Съдия Мирослава Тодорова: Да видим дали Сарафов ще се самоотграничи от двете банди или ще се самоуличи

Съдия Мирослава Тодорова: Да видим дали Сарафов ще се самоотграничи от двете банди или ще се самоуличи

Следвайте "Гласове" в Телеграм

Ако г-н Сарафов не покаже кооперативност, нагласа и способност за откритост, това би могло да бъде разчетено по един-единствен начин - като известно самоуличаване. Така че ние не можем да знаем, преди да видим какво ще последва. Това казва съдия Мирослава Тодорова пред Петя Владимирова и"Дневник" за мрежите на влияние в съдебната система, осветени в последните седмици след убийството на Мартин Божанов-Нотариуса и случая "Осемте джуджета".

Според нея сега трябва да се изисква проактивност от г-н Сарафов, тъй като сега е моментът, в който той трябва да покаже, че е склонен да предостави цялата информация, която да го отграничи от двата кръга, чието стълкновение прилича на бой на улични банди.

Впрочем и г-н Сарафов на последното изслушване във Висшия съдебен съвет също отклони една част от въпросите за делата, свързани с групите на Нотариуса и "Осемте джуджета", като каза, че той не е наблюдаващ прокурор и не е запознат с разследванията.

Самият факт, че има специални отдели в прокуратурите, които изпълняват указанията на главния прокурор, са гаранция за отлична осведоменост на всеки главен прокурор, което означава, че всяко бездействие или некачествено действие директно се пише на неговата сметка.

- Г-жо Тодорова, как да си обясним, че трима главни прокурори не са счели за необходимо да бъдат разследвани заплахи срещу двама съдии - единият случай с апелативния съдия Цвятко Лазаров през 2017 г., другият - срещу съдия Владислава Цариградска през 2019 г. Заплашващите съдията Лазаров са били дори арестувани в съдебната зала, той е сезирал изрично главния прокурор Цацаров и вместо да бъде разкрита истината, започва разследване срещу съдията, и то по сигнал на заплашилите го Мартин Божанов-Нотариуса и неговия адвокат, че им искал подкуп. За какво говорят тези факти?

- Тези факти - и в случая със съдия Лазаров, и със съдия Цариградска - показват един голям проблем, който изглежда частен, в смисъл свързан със съдбата на конкретни дела, но от него могат да се изведат всички системни проблеми, включително за отношението на прокуратурата към съда. И в двата случая сме изправени пред неспособност на прокуратурата да действа според своето конституционно назначение.

Това може да е резултат на много сериозна дисфункция, на някакъв проблем с компетентността на базисно ниво, но може да означава и нещо повече: може да означава превратно упражняване на власт, понякога включително и чрез такива бездействия, които осигуряват чадър на, да кажем, криминални кръгове.

- И това се случва въпреки многократното променяне на конституцията, което да направи невъзможно превратното упражняване на власт и чадъра над криминални кръгове?

- Да, главата за съдебната власт в конституцията е най-често променяна, което е индикатор и за признанието на политическите сили, че съдебната власт се превърна в централен политически проблем. Вероятно по най-разнообразни причини. Но се видя, че партиите, независимо от смяната им през годините, трябва да осигурят демократичен модел на функциониране на съдебната власт. 

- Какво означава демократичен модел на съдебната власт и той влошил ли се е или се е подобрил според Вас?

- Съдът да бъде ясно обособен като основен носител на съдебната власт, като същинската съдебна власт, без да има опасност да бъде инфектиран както от политическата система и нейните недостатъци, така и от самата прокуратура, която беше доста оперативно интересна през десетилетията - такъв е демократичният модел.

През годините на прехода изглеждаше, че понякога правосъдието е твърде бавно. Не можеше да се чака някакви дела да приключат с влязъл в сила съдебен акт. Важно беше каква е мярката за принуда в рамките на самия наказателен процес и понякога това се превръщаше в политическо средство за дискредитиране на опонент или за мотивиране към определени действия.

