Проф. Петър-Емил Митев: БСП и ДПС с право бързат с предсрочните избори

<p><em><strong>Според него при отлагане на изборите БСП и ДПС &nbsp;биха трупали негативи от безпардонните обвинения срещу правителството. &bdquo;АБВ &ndash; ако изборите са след една година, ще се стопи. След еврокатастрофата на &bdquo;Атака&rdquo; измъченото поддържане на парламентарния кворум ще трупа нови негативи върху партията&ldquo;, коментира още професорът.</strong></em></p> <p><strong>- Извинете, че както в предишно наше интервю, започвам разговора с президента Плевнелиев. Но отново имам повод да питам. </strong><strong>&bdquo;Няма данни Европейската комисия да готви блокиране на средства за България заради проекта &bdquo;Южен поток&ldquo;, заяви за TV7 говорителката на европейския комисар по регионалната политика Йоханес Хан &ndash; Ширин Уилър. </strong><strong>По този начин тя опроверга думите на президента Росен Плевнелиев, който <a name="_GoBack"></a>ден преди това в Полша лансира подобна хипотеза.&nbsp;Какво прави Плевнелиев, какво говори? Докога?</strong></p> <p>- Двама български президенти имаха звездни мигове. Д-р Желю Желев &ndash; при разпадането на Югославия и след това на СССР; Петър Стоянов &ndash; при вътрешнополитическата криза в началото на 1997 г. И двамата се представиха много силно.</p> <p>Признаването на югорепубликите постави българския президент Желев над политическото мислене на тогавашните европейски ръководители, включително германските, които първоначално признаха само Словения и Хърватия и с това допринесоха за кървавата гражданска война.</p> <p>Петър Стоянов влезе с летящ старт в своите пълномощия и съумя да извлече от острата конфронтация споразумение за национално съгласие. Сегашният президент Плевнелиев получава своя изключителен шанс: двойна &ndash; и геополитическа, и вътрешнополитическа критична ситуация, за втори път най-големите президентски пълномощия, свързани с предсрочен вот.</p> <p>Историята понякога се шегува на гърба на народите, като поставя пред държавници с по-малко от необходимите качества по-сложни от обикновените задачи. Президентът Плевнелиев все още може да докаже, че не попада в тази категория.</p> <p><strong>- Голяма суматоха настъпи след евроизборите. Всеки говори, никой не слуша другите. Обаче всеки ден се мъчим да тълкуваме какво е казал Лютви Местан. Вие как разчитате посланията на ДПС? Доколко те са важни за бъдещата политическа карта на България?</strong></p> <p>- ДПС се стреми да реализира своя несъмнен изборен успех. Мисля, че не се оценява достатъчно. Пробивът, към който се стремеше партията на Касим Дал и Корман Исмаилов, не се получи. Разбирате ли какво означава това? Доган победи Ердоган.</p> <p>ДПС видимо не желае да бъде разглеждано единствено в пакет с БСП и се ориентира към позицията на политически балансьор с отворени врати и вляво, и вдясно. В тази ситуация обаче начинът на действие поставя под съмнение коалиционната лоялност и може да има бумерангов ефект.</p> <p>Спомнете си, през 1991 г., благодарение на подкрепата на ДПС, Филип Димитров създаде т.нар. &bdquo;първо демократично правителство&rdquo;. Една година по-късно сините демократи бяха изритани от властта с &bdquo;депесарски шут&rdquo;. През 2001 г. ДПС влезе в центристка коалиция с НДСВ.</p> <p>В края на мандата, през 2005 г., по повод на неизгодната за движението, макар и изгодна за страната приватизация на &bdquo;Булгартабак&ldquo; ДПС за малко не свали от власт своя коалиционен партньор. В следващото действие влезе в тройна коалиция с БСП и НДСВ. В 2009 г., отново в края на мандата, &bdquo;вдигна топката&rdquo; (речта в с. Кочани, представена като рекламен клип) и Бойко Борисов &bdquo;заби&rdquo; с всичка сила в полето на БСП.</p> <p>Днешната ситуация създава двойствено усещане: за важната роля на ДПС в политическата конфигурация на България от самото начало на промените досега, но и за рисковете, които съдържа &bdquo;прегръдката&rdquo; на ДПС.</p> <p><strong>- В скорошно интервю коментирахте, че в момента липсва политически диалог, който е наложителен за нормализиране на политическата обстановка в страната. Аз се питам как би могъл да се осъществи той, кой с кого да разговаря и на каква база да стъпи?