Яна Стоянова: Късметът никога не идва сам

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46257_KjQRsSPE0lobZlGKtdRlO4dHqP9DWc.jpg" style="height:528px; width:560px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Яна е сред онези млади жени, които всеки би искал да има за приятел &ndash; естествена, умна, с чувство за хумор, малко цапната в устата, малко небрежна, по-точна безразлична към дрехи, аксесоари и гримове. Въпреки че е професионален киногримьор и е преобразявала някои от най-големите звезди в киното.</p> <p><strong>&bdquo;Човек не бива да си мисли, че нещата се случват просто ей така. Трябва да поработиш за късмета.&ldquo;</strong></p> <p>В момента се занимава със специалните ефекти в риалити формат в Грузия, който съответства на нашия &bdquo;Като две капки вода&ldquo;.</p> <p>Грузия и грузинците са новата й любов.</p> <p><strong>&bdquo;Погледнато географски, Грузия е огледална на България, защото е от другата страна на Черно море. Исторически също си приличаме &ndash; повечето от нещата, които са се случвали на нас, са се случили и на тях. Но като хора са много по-различни от нас. Страшно сърцати и емоционални хора!&ldquo;</strong></p> <p>Почерпи ме с грузински сладкиш, направен от сгъстен гроздов сок и орехи. Ето какво казва за гроздето и виното на грузинците.</p> <p><strong>&bdquo;Цялата им култура се върти около гроздето и виното. Била съм къде ли не и няма да преувелича, ако кажа, че такова вино като тяхното няма никъде. Може би защото са запазили старите традиции на производство и отлежаване на виното в големи глинени делви, както се е правело от памтивека. Дори азбуката им прилича на онези тънички израстъци, с които лозата се захваща за теловете. Правят се много сладкиши от гроздовия сок с грузински орех, какъвто не съм виждала другаде. От гроздето без семки за стафиди, които са прекрасни и ароматни, също правят вино, което е от много високо качество, защото няма танин. Казвам всичко това, защото култът към лозата и нейните плодове е проникнал освен в културата, тя е част и от съвременния бит на грузинците.&ldquo;</strong></p> <p>Яна работи с риалити шоуто там трети сезон. Казва, че страшно много се гледа и се харесва. Разликата между българското и грузинското състезание е, че при тях е останал познатият от едно време и у нас начин за обяснение и представяне на музиканта.</p> <p><strong>&bdquo;Певецът всъщност е артист, тъй като това е едно от условията на грузинския вариант. Но всички актьори са и музиканти. Според мои познати, които са гледали руското състезание, твърдят, че грузинското е нива над него. В България този формат се прави веднъж годишно, докато тук е два пъти.&ldquo; </strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46257_0SY7cBkBvXQJD2enU412mYvljth6gU.jpg" style="height:345px; width:518px" /></p> <p><em>Анри Джохадзе като Монсерат Кабайе</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Питам кой от образите на известни музиканти е пресъздала най-успешно.</p> <p><strong>&bdquo;За мен най-успешен през последния сезон беше момчето, което имитираше Стив Тайлър от &bdquo;Аеросмит&ldquo;. Според мен и гримьорски, и певчески, и актьорски се получи много добре. Момчето беше с 39 градуса температура и грип по време на изпълнението, носе справи изключително добре. От първия сезон най-успешният образ се получи с Монсерат Кабайе. Когато гостувах в &bdquo;Нова телевизия&ldquo;, редакторите бяха събрали и ми показаха снимки на известни личности, които съм правила като образи с грузински актьори. Погледнах фотосите и питам водещия Павел какво прави една от снимките сред световно известните звезди. А той ми казва: &bdquo;Ами ти нали си гримирала певец като Монсерат Кабайе?&ldquo; Обясних му, че това не е Монсерат Кабайе, а Анри Джохадзе, гримиран като известната прима.&ldquo;</strong></p> <p>А кое е най-трудното при тези формати?</p> <p><strong>&bdquo;Според мен най-опасното е да не се получи карикатурен образ, особено когато жени имитиран мъже и обратното. Миналия сезон имаше един много прекрасен Елтън Джон. Сега ми предстои да правя имитациите на Стиви Уондър и пак Елтън Джон, но с момичета, а певецът, който спечели техния &bdquo;Мюзик айдъл&ldquo;, ще го гримирам като Елтън Джон. И в момента се готвя за това.