Ако проследим през годините, можем, от една страна, да се съгласим с тъжната равносметка, че в една насока нещата може би се влошават, включително в кадрови план. От друга страна, не можем да не забележим, че от 90-те досега на практика сме постигнали съществени стъпки напред към установяване поне на структурните предпоставки за върховенство на правото.

Защото през 90-те години беше спорно дори това дали прокурорът, защото се намира в главата съдебна власт, може да взема мярка за неотклонение задържане под стража, или трябва да го прави съдът. Едва неколкократното осъждане на страната в Страсбург доведе до промяна.

След това започна следващата битка - да се обособи управлението на съда отделно от това на прокуратурата, за да могат да бъдат ясно очертани спецификите и съответно ясно да бъде предвиден механизмът на отговорността. Това съвсем не стана лесно.

И всички тези процеси, включително злощастните явления, които са поводът за този разговор, разкриха много сериозна съпротива. От една страна, виждахме сценични жестове от партиите, че са склонни да постигнат този ефект. От друга страна обаче, имаше много съществена съпротива. Така че през 2015 г. реформата беше половинчата, за да се стигне до последното изменение на конституцията.

- Всичко това е крачка напред в законодателството, но дали практиката съответства? През изслушванията в парламентарната анкетна комисия чухме потвърждение от бившата ръководителка на Софийската районна прокуратура, че в прокуратурите на различните нива има обособени отдели за изпълнение на указанията на главния прокурор. Има ли добросъвестно разследване според вас?

- Вие набелязахте някои от съществените проблеми и те показват, че трябва да разглеждаме нещата в генерален план, да проследим какъв е социалният процес, накъде води и какво значат знаците на отпора, включително тези, които са свързани с криминално въздействие върху съда. От друга страна, необходимо е да се оказва адекватна съпротива срещу всяко посегателство, срещу всяко безобразно действие като тези последните, които споменахте.

- Да, по време на изслушването в специалната парламентарна комисия бившата административна ръководителка на Софийската районна прокуратура госпожа Зартова каза, че във всяка от прокуратурите има специален отдел, който се занимава с дела, които са обособени с особена обществена значимост и за изпълнение на указанията на главния прокурор. Аз не мисля, че е драматично поставянето на фокуса върху указанията на главния прокурор. Помните думите на бившия главен прокурор г-н Гешев, че не е запознат с конкретно дело и че няма никаква възможност да въздейства процесуално върху работата на долните прокурори.

Впрочем и г-н Сарафов на последното изслушване във Висшия съдебен съвет също отклони една част от въпросите за делата, свързани с групите на Нотариуса и "Осемте джуджета", като каза, че той не е наблюдаващ прокурор и не е запознат с разследванията.

Самият факт, че има специални отдели в прокуратурите, които изпълняват указанията на главния прокурор, са гаранция за отлична осведоменост на всеки главен прокурор, което означава, че всяко бездействие или некачествено действие директно се пише на неговата сметка.

Институция, която борави с репресивни средства, с взаимодействие със службите, няма как да разчита само на инстанционен контрол, какъвто горестоящият съд упражнява по отношение на долустоящия съд. За да не се стигне до произвол или всеки прокурор да се превърне със значимост на главен, изисква се определена степен на централизация и субординация, като, разбира се, се запазва независимостта на всеки редови прокурор, когато решава дело. Има такива механизми, които сега трябва да бъдат закрепени в устройствените правила, тоест в Закона за съдебната власт и в НПК.

- Казахте в интервю неотдавна, че щом се отправят такива заплахи, това означава, че инженерите/поръчителите са притеснени. Колко високо са те - по върховете на съдебната власт, по върховете на политическата или са олигархични или дори криминални кръгове с влияние да инсталират свои хора?

- Поръчителите са там, където могат да оказват влияние. Поръчителите или инженерите са онази автентична власт, която съществува независимо от конституционния норматив и регламент. Тоест не е задължително да бъде публично известната.

