- 10 Sep 2020
- 1352
- 5
- Нека си припомним биографията на бизнесмена Валентин Захариев - от „Кремиковци” до „Горубсо - Мадан”, очевидно става дума за характерна схема за правене на бизнес, която той повтаря в различните предприятия, които придобива?
<p>- Валентин Захариев е директор в „Кремиковци” от времето, когато комбинатът е все още държавно предприятие. През 1999 г. той го приватизира чрез своето дружество „Дару Металс“, преименувано по-късно на „Финметалс холдинг”. Освен Захариев желание да участва в тази приватизация има и от страна на турската компания „Ердемир”. Тя обаче не се класира като победител, тъй като по думите на Захариев закъснява с 24 часа при подаването на документите за участие в търга, който е организиран от Агенцията за приватизация. Затова в крайна сметка печели Валентин Захариев, който е единственият явил се кандидат. Той купува „Кремиковци” за 1 долар, но с тази цена често се спекулира, тъй като не се казва какво още стои зад нея – Захариев поема ангажимента да погаси дългове за 680 млн. лв., както и да направи огромни инвестиции, така че „Кремиковци” да продължи да функционира на пълен производствен капацитет без да замърсява природата. Това, което от дистанцията на времето изглежда като ощетяване на държавата, е, че той успява да купи „Кремиковци” за 1 лев, да го управлява в продължение на шест години до 2005 г. и да го продаде за 110 млн. долара, без да са изплатени договорените задължения и без да са направени поисканите инвестиции.</p>
<p><strong>- Тоест не е направено нищо от онова, което Захариев е поел като задължения срещу този един долар?</strong></p>
<p>- Ако попитате Захариев, той ще ви каже, че е изпълнил задълженията си, но голяма част от вложенията, които е направил, не се признават за инвестиции. Факт е, че „Кремиковци” не можа да изпълни плана на Европейската комисия за жизнеспособност. Нещо повече, пет години след като Захариев продаде комбината, планът още не беше изпълнен. Всъщност можем да направим анализ доколко неговите задължения са били изпълнени, съдейки по това, че според Европейската комисия състоянието на „Кремиковци” не е такова, каквото би трябвало да бъде съобразно поетите ангажименти от страна на България за влизане в Европейския съюз. Важно е да кажем също, че Валентин Захариев има приятели и поддръжници сред политическите кръгове при всяко правителство. Той обаче играе само с една от партиите и не си подсигурява гърба, като по този начин става мишена за атаки от страна на коалиционните партньори. Иван Костов например е укорим за това, че две години след приватизацията на „Кремиковци”, която става по време на неговото управление, не е създадена организация, която да следи дали се изпълняват следприватизационните задължения. Валентин Захариев е необезпокояван и от правителството на Симеон Сакскобургготски до 2004 г. С други думи той има мълчаливото съгласие на две правителства да управлява комбината така, както иска. Благословията не е публична, но имаме мълчаливо съгласие.</p>
<p><strong>- В едно ваше интервю от 2010 г. Валентин Захариев признава, че към момента на приватизацията на „Кремиковци” е имало хора, близки до управляващата партия СДС, които са се грижели за бизнес интересите на политическите си лидери. Как да разбираме това откровение?</strong></p>
<p>- След приключването на интервюто, което цитирате, ние имахме неформален разговор, в който той посочи конкретни имена на политици от дясната партия. Аз не мога да ги назова, тъй като разговорът беше off the record.</p>
<p><strong>- В това интервю Захариев говори и за натиск от страна на ДПС по времето на кабинета „Сакскобургготски”.</strong></p>
<p>- Както ви казах, той няма проблеми по времето на две правителства – правителствата „Костов” и „Сакскобургготски” – защото се разбира с водещата партия. Коалиционният партньор ДПС обаче атакува Валентин Захариев, както за „Кремиковци”, така и след това за Оловно-цинковия комбинат (ОЦК). Ако си спомняте, през 2005 г. Рамадан Аталай беше започнал кампания срещу него за лошите условия на труд в „Кремиковци” и за неизпълнените задължения. Самият Захариев заявява в интервюто, което цитирахте, че Ахмед Доган лично му е казвал: „Аз ще затворя „Кремиковци”, а той му отговорил: „Като го затвориш, ела да ми се обадиш”. След това Захариев не може да получи комплексно разрешително, тоест документът, който позволява да се развива производствена дейност, която се отразява на околната среда. Неговото комплексно разрешително в ОЦК Кърджали пък се бави от Джевдет Чакъров, който е министър на околната среда в правителството на тройната коалиция. Така че неразбирателството му с партията на Ахмед Доган продължава и по времето на тройната коалиция. С други думи, както вече отбелязах, Валентин Захариев няма пълната подкрепа на управляващите, а само подкрепата на част от управляващите и понеже гърбът му не е напълно сигурен, той започва онази укорима практика да изнася добавената стойност от самото предприятие. Какво имам предвид – макар „Кремиковци” да печели от дейността си, голямата печалба се реализира