Руски финансист: Санкциите са тежки и дългосрочни, но ще ги преживеем

Автор: Владимир Миловидов, interfax.ru

 

През последните години свикнахме с определението „нова реалност“ или „нова нормалност“. Преди пандемията имаше една нормалност, след това – друга. Какво имаме сега? По тази тема нашият специален кореспондент Вячеслав Терехов беседва с Владимир Миловидов, заместник-директор на Института за световна икономика и международни отношения "Е. М. Примаков" по научната част. В. Миловидов е бил и вицепремиер на Руската Федерация, ръководител на Федералната служба по финансовите пазари.

Новата реалност – какво е това?

 

- В последните дни на февруари старата реалност в нашата страна отстъпи място на нова реалност. Санкциите, приети срещу нашата страна от САЩ и редица европейски страни, удариха много силно по критично важни елементи от икономиката. Каква е нашата реалност сега?

- Нова реалност, нова нормалност, пост-нормалност, а на Запад започнаха да използват и такъв термин като пост-истина. Затова, първо за термините.

Когато говорим за пост-нормалността като таква, това разбира се е свързано преди всичко с променящите се тенденции в международните икономически и политиески отношения. Това е свързано с много широкото разпространение на социалните мрежи, новите технологии. Така се стига до това, че множество по-рано незабележими човешки отношения, в това число икономически отношения, започват да играят все по-голяма роля. Тоест, грубо казано, известни за своето време икономисти, даже Нобелови лауреати, които са изучавали финансовия пазар, финансова теория, се отнасяха доста пренебрежително към такава икономическа наука като поведенческата икономика или бихевиоризъм. Но сега ние виждаме, че поведенческите аспекти стават все по-активни и влиятелни.

Споделям мнението, че светът е мрежов, тоест че ние живеем в мрежов свят във всички смисли на тази дума. Но какво е мрежа? Това е взаимовръзката на възловите точки на тази мрежа. И винаги, в продължение на векове, светът е бил такъв. Но закономерността на формирането на тази мрежа винаги се е движила сякаш от обратното – мрежата си е оставала мрежа, но всеки повече или по-малко силен (както му се е струвало) възел, се е опитвал да се издигне над общата мрежа, да се окаже по-важен и даже главен възел. На свой ред смяната на силните възли е водела до постоянно произтичащи в мрежата колебания, въления, вълни, бури и т.н., които са оставали в историята под формата на войни, конфликти, политически дискусии, стълкновения, кризи.

Сега събитията в голяма степен продължават тази линия. Да обърнем внимание на събитията от миналата година в сферата на икономическата политика. Тя в някакъв смисъл беше година на показателни юбилеи. Първо, през август се отбелязаха 50 години откакто Съединените американски щати отказаха да разменят долара за злато, отбелязаха 70-годишнината от края на Плана Маршал, който помага на Европа да се възстанови след края на Втората световна война. Едновременно заговориха и за 70-годишнина от началото на формирането на Евросъюза.

Ако погледнем всички тези събития, ще разберем, че корените на случващите се днес процеси, в голяма степен са се определили тогава, защото светът, икономическият свят, следвоенният, се е изграждал по един модел, под един възел или по-точно казано, под центъра на тази мрежа. По силата на различни исторически, икономически, политически обстоятелства в центъра застанаха Съединените щати. Не искам да им окачам етикети, но обективно така се е получило. Отначало цялата икономическа система, а след нея политическата и идеологическата, се устройваха от САЩ.

Между другото, един от предишните президенти на САЩ, господин Обама, директно говореше за американска изключителност и за това, че САЩ обладават някакви мисионерски възможности и истини.

Това прониква в съзнанието на хората, живеещи в тази страна, още повече че е подкрепено от доста мощната икономика, финансовия пазар, доминацията на долара във външноикономическите разплащания, мощната армия, огромните военни разходи и, в края на краищата, ядреното оръжие, което разбира се днес е най-важният сдържащ фактор и подчертава военно-политическата сила на държавата.

Но на някакъв етап този построен под интересите на САЩ следвоенен свят започна да се изменя. Това се случи вследствие на факта, че благата, създавани от тях за свой интерес, като например утвърждаването на долара за международно платежно средство, създаването на международни икономически организации като СЗО, МВФ, Световната банка – всичко това постепенно започна да работи за развитието не само на САЩ, но и на други страни, като Индия и Китай, Бразилия и много други, които обикновено бяха отнасяни към групата на развиващите се. И работата стигна дотам, че днес в европейските държави, а също и в Япония, Канада, даже в САЩ вече се опитват да поставят въпроса за правомерността на техния статут на развиващи се. Възниква въпросът не се ли явяват те новите развити страни? Така в света възникна „новата реалност“.

