Радка Йосифова*: Промените в НПК трябва да се преосмислят

<p><strong>От какво страда българският наказателен процес? Защо се налага да бъдат правени промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)?</strong></p> <p>Много е трудно такова обобщение. Това поначало е динамично законодателство. Практиката по прилагането на определени норми показва, че не всяко нещо е подходящо с оглед развитието на процеса. Затова се стига до коригиране на някои разпоредби. Такава е ситуацията с регулирането на всяко обществено отношение: един закон трябва да бъде прилаган известно не много кратко време, за да може наистина да се прецени дали функционира добре, или се нуждае от корекции. Специално за НПК не смятам, че се нуждае от кой знае какви промени. Той е нов &ndash; от април 2006 г. е в сила. При неговото изработване бяха съобразени изключително много практически въпроси, намериха се много разрешения, които следват от нашите международни ангажименти, например Конвенцията за защита на правата на човека, и които способстват, от друга страна, за по-голяма ефикасност на наказателния процес, например участието на прокурорските и разследващите органи. Бяха възприети и според мен полезни институти, целящи облекчаване на съдебната система, като съкратеното съдебно следствие, т.е. когато подсъдимият признае фактите, изложени в обвинителния акт и думите му се подкрепят от събраните доказателства по време на разследването, делото да се гледа по съкратената процедура. За съжаление този институт бързо претърпя промени.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Защо?</strong></p> <p>Случи се под натиска на определено обществено мнение, което беше до голямо степен манипулирано, защото емблематичен стана примерът с делото срещу Максим Стависки. Това са тежки престъпления, но при гледане на дело по съкратената процедура съдът е длъжен да наложи наказание под минимума, предвиден в Наказателния кодекс (НК). И накрая бяха приети поправки в НК, които забраниха делата за умишлено убийство, тежка телесна повреда и за престъпления, извършени в пияно състояние, да се гледат по облекчения ред. За да се отговори на обществените очаквания. Хората бяха възмутени например, че присъдата на Димитър Желязков-Очите, който сключи споразумение с прокуратурата, е само 4 години и половина. Първо, това не е малка присъда. Второ, продължителността на присъдата не е най-важното. Важно е да има разкриваемост и бързо и ефективно правораздаване. Желязков можеше да се възползва и от възможността за съкратена процедура, ако не беше сключил споразумение. Тогава пак щеше да получи присъда под минимума от 5 години затвор. По общия ред обаче това дело щеше да се точи дълго и мъчително с толкова много обвиняеми. Добре, присъдата в такъв случай можеше да бъде и 7 години, но след колко време щеше да влезе в сила? След протичането на цялата съдебна фаза, обжалвания и пр. И какъв ефект ще има за самия осъден и за обществото това раздадено правосъдие след години? Правосъдието има смисъл, когато е навременно &ndash; и за общата, и за специалната превенция. Има и друго, което не е без значение: процесът е изключително скъпо струващо нещо. Когато могат да се направят процесуални икономии, това е добре дошло. Освен това съдилищата се задъхват, масово не достигат съдебни зали, дори и при увеличаване броя на съдиите. Особено в София те няма къде да заседават &ndash; в Съдебната палата непрекъснато седим и чакаме зали. Преди известно време председателят на Софийски градски съд нареди, когато се отлагат по някакви причини наказателните процеси, съдиите да насрочват следващо заседание в рамките на два месеца. Това обаче не решава проблема с липсващите зали.</p> <p><strong>Споменахте преди малко очакванията на обществото. Според изследване на НЦИОМ 56% от българите искат извършителите на престъпления (не се посочва какви) да бъдат наказани на всяка цена, дори с риск да бъде осъден невинен. Стори ми се ужасно...</strong></p> <p>Това може да е обществено мнение, но трябва да се има предвид, че това е искане за възмездие, а не за правосъдие. Когато човек е пострадал, той смята възмездието за нещо справедливо. Не може обаче да се разсъждава така. Защо казвам, че това до голяма степен е манипулирано. Защото в медиите се представят мненията на хора, които са много пострадали. Към тях се присъединяват различни сдружения, организации. Ставаме свидели на пориви например убийците по пътищата да бъдат наказвани както умишлените убийци. Естествено, смъртта е еднаква и еднакво окончателна и в двата случая. Усещането на майките, на близките съответно е еднакво и реакциите им са разбираеми и оправдани. Но когато се преценява отговорността на извършителя, не е все едно дали някой е нарушил правилата за движение, или е отишъл в един мол и е стрелял по хората. Затова споделям това, което главният прокурор Велчев и проф. Лазар Груев говорят във връзка с декриминализирането на някои състави от НК, които допълнително затрупват прокуратурата, с цел престъпленията да се отграничат от простъпките. Това е отдавнашна тенденция в Европа и в САЩ за максимално разтоварване на съдилищата и за извънсъдебно уреждане на споровете. Аз съм привърженик и на медиацията в наказателния процес &ndash; тя е по-специфична, но е необходим институт, който ще доведе именно до освобождаване на ресурси на специализираните органи, на следователи, дознатели, разследващи полицаи да се съсредоточат действително в разследването на тежките престъпления. Не говоря за делата с т.