от посредническите компании на входа и на изхода на комбината. За разлика от „Кремиковци” тези посреднически компании не носят следприватизационни ангажименти, те не носят никакви задължения към управляващите и към обществото, защото са търговски дружества по смисъла на закона и по никакъв начин не влияят на околната среда. Така добавената стойност се трансферира към тези посредници, за да бъде недосегаема от аспирациите на управляващите. Това е укоримо, ако компанията има повече от един собственик – когато тази добавена стойност се изнася извън комбината, това ощетява останалите собственици. В „Кремиковци” Захариев държеше 71%, а останалите 29 % бяха поделени между държавата и миноритарни акционери. Тоест лошото в неговата практика е, че той изнася добавената стойност, без обаче да наруши нито един закон и при спящи контролни органи.</p>
<p><strong>- Как се стигна до продажбата на „Кремиковци” на индийския бизнесмен Прамод Митал през 2005 г.?</strong></p>
<p>- В „Кремиковци” нямаше добавена стойност, която да финансира инвестициите, които се искаха, за да може този комбинат да функционира в условията на държава членка на ЕС – имам предвид екологичните изисквания. И на Захариев му стана ясно, че той или трябва да вкара много пари, което не му се видя приемливо, или трябва да намери нов собственик. В този момент лидерът на Евролевицата Александър Томов се появи като рицар на бял кон и изигра ролята на посредник. Той свърза Захариев с индийския бизнесмен Прамод Митал – по-малкият брат на стоманения крал Лакшми Митал. Прамод Митал обаче е бизнесмен с изключително съмнителна репутация независимо от неговия семеен произход. Той е много комбинативен бизнесмен, който може да извлече печалба, но не по линията на устойчивия бизнес, а по линията на бързите печалби за сметка на компания, която не смята да развива. В момента този човек няма никаква репутация във финансовите среди. Инвеститори от Швейцария, Франция, Великобритания и САЩ казват за него: „He is a joke” и твърдят, че ако той отново излезе на международните пазари да търси заем за свой проект, няма да получи такъв. Между другото негови бизнес проекти във Филипините, в бивша Югославия и в Африка също се провалиха, защото този човек търси единствено краткосрочни печалби, а не някакви дългосрочни инвестиции. Между другото той прилага много сходни модели с тези на Валентин Захариев – изнася добавената стойност в посреднически компании вместо да я държи в самото дружество.</p>
<p><strong>- Този модел ли приложи Захариев и в „Горубсо-Мадан”?</strong></p>
<p>- Схемата е подобна, защото собственик на „Интертръст холдинг” (в „Кремиковци” беше „Финметалс холдинг”) е Валентин Захариев. Той не е директор на компанията, за директори той е назначил други личности – в „Горубсо”, в ОЦК, в Рудообогатителния комплекс. Захариев винаги назначава други хора за директори, той самият никога не се афишира като директор, това е неговата практика. В България това е лоша практика, тъй като показва, че собственикът не иска да бъде афиширан като отговорен за съдбата на дружеството, ако нещо се случи. В такъв случай може да каже: „Аз не бях мениджър, друг беше мениджър, вината е негова”. Дотук нещата са много сходни. Напоследък не следя толкова задълбочено бизнеса на Захариев, но отново чувам, че този холдинг заобикаля компаниите с фирми посредници на входа и на изхода и в крайна сметка добавената стойност отново се изнася към тези посреднически фирми. Трябва да отбележа, че в момента добивната промишленост в целия свят е печеливша. Всички природни ресурси и суровини имат покачващи се цени. Тоест, търсейки обяснение за тежкото състояние на компаниите, може да се предполага, че отново се изнася добавена стойност в сателитни компании. Но какъвто и да е Валентин Захариев – лош или добър, макар това да са само литературни понятия – това, което виждаме в момента, е намеса на правителството с непазарни прийоми. На какво основание управляващите казват на Захариев: „Продавай!”? Откъде накъде правителството диктува на един бизнесмен как да се разпорежда със собствеността си? Това е много порочна практика и непазарно поведение от страна на правителството. В такива ситуации си има механизми – процедура по несъстоятелност, фалит и т.н. Това е законната процедура. Останалото е комунизъм.</p>
<p><strong>- Казахте, че Валентин Захариев винаги се е подсигурявал с приятели и поддръжници сред политическите кръгове. Имате ли информация какви са отношенията му с управляващите в момента? Вярно ли е, че Захариев е един от сериозните спонсори на ГЕРБ?</strong></p>
<p>- Така се говореше за първите две години от управлението на ГЕРБ – че той е един от техните спонсори, но аз не разполагам с документи и свидетелства за това.</p>
<p><strong>- Как ще коментирате намесата на държавата и действията на правителството, в резултат на които концесията и задълженията на "Горубсо-Мадан" бяха прехвърлени на друг собственик?</strong></p>