 

Русия се промени, светът се промени

 

- Това е в света, а в Русия?

- И Русия за 30-годишния период от време, след като СССР прекрати своето съществуване, също измина път в определен смисъл на икономическо укрепване. Тя също започна да заявява себе си като опредлена икономическа сила. Ние възстановихме не само отбранителната си промишленост, но и други отрасли. Ние вече не само копаехме дупки за нефт, но нефтената и газовата сфери станаха високотехнологични отрасли. Появи се и супервисокотехнологична сфера – производство на втечнен газ, с който днес Русия обезпечава и други страни. Сега например, по статистика, 70% от потреблението на втечнен газ в Европа се обезпечава от три страни – САЩ, Катар и Русия. Три страни, които фактически доминират на европейския пазар на втечнен газ. И това място е извоювано от Русия за последните три-четири-пет години. Естествено, че това предизвика вътре в мрежата изменение и на икономическата и политическата конфигурация.

Светът се промени и изпъкналият възел на тази мрежа, наречен Съединени щати, стана пречка, стана противоестествен, защото паралелно с него пораснаха и други възли, сред които и Русия. Естествено, когато възникват някакви ситуации, водещи до ограничение на нечий ръст, възниква и конфликт.

 

Къде се намират нашите валутни резерви?

 

- След обявените срещу нас санкции, в медиите се появиха изказвания на ръководители на финансови ведомства, които успокояваха народа, отбелязвайки че имаме валутни резервни активи. Но възниква въпрос – къде се намират те? Зад граница или в страната?

- Русия в тази икономическа ситуация се оказа в много твърд обръч от санкции, преди всичко от страна на Съединените щати и техните съюзници. И най-болезнените санкции, които съществуват към днешен ден, смятам, че се измерват по два фактора. На първо място – санкции срещу Централната банка. Това касае златновалутните резерви, що се отнася до операциите на Централната банка със свои активи. Структурата на активите е такава, че оперирайки с тях, Централната банка може да продължи дейността си. Но ограничения, наложени върху тези операции, я лишават от една съществена част от тези възможности.

Във връка с това, да погледнем структурата на нейните активи. Последните публикации бяха примерно лятото на миналата година. Към тогавашния момент общият обем на валутнозлатния резерв на банката на Русия беше не 643 както е сега, а 614 милиарда долара. От тях златото, което се намираше непосредствено в банката, се изчисляваше на 128 милиарда долара. Наличните валути и депозити съставляват 152 милиарда долара, в банката се намираха от порядъка на 60, а в други централни банки бяха открити сметки на Руската Централна банка – около 93 милиарда долара. Това е официална статсистика на Банката на Русия.

По-нататък. 300 милиарда долара са ценните книжа, валутни естествено, 105 милиарда в краткосрочни и 194 милиарда в дългосрочни ценни книжа.

Валутната структура, също по данни на Банката на Русия, е съставлявала 32% евро, 13% юани, 16% долара, 6,5% фунтове, прочие активи 10%, а 20% са в злато.
По този начин, отчитайки този режим на санкции, който възникна, можем да предполагаме, че доста голям обем от дългосрочни и краткосрочни ценни книжа , а също и банкови влогове, могат да се окажат под санкции, особено ако са в долари, евро или фунтове. Това разбира се съществено снижава възможността на Централната банка да осъществява интервенции на валутния пазар, за да поддържа курса на рублата, а те са нужни преди всичко точно за това.

Тук трябва да имаме предвид, че санкциите засягат не само Централната банка, но и Фонда за национално благосъстояние, който се съхранява също под формата на златновалутни резерви на Централната банка.

- Искам да уточня: средствата на този фонд в руски банки ли се съхраняват или в задгранични?

- Не мога да кажа каква е неговата структура, но съдейки по публикациите, че Министерство на финансите променя валутната структура на Фонда, а по-конкретно рязко съкращава доларовите вложения, увеличавайки вложенията в други валути, включително в юани, правя извода, че част от Фонда за национално благосъстояние също е инвестирана в такъв род инструменти и се акумулира по един или друг начин по логиката на златновалутните резерви. Поради това, естествено, с него също възникват определени проблеми.

