Радомир Чолаков пред "Гласове": Несправедливо е ГЕРБ да плаща цената за сгрешения преход

Радомир Чолаков пред "Гласове": Несправедливо е ГЕРБ да плаща цената за сгрешения преход

Радомир Чолаков, снимка: БТА

Автор: Калина Андролова. Следвайте "Гласове" в Телеграм

"Някои наши сънародници умират да прецакват останалите, за да се харесат на чужденците, да топят и да донасят. Но въпросните чужденци презират подобно поведение. Атанасов иска оставка на Борисов! Трябва да си поставяш изпълними цели. Иначе ставаш фанфарон, смешник, който колкото повече се пъне, толкова по-смешен става; Икономическият дневен ред на Асен Василев ще превърне България в гробище. Но като зомбирани изпълняваме програмата му да фалира държавата, вместо да му кажем да си гледа работата; Първите 20 години от нашия преход бяха време на системно разрушаване на страната. Онази епоха създаде каста на warlords, които не познават друг механизъм за печелене на пари, освен чрез разрушение; Разправят как наесен щели да превземат местната власт. И ще управляват градовете на проектен принцип, с хепънинги, тротинетки и плюшени мечета. Боже, опази!

Това казва Радомир Чолаков, кандидат за народен представител от ГЕРБ/СДС в 16 МИР - Пловдив в интервю за Калина Андролова и "Гласове".

- Г-н Чолаков, като бивш изпълнителен директор на БНТ, виждате ли в медийната среда, най-вече в трите национални телевизии, някакво манипулиране на сетивата на обществото в конкретна политическа посока? Виждате ли нескрита задача, заразност, ако щете, в полза на едни и за сметка на други? 

- На първо четене някой би отговорил на въпроса Ви, че, какво пък, нали и журналистите са хора, имат своите пристрастия, личностни харесвания и антипатии и ги манифестират по един или друг начин, което е израз на тяхната свобода на изразяване. Впрочем, когато аз бях в БНТ, в края на 90-те години, натискът от страна на журналистите върху ръководството беше страхотен, в смисъл "няма да ни се бъркате и да ни цензурирате!". Предполагам, че в обществените медии и сега е така. Други медии и водещи пък откровено заемат една или друга политическа позиция и си я прокарват и отстояват на принципа "ние сме частна медия, ще правим каквото си искаме!". Не бива да подценяваме и чисто генерационния аспект - в медиите се смениха поколенията. По-младите журналисти искат да са cool, smart, fancy, fun и така нататък. Всъщност искат да са в мейнстрийма, а новият мейнстрийм е да си либерал с левичарски уклон. Ако някой политик им се представя за такъв, те го припознават като свой. Харесват го просто и си го канят. Да не говорим, че в този малък град се създават и чисто приятелски кръгове, които си ходят на гости, после си се канят в предаванията, радват си се взаимно... Тези приятелски, шуробаджанашки отношения в медиите много личат. 

А сега сериозно. В комунистическата медийна теория средствата за масова информация бяха дефинирани като „колективен пропагандатор и организатор на масите“. Обратно, в западното медийно право базисното разбиране е „Медията е фактор, когато е форум.” Формулировката е на германския Конституционен съд от 60-те години, а нашият Конституционен съд я преповтори в едно свое решение от 1996 година. Това означава, че медията може да бъде обществен фактор само тогава, когато е платформа за балансирано отразяване на всички значими гледни точки в обществото. Когато отразява тенденциозно или дава превес само на една гледна точка, тя губи доверие и се превръща в проблем за обществото и за самата себе си. Такова, пак казвам, е разбирането в старите европейски демокрации.

В германските телевизии, например, няма такова нещо като водещ да разговаря с един гост за 10 минути в сутрешния блок по всички актуални теми, за всяка по една минута. Там водещите се наричат модератори. Модераторът направлява разговор между трима до четирима гости, политици от различни партии, които обсъждат само една тема най-малко 75 минути. Гостите разговарят помежду си, а модераторът само координира разговора. Разбирате ли разликата? В онзи формат зрителят изслушва всички гледни точки в пряк сблъсък между тях и накрая си създава собствено мнение по темата. Нашите формати са на принципа „Чакай сега, аз да ти кажа една опорка за 30 секунди!”. Онези телевизии модерират разговора между представителите на общество, нашите водят разговора в определена посока. Да не говорим, че там такова нещо като политика в сутрешен блок е немислимо, политиката е за късно вечер. Тамошните телевизии успокояват обществото и му помагат при вземането на решения, тукашните го превъзбуждат и дезориентират. Заради всичко това нашата аудитория все по-малко одобрява начина, по който политиката присъства в медиите. Медиите, вместо фактор за формиране на просветено обществено мнение, стават фактор за това хората да намразят политиката, а покрай нея намразват и медиите, както и определени водещи. Има водещи, които биват хейтени повече от някои политици. Ако медиите искат да вдигнат рейтингите си, трябва да преразгледат начина, по който политиката присъства в програмите и в новините. Освен, разбира се, ако не се окаже, че предпочитат да са „колективен пропагандатор и организатор на масите.“ 

- Една от най-дразнещите черти на жълтопаветната десница е самоубедеността ѝ в абсолютната ѝ правота. Оттук и недемократичният подход, че когото тя посочва за правилен, значи той е добрият, когото тя отхвърля, значи той е лошият. Нормално ли е Атанас Атанасов да иска импийчмънт за Радев, или махането на Борисов при положение, че нито една структура на ГЕРБ не иска оставката на Борисов за разлика от ДСБ, която почти се разцепи от недоволство срещу Атанасов? 