нар. обществена значимост, а за делата с фактическа и правна сложност, които изискват събирането на солидни доказателства, за да се установи нечия вина.</p> <p><strong>Нека да поговорим конкретно за някои от обсъжданите промени в НКП. В мотивите на първо място е изведено желанието да се ускори наказателният процес и да се намали формализмът. Министерският съвет, като вносител, естествено се позовава на искания на ЕК. Какво означава формализъм в конкретния случай?</strong></p> <p>В правото всичко е формално. Но от предлаганите промени излиза, че тук под формализъм се разбира охраняването на изконни човешко права. И съответно намаляването на този формализъм означава ограничаването на такива права &ndash; говоря най-вече за правото на защита. Както го виждам според медийно оповестените мотиви, едва ли не адвокатската защита, постоянна и навсякъде, е излишна, едва ли не тя пречи на наказателния процес. И затова се казва: нека да я ограничим колкото е възможно повече. С разпространявания аргумент, който на всичкото отгоре не отговаря на истината, че причина за отлаганията на делата били адвокатите. Статистиката е налице, може да се види, че основната причина за забавяне на процеса е неявяването на свидетели. Дали поради страх, нежелание или друго, няма да коментирам. Но са редки случаите, когато поради извънредна заетост, внезапно разболяване или друга уважителна причина адвокатът става причина за отлагане на делото.</p> <p><strong>Какви причини се приемат за уважителни?</strong></p> <p>Всякаква извънредна ситуация може да бъде уважителна причина &ndash; смърт или заболяване на близък, природно бедствие, във всеки конкретен случай тя се преценява индивидуално. Колкото до дежурния пример с делото срещу Маргините &ndash; там изобщо не става дума за никакви адвокати, а за заболявания на подсъдимите. В крайна сметка под претекст, че има прекален формализъм, всъщност се внасят промени, които ще заобикалят изконни човешки права и ще направят процеса невалиден. Другият мотив за ускоряване на процеса &ndash; какво значи бърз процес? И нашият закон, и Конвенцията работят с понятието разумен срок, който се определя за всеки един конкретен случай. Разбира се, за елементарно дело с 1 свидетел не можем да приемем за разумен срок от 6&ndash;7 години. Но когато едно дело има огромен доказателствен материал, експертизи, съдебни поръчки, свидетели в чужбина, разумният срок ще е различен. И винаги трябва да се прави анализ какво налага отлагането на дадено дело, не може да се обобщава, че този или друг е виновен за отлагането. Защото често причините са свързани с установяването на истината. Съгласно Конституцията съдът установява истината, принцип е наказателното правосъдие да бъде обективно, всестранно и пълно. И не може да се каже, че интересите на обществото са по-важни от интересите на конкретния човек.</p> <p><strong>Напоследък сякаш се получава така, че законът се противопоставя на обществения интерес. Внушава се, че законът е лош, щом не отговаря на обществените очаквания. Това не толерира ли неспазването му?</strong></p> <p>Или спазването му не докрай. И това се обяснява с необходимостта в момента да се справим с организираната престъпност, с някакви стопански престъпления, които са много нашумели, защото обществото искало да се справим. Доколко тази криминологична картина действително съществува и доколко се насажда медийно, е отделен въпрос. Говори се за източване на европейски фондове, за пране на пари... а колко такива дела има &ndash; само 3&ndash;4 са, които се прехвърлят непрекъснато в медиите. Прокуратурата обявява, че ще разследва някого за пране на пари. Но това изобщо не означава, че ще има дело и присъда. Според мен много се избързва с тези съобщения, че едни хора са арестувани, че прокуратурата ще поиска мярка... Обществото бива уведомявано прекалено рано, че някаква страхотна престъпна мрежа е разкрита... И съвсем нормално иска бърза развръзка. Та чак и главният секретар на МВР Калин Георгиев се оказа подбуден от това общо мнение. В едно интервю по повод &bdquo;Наглите&rdquo; го питаха какви са неговите най-големи опасения с оглед развитието на процеса. Той отговори, че опасенията му са свързани с това, че тези хора са доста заможни и ще си наемат добри адвокати.</p> <p><strong>Тоест добрият адвокат застрашава наказателния процес?!