Президентът на Израел – за Украйна, за Сирия, за революциите
<p><em><strong>Най-старият действащ държавен ръководител, 90-годишният президент на Израел Шимон Перес, смята, че в последно време правителствата в целия свят стремително губят доверие. Според него главната задача на властта в наши дни е борбата за хората, а не за ресурсите – както е било по-рано. По тези и други въпроси говори той в интервю за руския вестник „Известия“.</strong></em></p>
<p> </p>
<p><strong>— Следите ли събитията, свързани с днешната украинска „революция“? Тя предизвика вълна от антисемитизъм, в частност – избиването на хасиди. Какво е отношението на Израел към създалата се ситуация?</strong></p>
<p>— Ние много внимателно наблюдаваме случващото се. В Украйна има прояви не само на антисемитизъм и не само по отношение на хасидите. Разговаряме по тези въпроси с украинските власти.</p>
<p>Те се опитват да направят всичко възможно в противопоставянето и борбата с това явление. Но истината е, че в момента вниманието им е ангажирано и с много други проблеми. Надяваме се в Киев да бъде сформирано коалиционно правителство, което да успее да реши този въпрос.</p>
<p>Въобще трагедията Холокоста ни съпровожда непрекъснато. Антисемитизмът е болест, разпространена сред много народи, а лечението й трябва да се извършва в съответните държави. Затова не са малко страните, където евреите биват подложени на преследвания, които е трудно да се обяснят от гледна точка на разума.</p>
<p>При това расизмът забавя глобалните процеси, тоест пречи на развитието на човечеството. Трябва да е ясно: ксенофобията е болест, с която биват атакувани хора, необходими за развитието на световната икономика.</p>
<p><strong>— Как според вас събитията в Сирия се отразяват на общата ситуация в региона?</strong> </p>
<p>— В Сирия има диктаторски режим – аз не мисля, че президентът Башар Асад ще успее да се задържи на власт и да го запази. Положението там наистина е страшно и то има политически корени. Там са действали правилата на Османската империя, после територията е завзета и разделена между французите и англичаните. Те организират изкуствено създадена държава, разделяйки племената и вероизповеданията. Именно тази е причината за настъпването на вътрешни конфликти, в резултат – и една неуправляема Сирия.</p>
<p><strong>— Какво трябва да се направи?</strong></p>
<p>— Израел призовава целия свят на борба с терора, както и с глада. Терорът разделя народите на части. Но ние сами едва ли можем да направим много в тази посока. Да, в Израел бе открита болница, където се превозват ранени сирийци. Това обаче никак не е достатъчно. За да се сложи край на войната в Дамаск, са нужни къде-къде по-сериозни усилия. Лично аз съвсем не изключвам укрепване и засилване на влиянието на „Хизбула“ в съседен Ливан.</p>
<p><strong>— Как конкретно трябва да се постъпи?</strong></p>
<p>— За целта народите трябва да се измъкнат от бедността. В Близкия изток живеят 350 милиона араби, повечето – млади. Те завиждат на богатите, стремят се да вземат в свои ръце собствената си съдба.</p>
<p>Нужно е не просто да се сложи край на тези войни, трябва да се подобрят условията на живот на тези народи. Ние можем да им помогнем, като им дадем технологии. В момента се чувстваме като остров в арабския свят.</p>
<p>Израел е типична средиземноморска държава, която не представлява заплаха за никого. Искаме да помогнем на своите съседи, но не с пари. Бихме могли да ги научим например как да култивират пустинята. Периодът от историята, в който народите живееха благодарение на земните блага, приключи. Днес живеем най-вече благодарение на науката.</p>
<p>Войните и числеността на армиите вече нямат такова голямо значение както преди – за науката не е необходимо да се воюва. Тя няма граници и националности.</p>
<p><strong>— В момента Израел в състояние ли е да помогне на своите съседи?</strong></p>
<p>— Вижте, сега ролята на ръководствата на всички държави е променена. Уважението към правителствата пада навсякъде, в глобален мащаб. Управляващите не са в състояние да решават огромно количество въпроси. Глобализацията им отне контрола над икономиката. Националните власти нямат финансови средства, а на глобалните корпорации им липсва единно управление.</p>
<p>Но при всички случаи властите навсякъде по света трябва да се стремят да проявяват добра воля. А онези, които искат да бъдат лидери, са длъжни не да ръководят хората, а да им помагат със своята добра воля за промени.</p>
<p>Аз работя почти 60 години за правителството на Израел. И когато се запитам на какво съм отделял най-голямо внимание, си давам сметка, че половината от времето ми е отишло да предотвратявам всякакви търкания: в правителството всички постоянно спорят и се карат, постоянно трябва да ги помирявам.</p>
<p>Когато бях премиер, всички бяха против мене. Сега съм президент и нямам конфликти. Затова мога да направя значително повече, отколкото преди. Аз вече не заповядвам, а моля – и хората изпълняват молбите ми.</p>
<p><em>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</em><br />
<br />
</p>