Сара Ахмед: Генерал Мохсен попречи на мирното протичане на революцията в Йемен

<p><strong>С какво ви беше полезна конференцията? </strong></p> <p>Най-вече с факта, че бяха споделени огромен хуманитарен и политически опит за прехода към демокрация, както и много преживявания на участници в този процес от страните от Източна Европа. Видяхме, че отделните страни са имали сходни проблеми, с които са правили опит да се справят по различни начини. А в момента ние се сблъскваме със същите неща, затова за нас беше много ценно да чуем всичко това.</p> <p><strong>За вас не беше ли по-полезно да направите паралели с останалите арабски държави, отколкото да се сравнявате със страните от бившия Съветски блок?</strong></p> <p>Човек може и трябва да се поучи от всеки опит, дори и на пръв поглед да не изглежда най-подходящ. Българският опит за мен беше много интересен, защото днес в една част от арабските страни искат отново да се обърнат към комунизма като решение, а в другата част търсят спасение в крайната десница и религиозната държава. Когато ние днес даваме жертви, губим близките си и домовете си, обхваналият ни силен гняв ни подтиква да изберем само един път, без да прогледнем, че има и други пътища. Сериозен проблем е сляпото и пламенно ориентиране към едно решение и изключването на алтернативи, така се установява нова диктатура &ndash; добър пример за това е &bdquo;Животинската ферма&rdquo; на Джордж Оруел.</p> <p><strong>Как ще повлияе на бъдещото развитие на арабския свят фактът, че на власт идват ислямистите, включително и в преходните правителства?</strong></p> <p>Вече казах пред участниците в конференцията, че съм стопроцентова привърженичка на секуларизма, но това не означава, че подкрепям изключването на която и да било партия от политическите процеси. Проблемът не е в избора на комунистическа, социалистическа или религиозна партия, проблемът е в липсата на конституция, която да гарантира правата на гражданите, на малцинствата, на жените, конституция, която да защитава шансовете на хората да живеят в страна, където има демокрация, социална справедливост и свободно изразяване на мнението. Мисля, че съществуващите конституции и подкрепата, която военните оказват на ислямистките движения, крият сериозна опасност демократичното ни развитие да бъде спряно и да бъдем принудени да направим стъпка назад. Ако обаче ислямистките партии бъдат избрани в рамките на една вече установена държавност, няма защо да се страхуваме. Държавността предполага, че те няма да могат да променят законите и правилата така че да посегнат на правата на гражданите, малцинствата и жените.</p> <p><strong>Нека поговорим за политическата ситуация в Йемен. Каква е ролята на Саудитска Арабия?</strong></p> <p>От една страна, историята показва, че Саудитска Арабия винаги е пречела на Йемен да стане една по-развита в икономически, социален и културен план държава. Йемен има ключово географско местоположение за Саудитска Арабия, която е символ на монархията и йерархичната система. Един развиващ се Йемен би застрашил установения ред в Саудитска Арабия. От друга страна, имаме президент, който буквално продаде на саудитите три йеменски града &ndash; ей така, безвъзмездно, просто за пари. Той отвори морските и въздушните граници за американците, за да могат да бомбардират когото си пожелаят в южната част на страната под предлог, че се борят с &bdquo;Ал Кайда&rdquo;, която там не съществува.</p> <p><strong>Твърдите, че &bdquo;Ал Кайда&rdquo; няма бази в Йемен?</strong></p> <p>Казвам, че не съществува, защото за нас, които живеем в Йемен, е добре известно, че всеки път, когато президентът се сблъсква с някакви политически проблеми, отнякъде се появяват едни въоръжени мъже, армията и полицейските сили се отдръпват и им дават простор в селата да безчинстват. Тези случаи служат като повод за последващите мерки, предприемани от страна на правителството, които се представят на Запада като борба с &bdquo;Ал Кайда&rdquo;. Именно за тази &bdquo;борба&rdquo; се търси помощ от американците. Е, как САЩ и Саудитска Арабия ще подкрепят в Йемен народа срещу този президент, който им предоставя пълен достъп до всичко, от което те се нуждаят?!