- Защо ми задавате на мен този въпрос? Той отново трябва да бъде адресиран към медиите. Аз, например, винаги съм се чудил на безкритичното отношение на водещите към определени изказвания на гостите им. Ако вземем вашия пример, Атанас Атанасов казва, че Бойко Борисов трябва да си подаде оставката и водещият вика „Ауу, имаме хубава новина”. И после чака да попита някой гост от ГЕРБ какво мисли той за интересното предложение на г-н Атанасов, вместо веднага да му каже: „А, вие, собствено, бихте ли приели някой от ГЕРБ да направи същото предложение за вас?”. И темата да приключи веднъж завинаги. Или, министър Шишков показва някакво парче камък по телевизията и обявява, че на еди-коя-си магистрала няма асфалт. Водещият вика: „Добре”. После колегата Николай Нанков показва друго парче камък и казва, че си има асфалт. Водещият пак вика „Добре”. Добре де, ама нали едното твърдение трябва да е вярно, а другото не. Не може да се съобщят два противоположни факта и медията да не се поинтересува кой е верният. Тя обаче не се интересува. Теза срещу теза, зрителите да си избират. Е, не се прави така.

Или да взема пример със себе си. Крум Зарков един месец не слезе от екраните да обяснява за оня гаден Чолаков, дето му спрял закона за разследване на главния прокурор. Как пък един водещ не каза "добре бе, чакай да го извикаме и Чолаков, пък да седнете тук двамата и да се разберете публично кой крив, кой прав". Че да обясня аз на публиката пред очите на Зарков, че не съм бързал да приемаме закона му, за да му дадем шанс да си поправи грешките, които той впрочем в момента поправя. Ако някоя медия си мисли, че като пуска Зарков да ме критикува, а на мен не ми дават възможност да отговоря, Зарков или медията печели, много се лъже. Абсолютно всички юристи в България знаят, че съм прав. И в ситуацията, която описвам, всички са наясно, че медията манипулира общественото мнение. Кой печели от това? Аз. Както Бойко Борисов печели от това, че Атанас Атанасов му бил поискал оставката. Атанасов ще иска оставка на Борисов и импийчмънт на Радев! Боже мой! И като не ги получи, а той няма да ги получи, какво ще прави? С две думи, нека медиите вдигнат малко нивото на дебата. Те не печелят нищо от това, че държат нивото му толкова обидно ниско. Това за медиите.
Колкото до политиците, които искат оставките на опонентите си, нека да знаят, че в политиката все пак трябва да си поставяш изпълними цели. Иначе ставаш фанфарон, смешник, който само се пъне и колкото повече се пъне, толкова по-смешен става. „Новите” политици много свалиха нивото и на политиката, за жалост.  

- Вълната на омраза срещу ГЕРБ роди множество нефелни партийни форми. Силният привлича омраза, произвежда и обособява своите врагове. Въпросът ми е за генезиса на тази свръхомраза към ГЕРБ, която избива и на завист, и на събрание на малодушни, които обявяват всеки ден, че ще арестуват или пенсионират някого.

- По-скоро имаме работа с психология на революцията. Вън от всякакво съмнение е, че преди близо три години преживяхме опит за революция, която трябваше да „помете” стария ред и да възцари нов. Понеже революцията не успя, остатъчната енергия беше трансформирана в пълзящ държавен преврат. Не знам да се е случвало някъде, или да е описвано в литературата подобно нещо – с психически терор върху обществото и върху парламента, с безмилостни манипулации и див популизъм да се минира възможността да има стабилна законодателна власт, като паралелно се разпадат партийната и институционалната система на страната. Бавно, мъчително, страхливо. Пак изобретяваме някакъв български, половинчат модел. Той и превратът през 1934-та е бил един такъв, никакъв, но поне е извършен рязко. Сега е мъка, някаква.

Не спира да ме изумява обаче едно явление, на което Густав Льобон е отделил десетки страници в изследването си върху психологията на Френската революция. То е, че една малка, но фанатизирана до крайност и готова да упражнява терор група е в състояние да подчини една много по-голяма група разумни и базисно почтени хора и да ги накара да изпълняват безропотно безумните ѝ прищевки. От 750 депутата в Конвента, пише Льобон, 250 якобинци и жирондисти са превърнали останалите 500 почтени буржоа в стадо овце, карали са ги да променят календара, да убиват свещеници, да палят църкви, да налагат, впрочем, таван на цените, в резултат на което Франция фалира, а накрая са започнали да ги гилотинират по списък. „Ще направим гробище от Франция, ако не можем да я възстановим по нашия начин”, казва един от водачите на онази революция. Много ми напомня на „Ще наложим на Народното събрание нашия дневен ред!” на един от водачите на коалицията ПП-ДБ, или - допълва го цитираният г-н Атанасов - пак няма да има правителство. Тоест, ще превърнат България в гробище, ако останалите не се подчинят и не започнат да изпълняват безропотно дневния ред на ПП-ДБ. Разбира се, ако се изпълни, например, икономическият дневен ред на Асен Василев, България пак ще бъде превърната в гробище. Всички са наясно и въпреки това се хващаме на всяка въдица, която Василев ни подава, а той по чуден начин успява да лови всички на гола кука. Всяко негово изречение, всяко негово предложение води до взрив в системите. А ние, като зомбирани, изпълняваме програмата му да фалира България, вместо да му кажем да си гледа работата.  