</strong></p> <p>- Базата на диалога са националните интереси. Наскоро прочетох в една статия на проф. Андрей Пантев, че не съгласието, а разногласията са типични за демократичното общество. По-точно е да се каже, че има баланс на съгласие и разногласие, който зависи и от конкретната обстановка. В критична ситуация &ndash; по време на война или на криза &ndash; съгласието придобива нарастваща тежест.</p> <p>Нашата страна е изправена пред перспективата на демографски срив и дългосрочно икономическо изоставане. Това прави диалога особено необходим. В същото време последното изказване на Бойко Борисов за &bdquo;комунистите&rdquo;, които пречат, възстановява езика на Студената война и конфронтацията от началото на прехода, т.е. превръщането на политическата борба в игра с нулев резултат. Не виждам по-голяма опасност от тази перспектива.</p> <p><strong>- При внимателен анализ на резултатите от евроизборите и на състоянието на ефективните политически формации излиза, че никой няма изгода от предсрочен вот и шумът, който се вдига в момента, е напълно бутафорен. Вашият коментар?</strong></p> <p>- Не е точно така. Предсрочен вот е рисков за всички, но на някои формации дава особени бонуси, а за други е по-малкото зло. Да започнем с ББЦ. След като стигнаха до Страсбург, да чакат още три години, за да изминат пътя по жълтите плочки до Народното събрание, е просто неприемливо.</p> <p>Длъжни са да използват инерцията на възхода, докато не са се препънали. ГЕРБ спечели евровота, но с 400&nbsp;000 гласа по-малко, отколкото получи през 2013 г. Темида е над главата на Цветанов. Американската подкрепа, особено подчертана при геополитическата конфронтация на САЩ с Русия, следва да се консумира форсирано.</p> <p>БСП и ДПС при отлагане на изборите ще трупат негативи от безпардонните обвинения срещу правителството. АБВ &ndash; ако изборите са след една година, ще се стопи. След еврокатастрофата на &bdquo;Атака&rdquo; измъченото поддържане на парламентарния кворум ще трупа нови негативи върху партията.</p> <p>От друга страна, русофилството ще даде нови бонуси при грубия натиск срещу Русия. С една дума, вървим към нови избори и това отговаря на логиката на партийно-политическия процес.</p> <p><strong>- Какво е вашето обяснение за високия изборен резултат на ГЕРБ?</strong></p> <p>- Опозиционният тест, който трябваше да вземе ГЕРБ &ndash; устойчивост на партията след като е загубила властта, премина при твърде благоприятни обстоятелства. Първо, беше твърде кратък, само една година. Ако през 2002 г. имаше нови избори, Костов също можеше да се върне на власт. Второ, тази една година премина при повишен опозиционен тонус, насищане на атмосферата с опозиционни послания. Това, от една страна, беше пречка за нормална дейност на правителството, а от друга, психологически подхранваше главната партия в опозицията. Има и още един важен момент: ГЕРБ избра нова и по-сполучлива предизборна тактика. Без прекален шум, без предизборни скандали, с готовност за коалиционно партньорство (сравнете разликата с 2009 г.), имаше дори кимане към Първанов и &bdquo;намигване&rdquo; към Бареков. Разбира се, веднага след изборния резултат видяхме познатото тупане по гърдите и чухме арогантен език. В кой парламент във и извън Европа депутат може да нарече колегите си &bdquo;болни прасета&rdquo;... ГЕРБ има своеобразно вербално превъзходство по силата на ниския праг на българската чувствителност.</p> <p><strong>- Как разчитате агресивното и безпардонно поведение на Бойко Борисов и Цветан Цветанов след изборите? Допускате ли, че ГЕРБ ще се върне във властта? В каква конфигурация?</strong></p> <p>- ГЕРБ може да се върне във властта в коалиция с Реформаторския блок или с ББЦ. Това е реална възможност. Не е възможна &bdquo;голяма коалиция&rdquo; с БСП, а коалиция с ДПС не е изключена под формата на косвена подкрепа, но ще бъде сериозен удар срещу имиджа на Борисов. Агресивното поведение идва от предчувствието на властта, а безпардонното е културен проблем.</p> <p><strong>- Преференциалният вот ли беше голямата изненада на тези избори? Моля ви, коментирайте &bdquo;случая&ldquo; Момчил Неков &ndash; някои тълкуват изпреварващия вот за него пред Станишев като сценарий за сваляне на лидера на партията от поста му&hellip; </strong></p> <p>- Сензация, достойна по-скоро за жълтата преса, беше &bdquo;случаят 15/15&rdquo;. Нямаше кампания в полза на Неков. Да се мисли, че е имало тайна организация, означава да се плати твърде висок данък на конспиративната теория. Остава техническата грешка на избирателите. Но и Неков сбърка, като не я поправи. Ако беше се оттеглил, щеше да заслужи уважение, което не може да се купи с никаква заплата. Вместо това разреши да бъде превърнат в тояга, с която да се бие председателят, да стане маша в партийна интрига. Цялата ситуация показа нисък партиен морал. Допълнителна щета е изместването на д-р Достена Лаверн &ndash; новата, нестандартната фигура в листата на БСП.</p> <p><strong>- БСП безспорно е в криза и това не е тайна за никого. Едновременно с това за пореден път стана ясно, че &bdquo;няма нужда&ldquo; да се сменя ръководството ѝ, че е правилно Сергей Станишев да си остане неин лидер. Какви са полезните ходове на БСП, за да не се превърне в лидерска партия, каквито са повечето, да не кажа &ndash; всички останали в този момент? &nbsp;</strong></p> <p>- БСП не може да се превърне в лидерска партия. Провежданата антилидерска атака носи риска да еволюира към без-лидерска партия. Не се откроява равностойна кандидатура, която да замени Станишев. Въпросът за неговата роля не е елементарен. Станишев защити европейския имидж на БСП. Не само до нашата общественост, но и до партийните среди не достигна обстоятелството, че в европейски план Станишев не е губещ в евроизборите. От трите основни партии в Европарламента само ПЕС е печеливша, като най-значимите й успехи са в Румъния, където Станишев взе лично участие в кампанията, и в Италия, където Станишев допринесе за сътрудничеството на Демократичната партия с ПЕС. Само дълбокият провинциализъм на нашия политически и обществен живот пречи да се оценят подобни факти.</p> <p><strong>- &bdquo;България без цензура&ldquo;. Прогнозите ви за тази партия, за която мнозина казват, че е носител на новото в българската политика?</strong></p> <p>- Ново наистина има: за първи път след залеза на НДСВ се появява партия с пряка заявка за място в политическия център. С отворени врати и вляво, и вдясно. Предстои да видим дали ще заговори на действително центристки език и пътят от журналистиката към политиката ще бъде изминат успешно от нейния лидер.</p> <p><strong>- Бареков неотдавна заяви, че БСП е единствената демократична партия в България и в следващ парламент той би работил с нея. Как да тълкуваме този обрат в говоренето на лидера на ББЦ?</strong></p> <p>- Логично следствие от центристката линия. Изолацията на БСП рязко би повишила зависимостта на десните партии от ДПС, а на Бареков &ndash; от десницата. Само при относителен баланс на лявото и дясното, както и при тяхно противоборство би изпъкнала ролята на политическия център. Разбира се, Бареков има твърде сериозен конкурент в амбицията да бъде балансьор в лицето на Лютви Местан.</p> <p><strong>- Ще оцелее ли Реформаторският блок в този му вид? Всъщност въпросът ми е жизнеспособен ли е този проект, или животът му бе до евроизборите?</strong></p> <p>- Предсрочните избори са от жизнено значение за Реформаторския блок. Успехът, който постигна, в известен смисъл е пирова победа &ndash; за последователите на Кунева ще бъде сигнал, че Блокът се трансформира в &bdquo;ДСБ плюс&rdquo;. Новата мобилизация може да предотврати разпадни процеси. Успехът на предсрочните избори ще зависи от това доколко точно ще съумее да определи своето отношение към ГЕРБ, да убеди своите избиратели, че е дясна алтернатива на ГЕРБ, а не негова патерица.</p> <p><strong>- За годината си управление кабинетът &bdquo;Орешарски&ldquo; отчита едни определено добри резултати &ndash; това поне говорят цифрите, които бяха публично оповестени. Ето че отново стигаме до въпроса за предсрочните избори. Прогнозирате ли такива, необходими ли са ни, кога?</strong></p> <p>- Кабинетът &bdquo;Орешарски&rdquo; показа забележителна устойчивост и успя да работи нормално в ненормална обстановка. Животът му можеше да бъде продължен с нови послания и нови политики. Съчетанието на изборния резултат с тънките партийни сметки прави предсрочните избори неизбежни. И може би провеждането им ще бъде &ndash; колкото по-скоро, толкова по-добре.</p>