Румяна Желева: Евродепутатите на БСП действат срещу България и срещу собственото си правителство

<p><strong>Г-жо Желева, кога ще започне официално вторият Ви мандат като евродепутат?</strong></p> <p>Официално приемането и предаването от единия парламент на другия ще стане на 15 юли в Страсбург. В момента текат сложни преговори за формирането на мнозинство в Европейския парламент (ЕП). А това никак не е маловажно, като се имат предвид сега действащите процедури за законодателство. Често ЕП&nbsp; има различно мнение от това на Европейския съвет и затова се налага помирителна процедура. Много е важно позицията на ЕП, особено по ключови директиви, да бъде изработвана с голямо мнозинство.</p> <p><strong>Кой спечели евровота в европейски план?</strong></p> <p>Дефинитивно Европейската народна партия (ЕНП), имаме 265 депутати и сме много щастливи. Това е прекрасен, убедителен успех. Изборите донесоха разгром за европейската левица, която ще има 100 депутати по-малко. Затова предстои да се формира много сложно мнозинство.</p> <p><strong>Защо вие, десните, не играете с либералите и консерваторите, вместо с либералите и социалистите?</strong></p> <p>Защото консерваторите са много малко. За приемане на по-голямата част от законодателството е необходимо квалифицирано мнозинство.</p> <p><strong>От ЕНП ли ще бъдат председателят на Европейската комисия и председателят на ЕП?</strong></p> <p>Това е най-резонно, при положение, че ЕНП е най-влиятелната група.</p> <p><strong>ЕНП предлага Барозу да повтори мандата си като председател на ЕК, кой е кандидатът ви за председател на парламента?</strong></p> <p>Имаме две кандидатури &ndash; бившият полски премиер Йежи Бусек и Марио Мауро, който е от Италианската народна партия на Силвио Берлускони, беше вицепрезидент на парламента в предишния мандат. Г-н Бусек е много известен, той беше един от докладчиците по климатичния пакет.</p> <p><strong>Либералите предлагат Греъм Уотсън за председател на ЕП, какви са му шансовете?</strong></p> <p>При това положение, в което не можем да формираме мнозинство от две трети със социалистите, заради спада на броя на депутатите им, ще трябва да преговаряме и с либералите. Аз се познавам добре с г-н Уотсън, много го уважавам, но в момента се водят политически преговори. Резултат от тях очаквам още следващата седмица.</p> <p><strong>А кой ще бъде българският еврокомисар &ndash; Вие ли?</strong></p> <p>Трябва да попитаме следващия премиер, защото изборът е в прерогативите на българското правителство. Затова ще трябва да изчакаме избора на българските граждани на 5 юли. Аз нямам никакви съмнения от победата на ГЕРБ и възможността да състави правителство. Това е резонното очакване на повечето български граждани &ndash; за промяна.<br />&nbsp;<br /><strong>Възможно ли е правителство в оставка да предложи евокомисар?</strong></p> <p>Това би било недопустимо. Няма такава европейска практика. За да е легитимен, българският еврокомисар трябва да бъде легитимно посочен от легитимно правителство, не от кабинет в оставка.</p> <p><strong>В ЕП има ли противопоставяне между ляво и дясно, както в българския национален парламент?</strong></p> <p>Има съвсем ясна и съществена диференциация. Например при дискусията по финансовата и икономическата криза ЕНП отстоява принципите на социално-пазарната икономика. Това е икономика и пазар с ясни правила и с фокус - човека. Аз имам друга формулировка &ndash; капитализъм с мисъл.</p> <p><strong>Не беше ли социално-пазарната икономика разбирането на левицата?</strong></p> <p>Левицата иска да национализира всичко. Те биха предпочели държавата, ако може, да влезе във всяко предприятие. И на практика правят така под предлог, че спасяват работещите там. Но всъщност никой не може да подмени пазара. Трябва да има ясни и строги регулации. Може да се учудите, но европейската десница е за това, финансовите институции, банките, да имат паневропейска, наднационална регулация. Защото банките само като обвивка изглеждат белгийски, австрийски или италианки, а практически са мултинационални. Когато имаш мултинационални институции, необходима е и такава регулация.</p> <p><strong>А левицата?</strong></p> <p>Е, те сега твърдят: &bdquo;Ние от кога ви казвахме, че трябва повече регулация!&ldquo; Но регулацията не може да е безпринципна. Тази криза щеше да е по-лека, ако бяха послушали ЕНП. През 2006 г. на заседание на Европейския съвет и страните от Г-8 в Германия се направи опит за създаване на наднационална финансова регулация. И тогава точно британските лейбъристи &ndash; тогавашният премиер Тони Блеър и днешният премиер, а тогава финансов министър Гордън Браун, отхвърлиха предложението. Друга съществена разлика между ЕНП и левицата е, че те за всеки възникнал проблем предлагат да се създаде нов фонд или агенция, което най-малкото струва пари. А ние искаме ревизия на сегашните инструменти и подобряване на работата им.</p> <p><strong>По предложение на ЕНП предстои създаването на много широка коалиция между десницата, левицата и либералите. Пак ли тройна коалиция ще управлява, но този път цяла Европа?</strong></p> <p>Не. След като не влезе в сила Лисабонският договор, законодателният процес е много затруднен, това мнозинство цели да го ускори. Иначе разделителната линия между лявото и дясното в ЕП се вижда много ясно, но не е толкова креслива, колкото в българския. Но въпреки всичко думи като компромис и консенсус имат много голямо значение в европейската политика. В ЕП се работи до последно, докато се изчистят всички противоречия, за да не се чувства нито една от страните ощетена.</p> <p><strong>Какви компромиси е правила десницата?</strong></p> <p>Когато, например, уточнявахме директивата по работното време ние, от десницата, защитавахме виждането, че трябва да се запази възможността, във всяка държава членка да се работи повече от определения минимум от 40 часа седмично. България е една от 15-те държави, в която има клауза за неприлагане на директивата и може да се работи по-дълго от 40 часа. Но благодарение на социалистите директивата бе гласувана и се получи позиция на Европейския парламент, коренно различна от позицията на Европейския съвет. Водиха се сложни преговори между ЕП и съвета и сега тази директива пак ще се гласува.</p> <p><strong>Как&nbsp; гласуваха българските социалисти в ЕП?</strong></p> <p>За съжаление те гласуваха като колегите си от ПЕС и против българското трудово законодателство, против позицията на правителството на Сергей Станишев, против интереса на България.&nbsp; Ако питате някой човек, който работи примерно в строителството и туризма, би казал, че също иска да има по-дълга работна седмица и да се договаря за нея с работодателя си, а не с Брюксел.</p> <p><strong>Преди вота социалистите обвиняваха евродепутатите от ГЕРБ, че говорите срещу България в Брюксел и Страсбург...</strong></p> <p>Е, а те действат срещу България и срещу собственото си правителство.</p> <p><strong>По време на предизборната кампания вашите опоненти социалистите обявиха, че искат 17-те български евродепутати да работят като един екип. Съгласна ли сте с тях или сте на позиция всеки член на ЕП&nbsp; да се съобразява с позицията на парламентарната си група?</strong></p> <p>Едното не изключва другото, това е фалшиво противопоставяне. Като човек, който вече е работил в ЕП две години, ми беше много смешно, когато хора без опит в институцията говореха, че ще защитават българските национални интереси. Ние не ходим в Европарламента на война, че да се защитаваме, никой не воюва с нас! Това е смешна постановка на въпроса. Българският национален интерес по отделните политики трябва да бъде отстояван. Единствената възможност 17 от 736 депутати да защитават интересите на България е, да търсят аргументи и да убеждават колегите си. Затова е много важно, тези хора, които е изпратило българското общество, от една страна да са много добри експерти, а от друга, да са комуникативни, за да намират онези представители, които биха могли да припознаят българската позиция като позиция на своята страна. Например много добре работим с испанците по енергийната политика, очакваме да продължи сътрудничеството ни и с германските християндемократи.</p>