За Льобон е мистерия защо 500 депутати в Конвента не са могли да се противопоставят на останалите, при положение, че жирондистите са се водели, откровено луди са били само стотината якобинци. Накрая един-едничък Робеспиер е избивал всички останали. И за мен също е загадка защо българските депутати, които в огромното си мнозинство са разумни, трезвомислещи хора, две години не могат да намерят сили и да озаптят не повече от 10-12 якобинци, за да сложим край на безпредела, в който живеем.

- Вие виждате ли ролята на задкулисието в разграждането на политическата система в България? Защо беше необходимо да се руши и в разрушеното да нахлуят мародери, които се настаниха задълго? И, в крайна сметка, кой доведе мародерите? 

- При всяка революция зад водачите и техните клакьори бодро крачат мародерите, това е исторически доказан факт. Предупредих, че ще се случи и у нас още по време на 45-тото Народно събрание. Но проблемът на идеолозите на всяка революция е, че си мислят, че са много умни. Не са. Мародерите са по-умни от тях. И по-бързи.

В „Отнесени от вихъра” има един любопитен диалог, който ми е останал в съзнанието. Скарлет О’Хара, която е ревностна патриотка на Юга пита Рет Бътлър как е възможно докато неговите сънародници се бият за свободата си, той да се занимава с контрабанда и да печели и от двете страни в Гражданската война в САЩ. На което Рет Бътлър отговаря (по памет): „Много пари се печелят в две исторически ситуации. Когато една страна се разрушава и когато се изгражда. Само че, когато се разрушава, се печелят по-бързо. Аз просто се възползвам от историческата ситуация”. Първите 20 години от нашия преход бяха време на системно, методично и планомерно разрушаване на страната, от което някои хора направиха много пари. Онази епоха създаде каста на warlords, които не познават друг механизъм за печелене на пари, освен чрез разрушение. Да приватизират държавно предприятие на безценица, да го оглозгат, да изнесат парите и да си купят къща на Лазурния бряг. Или да разрушават хора, през наркотиците, износа на български момичета за проститутки, хазарта. 20 години в България се печелеше най-много от разрушаване на материални активи и на хора. Печалба чрез разрушение. 

При управлението на ГЕРБ страната започна да се изгражда отново. Пак се печелеха пари, но както казва Рет Бътлър, много по-бавно. Пък и се предполагаха известни качества все пак да можеш да построиш нещо, хубаво-лошо, ама да построиш. Проблемът е, че много от онези, научените да печелят от разрушението, се оказаха лоши мениджъри в изграждането. Огладняха, започнаха да завиждат и да посягат към чуждото. Други бяха притиснати от правоохранителната система, която в някакъв момент се размърда и тръгнаха да си отмъщават. И влязохме в нов цикъл на разрушаване на държавата. Този път е на едро – 50 милиарда нов дълг за три години и сме готови. А междувременно да изчезват по девет милиарда за девет дни.

Знаете ли какво ми каза един македонец още преди 25 години? Запознахме се на някаква конференция, разговорихме се, той взе нещо да обяснява за македонската държава, а аз, понеже бях млад и глупав, не се стърпях и му казах: „Абе, каква Македония, то няма такава държава!”. Човекът ме погледна в очите и ми отвърна: „Така е, момче. Прав си. Няма такава държава. Няма, но ние ще я направим. Защото знаем колко е важно да имаме собствена държава, която да ни пази. А вие, българите, сте най-простите хора, от мен го запомни! Имате готова, стара държава и в момента я разрушавате пред очите на целия свят. Затова един ден ние ще имаме държава, а вас няма да има кой да ви пази!”. 

Това нещо трябва да го чуят всички наши доморасли олигарси и техните политически проксита, които в момента пак са тръгнали да си разрушават държавата. В този свят има хора по-богати от тях, с повече власт и влияние, със силни държави зад гърба си, които ще ги одерат до голо. Старите пари никога няма да приемат новите за равни на тях. Те руските олигарси одират, та на нашите ли ще простят? Та, разрушавайки държавата си, нашите псевдо-олигарси, някои от които в момента мародерстват, сами правят себе си слаби и беззащитни и ще станат плячка. Наблюдавам процеса с научен интерес и се питам ще се усетят ли овреме какво си причиняват, или ще позволят да ги оберат и да ги изметат от територията? Лошото е, че всички ще станем курбан.

- Има ли основание настояването за съдебна реформа и по специално за въвеждането на контрол върху главния прокурор? Какъвто и механизъм да се предвиди, винаги може да бъде неефективен, защото механизмите и правилата стават работещи от хората, които обитават средата и изпълват смисъла им. 

- Нека продължа още малко отговора на предишния въпрос. Иван Хаджийски, мисля, в „Оптимистична теория за нашия народ” беше забелязал, че елитите на Запад са стигнали до убеждението, че трябва да има ред и законност за всички, когато са разбрали, че със старите методи не могат да запазят натрупаните богатства. Свалили са броните, заровили са брадвите и са приели, че оттук нататък ще има закон и всички ще са равни пред него, а институциите ще са неутрални и ще следят да не възникват нови конфликти. 

Дали ще ми повярвате или не, но това е моята лична кауза в политиката. Аз искам да има законност и неутрални институции. Защото животът ми мина в по-малки и по-големи битки и мечтая за спокойствие, предсказуемост и сигурност. За мир, ако щете. Не чак световен, но поне у нас. Мисля, че всички предпоставки да го постигнем са налице. Затова органически не приемам законодателният орган да бъде инструментализиран за овладяване на институции, вместо да установява законност. Да изгражда правовата държава, както му казват.