&ldquo;</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46257_yUSll1MhGHlwqvaKNWN0qBwAHkuk5P.jpg" style="height:333px; width:500px" /></p> <p><em>Борис Бедиа като Елтън Джон</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Разказва, че грузинците знаят много малко за нас, всъщност колкото и ние за тях. Но за разлика от нас, те познават нашето Черноморие, когато по съветски времена или сега са летували у нас.</p> <p>&bdquo;Тяхното крайбрежие няма пясък, само едни ръбати камъни и съвсем малко тук-таме черен пясък. Затова те винаги си избират по нашето крайбрежие пясъчни плажове. Тези, които често идват по работа, споделят, че много им харесва България, както и българите. За грузинците гостоприемството е нещо много важно. Ако те приемат като приятел, ще разделят с теб всичко, каквото имат. При тях е така &ndash; или те обичат, или те мразят, средно положение няма. Но ако те обичат, това е завинаги.</p> <p>Как се забавляват техните млади, приличат ли на нашите?</p> <p><strong>&bdquo;В някои отношения си приличат &ndash; ходят на дискотека и т.н. Но една от културните разлики е, че са много религиозно ориентирани и държат на това. Другата голяма разлика е, че абсолютно всички млади хора танцуват грузински танци. И обичат да го правят, не е някаква наложена традиция или мода. Не само в училище, по сватби и тържества, а навсякъде се танцуват техните танци, за тях е въпрос на чест да са добри танцьори. Но жалкото е, че много от младите им, както и у нас, напускат страната да учат и да си търсят работа в Европа, но най-вече в САЩ.</strong> <strong>Танците им са част от народопсихологията им &ndash; жените са много спокойни и в живота, такива са и танците им &ndash; грациозни, бавни, все едно се носят по водата. Докато мъжете като характери и като танцуване са много енергични и скокливи.&ldquo;</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46257_2ram3y8SzwcRLL5adnjMfc0fFbSB1S.png" style="height:289px; width:523px" /></p> <p><em>Гога Мескхил като грузинската звезда Рома&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Яна прекарва доста време в Тбилиси, но основно в телевизионното студио. Но споделя, че обича Грузия. Заедно с колежката, с която работят ицбрали да живеем не в хотел, а на квартира в центъра на Тбилиси.</p> <p><strong>&bdquo;И жената, която ми е хазяйка, е невероятно мила жена. Непрекъснато ни ожалва, че много работим, че ни е трудно. Тя, без това да е нейно задължение, ни готви, прави ни малки подаръци. Имат един много вкусен десерт, казва се козунаки, но няма нищо общо с козунака. Представлява карамелизирани орехи с мед, едно от задължителните неща, които се слагат на трапезата на Коледа, която при тях е по стария стил на 7 януари.&ldquo; </strong></p> <p>Яна е успяла в професията. В Меката на киното Холивуд попада по стечение на обстоятелствата, страхотен късмет, за който вече е била подготвена. В последния филм, в който е работила там, е била персонален гримьор на Итън Хоук.</p> <p><strong>&bdquo;Беше нещо като сбъдната мечта, защото този актьор ме беше поразил като малка във филма &bdquo;Обществото на мъртвите поети&rdquo;, &bdquo;Ум, белият делфин(зъб)&rdquo;, в който играе като дете. Винаги съм мечтала да работя с този актьор и в живота се случи това. Мисля, че такива неща не са съвсем случайни. Страхотен човек и страшно интелигентен. Хоук, което значи сокол. Като дизайнер на грима измислих за ролята му на състезател на бързи коли над ръката му да има татуировка на сокол, най-бързата птица в света. Ръката със сокола непрекъснато се виждаше в кадър. Направихме му белези като от счупено стъкло и изгаряния, тъй като шофьорите спортисти обикновено имат белези от стъкло, често бъркат в колите да си ги поправят сами и да продължат да се състезават. Този грим разказва за историята на образа отпреди да го видим на екрана в ролята. Работила съм с бившето гадже на Рупърт Френд - Кера Найтли, с режисьора Рени Харланд в Грузия. Това беше политически филм, който