„Смаян съм, че човек като Рангел Вълчанов получава пенсия от 183 лв. Той е дал много за България и е обидно на старини такива заслужили хора да живеят в немотия с унизителни пенсии. Прочетох в едно интервю, че не може да говори, това ме потресе. Трябваше да се помогне на големия ни режисьор, той беше в тежко състояние. Затова намерих начин и като частно лице, и като представител на държавата”, обяснява министърът на културата Вежди Рашидов в редица интервюта, които даде във връзка с лечението на режисьора Рангел Вълчанов. "Това е лош опит за интрига и отмъщение”, контрира проф. Велислав Минеков, съпруг на актрисата Ани Вълчанова, дъщеря на големия режисьор.
<p><strong>- Проф. Минеков, първо да ви попитам, как се възстановява Рангел Вълчанов?</strong></p>
<p>- Възстановява се по най-добрия начин, използват се всички възможности, които са дадени в момента. Наистина, положението не му е леко и това е повод грижите към него да бъдат по-особени. Противно на това, което се каза и се изписа, той не е забравен. Достатъчно хора се грижат за него. До него са специалисти, близки, познати, роднини, семейството му.</p>
<p><strong>- Преди няколко дни министър Вежди Рашидов заяви, че е смаян, когато научил каква е пенсията на Рангел Вълчанов, че е „обидно старините на такива заслужили хора да са унизителни и в немотия”.</strong></p>
<p>- Това е банален театрален сюжет за „добрия спасител” на човешки съдби. С тъпани и зурли персоната търси овации в удобните му медии. Ще ви цитирам негови думи пред ТВ7. Водещите го поздравяват, че е спасил живота на Рангел, че платил негова операция -</p>
<p><strong>публична лъжа, и той отговаря, цитирам<em> „Но много по-близки хора до него би трябвало да му помогнат, за съжаление…”</em> Каква наглост!</strong></p>
<p>Аз не знаех досега, че този елегант е влязъл в дома ни и пере нашите чорапи. Тези басни нямат нищо общо нито с Рангел и неговото здраве, нито с добрите намерения. Лош опит за интрига и отмъщение. Но това не е цялата мърсотия. Една министерска секретарка яхнала метла, прелита по телефона и шепне:</p>
<p><strong><em>„Внимавай какво говориш, че досега сме те дарили с надежди, а после и това няма да получиш”.</em></strong></p>
<p>Ще ви дам пример от южноевропейската практика. Когато имате омерта на Камората в Италия, тогава обикновено се отмъщава на лице от мъжки пол, което не се съобразява с тайните, законите или мафиотския рекет. Тук се посяга на цялото ми семейство при очакван добър резултат. Бедата е, че нашите мафиоти са по природа страхливи и вместо бомбета носят цървули. И мафията ни не е европейска, липсва и мониторинг.</p>
<p><strong>- Министерството на културата направи ли нещо през годините, в които Рангел Вълчанов имаше нужда от помощ?</strong></p>
<p>- Министерството на културата никога не се грижи за хора, които са свързани с културата. Особено нежелани са пенсионери скулптори, за да не конкурират персоната.</p>
<p><strong>- Сега се сещам, че миналото лято, когато бяхме се събрали приятели у вас на гости, Ани, дъщерята на Рангел, който също беше там, разказа, че няколко дни преди това сте получили кошница от Вежди Рашидов със свежи плодове.</strong></p>
<p>- А, да, имаше и домати. Първи опит за влизане в семейството. Имаше опити и с други мои именити роднини, но там вратата бе затръшната пред един голям сусамен нос. Доматите дойдоха точно когато г-н Рашидов беше ударен с един много як шамар. Спомняте си историята със срамните медали.</p>
<p>Тогава, колкото повече се опитваха да сторят нещо по-шумно, толкова повече затъваха във фекалните си изобретения. Накрая той реши да потърси нов вариант - абордаж в дома ни. С кошница зарзават.</p>
<p><strong>- Като казвате „срамните медали”, какво имате предвид?</strong></p>
<p>- Всъщност трябва да се направи една ретроспекция на всичко, което се е случило. Аз не съм го разказал все още и на моите близки. А е интересно. Започнах да говоря срещу този министър далеч преди да се случи нещастието с медалите, които той поръча за себе си и за Бойко Борисов. Започнала беше една много странна, безумна музейна политика, в която ставаше въпрос за пари и само за пари. А точно той е човекът, който не знам дали обича изкуството, в това дълбоко се съмнявам, но той обича парите. И то обича големите пари.</p>
<p>В началото, когато се опитвах да бъда чут, той подмина това с широка ръка, мислейки го за дреболия. Но нещата се усложниха, разкритията станаха все по-неприятни и все по-неприятни, дойде този скандал в Съюза на художниците с неговите поръчки за медали.</p>