Това ни беше основният спор с ПП-ДБ и с министър Зарков. Те се опитваха да налагат решения, които да им позволят в стратегически план да овладяват институции, приоритетно в сферата на съдебната власт. Беше много нелепо, защото нямаха мнозинство. Знаете ли колко беше лесно в 48-ия парламент да се състави динамично мнозинство, което да изкадрува всички органи наведнъж и мачът да приключи? Не го направихме. В Правната комисия, когато обсъждахме Закона за защита на лицата, подаващи сигнали, им го казах в прав текст: „Колеги, в предишния парламент вие искахте да си направите бухалка в лицето на КПКОНПИ. Сега можем да я направим ние, но няма да я направим, защото не искаме да има бухалки и да се тормозим едни-други. Дано можете да разберете и да оцените този жест”. Не знам дали го разбраха. Но, каквото и да стане и в следващия парламент якобинците няма да имат мнозинство, защото българският избирател няма да им го даде. А без мнозинство не могат да овладеят институциите и да ги направят бухалки. Тъй че ще има законност и ще има мир, защото това е дневният ред на обществото и нашият дневен ред. Просто ще отнеме повече време, докато се възцари здравият разум или докато някои от техните спонсори най-после осъзнаят, че в пламъците на запалената от тях „революция” ще загубят всичко.

- Вие добър психолог ли сте? Какво преценихте за най-стряскащо, най-непригодно в управлението на ПП? Защо на тези не им пука от газенето на законите? 

- Истински съм уплашен за младите в ПП. Нямам предвид Кирил, Асен, Лорер, Настимир и още неколцина от средната възраст, а онези от по-задните редици, трийсетина годишните, които са на възрастта на дъщеря ми. Оказва се, че представителната част от децата, които сме възпитали и отгледали и които трябва да наследят държавата, се оказват много неподготвени, същевременно ужасно арогантни и на всичкото отгоре безкрайно наивни. Това са, както казах, нашите деца и трябва да си отговорим на въпроса къде сбъркахме. Искахме да им осигурим всичко материално, което ние не сме имали, купувахме им айфони и най-модерните кецове, пращахме ги на екскурзии, с цената на всичко искахме да се изучат в чужбина и какво? Младите депутати от ПП се държат с всички останали, както Христофор Белокровский от „Пази, Боже, сляпо да прогледа” с баща си: „Как смееш да ми ги водиш тия! На, дай му тези пари (пенсия) и да се маха!”. Спомняте ли си, че Вежди Рашидов веднъж направо изплака от трибуната: „Къде се научихте да мразите толкова, бе, деца!?”. Наистина не мога да разбера откъде у тях се е нагнетила такава омраза. Стряскащо е да видиш как те мислят в черно-бяло, в категориите на фентъзи-филмите. Те смятат себе си за олицетворение на абсолютното добро, което ще се бори с абсолютното зло. Хари Потър срещу Волдемор. Махат, милите, с едни вълшебни пръчици, сипят заклинания от трибуната и гледат презрително на всички, които не са от тяхната клика. За тях ние всички сме аналогови, старомодни, корумпирани, сякаш не благодарение на нас те са получили всичко, което имат, но не им стига и искат още. Без да са го изработили и без да са го заслужили по никакъв начин. Същевременно, както казах, са ужасно наивни. И не разбират, как някакви свирачи от Хамелн, някакви шарлатани, ги лашкат накъдето си искат и ще ги пожертват във всеки следващ момент, след като са си напълнили бохчите с плячка. 

Казвате, закони. Ама, какви закони! Те нямат никаква идея какво е това закон, какво е конституция. Радват се, че техните шефове са вкарали в ареста хора незаконно и дори не могат да схванат проблема. Приемат противоконституционни закони, защото така са им казали началничките и пак се радват. Те, които на Запад са треперели да не хвърлят хартийка на улицата, тук се държат като побеснели. Казали са им да мразят ГЕРБ и те мразят ГЕРБ, макар че съм сигурен, че на повечето от тях родителите са изкарали парите, с които са им плащали университетите на Запад именно по времето на ГЕРБ. Дали мразят и родителите си? Някои от тях сигурно. 

Те нямат концепция за държавата, липсва им цялостната визия. Имат някакви идеи и се мъчат да ги осъществят на проектен принцип, без да разбират, че простият сбор от проекти не може да бъде програма за управление. Явно са твърде повлияни от активистките методи на НПО-сектора и си мислят, че така може навсякъде. Най-болезненият за мен пример беше с бежанците от Украйна. Посрещаха ги на границата, даваха им чай, дрехи и плюшени мечета, снимаха се с тях във Фесбук, после ги набутаха в хотелите по морето и ги забравиха. Или просто този „проект“ им омръзна, както изобщо всичко им омръзва бързо. Обяснявахме им, че политиката за временна закрила на бежанци не може да се реализира без и извън общините, но в някакъв момент си дадох сметка, че те си нямат и понятие какво е това местното самоуправление и изобщо не разбират какво им говорим. 100 000 бежанци като хепънинг и възможност да изкарат някакви пари по проекти! Сега разправят как наесен щели да превземат местната власт. И ще управляват градовете на проектен принцип, с хепънинги, тротинетки и плюшени мечета. Боже, опази!

Видя се, че в момента, в който тези хора поемат държавата, буквално я изтървават. Не знаят за какво служи и как работи. Ако продължаваме да ги оставяме да си играят с нея ще я провалят и утре и тях няма да има кой да ги пази. Много са безпомощни и наистина ме е страх за тях.