Започнах с маркиране на етапите в промяната на устройството на съдебната власт, на конституционния модел и Закона за съдебната власт, защото от това се вижда как всеки път, когато темата се отваря и има обществен дебат, а в последните години все повече - и това можем да отчетем като едно демократично постижение - та, когато се отваря темата, започва дискредитираща кампания в определени медии. Забелязва се поне от, да кажем, 7, 8, 9 години и една заплашителна кампания по отношение на съдии, които са склонни да говорят и извън процесите, които водят.

- Дискредитиращите медийни кампании ще бъдат поне малко неутрализирани, ако съдиите говорят повече - има и такава теза?

- Особено е съдиите да говорят извън делата, защото трябва да се внимава да не се премине онази тънка граница, която може да направи съда политически опонент. Съдът не може да е опонент на никого. Съдът трябва само да решава безпристрастно делата. Така е в развитите демокрации. Но основни постулати, които са формулирани в тежката история на част от съдебните системи, са свързани с това, че в конституционни кризи, в периоди на сериозни обществени турбуленции съдебната власт е призвана да направи нещо повече, защото иначе самото правосъдие влиза в голяма криза и всичко друго изгубва смисъл.

Ако си спомняте, от 2012 година започнаха едни публични акции, които досега си остават непонятни, защото органите, които са компетентни да разберат какво стои зад тях, не са дали ясно обяснение. Агнешки главички пред Висшия съдебен съвет, заплашителни мейли до членовете на ВСС Калин Калпакчиев и Елка Атанасова, когато течеше процедурата за освобождаване на г-н Камен Ситнилски от длъжност. Той беше избран от прокурорската квота за член на Висшия съдебен съвет и внезапно започна унищожителна кампания срещу него, която доведе до неговото отстраняване от ВСС. До ден днешен не се разбра каква беше тази саморазправа и защо беше нужна.

- Мисля, че се разбра - поне от съдебните журналисти, че разправата идваше от главния прокурор Сотир Цацаров заради влиянието на Ситнилски сред прокурорската общност, което пречеше.

- Само отбелязвам, че правосъдието, за да се осъществява, то не само трябва да бъде по законните правила, но не трябва да оставя съмнение в независимите наблюдатели, че наистина преследва единствено законна цел, а не бой на улични банди.

- Прави впечатление, че изслушваните магистрати пред парламентарната комисия или съдийската заявяват, че никога не са виждали Нотариуса и не го познават, за Петьо Еврото е по-различно, тъй като познанствата им са документирани. Трябва ли да познават магистратите лично брокера на влияние, за да решават делата в негова полза, ставайки част от корупционната мрежа?

- Искрено съм убедена, че може да бъде реконструирана историята на тези вмешателства и тяхното значение.

Могат да бъдат съпоставени различни факти - развитие на делата, кариерно израстване или дисциплиниране на определени съдии, успоредно развиващи се медийни кампании за и против определени магистрати. Как да се развие едно дело, така че да не дразни конюнктурно силната власт, да я наречем така евфемистично. Всичкото това, когато бъде събрано и анализирано, ще се разбере какви връзки и зависимости могат да бъдат направени.

- А ролята и игрите на политическата власт? Кампаниите срещу Съюза на съдиите от създаването му до днес, включително срещу вас лично, когато го оглавявахте?

- Затова дадох пример, тъй като това е на практика методология как може да се проследи процесът по конституционни промени и реакцията на съпротива не само от висшите органи на администриране и на съдебната власт, а и на изпълнителната власт. Хем, от една страна, политическата система заявява, че ще променя правилата, хем, от друга страна, подмолно, понякога и не толкова подмолно, прави всякакви акции, които да пречат и да дискредитират реформата.

И тъй като напомнихте - действията срещу Съюза на съдиите и тогава, в частност срещу мен, започнаха, когато Съюзът на съдиите започна да бъде припознаван абсолютно безпочвено от министър-председателя и министъра на вътрешните работи (Борисов и Цветанов - бел. ред.) за основен опонент на управляващата партия. Като основното притеснение беше, че твърде много неговите становища се чуват в Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия.