<p><strong>Дойдоха разкритията около неговите лувърщини, около цялата музейна глупост, около всички тези зидарии, които се вършат от министерството.</strong></p>
<p>Защото това не е Министерство на културата, то отдавна е превърнато в министерство на зидариите и ремонтите. Допълнително вече беше и скандалът с онези конски джолани. Тук чашата преля поради елементарно прескочени закони, унищожен вандалски паметник и нарушения блян около един нещастен милион - джобни пари за всеки уважаващ себе си днешен министър. Усетил се е невидимият бриз на прокурорите и персоната се притесни.</p>
<p>Но когато той за първи път се притесни преди време, при мен изведнъж започнаха да долитат едни позабравени от младежките ми години хора, които разказваха колко са близки с него и колко добре го познават. Идваха с доброто желание да ми обяснят и внушат колко подъл, зъл и отмъстителен е той. И тъй като това беше тенденциозно и много смешно направено, аз си позволих да се усъмня и в един момент тези посещения престанаха. По-късно обаче те бяха подменени с откровени анонимни заплахи.</p>
<p><strong>Тези анонимни заплахи бяха писани неграмотно и бяха повече смешни, отколкото заканителни.</strong></p>
<p>Когато се включих към политическия проект „България на гражданите” всички тези закани и заплахи изчезнаха. Явно тогава са се задвижили коагулати в малкия мозък и той е решил да използва варианти и действия, по-скоро тип византийска школа, отколкото италианска мафия. С тези ходове той иска да ме скара със семейството ми, с колегите, с приятелите ми. И от страх да не си разваля с някого от тях отношенията, да си мълча наведен и да слушкам с надежда за кокалче от софрата на падишаха.</p>
<p><strong>- На кого искате да благодарите</strong><strong> за грижата и подкрепата при лечението на Рангел Вълчанов</strong><strong>?</strong></p>
<p>- Ние сме изключително благодарни на цяло множество от хора, които наистина помогнаха на Рангел. Не само докторите, негови роднини, колеги, приятели. Страхувам се да не обидя някого, изброявайки неточно имена. Искам да благодаря на всички тях за добрината и подкрепата. Няма да ги забравим!</p>
<p><strong>- Казвате, че Вежди Рашидов непрекъснато сменя тактиката на атаките срещу вас? Защо му е тази война? Какво цели? От какво се страхува?</strong></p>
<p>- Лицето е типичен пример за медиен продукт. По Уди Алън - известен с това, че е известен. Точно там е и най-големият страх. Ако се намери някой достоен журналист да разкаже стълбичките на неговия възход, позорът ще бъде неспасяем. Впрочем серията от мултащини продължава с една нова акция. Ще я споделя в няколко части. Днес ще ви дам първия жокер.</p>
<p><strong>Сега е потърсен конфликт на работното ми място, Националната художествена академия.</strong></p>
<p>И нещата са измислени този път доста добре. Лицензът за интрига е дарен от нещо като художник, стара и именита вечна политическа слугиня, заплашена от загуба на величие и достойнство. В този конфликт на мен ми се дават две опции - или да стана за срам и резил пред колегите и студентите си, или да направя яростен скандал. Такъв скандал обаче е едно много тежко и рисково действие, щетите са непредсказуеми. Т.е. насочен съм да преглътна по някакъв начин обидата и така да живея. Търся трети вариант това да не се случи. Но най-интересното е, че всичко това става под правителствен натиск от всякакви нива върху колегите от Художествената академия. Преди дни написах писмо до контролната комисия на академията, в което описах ситуацията от начало до край.</p>
<p><strong>Колегите се оказаха много смели и след три часа заседание решиха, че съм прав, че това е политически натиск,</strong></p>
<p>който не трябва да се допуска в академията. За съжаление един ден по-късно на</p>
<p><strong>ректорски съвет е взето решение правителството да бъде послушано. Това се случва за първи път в 120-годишната история на академията.</strong></p>
<p>Или не, не съм прав. От 1944 до 1968 година мнението или професионализма са били премазвани без обяснение или съвест.</p>
<p>Коя дата бяхме днес ?</p>
<p>П.С. Много ми е любопитно и това, че г-н Рашидов говори за себе си като скулптор. Търся някой, който да ми изброи негови пет творби, и вече десета година не мога да срещна това лице. А, има едно куче с герба на Медичите пред централата на Мултигруп. Това е! Трябва да го снимате, ще го махнат.</p>