Иначе са добри деца. Умни, схватливи. Просто много сме ги обгрижвали, много сме ги пазели, напомпали сме ги със самочувствие, но сме ги лишили от социална компетентност, от емпатия. Затова сега трябва родителите им, ние всички, да се опитаме да намерим контакта с тях и да наваксаме разговорите, които явно сме пропуснали да водим, докато ги пращахме в чужбина с надеждата, че ще научат нещо повече от нас. Видимо не са и ще трябва да започват отначало. Ако не възстановим контакта между поколенията и не научим следващото поколение на отговорност спешно, нищо добро не ни чака. Ще продадат наследството и ще се изнесат окончателно. Не мога да го проумея. Млади хора, станали народни представители от ПП, които непрекъснато повтарят колко е гадно в България и колко тук всичко е трудно или невъзможно. Всъщност България е страната на чудесата, където наистина само небето е таван на мечтите и това, че те са станали депутати на по 30 години е живото доказателство. Никъде няма да имат шансовете, които имат тук, и никъде стените няма да им помагат, както им помагат тук. Може би родителите им трябва да ги хванат за ръка, да ги заведат отново в „Етъра”, на мостчето и да ги накарат да прочетат надписа „Бащино огнище не забравяй, стари обичаи не презирай”. Може пък на някой от тях да му трепне нещо. 

- Покрай „Магнитски“ се заговори за натиск отвън спрямо партии, политици. Може ли българският политик да устоява на натиск отвън, разбираме ли как да съчетаваме националния със съюзническия интерес? Или обратното – нито националния, нито съюзническия отстояваме? Щото си трябва интелигентност.

- Нека опитаме да поставим „Магнитски” в по-широкия контекст, в който задавате въпроса. Самият инициатор на последния акт обясни, че това е намек да си оправим съдебната система, нещо, което ние си знаем и без да ни го казват. Западните хора имат следната особеност. Те са убедени, че институциите сами по себе си могат да са добри и че обществото може да се насочва в правилна посока чрез чисто законодателни мерки. Само че самият Фукуяма в един момент е бил принуден да признае, че не може да се изнася правна система в чужд културен контекст и че създаването на институции е творчески акт, а не прекопиране на готов образец. Мисля, че нашите партьори вече започват да разбират, че институциите са следствие, а не причина и, че хирургическа, в случая - законодателна операция върху фини обществени системи не може да се извършва с брадва. Тоест, инструментът „Магнитски” едва ли е най-подходящият, а и е на път да се изхаби. 

В момента българският политик, както вие го наричате, е изправен пред едно много интересно предизвикателство, а именно да убеди партньорите, че е в състояние да коригира дефектите в системите, които всички виждат, чрез самостоятелни актове на институционално и законодателно творчество. Много години работих за немски инвеститори и ми беше най-трудно да ги убеждавам, че дадени методи или подходи, които действат у тях, у нас могат да предизвикат никакъв или даже точно обратния резултат. И, че ако искат да постигнат същия резултат, като у тях, понякога се налага да адаптират методите и средствата към тукашния правен контекст. Например в Германия главният прокурор е подчинен на техния министър на правосъдието. Ако ги попиташ дали искат и тук да стане така, първосигналната им реакция ще бъде, че искат. Като им обясниш внимателно какво ще стане, сами се отказват. Или има определени положения в редица немски закони, които ако се приложат тук едно към едно, ще доведат до такава корупция, че на самите тях свят ще им се извие. Тъй че ми се струва много важно на нашите партньори културно да им бъде обяснявано, че е в общ интерес, включително съюзнически, да не ни закачат законодателния суверенитет и да ни имат малко повече доверие. Ето ви една форма на национален интерес, макар и малко абстрактен, която си струва да бъде отстоявана. Защото в противен случай и това също може да им бъде обяснено, ударите с брадвата като нищо могат да разпаднат институционалната ни система, а точно това много би зарадвало определени геополитически играчи. Обаче за да отстояваме национален интерес, който е и съюзнически, ние самите първо трябва да го дефинираме и после – да не си пречим. Някои наши сънародници умират да прецакват останалите, за да се харесат на чужденците, да топят и да донасят. Странното е, че те дори не подозират, колко въпросните чужденци презират подобно поведение и презират и носителите му. Всеки уважава хора, които уважават себе си, уважават своите и отстояват общностния си интерес, а не частния интерес на отделни лица. Западният човек е доверчив и лоялен, но усети ли, че го мамиш, може да стане много лош. Та, добре ще е някои наши иванчо-хаджи-пенчовци да не злоупотребяват с доверието на партньорите и да не забравят нито за миг, че вече всички знаем чужди езици. С две думи, като започнем повече да се уважаваме помежду си и спрем да си правим номера, ще ни зауважават и отвън. Както казвате - въпрос на интелигентност е и то не кой знае колко висока.

- Моля да ми кажете как се отнасяте към решението за премахване на Паметника на Съветската армия. Този паметник трябва ли да ни запазва паметта за почит? Или е дразнещ монумент, който ни напомня за нещо, от което искаме да избягаме? 

- Непрекъснато се изтъква примера с Виена, където също има паметник на съветската армия, какъвто, впрочем, има и в Будапеща. Вижте ги, моля ви,  отблизо. Този във Виена излъчва смирение. В Будапеща излъчва надежда. Как мислите, какво излъчва нашият? Шмайзерът високо в небето, фигури крачещи напред, „Тук сме и няма да си тръгнем!” Да, паметникът е памет, но не е ли важно и какво излъчва, какво внушава? Да се премахне би се интерпретирало като насилие. А да остане, с това си арогантно излъчване, не е ли насилие?