Трябваше да бъдем дискредитирани така, че Европейската комисия да реши, че сме нелегитимен говорител, след което през 2015 година, когато се направи опит за радикално отделяне на съда от прокуратурата и за минимизиране на политическото влияние върху съда, започнаха пак онази медийна кампания. Кампания, каквато и сега, за случаите "Осемте джуджета" и "Мартин Нотариуса", също продължава да е натоварена с роля.

- Чуваше се често - какво значение има броят на двете колегии на ВСС, като значение имат хората с техните манталитети. Сега се чува това и за бъдещите Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет - как гледате на този въпрос?

- Разбира се, че винаги решението на всеки проблем е конкретният човек, който ще свърши работа. Но за да се спре тази многогодишна отрицателна селекция в съда и прокуратурата и да се стигне до положителна селекция, правилата трябва да бъдат такива, че да позволят да се генерира ново поколение. Вие казахте - става по-зле.

Защото много години са минали, в които политическата система или криминално политическият процес непрекъснато инфектира съдебната власт, което означава, че това е система, пълна с клонинги.

- Можете ли да си спомните ефективно действие в управлението на съдебната власт през прехода за разобличаване на търговия с влияние, което да е приложимо към сегашните случаи?

- Мога да припомня например подхода на Висшия съдебен съвет, когато възникна скандалът с посредничеството на Красимир Георгиев, така наречения Красьо Черния.

Тогава главният прокурор Борис Велчев - трябва да му признаем това - не се прикри зад следствената тайна, не използва никакви претексти и именно той предостави на Висшия съдебен съвет трафичните данни за комуникация между Красимир Георгиев и съдии, прокурори, участници в избори за административни ръководители в съдебната власт.


Това позволи да се установи, че непосредствено преди съответния избор една част от кандидатите активно са си общували с г-н Красимир Георгиев. Така се стигна до образуване на дисциплинарни производства и някои магистрати се разделиха със системата.

Сега трябва да се изисква проактивност от г-н Сарафов, тъй като сега е моментът, в който той трябва да покаже, че е склонен да предостави цялата информация, която да го отграничи от двата кръга, чието стълкновение прилича на бой на улични банди.

- Значи искаме от г-н Сарафов някак си да разследва своето собствено участие в група за влияние - не се ли намираме в задънена улица, от която не посочва изход и последното изменение на конституцията?

- Ако г-н Сарафов не покаже кооперативност, нагласа и способност за откритост, това би могло да бъде разчетено по един-единствен начин - като известно самоуличаване. Така че ние не можем да знаем, преди да видим какво ще последва.

Трябва да бъдат дадени ясни параметри от комисията на Висшия съдебен съвет какво се очаква от г-н Сарафов. След това да видим какво ще направи той. И тогава вече можем да тълкуваме неговите действия и бездействия, като във всеки един случай системата разполага с правно средство за реакция.

- Как гледате на призивите да се извади разследването от опеката на прокуратурата и да се възложи примерно на специалния ад хок прокурор, който разследва главния прокурор по новия механизъм?

- Към настоящия момент такова позитивно право, писано право, което да овласти разследващия главния прокурор за престъпления, извършени от него, да разследва и тези обстоятелства около двете групи, няма. Трябва да имаме данни за въздействие на двете криминални групи. Да кажем, брокери на влияние или лобисти в широк план върху редови прокурори и регистри за "Осемте джуджета" и за срещите там, тъй като самите срещи може да не са престъпления.

Затова казах, че трябва първо да видим какво се очаква от г-н Сарафов и какво ще направи той.

- Министърът на правосъдието може да прави предложения към ВСС, включително за главния прокурор?

- Мога да припомня, че през 2015 г. тогавашният министър на правосъдието (Христо Иванов - бел. ред.), а преди това и членове на Висшия съдебен съвет, от малцинството, както бяха наричани, внесоха предложения за освобождаване на г-н Петьо Петров от длъжност.

- Да, но г-н Цацаров не позволи и направи всичко да не бъде наказан Петьо Петров и да си тръгне от системата по собствено желание и абсолютно чист...