В какъв размер – не съм готов да дам оценка, просто не знам, но изхождам от това, което е написано в документите.

- Това трагично ли е?

- Това е може би един от най-сериозните аспекти на санкциите. Но не бих казал, че това е край на всичко. Защо? На първо място, сега се взимат правилните мерки, свързани със запазването на валутата вътре в страната – това е забраната да се тегли валута от нерезиденти, да им се изплащат дивиденти, доходи по ценни книжа, забрана за продажба на ценни книжа на нерезиденти, тоест по този начин се спира излизането на капитал.

От друга страна, абсолютно правилният механизъм за реанимиране на валутния контрол, свързан с продажбата валутни приходи от експортни. По този начин участниците във външнотърговската дейност, продавайки доларови приходи, влияят на курса на рублата.

- А нервността на пазара не влияе ли на рублата?

- Разбира се, ажиотаж и даже спекулативност на пазара съществуват. И това безспорно влияе негативно на стабилизирането на нашата валута и има последващо влияние върху динамиката на цените. Но на мен ми се стура, че тези мерки, които се приемат във валутната сфера, убеждават в това, че тази спекулативна, ажиотажна вълна ще бъде потушена.

 

Едната ръка забранява, другата разрешава

 

- И все пак – санкциите смачкаха нашата икономика напълно?

- Ние сме свикнали да разглеждаме икономиката като съвкупност от институции, учреждения и политики. Но аз съм убеден, че икономиката, в крайна сметка, е икономическата дейност на човека, човешките отношения, което се недооценява включително и от тези, които поеха мисията за санкционен натиск. Смята се, че обявяването на санкции води до това, че икономиката се оказва разпарчетосана, възниква колапс и така нататък. Разбира се, това е удар. Няма смисъл да си играем на дръж ми шапката. Но и самите въвеждащи санкциите говорят за това, че не трябва да се ограничава газовият или нефтеният експорт от Русия, защото тази Европа много силно зависи от нефта и газа.

И е забележително, че например хазната на Съединените щати, която ограничи дейността на нашите банки ВТБ, Сбербанк, Совкомбанк, практически в един и същи ден с обявяването на санкциите директивно издава лиценз, позволяващ да се провеждат определени операции. Буквално в същия ден беше подписана лицензия, която разрешаваше на същите тези банки да провеждат плащания, свързани, както е написано там, с енергетиката – разчети, плащания и много други, включително продажба на нефт и газ.

- Те разрешават да се прави това, което им е изгодно?

- Безусловно. Действително, тази лицензия действа до края на юни тази година, а какво ще бъде след това, ще се види, сега е трудно да гадаем. Но това означава, че при блокирането на кореспондентните сметки на тези банк, както беше обявено в американски банки, кореспондентните сметки продължават да се използват, когато става дума изобщо за разплащания по сметки.

- А ние не можем ли да кажем: не, приятели, ако налагате санкции, то ще е върху всичко? Да видим за кого ще е по-зле?

- Не мога да предвиждам решенията на органите на изпълнителната власт, но просто изхождам от примера с течния газ – за последните години Русия постигна големи успехи в тази сфера. При това нефтената и газовата сфера постигнаха успехи въпреки всички приказки, че нефтът е нашето проклятие, че трябва да се откажем от него. Но тези, които говорят така, не разбират едно просто нещо: ние усвоихме нови пазари за себе си. Това в определен смисъл е наша защита.

- Защита от какво или от кого?

- Нашето присъствие на международните пазари на енергийни ресурси, от които отчаяно се нуждаят всички, независимо от бурното развитие на възобновяемите енергийни източници – това е защитата на нашата икономика. Това първо. Второто – нефтеният и газодобивът са високотехнологични отрасли, каквото и да се говори. Вече не говоря за течния газ, той е висша технология. И газификацията, и регазификацията, и създаването на терминали...

Прост пример – Германия е високотехнологична страна. При тях са високо развити много големи технологии. Тя доминира в цял набор от технологии. Но това е почти единствената голяма, ако не и единствената изобщо голяма страна, доминираща в Европа, която няма газови терминали. Французите имат, испанците имат газови терминали. Всички имат. А в Германия няма газови терминали. Там може да се докарат танкери с втечнен газ и да се разтоварят, но теминал няма! Те имат само тръбен газ. Тогава за немците възниква въпрос: добре, вие спряхте „Северен поток 2“. Готови сте да спрете „Северен поток 1“. Как ще получавате газ? Откъде? От Франция? Или от юг, през Турски поток ще го транспортирате? През Украйна – съгласен съм. Има украински клон на газопровода.