Едно от нещата, които научих докато живях в Германия беше значението на знаците и в частност на знаците в градската среда. По време на войната съюзниците методично са бомбардирали и разрушавали определени обекти на архитектурата, но и цели градски зони, като с това е била унищожавана архитектурната среда, която излъчва или внушава определена идеология, защото архитектурата е идеология. Алберт Шпеер е създал впечатляващи творби, от които не е оставен камък върху камък. След войната и особено след обединението на Германия историческият център на Берлин, Потсдамер плац, не беше възстановен в оригинален вид, което би могло да стане, а беше построен нов, с визия за XXI-ви век. А паметникът на Холокоста е построен точно върху бункера на Хитлер. Всичко това са знаци. Старите нации и особено великите сили знаят значението на знаците и знаят как да ги използват. Ние не. Центровете на нашите градове са осеяни с паметници, стари и нови, един връз друг, знаци, знаци, като материален израз на обърканите ни представи за собствената ни история и ценностни приоритети. Но най-вече с паметници от времето на комунизма, който също разбираше значението на знаците и със знаци на руското и съветско присъствие в България. Смятате, че империята не знае защо е поставила тези знаци и няма да ги брани до последно ли? Знаците в градската среда са средство за дългосрочно въздействие върху съзнанието и в никакъв случай не са любопитен исторически реликт. „Дошли сме и няма да си тръгнем!” Поставянето на знаци в чужда държава е военен акт, тяхното премахване е акт на съпротива. Няма да е лесно. Това си е хибридна война, пар екселанс.

- Вие сте отскоро в партия ГЕРБ, която преживява реформиране и осъзнаване, притисната отвън. По-лесно е да се повлече човек по нови вълни, по-трудно е да отстоява вече видяното, да оправдава и грешките, които неминуемо всяка партия прави при употребата на власт. Какво ГЕРБ не успява да каже на всички, които са недоволни от дванайсетте години управление на ГЕРБ? 

- За мен е очевидно, че от едно известно време насам ГЕРБ плаща сметката за сбъркания преход. Партията е превърната в „козел опущения“ за всички неудачи на целия преход и някой много умело и целенасочено насочва хорската фрустрация именно върху нея.

Обръщам ви внимание върху следния факт. Всички най-дълбоки реформи на всички обществени системи, особено в сферата на икономиката, бяха извършени от правителствата в периода 1998 – 2009 година. Здравната система, пенсионната система, образователната, данъчната, която се сетите. Сегашната структура на централната държавна администрация с десетките агенции, комисии, комитети, в резултат на което изпълнителната власт е напълно обезсилена и безпомощна, беше изградена в онзи период. Голямата приватизация, включително приватизацията на естествените монополи и критичните инфраструктури, беше започната от правителството на Иван Костов, засилена от НДСВ и завършена по времето на Тройната коалиция. С безмилостната продажба на държавната и общинска собственост, в резултат на което в момента държавата няма и един склад, в който да прибере машините за гласуване. Целият социален модел, стъпващ върху принципа по-силните да унищожават по-слабите, беше заченат в онзи период. Някакъв сбъркан неолиберализъм, какъвто няма нито в САЩ, нито във Великобритания. Понеже говорихме в началото за медии, тогава се случи, ако щете и стихийната либерализация на медийния пазар, която резултира в също толкова стихийна концентрация. Ако някой смята, че в момента имаме проблем с олигополи, монополи и картели, да знае, че го дължим на цялата идиотски проведена приватизация в края на 90-те и началото на този век. ГЕРБ няма нищо общо с това. 

Всички грешки, допуснати в периода 1998 – 2009 г. започнаха да се проявяват, а „реформираните” системи започват да изгърмяват една по една двадесет години по-късно. На всичкото отгоре ГЕРБ започна да понася упреци, основно от ДБ/ДСБ, че не била „реформаторска партия”. Намирам това за цинично. Ако ГЕРБ трябваше да прави реформи, трябваше да започне да реформира наопаки вече „реформираните“ системи. Само че инерцията вече беше много силна. Как да тръгнеш срещу мантрата „Колкото може по-малко държава”? Как да кажеш, че laissez-faire идеологията увеличава неравенствата и ще доведе до социален взрив? Нали ще те обвинят, че искаш да връщаш социализма? Помните ли Държавната петролна компания? Този абсолютно правилен опит на ГЕРБ за държавна превенция срещу евентуален картел в горивата беше торпилиран безмилостно. Не беше ли ГЕРБ, който плахо започна да купува обратно приватизирани държавни предприятия, защото видя, че повече не може така? Спряха ли го? Спряха го. Можем да изреждаме до безкрай.

Ето това ГЕРБ все още не е обяснил, а е длъжен да обясни. Защото колегите ми знаят много добре дефектите на всички системи и знаят къде кое трябва да се поправи. Само, че съпротивата ще е чудовищна. Никоя друга партия, освен ГЕРБ, няма интерес от този разговор, разговорът за сгрешения преход и наистина за това „Кой е виновен?”, защото ще излязат много кирливи ризи. Иван Костов признава в книгата си, че е бил подвеждан от грешни съвети и некомпетентни консултанти. Добре ще е да разкаже повече по темата. Защото докато не се проведе този разговор, докато не се назоват грешките и докато системите не започнат да се поправят една по една, няма да стъпим на здраво. И политическата криза няма да свърши. Защото политическата криза, в крайна сметка, винаги е резултат от икономическа криза. А настоящите кризи са косвен резултат от факта, че реформите от края на 90-те години бяха конципирани и проведени така, че като краен ефект силните да могат безнаказано да унищожават слабите, пазарът да унищожи държавата, а изпълнителната власт да е безсилна да спре процеса, защото междувременно е аутсорснала сама себе си. За десетина години ГЕРБ стабилизира нещата, но понеже основата е пясъчна само за седем месеца правителството на Кирил Петков показа, че с няколко ритника може да събори цялата къща. В момента системите са на предела и едвам удържат. 

