С Любомир Ковачев, заместник председател на СДС – София, разговаря Мария Дерменджиева.
Любомир Иванов Ковачев е роден през 1972 г. в София. Магистър по политически науки от СУ "Кл. Охридски", член на СДС от 1994 г., втори мандат председател на СДС – Средец, заместник-председател на СДС – София.
<p><strong>Какво си говорихте на събранието на Градския съвет на СДС в понеделник вечерта?</strong></p>
<p>Преди да отговоря конкретно на този въпрос, бих искал да разкажа с няколко думи предисторията. Когато правихме новия устав на СДС, основната идея беше да се опитаме да децентрализираме партията, да включим такива процедури и правила, които да пресекат възможността съответният лидер, който и да е той, да взима еднолични решения. Целта на процедурата за пряко гласуване на всички членове беше именно да направим ръководителите в СДС независимо от нивото им отговорни пред тези, които ги избират, т.е. да променим практиката, която съществуваше до момента. Като документ този устав горе-долу се получи. Не твърдя, че сме направили най-съвършения устав – както се видя, той има своите недостатъци, но смятам, че в основни линии постигнахме това, което всички искахме. Затова и никой от нас не допускаше, че е възможно човек, принадлежащ към СДС, да не говорим за самия председател на партията, да си позволи брутално да нарушава този устав. В последните дни обаче действителността опроверга нашите явно наивни виждания за това какво трябва да представлява една партия.</p>
<p><strong>Тоест промяната в писаните правила не променя начина на поведение на партийните лидери?</strong></p>
<p>Така се оказа. Нещо повече, дори по времето на Иван Костов листите, може би символично, но накрая минаваха през Национален съвет (НС) за одобрение. Докато сега и това не се получи. Хронологията на събитията беше следната. Разбрахме, че се е взело противоуставно решение за пренареждане на листата в 24 МИР.</p>
<p><strong>Казвате противоуставно, защото съгласно Устава подредбата от вътрешнопартийните избори не подлежи на промяна?</strong></p>
<p>Да, и в този юридически смисъл решението на Националния изпълнителен съвет (НИС) е нищожно, но по-важното е, че за тази, а и за други направени промени в листите не е имало дори формално обсъждане в НИС. Според приетите правила дори НС няма право да променя резултатите от вътрешния вот. От друга страна, същите тези правила изискваха окончателните листи, защото все пак са коалиционни, да бъдат санкционирани накрая от НС, да не говорим за споразуменията с нови коалиционни партньори, което също стана факт, без да бъде одобрено от НС...</p>
<p><strong>Говорите за БНД?</strong></p>
<p>Да. И като разбрахме за тези еднолични решения – които впрочем не засягаха само листата в 24 МИР, подобни случаи има в Пловдив, Варна, Русе – направихме две неща. В петък през нощта започнахме да събираме подписи за свикване на НС и до сутринта събрахме доста повече от изискуемите. Внесохме искането в деловодството на СДС на ул. „Раковски” 134. Само да уточня, че според Устава, когато повече от една трета от членовете на НС с право на глас поискат свикване на НС, председателят е длъжен да го направи. Това нещо не се случи.</p>
<p><strong>Официално ли ви отказа Мартин Димитров?</strong></p>
<p>Той официално отказа да контактува по какъвто и да е начин с Градската организация на СДС, на която впрочем също е член. Просто не си вдигаше телефона. Междувременно по факса продължиха да идват подписи. А в събота по обяд все пак успяхме да връчим на Мартин Димитров подписка на повече от 600 членове на СДС – София, за спазване на Устава на СДС и резултатите от вътрешните избори за подреждане на листите.</p>
<p><strong>Казвате, че сте успели да я връчите, т.е. лично сте се видели с Мартин Димитров?</strong></p>
<p>Да, въпреки че не отговаряше на обажданията ни, го намерихме заедно с г-н Костов в кафенето срещу щаба на Синята коалиция. Отидохме там всъщност да изпием една студена вода, помолихме председателя да ни отдели пет минути, което той любезно направи. Не е важно в рамките на тези пет минути какво си казахме, важното е, че нищо не последва от искането за свикване на НС и от тази подписка. После решихме, че трябва да направим събрание на Градския съвет, защото нашето разбиране е, че за това, което става в една партия, трябва да се говори с нейните членове. Всичко останало е правене на нещо под сурдинка. Възмущението на ръководството на Градската организация не трябваше да остава изолирано или скрито от останалите членове на Градския съвет, беше важно да знаем какво мислят и те. Затова се събрахме в понеделник вечерта.</p>
<p><strong>Сега вече можете да разкажете как протече това събиране.</strong></p>
<p>Мога да кажа, че настроението беше доста минорно. Едва ли е нужно да казвам, че Мартин Димитров не присъства, въпреки че е член на СДС – София, доколкото разбрах поради предизборна среща в Плевен.</p>
<p><strong>Колко души присъстваха?</strong></p>