</strong></p> <p>Всички ние трябва да бъдем добри професионалисти, независимо дали сме адвокати, прокурори, следователи, полицаи или съдии. Ако добрият адвокат е враг, ако той е препятствие за развитието на процеса, то става нещо много страшно в България. Освен това напоследък има доста фриволни публични изказвания. Министър Дянков каза например, че Емилия Масларова трябва да влезе в затвора, и то за дълго време. А делото още не е започнало. Обществото или поне част от него обаче вече е информирано по един категоричен начин, че тя е крадла, че става дума за много милиони, и изобщо не смята, че гаранцията от 50 000 лв. е висока. Откъде е тази убеденост? На какви факти се стъпва? Хората просто са чули думи от високопоставен представител на изпълнителната власт. И му вярват. Но вярата, вътрешното убеждение, че някой е виновен, не може да бъде достатъчно основание за отнемане на права. Не може да се лансира такова оправдание: ние сега временно ще ограничим правата на обществото, докато се оправим с тези и онези. Или ще ги ограничим по отношение на определена група хора само. Това в исторически план винаги е водело до най-мракобеснически резултати. И е недопустимо. Още повече, не може да се противопоставят граждани на други граждани. Защото някой е казал, че този човек е обвиняем. Добре, той като е обвиняем, след като се докаже, че е извършил престъпление по предвидения в закона ред, тогава ще претърпи съответните ограничения. Но дотогава е като всеки друг гражданин със същите права. В този смисъл предлаганите промени в НПК показват стремежа да се отговори на обществените очаквания. А реплики като тези на Дянков, Цветанов или Калин Георгиев подтикват обществото да подкрепи такива действия, тъй като те се правят в негов интерес. Не може обаче законът да се нарушава в ничий интерес. Именно законът е в интерес на обществото, той по дефиниция е морален. Да се твърди, че нещо е законно, но не е морално, е оксиморон.</p> <p><strong>По повод &bdquo;добрите адвокати&rdquo;. Твърди се, че от забавянето на делата адвокатите печелят.</strong></p> <p>Това също е внушение. В наредбата за адвокатските възнаграждения е предвидена сума за явяване, но тя е направо обидна за колегите и не бих искала да коментирам. Бих искала обаче да се разбере ясно, че адвокатът не е враг на никого, най-малкото на съда или на обществото. Той съдейства на правосъдието.</p> <p><strong>Казахте, че с някои промени в НПК, които се предлагат, се отнема правото на защита?</strong></p> <p>Посяга се на защитата във всички фази на процеса. Предлага се да отпадне задължителната защита пред Върховния касационен съд (ВКС). Касационната инстанция е инстанция по правото, а не по обсъждане на фактите и доказателствата. Адвокатската защита в този случай е задължителна именно защото не може да се очаква от гражданина да бъде така образован, че да направи правна преценка на произнесената присъда, на нейните пороци и да развие своята защита. Лишаването на подсъдимия от адвокат ще направи неговата защита невъзможна в повечето случаи. Има и идея гражданите да нямат право да обжалват присъдите си пред ВКС, ако вече имат еднакви присъди от предишните две инстанции.</p> <p><strong>Но това е надценяване на апелативните и окръжните съдилища. Доколкото си спомням обаче, имаше информация, че през 2008 г. ВКС коригира решенията на апелативните съдилища на около 2/3 от делата, които е разгледал. И уважава искането за възобновяване на повече от половината дела, решени неправилно от окръжните съдилища.</strong></p> <p>Така е. Важното в случая е това отнемане на права. Нямам думи да квалифицирам и предложението за въвеждане на т.нар. запасен защитник в досъдебното и съдебното производство. Медийно това се аргументираше с голям плам. В никакъв случай не ограничавало правата. Целта била да не се бави процесът при отсъствие на упълномощения защитник. Какво всъщност искат &ndash; не право на защита, а нещо, което да придаде легитимност на това действие. Правото на защита без неговия обем и съдържание, така както се изисква от европейската конвенция, само ще създаде проблеми. Как така човек ще разчита на пълна защита, ще споделя лични неща с някого, когото не е избрал сам, как ще му се доверява? Никой не може да бъде задължен да приеме назначен защитник, след като сам има право да си го избере. Това може да доведе до опорочаване на съдебния акт.</p> <p><strong>А кой трябва да плаща на тези запасни защитници? Ясно, че подсъдимият не може да бъде принуден да им плаща.</strong></p> <p>Знам ли? Сигурно се предвижда някакъв фонд, защото това не може да мине по закона за правната помощ, т.е. държавата да плаща.</p> <p><strong>Ерго, ние данъкоплатците ще плащаме...