Това, пак казвам, е най-важният разговор, като за ГЕРБ е жизненоважно да го започне и да го води докрай. Не е справедливо всички катастрофални последици от реформите от периода 1998 – 2009 г. да се запишат на сметката на Бойко Борисов. Има нещо езическо, ако щете, един да бъде принесен в жертва на бог Тангра, а всички останали да останат в бяло и да продължат да грешат на нова сметка. Вътрешното ми чувство за справедливост не може да се примири с това. Затова виждам своето място тук, заради принципа.

- Имам доброто чувство, че сте чели достатъчно. Със сигурност не постовете във Фейсбук са оформили Вашия културен профил. Представете ни автор или теза, които Ви харесват, които Ви отиват, която изразяват някаква линия у Вас... 

- Май прекалихме с цитатите, но това не е за да демонстрираме начетеност, а защото от всяка книга съм се опитал да извлека някаква поука и помня неща, които са ми се сторили важни. На финала се сещам за още един цитат, от филм: „Адът е място, в което няма логика”. Понякога имам чувството, че сме си организирали перфектния ад. Няма логика да не може да се състави правителство, но не се съставя. Няма логика да изтърбушваме държавния бюджет, буквално да изяждаме наличните пари, да затъваме държавата в дългове, но го правим. Няма логика да приемаме лъжите за факти, а фактите за фейк нюз, но и това правим. Няма логика да се гласува за откровени шарлатани, но някои гласуват. 

Най-невъзможното нещо е в предизборна кампания да се апелира към здравия разум, а не към емоциите, знам. Но не ни остава друго, освен да вярваме, че чудесата са възможни. Казано е: „Което е невъзможно за човека е възможно за Бога”. Та, нека помолим Бог да направи невъзможното възможно, а именно ние най-сетне да започнем да мислим логично, за да излезем от ада, който сами си създадохме.

 

 

 

 

 

Още от Интервюта

Коментари

  • Сметките трябва да се плащат

    09 Март 2023 15:12ч.

    ГЕРБ трябва да плати за 12 погубени години от нашия живот, други ще платят останалото.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Несправедливо е ГЕРБ да плаща цената за сгрешения преход

    09 Март 2023 15:17ч.

    12 г. са част от този "сгрешен преход". Бац$ само и само да отърве кожата е готов да хариже цялата държава и да я хвърли на кучетата на войната САЩ и Великобритания (и техните сурогати от ПП и проДай България). аз предпочитам да харижем Бац$ и да си спасим държавата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Браво, ти си на същото мнение като Амбасадата

    10 Март 2023 6:04ч.

    Прави ми впечатление, че няма никакво предизборно говорене ПРОТИВ Бацко ви, нищичко лошо не се намеква дори... Само срещу ПП и ДъБъ.... Явно пак са решили да заложат на тлъстия лоялен кон, защото толкова демонстративно изпълнява всяко поръчение... Държат го яко с $$ по митичните му задокеански сметки...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Изчезни

    09 Март 2023 15:34ч.

    Защо да не е справедливо? Обикновените българи платиха за прехода. Надявам се, че и на вас ще ви се наложи да платите. Не ни пука нито за вас, нито за държавата ви.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Геноцид за ГЕРБ и гербавите

    09 Март 2023 15:38ч.

    Семеен геноцид "Искам главата му, жената му, децата му, слугите му и целият му род".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • тралала

    09 Март 2023 15:51ч.

    Несправедливо е, че Герб бяха и са на власт в България.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • България

    09 Март 2023 16:25ч.

    Българите сами са си виновни , че си разрушиха с малко натиск отвън готова и работеща държава за кефа на някакви дебили. Ако българите бяха поне малко умни , щяха да си извоюват правото България да стане офшорка. Защитена държава, като Швейцария. И досега всички инвеститори щяха да се изтрепят да инвестират парите си в България. Както е в Дубай. А сега България е колония без банани за смях на чужденците и гостите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Читател

    09 Март 2023 16:34ч.

    А справедливо ли е българският народ да плаща простотиите на всички, които 33 годиин се упражняват върху гърба му? Кой ще плати разрухата на всичко, което на блюдаваме?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Целофан и джувка

    09 Март 2023 17:31ч.

    Чолаков, вие се появихте в герб сравнително скоро. Защо сте там, така и не разбрах! Точно вие е изключено да не знаете, че това е едно долно и отвратително явление - от най-горе до най-долу (вероятно почти най-долу)! Подозираме, че не сте изпратен там от Него, че да наложите отвътре спазване на повелите Му! Какво правите вие там - единявате се с Народа си ли?! Разтърсван съм от разкъсващи ме чувства! Поне два пъти съм отговарял на приятелски въпрос: Е, като толкова много ги мразиш, няма ли поне един свестен човек там? Поне що-годе свестен? Измънквах смутено: вероятно ... Чолаков! Видимо ерудиран сте, но защо ни подценявате, защо се гаврите с хора, които по допускане може да са чели дори доста повече от вас. Защо се гаврите с една категория хора, които имат информация и чудесно знаят, какви ги вършехте?! Последните 12, всъщност вече по-скоро 14 години олицетворяват акта на доубиване на България! И вместо да се засрамите, вие си търсите оправдания! Дори не само това, за градеж някакъв говорите! Никакъв градеж не е имало - само създаване на претекст за грабежи! Чолаков, дълбоко ме разочаровахте! Разочаровахте ме окончателно до положение, че не мога да сдържа изблик на пейристичен език! Това е ловене на маймуни с трици! Това вашето е продаване на ... ЛАЙНА в целофан, вързан с весела джувка!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ееееееееее,

    09 Март 2023 18:28ч.

