Режисьорът Марван Хамед*: Никой не знае какво ще се случи в Египет

<p>- За да съм честен, подобно на много други, и аз вече не разбирам какво точно се случва в Египет. Не само във връзка с изборите, но изобщо. Всеки ден прибавя по една голяма въпросителна.</p> <p><strong>- Все пак ще гласувате ли?</strong></p> <p>- Ако наистина има избори, ще гласувам.</p> <p>- <strong>Смятате, че може да не бъдат проведени?</strong></p> <p>- Разбира се. Никой в Египет вече не може да каже какво ще се случи дори на следващия ден. Кървавите сблъсъци напоследък дойдоха от нищото, никой не ги очакваше. Трябва да сме подготвени, че изборите могат да бъдат провалени.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Какво имате предвид?</strong></p> <p>- Военните ни обещават честни и сигурни избори, а полицията в същото време не може да се справи с някакви футболни мачове. Почти всеки ден тук има сблъсъци между протестиращи и полицаи. Трябва да сме наясно, че изборите може да бъдат кървави. Това е големият страх.<br />Писателят Хале дал Хамиси неотдавна заяви в Берлин, че западните медии с фиксирането им върху изборите тотално му лазят по нервите. Според него партиите и политиците в Египет все още не трябвало да се възприемат сериозно &ndash; най-често ставало дума за някакви клоуни и братовчедите им. Но революцията щяла да продължи, независимо кой ще спечели на изборите.</p> <p>- <strong>Споделяте ли тази критика?</strong></p> <p>- И аз смятам, че западните медии твърде много се вълнуват от кратки новини и сензационни заглавия. През пролетта ни боготворяха, а сега, щом се случи нещо лошо, веднага обявяват революцията за неуспешна. Изборите са част от революцията, но те не са всичко. Ние се намираме в процес, който е продължителен. Може да трае шест, може и десет години, никой не знае. Трудното сега е да променим манталитета на хората в страната. В сравнение с това свалянето на Мубарак беше лесно. Със сигурност е необходима цяла генерация, за да превърнем Египет в страната, за която всички мечтаем. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Кой е най-големият проблем?</strong></p> <p>- Социалната несправедливост. Нали заради това започна всичко. В Египет човек, който няма пари, просто не съществува. Не ходи на училище, не се допуска в болница, не се третира като човешко същество. Тук само парите те правят човек. В това отношение ситуацията ставаше все по-зле през последните десет години. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Революцията нищо ли не промени?</strong></p> <p>- Абсолютно нищо. Затова и толкова много хора продължават да излизат на улицата.</p> <p><strong>- Вашият най-добър филм е &bdquo;The Yacoubian Building&rdquo;. Една успешна социална комедия, която силно критикува отношенията &bdquo;бедни &ndash; богати&rdquo; и открито говори за хомосексуалността и постоянното сексуално насилие над жените. Как повлия падането на режима на Мубарак върху работата ви?</strong></p> <p>- Не особено добре. Икономиката се е сринала, а заради състоянието на несигурност в страната инвеститорите се оттеглиха. Произвеждат се значително по-малко филми от преди. От друга страна, това подпомага независимостта на филмите, което, разбира се, ме прави щастлив. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Защото в индустрията вече няма никакви пари?</strong></p> <p>- Именно. Няма пари, но винаги има изход. Затова сега правим продукции с нисък бюджет. Последният ми филм &bdquo;18 Days&rdquo; беше плод на сътрудничество на десет различни творци, които са правили видеофилми за революцията. Не струваше нищо, а филмът въпреки това стигна до фестивалите в Кан и в Дубай.</p> <p><strong>- По-лесно ли се намират чуждестранни спонсори сега, след като всички празнуват арабската пролет?</strong></p> <p>- Не. Стереотипът за &bdquo;арабина&rdquo; и какви филми би трябвало да прави той, продължава да е валиден. А и виждате колко бързо се възприема, че египтяните са &bdquo;проиграли&rdquo; революцията. Но трябва да кажа, че самият аз тази година все още не съм предложил нищо на някой продуцент. В момента извеждането на ясни визии просто не се получава. В началото беше съвсем различно: всички бяхме обединени срещу врага Мубарак. Това бяха 18 фантастични дни &ndash; за тях направихме после и филма. Но това мина. Сега всичко изглежда мъгляво, с неясен край. Страната ни се променя ужасяващо бързо. Това трябва най-напред да се осмисли.</p> <p><strong>- Тунис служи ли за някакъв ориентир?</strong></p> <p>- Разбира се, нали там започна всичко. Изборите там постигнаха нещо много важно. Речта по случай встъпването в длъжност на Рашид Гануши беше толкова либерална &ndash; тя най-сетне сложи край на клишето, поддържано от бившите диктатури и от западните правителства, че няма нищо по-лошо от ислямистите и исляма.</p> <p><strong>- Следователно не би ви разтревожила една победа на "Мюсюлманските братя"?</strong></p> <p>- Не бих се изразил така. "Мюсюлманските братя" след революцията са всичко друго, но не и една хомогенна група. От тях се чуват най-различни гласове. Следя например в &bdquo;Туитър&rdquo; бившия член на "Мюсюлманските братя", който е кандидат за президент &ndash; Абдел Монем Абул Футух, и го намирам за интересен и много умерен.</p> <p><strong>- Проблем е също така, че ислямистите обикновено не разработват икономически концепции и поради това не противодействат трайно на бедността.</strong></p> <p>- Ислямист с ислямист не си прилича. По принцип имате право, че на повечето ислямисти им липсва икономическа концепция. Но смятам, че Абул Футух е способен да възроди Египет икономически, поне е по-способен от останалите кандидати. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Какво очаквате от Запада?</strong></p> <p>- Нищо. Ако изобщо нещо сме получили до момента, това е само морална подкрепа, не и пари. Напротив, Западът изтегли свои инвестиции след революцията. За нас настъпва време наистина да станем независими.<br /><em></em></p> <p><em>*Марван Хамед е роден през 1977 г. и живее в Кайро. Става известен със социално-критичната си комедия &bdquo;The Yacoubian Building&rdquo;, която е оценена като един от 100-те най-важни египетски филми.</em><br /><em></em></p> <p><em>Интервюто е публикувано в &bdquo;Ди Тагесцайтунг&rdquo;.</em> <br /><em></em></p> <p><em>Превод от немски език: Мария Дерменджиева</em></p>