</p> <p><strong>Как виждате бъдещото развитие на ситуацията? Парламентарно представената опозиция е конформистка, тя участва в споразумението за предаване на поста от президента Салех и после подели властта с управляващите. Искам да кажа, че опозицията в парламента всъщност не представлява вас, хората, които протестирате срещу режима.</strong></p> <p>С подписа си върху споразумението тези опозиционни партии опръскаха хартията с нашата кръв и сълзи. И защо го направиха? За да получат част от баницата, част от властта. Ако те имаха някакво чувство за достойнство, ако наистина подкрепяха народа, щяха да кажат истината за този документ. В деня, след като го подписаха, правителствената Републиканска гвардия започна да обстрелва протестиращите младежи в Таиз &ndash; град в централната част на Йемен, и ние загубихме близо 30 души при тези сблъсъци. Но опозиционните партии не се оттеглиха от споразумението с президента. Разбира се, не мога да обобщавам, има и много стойностни хора в тези партии. За съжаление, когато на 21 март генерал Али Мохсен ал-Ахмар се присъедини към революцията, той се превърна в заплаха за мирното й протичане, като донесе много оръжия на площада. Да не говорим, че той е участвал в редица военни престъпления и беше дясната ръка на президента.</p> <p><strong>Излиза, че генерал Мохсен е внедрен в средите на автентичната опозиция, за да повлияе на нейния дневен ред?</strong></p> <p>Ефектът беше пагубен. Ние бяхме тръгнали по стъпките на Ганди &ndash; по пътя на мирна революция, който предполага нашата саможертва в името на нацията, а не жертването на цялата нация. А сега се принася в жертва именно цялата нация. С докарването на военни части, които уж щели да пазят демонстрантите, мирното съпротивително движение неоправдано се превърна във въоръжен конфликт. Не е за подценяване, че генерал Али Мохсен е всъщност въоръжената ръка на &bdquo;Мюсюлманските братя&rdquo;. Това ни постави в много трудна ситуация. С присъединяването си към протестиращите генерал Мохсен на практика попречи на мирната победа на революцията, забавяйки чрез въоръжените сблъсъци изпълнението на плана на Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) за излизане от политическата криза и предаване на властта от президента Салех. През тези 10 месеца хуманитарните условия ставаха все по-лоши &ndash; бяхме без ток, без вода, без работа, понасяхме колективни наказания. Така че, като виждам страданията на целия ни народ, се сещам за поставената в първия ден на конференцията дилема: мир или справедливост. След подписването на инициативата на ССПЗ в нашето движение &bdquo;Подкрепи Йемен&rdquo; решихме, че въпреки че не одобряваме споразумението и го смятаме за предателство спрямо саможертвата на нашите герои, ние се нуждаем от някакъв компромис в тази тежка ситуация, който би отстранил въоръжените сили от улиците. За да се разчисти пространството и да можем да започнем отначало нашата мирна революция без тези корумпирани елементи, които се внедриха сред нас.</p> <p><strong>Възможно ли е да се случи това?</strong></p> <p>Аз съм много практичен и реалистичен човек. Зная, че сме на крачка от гражданска война, но вярвам, че има цяло ново поколение млади хора, които като мен все още са достатъчно наивни, за да се борят денонощно да не бъдат въвлечени в тази игра на отмъщение между президента Салех и генерал Мохсен. Вярвам, че няма да допуснем да бъдем страна в тяхната разправа. Като социален изследовател, не смятам, че може да има бърза радикална промяна на обществото, за това е необходимо страшно много време. Както каза в събота президентът Желю Желев, трябва да сме подготвени за един дълъг маратон.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>* <em>Сара Ахмед е феминистка, гражданска активистка и социална изследователка. Членува в Свободната независима младежка коалиция от площад &bdquo;Промяна&rdquo;, Йемен. Тя е един от основателите на движението &bdquo;Подкрепи Йемен&rdquo;, чийто говорител и пиар е. Завършила е социология в Университета на Сана. Възпитаничка е на Инициативата за партньорство в Средния изток на Бенедиктинския университет, Илинойс, САЩ.</em></p>