    е това е самозабравяне и откъсване от реалността! Герб не плаща, каквото и да било. На Герб-авата клиентела само и се дава да смуче повече или по-малко, в зависимост от количеството власт, до която са се докопали. ПараПетките са съвсем същите, но с повече кухо самочувствие и финансов авантюризъм и наглост. Цената я плащат данъкоплатците, които не смучат заедно с горните.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Каракочев

    09 Март 2023 18:58ч.

    Тапигьоз до тапигьоза, мила моя майно льо!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • rusnak

    09 Март 2023 23:54ч.

    Този кво се прави на улав? Целия грабеж на България от ГРОБ премина вече в ЕС и добре подготвена база от предишните боклуци. Вместо да развият територията с възможностите които се откриха, те се осраха от кражби, за да се чудят нормалните хора, дали тази държава ще я има след 10 години.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗАПОЗНАТ

    10 Март 2023 7:50ч.

    И вие не само търсите, но и взимате пространни интервюта от такива КОМПРОМЕТИРАНИ лизачи?Браво!!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тартарен Тарасконски

    10 Март 2023 7:51ч.

    тоя да го питаш какво се пъне.Бла-бла "последните 20 години разрушаване", "warlords" и т.н. Какво може да ни предложи ГЕРБ , ако съставят правителство - ми още от същото , което се нагледахме последните 12 години.Ин хаус кражби на пари за некачествени магистрали, ПКП-та и дуловски такива всеки ден по ТВ , нови дългове и тяхното непрозрачно харчене, замразяване на пенсии и всякакви соц.плащания, незаконни задържания и държане в ареста без обвинение с месеци и години, рекет върху бизнеса, оръжия за Украйна, а може би ще ни въвлекат във войната в Украйна по заповед от посолството.Черешката ще е да направят правителство с Дебъ и ПиПитките по заповед пак от посолството.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • >>>

    10 Март 2023 9:31ч.

    Баси безсмислената дълга, досадна и демагогска статия! Иначе, прекрасно е, че едните и другите се разкъсват сами. Това е типично за евро-атлантическата джендър либерастия... И лошо няма! Нека се изядат взаимно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не е безсмислена тази изява,

    10 Март 2023 11:34ч.

    никак даже! Това е опит за ребрандиране на ГЕРБ. Прави се от създателите му, немските фондации. Текстът съдържа оценки с потенциал не просто да оневиняват гербавите, но и да им дават опорки за бъдещо управление. Това е програмен текст. А това, кой го представя, вероятно подсказва други неща...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ооооо

    10 Март 2023 10:00ч.

    Много е справедливо даже! И пак щее малко!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Отвори си очите Чолаков

    10 Март 2023 10:57ч.

    Всичко е справедливо. Тепърва ще плащате жестока цена заради простотията да се подложите на най-омразната партия на българския народ у нас - ДБ. Не виждате ли, че с цялата подкрепа на Козяк, всички платени медии и фалшивите машинки, едвам добутват до 7-8%. Вчера в центъра на Благоевград на Ларгото ПП и ДБ бяха поставили паметник на Бойко Борисов - с излизащо чекмедже с пачки от него. Цял ден се лигавят около паметника, уж го препикават, слагат банкноти в чекмеджето, бият му шамари, обарват го отзад. А накрая лидера на ДБ лично го разстреля с пистолет в главата. И този човек е тръгнал да им се подлага и да казва, че единствено с ДБ ще управлява. Как според теб гледат на всичко това членовете и симпатизантите на ГЕРБ - отвратени са. Единственият изход е коалиция ГЕРБ-ДПС и БСП и тая помия ПП и ДБ да изтича в канала. Иначе си я пийте вие - не ни я предлагайте на нас.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • доц. Карачибук от Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство

    10 Март 2023 13:46ч.

    Забелязвате ли поразителната прилика между Чуляков и сегашния културен министър маестро Найден. Двамцата са като еднояйчни братя близнаци, от един същ калъп излети, отдавна приготвен да производство сиви чиновнически бурсуци. Едни такива намусени, убийствено скучни. Приличат на преждевременно остарели деца, яли бой, защото са отказали да изядат сутрешната си юфка. Апропо, Радомир, въпреки подвеждащото му име е от Пловдив. От там е и маестро Наден. Тяхната поразителна прилика води до неприятни недоразумения. Често става така, че в Пловдив ги бъркат и бият погрешка. На Тодорден е в Кършияка са набили Найден, вместо Радомир, а седмица преди това в Лаута са натупали Радомир, смятайки го за диригента Найден. Незораумените навярно ще престанат в момента, когато се случи да ги понатупает заедно. Дано не им сторят и още нещо, въпреки че и двамата са си го заслужили!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • viva

    11 Март 2023 10:03ч.

    Несправедливо беше и ГЕРБ да не потърси сметка за всичко преди да поеме властта. Той дойде с тази цел, надявам се си спомняте лозунгът, с който спечели изборите тогава.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Евиан

    12 Март 2023 14:47ч.

    Относно какно сме сбъркали с младите, че са толкова безотговорни, но нагли моето мнение, че никой не ги е възпитавал на дисциплина и ред, оттам идва и чувството им на безнаказаност. Не са възпитавани и в емпатия и уважение към другия човек, просто са егоисти. Това е 50% от това поколение, другата е чалга ориентираните, а много малка част са свестни и правилно мислещи, успешни хора, които се надявам да победят в този конфликт на поколенията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи