните коли в България имаха определен цвят, а частните коли бяха с друг цвят номера. В момента, тъй като всички са еднакви, ние не знаем дали при дадено изборно мероприятие се използват държавни коли или не. Разделът за финансиране на политическите партии и използването на обществени ресурси за извършване на политическа дейност по време на предизборните кампании трябва да бъде много по-детайлно разработен. Дори да ви предоставя дискотека, за да проведете предизборно мероприятие, това има своя материален израз и то трябва да бъде калкулирано като материална помощ за политическата партия.</p> <p>Освен това според мен би могло да се върви към обособяване на един избирателен район за българите, които живеят зад граница. Става дума за правото на гласуване на българската диаспора. Бих посъветвал да се мисли за създаване на един избирателен район на българите зад граница, в който обаче те да гласуват именно като българи зад граница, тоест да реализират представителство на българската правна територия чрез определена квота. Тези хора трябва да имат свой представител, а техните интереси да намират отражение в българското законодателство.</p> <p>Що се отнася до самите бюлетини, аз много се учудвам защо в България те нямат полиграфическа защита. Те изглеждат като случайно напечатани листовки, не са номерирани и лесно могат да бъдат подменени и фалшифицирани. Разбира се, при поставянето на печати има известно елиминиране на потенциалната опасност, но масова практика в чужбина е бюлетините да бъдат подвързани в книжки, номерирани и с полиграфическа защита, като водени на отчет пари. Важно е да се знае коя връзка бюлетини в кой избирателен район и в коя общинска секция се намира. В много законодателства изнасянето на бюлетини от изборните секции е инкриминирано, тъй като това са ценни книжа.</p> <p>Ще засегна и въпроса за регионалните преброителни центрове. Бих ги определил като един от техническите прийоми за намаляване на мотивацията и възможностите на политическите брокери да осъществяват контрол на вота в малките избирателни секции. На миналите избори се говореше за кръстчета, чавки, сини химикали, червени химикали &ndash; всякакви знаци, с които избирателите, получавайки пари или обещания за пари, декларират, че са изпълнили своето обещание и са заслужили плащането. Идеята за регионалните преброителни центрове е да бъдат събрани на едно място бюлетините от много секции и да бъдат изградени регионални преброителни комисии, които са различни от секционните избирателни комисии. Смесването на бюлетините от различни секционни комисии ще елиминира надзора на политическите брокери върху малката контролируема група избиратели. На предишните избори тази идея съществуваше, но не беше приета по някакви причини.</p> <p><strong>Доколкото си спомням, управляващите от БСП тогава бяха категорично против.</strong></p> <p>Да, така е, бяха категорично против. Сега в този проект тази идея съществува като експеримент &ndash; предвидено е да се направи регионален преброителен център на едно място. Аз бих бил значително по-смел и бих предложил да се търси възможност в малките избирателни секции под 400&ndash;500 души тази практика да се масовизира. Колкото повече препятствия бъдат поставени пред политическите брокери да влияят върху избора на хората, толкова степента на доверие в процеса ще бъде по-висока. Смятам, че политиците трябва да заявят своята готовност да вървят към намаляване на измамите и да оставят техническата работа на експертите. И разбира се, гражданският сектор трябва да осигури проследяемост на целия процес.</p> <p><em>*Стоил Стоилов е международен наблюдател на избори. Окръжен ръководител на спонсорираните от ООН избори в Камбоджа през 1993 г. По време на първите избори след войната в Босна работи в изборната администрация в гр. Зеница. Международен ръководител на избирателни секции в Косово през 2001 г. Консултирал е обучение на партийни наблюдатели в Таджикистан.</em></p> <p><strong>Димитрина ЧЕРНЕВА разговаря със Стоил СТОИЛОВ</strong></p>