<p>От общо 94 членове на Градския съвет, дойдоха 64 души. Почти всички изказвания бяха в една посока, че трябва да се реагира срещу противоуставните действия на председателя на партията. Само няколко човека бяха на мнение, според мен донякъде резонно, че сме в предизборна кампания и не е подходящ моментът за радикални реакции. Обаче в крайна сметка бяхме единодушни, че когато се правят безобразия, още по-голямо безобразие е да се замълчи, все едно нищо не се е случило. Както знаем, когато си свидетел на престъпление и мълчиш, ставаш съучастник в него. Факт е, че всичко, което се случва напоследък в СДС, в някаква степен вреди на кампанията на Синята коалиция. Но все пак, за да не ставаме съучастници в безобразията, решихме, че ще поемем този риск и отговорността. Защото смятаме, че хората, които гласуват за Синята коалиция, не са мотивирани по етнически или икономически интереси, а са мислещи хора. И не могат да не видят, че председателят на СДС прави безобразия, а би било непочтено към избирателите ни ние да се правим, че не ги виждаме. Все пак ние искаме да се гласува за нас, защото претендираме не само че ще правим закони, но и ще следим да се спазват тези закони. Е, какви са тези претенции, след като ние самите не си спазваме вътрешнопартийните правила. Според мен именно моралният релативизъм е един от най-големите проблеми в държавата. А по-голям морален релативизъм от това да виждаш как някой лъже, а ти да си мълчиш по целесъобразност, няма. В това е проблемът – не може целесъобразността да стои над почтеността и принципите. Това никога не води до добър изход. Но такава е практиката в българската политика, за съжаление.</p>
<p><strong>Като краен резултат няма ли пак да се получи подмяна на вота? Седесарите са искали едни хора да ги представляват, а в листите, за които трябва да гласуват, се оказват други хора...</strong></p>
<p>Разбира се, глас, получен с измама, точно толкова ерозира демокрацията, колкото глас, получен срещу пари. Но това е тема на друг дълъг разговор. Най-много ни притеснява именно че някак си под сурдинка на гърба на СДС се прави нов проект, който да се превърне в политически субект.</p>
<p><strong>Говорите за слуха за създаването на т.нар. Синя партия?</strong></p>
<p>Да, това по същество не е нито лошо, нито осъдително от морална гледна точка, ако обаче бъде официално казано. Мисля, че през следващите няколко дни господата Димитров и Костов трябва да кажат какво точно правят, защото така е почтено по отношение на избирателите. Всичко друго си е вид измама. Това ни притеснява – че за пореден път тече подмяна на вота на хората. Практиката на задкулисните уговорки между партийните лидери според нас е недостойна и грозна.</p>
<p><strong>В тази ситуация не е ли малко половинчата вашата позиция, на СДС – София? Хем биете камбаната за противоуставните действия на председателя на партията, хем призовавате въпреки това да се гласува за Синята коалиция. Имаше ли предложения за радикални действия?</strong></p>
<p>Позицията ни беше гласувана почти единодушно, 9 души само гласуваха против, а 4 се въздържаха. Но имаше различни предложения. Много хора поискаха да напуснат листите на мига. Трудно ги разубедихме, а впоследствие се оказа, че това е невъзможно чисто юридически. Имаше хора, които поискаха изключването на Мартин Димитров и цялостното изтегляне на нашите представители от кампанията. Наистина се направиха доста радикални предложения. Решихме обаче засега да се въздържим от такива действия. За разлика от нашия сегашен председател ние имаме сантименти към СДС, свързани сме биографично, семейно със СДС. И най-вероятно защото сме наивници, продължаваме да мислим, че СДС не е съвсем умрял. За нас СДС не е само политически проект. Макар и романтично казано, СДС е и една мечта, а мечтите умират последни.</p>
<p><strong>Разбирам тези ваши мотиви, но така съществува опасността реакцията ви да бъде тълкувана по-скоро като личностна позиция заради изместването на Иван Сотиров от лидерското място в листата на 24 МИР, а не като една принципна позиция.</strong></p>
<p>Позицията ни не е плод на нечии лични амбиции за влизане в парламента, защото пак казвам, че противоуставното разместване на хората в листите не се отнася само до София, а и до други градове. Да не говорим, че мажоритарните кандидати пък изобщо не бяха обсъждани по никакъв начин, нито в партийните организации, нито в ръководните органи на СДС. Което, от една страна също е безобразие, но от друга страна, така се изпусна възможността авторитетни в обществото личности да подпомогнат каузата на Синята коалиция, като се явят като нейни мажоритарни кандидати.</p>
<p><strong>А какво бихте отговорили на обвиненията, че с позицията си всъщност работите срещу СДС и заставате на страната на Пламен Юруков? Какво мислите всъщност за Пламен Юруков като лидер?</strong></p>
<p>Това, което Пламен Юруков като председател направи за СДС, го оценявам като положително – не само новия устав, целящ демократизацията на партията, но и опитите му да превърне СДС в партия със стройна доктрина за това как да изглежда държавата. Наборът от постулати, с които трябваше да бъде съобразена дейността на СДС, беше много разумен. Оттам нататък събитията, които се случиха, са такива, каквито са, и подлежат на различни трактовки. Пламен Юруков обаче въпреки всичките обвинения към него засега излиза прав в прогнозите си какво ще стане със СДС. Както Борислав Бориславов каза, има опасност СДС да бъде погълнат по схемата на троянския кон. Неприятното е, че именно тези, които наричаха Юруков предател, предадоха СДС. Дълбоко се надявам да не е така, но към момента нещата и отвън, и отвътре изглеждат по този начин.</p>