- Но ето, има инструмент, който може да бъде упражнен, когато има данни за несъвместимо с длъжността поведение. И това правомощие е в ръцете дори и на министъра на правосъдието. Тоест не може изпълнителната власт да се оправдава, че няма механизъм за въздействие. Но преди това съсловието да направи възможното за изясняване на истината. Мисля, че основно прокурори трябва да разказват какво се е случвало.

- Освобождаването на Гешев също не беше знак за оздравяване на системата, а за властта на инженерите, които качват и свалят когато решат?

- Но ако някой е несъответен на длъжността и неговото освобождаване винаги е закъсняло, защото просто поначало не би следвало да бъде там, това все пак е добър резултат - от тази гледна точка.

Нашата специфика на развитие всъщност е такава, че конфликтите и кризите, които ни връхлитат с изтичането на различни видове записи и компромати са шанс да разберем какво стои зад привидностите и да да търсим адекватни решения.

- На какво се дължи вихърът, който се изви и по двата случая сега, та и политиците - обичайно дистанцирани - решиха да обсъждат?

- Според мен цялото това изброяване и отново агресирането на една част от сайтовете, които се наричат медии, е свързано с предстоящото приемане на Закона за съдебната власт и избора на Висш съдебен и Висш прокурорски съвет. Конституцията е много важен документ за правната сигурност, но по същество за реалния живот, за реалните отношения оттук насетне от значение са Законът за съдебната власт и персоналният състав на двата съвета. Как ще бъде попълнена така наречената обществена квота в администрирането на съдебната власт, тоест какви хора ще избере Народното събрание за единия съвет и за другия съвет.

Така че тези предстоящи събития могат да бъдат обяснение за всички катаклизми, които започват и които следват. Не сме наивни да смятаме, че всичко ще мине гладко и безпроблемно, защото залогът е голям.

- Може ли да бъде възобновено прекратеното дело срещу Петьо Еврото в Софийската градска прокуратура?

- Аз по конкретното дело не мога да взимам становище, защото ако може да бъде обжалвано прекратяването, то ще бъде от компетентност на Софийския градски съд, където съм съдия.

Но поначало трябва да има активно съпричастие на всички останали съсловия извън съдебната власт, за да се получи някакъв напредък. Тоест изисква се голяма ангажирана активност. На адвокатите - да обжалват всичко, което би могло да бъде обжалвано в обществен интерес. На академичната юридическа общност, особено сега, при такива съществени качествени промени в статута на прокуратурата - да съдейства чрез изясняване, дефиниране, избистряне на йерархията и на правомощията на всеки редови прокурор и отношенията му с горестоящия.

Тоест изисква се дейност, която е много отговорна и важна. Ние в кратки периоди от време се налага да преминем много етапи. Нашата модернизация вървеше в условията на до голяма степен криминален преход. Факт е, че голяма част от кадровото попълване на системата е ставало при компрометирани правила и със съмнения за компрометирани конкурси.

И все пак съм убедена, че може да се излезе от тази криза. Ако не се откажем да настояваме за правила в Закона за съдебната власт, които да могат наистина да доведат до обновление.

Източник: dnevnik.bg

 

 

 

Още от Интервюта

Коментари

  • А позицията на ПП къде е ?

    29 Фев 2024 9:33ч.

    Тези "чисти" хора нямат ли мнение?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • онуфри

    29 Фев 2024 9:52ч.

    Всичката ни работа е половинчата. Когато има престъпление, трябва да има и наказание. За "някои хора" се доказа, при това има и съдебно решение, че са нарушили конституцията. Наказание няма. Престъпление БЕЗ наказание.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • CMEXXX

    29 Фев 2024 12:36ч.

    Всички са за затвора, но няма кой да ги вкара там!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • баба мара

    29 Фев 2024 16:56ч.

    всички имена които излизат вън от системата за вечни времена времето минава само празни приказки и накрая ще стане всяко чудо за три дена

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи