Румяна Угърчинска*: Ако не разберем какво е било близкото ни минало, как ще гледаме към бъдещето

<p><strong>Книгата ви &bdquo;КГБ и сие&rdquo; излиза на френски език през 2005 г. Споделяте, че сте работили по нея в продължение на три години. Как започнахте?</strong></p> <p>Всъщност съм работила повече от три години по темата, защото някои от примерите, които цитирам в книгата, са били обект на мои предишни журналистически разследвания. Около тях съм събирала различни материали, документи, правили съм интервюта. И в един момент, когато се е събрал огромен обем информация и много интересни сюжети, не е редно това да остане само на ниво публикации в печата. Направо е нелепо. Оттам ми дойде идеята да продължа да събирам информация и да добавя примери от всички страни от бившия източен блок. Опитах за всяка от тези страни да открия симптоматични примери, които достатъчно ясно да илюстрират определен проблем или тенденция в действията на тайните служби по време на прехода. Целта ми беше всичко това да е разбираемо за всякаква публика, независимо дали на изток или на запад, като имам предвид, че днес хората от моето поколение или по-възрастните повече знаят, но младите са ощетени.</p> <p><strong>В учебниците липсва най-новата ни история.</strong></p> <p>А изучаването й е от огромно значение за днешния ден.</p> <p><strong>И все пак кои бяха първите истории, върху които работихте?</strong></p> <p>Три от разследванията ми отнеха повече време. Аферата &bdquo;Гига Сторидж&rdquo; е интересна, защото в нея става дума за научно-техническото разузнаване, за проекта &bdquo;Нева&rdquo;, в който са участвали българи, унгарци с поръчител бившият СССР. Аферата &bdquo;Ерню&rdquo;, която гръмна през 90-те години. Първоначално излезе информация за румънско досие на Шарл Ерню, който по времето на Митеран от 1981 до 1985 г. беше министър на отбраната. Досието се оказа вид компромат &ndash; единственият източно-западен компромат. Беше предадено от един от най-големите шпиони на Секуритате на запад, Михай Караман, който от 1990 до1992 г. оглави демократичното румънско разузнаване. Аферата &bdquo;Олекси&rdquo; за един полски премиер, който се оказа, че е бил агент &bdquo;Полин&rdquo;. Това доста вълнуваше френската публика тогава. Работех също така и по енергийните проблеми. Имаше в Унгария един интересен скандал, наречен &bdquo;Ойлгейт&rdquo;, в който също бяха замесени представители на бившите комунистически служби. Просто се получи натрупване на такава информация. А константата във всичките ми журналистически проучвания и разследвания бяха хора, свързани по един или друг начин със службите на източния блок. И затова продължих да работя в тази посока и да търся още примери. Влязох в контакти с Чехия, Унгария, Литва, Русия. Получи се любопитен обзор и бях поканена от Европейския институт за сигурност в Париж на една конференция да изнеса лекция за начина, по който комунистическите служби се трансформират по време на прехода. Тоест какви са те в момента, когато се разпада системата, и как се преобразуват, включително как се казват, кой ги ръководи. Интересът към тази конференция беше огромен, залата беше претъпкана. Като видях това, реших, че наистина е наложително да напиша книгата. Много бързо намерих френско издателство, което да я публикува, издателство &bdquo;Ан Кариер&rdquo;, което издаде във Франция и спомените на Маркус Волф. Г-н Кариер се заинтересува от моето проучване, предложи ми издателски договор и така книгата стана факт. Много благодарности дължа на него и на много други хора, които са ми помагали. Стигам напоследък до извода, че ако днес правех опит да събера цялата тази информация, това щеше да е невъзможно.</p> <p><strong>Защо?</strong></p> <p>Тогава, в началото на 90-те години, беше различно, после всички отново се затвориха, спряха да говорят, пак се появи страх да се разказва &ndash; например в Полша имах такъв случай: един бивш вътрешен министър с голяма мъка успях да го убедя да каже няколко думи, за да потвърди информацията, която търсех. След 2000 г. се появи една скованост, рязко се затвори достъпът до информация. Докато в началото на прехода, някъде докъм 1998 г., докато се преобразуваха службите, се говореше много по-свободно.</p> <p><strong>И все пак защо отново се ограничи достъпът до информация?</strong></p> <p>Защото за съжаление се върнахме към една бивша полутоталитарна система. Аз я наричам система на единомислието. Като наблюдавам демократичното развитие на бившите социалистически страни, си давам сметка, че не се разви истинска демокрация. Една истинска демокрация изисква истинска силна опозиция, трябва да има противовласт, действащо правосъдие, медии, които да са пазител на демокрацията. Това не са получи. Медиите са свободни, но на думи. Разбирам, че са икономически зависими, но на запад въпреки това си вършат работата. Погледнете нашумялата афера &bdquo;Бетанкур&rdquo; &ndash; г-жа Бетанкур е собственичката на &bdquo;Л&rsquo;Ореал&rdquo;. Когато се появиха съмнения за незаконно финансиране на политически партии, и то не коя да е партия, а тази на Саркози, медиите си свършиха работата. Въпреки че в началото на управлението на Саркози голяма част от медиите бяха станали филиали на Елисейския дворец. Дори един &bdquo;Експрес&rdquo; се включи в надпреварата за информация, когато избухна скандалът. Тоест професионализмът надделя. Икономическата зависимост не може да бъде извинение за медиите да се занимават само с клюки, жълти истории, спекулации, които не помагат на обществото да напредва и да разбира какво му се случва. Винаги казвам, че тази моя книга не е нито против западните, нито против източните служби. Не е това обектът. Тя е книга за онези, които успяха да злоупотребят с властта. А в случая с тайните служби разкриването на такива злоупотреби е още по-сложно. Именно поради естеството на функциите им. Те работят в тайна и изкушението да се злоупотреби с властта, която имат, е огромно. Освен това се движат винаги на ръба на закона. И в западните, и в източните служби е имало и има хора, които си вършат работата професионално в интерес на националната сигурност. Но има и хора, които злоупотребяват с властта си. Примери с ЦРУ, английските и френските служби има бол, с КГБ и &bdquo;братовчедите&rdquo; му &ndash; също. Затова е необходимо тази информация да се събере и да се предостави на обществото. Ако не разберем какво е било в близкото ни минало, как ще гледаме към бъдещето? Това е била целта ми с моите проучвания и в крайна сметка с тази книга.