</strong></p> <p>Така или иначе смятам, че това няма да бъде прието в окончателния вариант на законопроекта. Очаквам същото и за един друг предложен институт, който ще бъде преразгледан. Говоря за едно достижение на правовата държава, което искат да бъде отменено: възможността обвиняемият да поиска делото да бъде разгледано от съда, ако е изтекъл давностният срок от 2 години за тежки престъпления и 1 година за други случаи от началото на досъдебното производство. Щели да го отменят, защото това било амнистия. Никаква амнистия не е. Просто в рамките на законно определения срок или могат, или не могат да съберат доказателства. Не може да се разтакава до безкрайност досъдебното производство. Това е излишен тормоз на хора, по презумпция невинни. Смятам, че и в този случай става дума за човешко право, произтичащо от европейската конвенция, което не може да се отнеме.</p> <p><strong>Какво мислите за възможността разследващите органи да бъдат разпитвани пред съда?</strong></p> <p>О, не, за какво да бъдат разпитвани!</p> <p><strong>Нека изясним процедурата при претърсване и изземване. Какво трябва да съдържа протоколът?</strong></p> <p>Трябва да съдържа реквизитите, указани в НПК. Кой и в колко часа го е съставил, как е извършено, кои са поемните лица, подписите на всички, възраженията... всичко е изброено в НПК.</p> <p><strong>Толкова ли е сложно да бъде направено, та се иска впоследствие тези хора да могат да свидетелстват? Какво биха добавили?</strong></p> <p>Практиката сочи, че редица протоколи не съдържат тези реквизити и не се одобряват от съда. Не мога да си обясня причините за това, може би бързане, участието на много хора или недоглеждане. Но това не може да бъде санирано, разследващият не го е отразил в момента, съдът не е одобрил документа, после се появява на самия процес по време на съдебното следствие и казва: &bdquo;О, не съм записал часа, ли? Беше в 15,30 ч.&rdquo;. Въз основа на това могат да се създават улики, които така да се легализират впоследствие. Недопустима е такава възможност. А разследващи полицаи и поемни лица могат и сега да бъдат разпитвани, но за други обстоятелства, не за да си валидират протокола.</p> <p><strong>Мнението ви за осъдителна присъда само по данни от СРС и показания на свидетел с анонимна самоличност?</strong></p> <p>И това е абсурдна идея, противоречаща на принципите на наказателното правосъдие. Това са доказателства, събирани тайно от обвиняемия, а доказателствата трябва да бъдат непосредствени и събрани от съда. Категорично човек не може да бъде осъден само въз основа на анонимни свидетели, самопризнания и данни от СРС. Те служат само като индикация за посоката, в която могат да се събират доказателства. И тук отново се насажда в обществото тезата, че няма какво да мислим за правата на обвиняемия. Напротив, точно за тези права трябва да мислим в наказателния процес, те са в центъра. Не държавата, която е функция, създадена да служи на гражданите. Обвиняемият също е гражданин, неговите права в процеса трябва да бъдат съблюдавани, доказателствата трябва да бъдат събрани от съда. В противен случай може да се стигне до осъждането на някого по вътрешно убеждение или презумпция.</p> <p><strong>Не е възможно тук да коментираме пространно всичко, свързано с предлагания законопроект за изменение на НПК. Но ми се струва важен опитът за някакво обобщение. Според вас промените основно са насочени да отнемат човешки права. Впрочем направи ми впечатление, че някои от сега заложените промени са предлагани и по време на 40-ото НС през 2006 г., но и тогава не са минали. Говоря например за използването на данните от СРС като доказателства и за разпитването на разследващите. Интересно е, че отново се правят опити да бъдат прокарани същите неща и в това НС, явно има заинтересовани кръгове. От друга страна, обществото е убедено, че в България има тежка организирана престъпност, която, както и битовата престъпност, остава ненаказана. Причините се търсят в съда, в корумпирани магистрати, в &bdquo;добри адвокати&rdquo;. Има ли все пак полезен ход?</strong></p> <p>Сещам се за един виц. Седи един прокурор на прозореца и гледа към градския площад. Казва на колегата си: &bdquo;Погледни колко много хора се разхождат на свобода само поради липса на доказателства!&rdquo;. Липсата на доказателства изчерпва всичко. Другите въпроси са свързани със самата организация на досъдебното производство и на процеса и най-вече с квалификацията на разследващите органи, която е изключително важна. Затова казвам, че те трябва да бъдат разтоварени, за да могат да се квалифицират в събирането на доказателства за сложните дела. А за целта трябва да се направи докрай и разграничението между престъпления и простъпки.<br /><br /><em>*Радка Йосифова е завършила право в Юридическия факултет на Софийския университет през 1978 г. От 1980 до 1990 г. е прокурор на различни места (от Малко Търново до Софийска градска прокуратура). След това работи повече от 5 години в Министерския съвет като съветник в отдел &bdquo;Правен&rdquo;. От 1995 до 1997 г. е зам.-министър на правосъдието. От тогава до днес е адвокат в Софийската адвокатска колегия.</em><br /><em><strong><br />С адвокат Радка ЙОСИФОВА разговаря Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</strong></em></p>