<p>- Както ви казах, единствената законна процедура е процедурата по обявяване на несъстоятелност. Тоест влиза синдик и прави анализ дали това предприятие може да бъде оздравено или не, след което препоръчва дали да има оздравителен план или да се върви към несъстоятелност, което означава тотално затваряне и разпродажба на активите. Това е законната процедура и това е единствената процедура, характерна за една пазарна и свободна икономика. В пазарните икономики единствената легитимна процедура е фалитът. Фалитът е чистилище за дългове. Друг е въпросът, дали нашите процедури могат да се оптимизират и в това чистилище да не се стои толкова дълго, както е в момента. „Дженерал Мотърс“ също бе в такова състояние, но това мина толкова бързо, че не се помни.</p>
<p><strong>- Ако тези предприятия са докарани до подобно състояние умишлено, не следва ли държавата и съответните публични институции да потърсят отговорност за това от Валентин Захариев – от една страна неговата бизнес биография е известна, а от друга страна самият той се закани, че все още е само на 63 години и разполага с време да върши „още много неща”?</strong></p>
<p>- Както ви казах, отговорни за фалита не са собствениците на една фирма, а нейните преки мениджъри. Така че Захариев излиза чист от всеки проблем с обяснението, че друг е докарал компанията до фалит, ако се стигне дотам, защото той не е бил пряк ръководител, а само собственик. Би трябвало да има по-добра регулация на отношенията мажоритарен собственик – изпълнителен директор или оперативно управление. Отговорностите на двете страни трябва да бъдат по-добре регулирани. Ако мажоритарният собственик има власт да налага решения, това трябва по някакъв начин да бъде регулирано в законодателството. Само тогава ще може да се държи сметка на един собственик, който не е бил директор. Ако компанията е публична, става дума за промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа, ако е дружество, което не е борсовотъргуемо, тогава трябва да се направят промени в Търговския закон. Това са законите, в които има слабости и които позволяват при разликата между реален шеф, който е мажоритарният собственик, и поставен изпълнителен директор, да се получава разминаване и единият в крайна сметка да плаща цената за решенията на другия. Същото нещо виждаме и в „Кремиковци”. Там Александър Томов опра пешкира за управлението на Прамод Митал с тази присъда, която получи. Всичко порочно, което се е случило в „Кремиковци”, е било ако не замислено, поне одобрено от Прамод. Александър Томов е имал отговорността да направи практическото изпълнение. Но дори и Томов сам да е измислил нещата, в крайна сметка те са били оторизирани отгоре. Така че е необходима по-добра регулация на връзката мажоритарен собственик – изпълнителен директор. Това е едното. Другото е синдикатите да не се правят на ощипани, че Захариев не плащал заплати, а да отговорят на обществото защо не са поискали в колективните трудови договори своевременно да има активи, които да бъдат обезпечени като залог срещу неплащане на трудови възнаграждения. Смятам, че когато човек отиде на работа, той получава заплащане затова, че посвещава времето си на своя работодател. Ако няма работа, но човекът е на работното си място, работодателят дължи съответното заплащане. От страна на Валентин Захариев е перверзно да изтъква, че няма да плаща, защото не е имало работа. Докато тези хора посвещават времето си на фирмата, той е длъжен да плаща и да им осигурява заетост. И тук отново казвам – трябва да се помисли за защита на работниците. Идеята на Тотю Младенов работниците да са на първи ред пред обезпечените кредитори е лоша. Никой няма да отпусне заем на една компания, след като знае, че обзепечението му може и да не сработи. Но тук именно е ролята на синдикалните организации и на държавата като регулатор. Синдикатите са много слабо представени в частните компании. Държавата като регулатор от последна инстанция трябва да се погрижи за някаква форма на гаранция, че работниците ще си получават възнагражденията, когато финансовото състояние се влоши. Това означава по-гъвкаво законодателство в сферата на фалитите и образоване на служителите, за да могат да поискат възбрана и запор на имуществото и обезпечаване на вземанията си с активи на фирмите, каквото право и сега имат по Кодекса на труда. Така че не бива правителството и синдикатите да се правят на ощипани. Те са свидетели и на това, което се случи в „Кремиковци”, и на това, което се случи в „Горубсо”, но надигнаха глас чак когато ножът стигне до кокала. Така че въпросът към синдикалните организации е къде спаха във всички тези случаи.</p>
<p><span class="autorbio"><em>* Стефан Антонов е журналист в "Капитал". Отразява дейността на Министерството на финансите и подопечните му ведомства, макроикономически въпроси, казусът "Кремиковци". Пише също за предприсъединителните и структурни фондове на ЕС и търговията на Българска фондова борса. Има магистърска степен по финанси към Стопанска академия "Д. А. Ценов" - гр. Свищов.</em></span></p>
<p><span class="autorbio"><em></em> <em>Мнението на Стефан Антонов е лично и не ангажира медията, в която работи.</em><br /></span></p>