</p> <p><strong>Каква е тезата, която защитавате?</strong></p> <p>Не обичам да говоря за теза. Това би означавало, че има нещо преднамерено, че търся да докажа нещо, което предварително ми е било в съзнанието, и затова подбирам само удобните за целта примери. Не работя с тези, върша журналистическа работа. Казвам: целта ми е да разбера каква е била ролята на структурите за сигурност в този период на преход, който е от огромно значение за близката ни история, т.е. от срутването на системата до влизането на тези страни в ЕС.</p> <p><strong>Това са времевите рамки на вашите проучвания?</strong></p> <p>Да, това е според мен важният период, за който съм събирала възможно най-пълна информация с най-ярките примери за ролята на службите спрямо политиката, икономиката, финансовата система, енергийната система. Това е целта на тази книга.</p> <p><strong>И какви са изводите ви все пак?</strong></p> <p>Изводът ми е, че е много опасно да няма парапети за работата на органите за сигурност. Казвам го както за източните служби, така и за западните. Защото в книгата ми за атентата срещу папа Йоан Павел ІІ доказвам залитанията на западните служби. Много е опасно да няма ограничения, да няма действаща демокрация, която да наложи рамките, в които те могат да действат, рамките, определящи какво им е позволено и какво не. Изключително важен е демократичният контрол върху действията им &ndash; чрез парламента и обществото. Тези структури трябва да гарантират националната сигурност и суверенитета, но без контрол не може, защото се стига до злоупотреба с властта на някои елементи от тези служби. И една трета от тях да злоупотребят, последиците за обществата са катастрофални. Фактът, че всичко това не беше изчистено в източноевропейските страни, че и досега се публикуват досиета, за които не се знае дали са пълни или прочистени, продължава да подклажда съмнение и страх, да утвърждава зависимости. А това са оръжията на старата система, която искахме да променим. Затова мисля, че основното е да има контрол, за да не се стига отново до този хаос от началото на прехода в страните от бившия източен блок.</p> <p><strong>Какви източници на информация ползвахте?</strong></p> <p>Никога не работя само с документи. Ползвам широк аспект от извори. Медийни публикации, документи, интервюта, свидетелства. Винаги търся да потвърдя по някакъв начин това, което е написано в даден документ. Защото той сам по себе си не може да бъде достатъчно основание за достоверност. Трябва да се предпазваме от манипулация. Дори документът да е на някоя служба, нали все пак е написан от човек. Този човек си има своя съдба, може да е имал свои подбуди, професионални, кариеристични и други мотиви, за да напише едно или друго. Затова всичко трябва да е прозрачно. Специално за тази книга, тъй като цитирам страшно много имена, френското издателство беше наело адвокат, с който работих цели четири месеца. Той прочете три пъти книгата, преработвахме някои пасажи, за да може да се публикува. Има само две променени имена, защото тези хора не бяха изказали съгласие, че мога да разкажа съответните истории. И трябваше да бъда коректна.</p> <p><strong>Какво ви е отношението към българската Държавна сигурност?</strong></p> <p>Правя разграничение между дейността на разузнаването, контраразузнаването &ndash; те са необходими на всяка една държава, и дейността на политическата полиция, която се е занимавала с репресии спрямо граждани поради техните убеждения, контакти, произход и т.н. Това не мога да го приема.</p> <p><strong>Смятате, че имате основание да делите хората с принадлежност към ДС на добри и лоши?</strong></p> <p>Не, не ги деля на добри и лоши, казвам, че ролята им е била различна. Разбира се, както във всеки бранш, и в службите има хора, които са честни, и други, които злоупотребяват с властта си. От тях трябва да се търси отговорност, за да вървим напред. Най-голямата трагедия и една от основните причини за нашето буксуване е, че виновните, злоупотребилите не бяха наказани.</p> <p><em>*Румяна Угърчинска е родена през 1963 г. в София, но прекарва само 9 години от живота си в България. Гимназия завършва в Париж, френска филология &ndash; в СУ &ldquo;Кл. Охридски&rdquo;, а магистратура по информация и комуникации в Сорбоната. Има публикации в различни френски вестници и списания. Чете лекции в Изследователския департамент по съвременни криминални заплахи на Парижкия институт по криминология към Университета &ldquo;Париж II&rdquo;. През 2005 г. издава първата си книга &ldquo;КГБ и компания на щурм към Европа&rdquo;, която преди седмица излезе на български език под заглавието &bdquo;КГБ и сие&rdquo;. Автор е на още две книги, публикувани в България: &bdquo;Истината за атентата срещу Йоан-Павел II&rdquo; и &bdquo;Газовата война. Заплахата Русия&rdquo;</em>.<em><strong></strong></em></p> <p><em><strong>С Румяна УГЪРЧИНСКА разговаря Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</strong></em></p>