Вие нямате терминали! В Испания, която не може да се сравнява с Германия по икономическа мощ, има около пет терминала. Във Франция, мисля, три.
Буквално в последните години американците построиха своите разтоварващи терминали в Луизиана. Това е растящ отрасъл, затова би било наивно да се отстъпват тези пазари. А после пак ще престанем да транспортираме газ в Европа или още някъде, ще транспортираме в други страни, а те ще започнат да препродават. И това е възможно. Затова аз все пак изхождам от това, че ние, както каза и президентът, сме част от световната икономика и не ни трябва да я разрушаваме със собствените си ръце. Това е важен момент.

 

Не трябва всичко да произвеждаме сами!

 

- По повод заместването на вноса. Ние през цялото време говорим за внос. И какво? Няма да успеем да произведем всичко! Техниката вече не е същата, каквато беше преди!

- Да, нито една страна в света не може да бъде напълно изолирана от всички. Но вижте – ние днес имаме най-модерно въоръжение, което е силно, мощно, а в него се използват най-висши технологии. Ако можем да създаваме такива продукти, вероятно можем да намерим начин да развиваме замяната на вноса и в други, мирни така да се каже, сфери на производство.

Струва ми се, че замяната на вноса сега става просто ключова задача. Мисля, че с времето все пак, както вече казах, икономическите отношения така или иначе ще си пробият път, бездруго ще се намерят решения за едни или други икономически проблеми. Това първо. А второ, ... Е, добре, сега се чуват разговори, че една компания не иска да доставя нещо такова. Но те изкарваха от Русия колосални пари. Мисля, че все пак ще се върнат: бизнесът ще ги застави!

 

Нашият възел военната промишленост ли е?

 

- Да, ние наистина имаме мощни технологии, но да се върнем към естеството на възлите. Икономиката на САЩ им даде възможност да се издигнат над мрежата, икономиката на Китай също се вдигна над цялата мрежа. Нашата икономика не може да направи това. Но ние се постарахме да вдигнем своя възел чрез създаването на мощно ново оръжие. Новата технология на въоръжението ни позволи да се покажем в качеството на нов възел. Но времето, когато мощта на една страна се определяше само и най-вече от силата на оръжието, отмина. То е необходимо, да, но въоръжение без силна многофункционална икономика не определя мощта на страните, макар и да създава такова убеждение.

- Съгласен съм с Вас. Но първо, сега все пак ни движи вярата в по-доброто. Може да се каже, че в тази ситуация да се вдигнем е разбира се крайно сложно. Но има свят, с който ние продължаваме да имаме икономическа дейност. Ще ви дам друг пример.

Не съм виждал последните цифри, но цифрите по време на пандемията показваха, че излишъкът на руския външнотърговски оборот, тоест превеса на експорта над импорта, се получава и без газ, нефт и нефтени продукти. Той се получава включително и от сеслкостопанска продукция, както и, колкото и да е странно, от машиностроене. Ние продаваме определена машиностроителна продукция. Имаме минерални торове, имаме накрая и метали, имаме въглища, които също са извадени от санкциите в качеството им на енергиен ресурс. Уранът е изваден.

Производството и генерирането на енергия е изцяло извадено. Биогоривото е извадено, даже е извадена селскостопанската продукция, която може  да се използва за производство на биогориво. Затова, ако Русия запазва, а аз се надявам, че запазва търговски отношения с нашите съседи в рамките на Евразийския икономически съюз, в рамките на евроазиатското пространство, с Китай, с Турция, която днес заяви, че не подкрепя санкциите, с Индия, с Латинска Америка, значи има с кого да сътрудничим, значи нашето присъствие в световната икономика се запазва.

Струва ми се, че ние можем да намерим за себе си правилна организация на работата по замяна на вноса на тези ресурси, които ни позволяват да направим това. Иска ми се да вярвам в това.

 

Борбата с инфлацията е най-важна за нас!

 

- Ще успеем ли при днешните условия да удържим нивото на инфлацията?

- Зависи кое ниво. Ясно е, че тя започна да расте много преди тези събития.