разказваше за петдневната война и в същото време течеше Олимпиадата в Гърция и почти никой не разбра какво се случва с тези хора. Те бяха бомбардирани както са си живели и работели, без да подозират какво ще им дойде на главата. Не съм била там, но разговарях с жертвите. Някакви възрастни хора, които живеят в едни села и нямат дори телевизор. И както си седят по домовете, започват бомбардировките. Снимахме неща, които вероятно никога повече няма да ми се случат. Това означава 70 танка в кадър, хиляда души като масовка излизат от бомбардиран град, доброволно участваха 500 души от грузинската армия.. Над главата на Рупърт Френд прелитат три самолета МиГ и той в точно определен момент трябва да си каже репликата. Такова нещо никога повече няма да ми се случи, както вероятно и изобщо в света на компютърната анимация. Режисьорът обаче искаше всичко да е максимално достоверно и истинско. Снимахме близо до Осетия, където са се случили тези събития. Имаше представители на хора от армията с огромни телефони по 40см, каквито могат да се видят само в музеите. И офицерът казва примерно на пилота да завие на еди колко си градуса спрямо слънцето и точно в този момент актьорът трябва да си е казал репликата. Ако се забави с две секунди, самолетът вече е минал над главата му.&ldquo; Американците бяха толкова сплотени, спахме при полеви условия край една разрушена гара.</strong></p> <p><strong>Питър Уир, който е режисьор на първия филм на Хоук - &bdquo;Обществото на мъртвите поети&rdquo; казва, че не може да влезе в начина, по който се прави съвременното кино. Последният филм, който направи, се казва &bdquo;Пътят назад&rdquo; за няколко политически затворници по време на Втората световна война, които бягат и минават през Монголия и Индия. Във филма участваха Ед Харис, Колин Фарел, Джим Стърджес. Този филм ми даде шанса да отида в Индия и Мароко. Тогава бях третата гримьорка. Моят шеф Ед Хенрикес ми се обади и ми каза, че ще бъдем номинирани за Оскар за най-добър грим. Каза още, че не може да ми обещае, че ще вляза в номинациите, тъй като се номинират двама от гримьорите, но аз бях на седмото небе.&ldquo;</strong></p> <p>И тъй като стана да дума за късмета и че той никога не идва сам, а трябва да се работи за него, ето как се е получило според Яна съчетанието късмет-подготвеност:</p> <p><strong>&bdquo;Много харесаха това, което правя, и един ден получих телефонно обаждане. И когато трябваше да се определят двамата гримьори за Оскар, аз влязох в залата на славата. Никога няма да забравя как стоях пред сградата на академията. Казаха ми да влизам. Ама как да вляза бе, хора, вие луди ли сте? Пред всичките тези най-добри гримьори в света той каза: &bdquo;Благодаря на нашата колежка Яна Стоянова от България, която беше напълно равностойна с нас.&rdquo; Трябваше да стана и да се поклоня, щях да умра. Там беше Рик Бейкър, гримьорът със седем Оскара. Крисчън Тисли, човекът, който е патентовал начин за правене на рани, който ние всички ползваме. И всичките тези истински звезди, които съм виждала само по книжките, стоят там и са съвсем естествени. И не само стоят, ами и говорят&nbsp; и се обръщат към мен. Беше страхотно! Бях главен гримьор в &bdquo;Непобедимите&rdquo; и това е едно от най-големите ми постижения. Личният гримьор на Силвестър Сталоун, който се води дизайнер и трябваше да дойде в България и да си води втори гримьор. Беше казал, че ще си води свой гримьор, защото не познава никого тук. Препоръчаха ме и той се съгласи да ме пробва. И първата седмица работех с каскадьорите. Към края го срещам в коридора и той ми съобщава: &bdquo;Само да ти кажа &ndash; ти си моят втори човек.&rdquo; Гримирах Доф Лундгрен, Ранди Котюр, Тери Круз и заминах за Хонконг, където се запознах със Сталоун.&ldquo;</strong></p> <p>Всяка година Яна Стоянова ходи в Лондон на едно гримьорско шоу, където се представят нови технологии. Според нея винаги трябва да се следят новостите, водещите технологии, най-добрите в професията. Така се преследва късметът и успехът. С много труд и любов към нещата, които правиш.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>