- Най-много до 7%.

- Мисля, че не. Тя вече е около 8-9%. Мисля, че даже обявената ставка 20% говори за това, че по принцип вътрешните прогнози на ЦБ са много по-високи. Мисля, че по цялата верига от цени тя ще бъде по-голяма.

Но ние вече сме имали периоди на такива галопирания. Такъв период имаше 1998 г., имаше 2008г., имаше 2014 година. Това се е случвало. А след това икономиката го отиграваше, разбирате ли? Всичко това просто се случва на друго ниво. Въпрос на адаптация. Въпрос на приспособяване. На първо време – да, ще бъде наистина тежичко, ще има инфлация, ще има галопиране. След това, надявам се, ще настъпи стабилизация.

- Как санкциите се отразяват на цялата финансова система? Краткосрочно или дългосрочно?

- Изхождам от дългосрочния вариант. Защото санкциите се въвеждат бързо, а процедурата за свалянето им е много сложна. Много сложна и бюрократизирана. Затова, честно казано, не очаквам някакви бързи изменения. Ще поживеем с това.

 

И така, живеем с коронавируса, със санкциите, а по-нататък?

 

- Живеем с коронавирус, със санкции... А просто да поживеем някога ще бъде ли възможно?

- Единствената вероятност, при по-добро развитие на събитията, е да има разрешителни лицензии от американската хазна за определени операции. Тези ниши, прозорци, те ще отварят тихомълком, без афиширане. Като цяло... отново... става дума за четири, пет, седем руски банки. Днес обявиха, че седем банки са изключени от SWIFT.

-  Удивително е, че са решили и за Сбербанк, там има много чуждестранни акционери...

- Още веднъж – разбирате ли, когато се случва такава емоционална смесица, тя е емоционална от две страни, затова се надявам, че нашите действия ще бъдат в по-малка степен емоционални от техните. В емоциите забравят и за себе си. Аз смятам, че ограничаване на златновалутния резерв е много болезнена мярка. Но от друга страна, при това в дългосрочен план, те режат клона, на който седят.

- Кой клон?

- Те сами формираха в продължение на дълго време устойчивото усещане, че доларът е безопасно пристанище. Че това е тихо пристанище, което може да бъде използвано, когато има рискове. Съхраняването на резервите на централните банки в долари и евро като резервни валути, каквато е и задачата на резервната валута – съхраняване на тези запаси. И когато виждаме, че това съхраняване се оказва риск, тогава какъв ще е резервния актив? Кое ще е тихото пристанище? Къде е? Това е фактор който ще застави много страни, които имат златновалутни резерви, да се замислят над това, че при тях могат потенциално да възникнат проблеми и конфликти със САЩ. И ще се замислят! Смятам, че сега много голям повод да се замисли има Китай – те имат свои геополитически планове. И за тях е по-сложно да ги накажат, без да навредят на себе си. Но независимо от това, те имат резерв от трилиони.

 

Какво да правим с рублите? Да ги сменяме?

 

- Последен, битов въпрос. Трябва ли сега да тичаме и да сменяме рублите за валута – евро, долари, юани, нещо друго? Или все пак рублата ще си остане рубла, ажиотажът ще спадне и...

- Вижте, просто по цифрите. Последната дата, на която е броила Централната банка – 1 януари 2022, в края на 2021, по сметки на населението е имало 30 трилиона рубли. 7 трилиона е еквивалентът на доларовите сметки. И 3 трилиона са тези сметки, които финансират строителството, капиталовото строителство. Смятайте сега. Фактически населението има 40 трилиона рубли, които се държат в банки. Това са колосални пари. Но не са умопомрачителни за финансовата система.

Сега, в тази паника, може би е по-добре да не се суетим. Да, рублите се обезценяват. Разбира се, по силата на инфлацията растат и курсовете. Но трябва да изчакаме, защото в спонтанните действия винаги можем да сбъркаме. И е имало периоди... ние преминахме през период, когато през 2014 г. даже и цената на нефта падна. Ние помним, че имаше процентни ставки на Централната банка от 17-20%, помним и че курсът на еврото беше над 100, а доларът струваше 80, но сега тези цифри, заради тежестта на санкциите, сатанаха по-високи. Но независимо от това – беше, а после мина. Преодоля се някак това.

 

Затова сега бих се отнасял към събитията без паника.

 

Източник: interfax.ru