Проф. Иржи Мацков*: Младите в Русия се подиграват с политическия цирк на Путин и Медведев

<p>- И така е достатъчно катастрофален. Нямаме данни как точно са извършени фалшификациите. Предизборната борба може всъщност и само чрез административен натиск да бъде проведена толкова нечестно, че това основателно да се квалифицира като фалшификация на изборите. Или просто самият изборен резултат може впоследствие да е &bdquo;нагоден&rdquo;. До момента нямаме надеждни изявления, че броенето на гласовете е фалшифицирано, макар и да можем да го предположим, след като на места още преди да започнат изборите, в урните е имало бюлетини.</p> <p><strong>- Смятате ли, че подкрепата за Путин, Медведев и &bdquo;Единна Русия&rdquo; продължава да е непробиваема?</strong></p> <p>- С оглед на руските условия &ndash; не, защото подкрепа от 30&ndash;50% е твърде малко за партия, която реално е единствената с тежест на политическата сцена. Все пак това означава, че тази партия вече не е подкрепена от мнозинството избиратели. За една партия монополист този резултат е много лош. А фактът, че Путин и Медведев дори публично го признаха, свидетелства, че явно не са искали впоследствие да фалшифицират изборите срещу настроенията в страната. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Как се обясняват протестите след изборите? Защо ги нямаше още преди това?</strong></p> <p>- Новата средна класа се чувства излъгана. Заблуда е, че срещу управляващите въстават бедни хора. Нормално бедните хора не гласуват. В Русия средната класа е съвсем малка група в сравнение със западните общества. Според района тя обхваща от 10 до 30% от населението.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Защо протестира средната класа? Заради липсата на избираема алтернатива? Заради изборния резултат?</strong></p> <p>- Путин е във властта, независимо на какъв пост, повече от 10 години. Когато дойде на власт, той стана невероятно популярен. С лекота се открои от често пияния и немощен президент Борис Елцин, който на всичкото отгоре не беше отговорил на възложените му надежди. Руснаците имат направо травматичен опит с болнави лидери. Страната вече е била ръководена от полутрупове като Брежнев или Черненко. Доскоро Путин олицетворяваше динамика, физическа култура, младост, &bdquo;твърдата ръка&rdquo; и миналото му в КГБ също бяха посрещнати добре от руснаците. Освен това той се възползва от една добра икономическа конюнктура. Междувременно обаче израстна ново поколение, което вече не си спомня Елцин. Това поколение смята политическия цирк, организиран от години от Путин и Медведев, направо за смехотворен. Трябва да имаш много верноподаническо мислене и безкритична политическа култура, за да се впечатляваш от недодяланите манипулации на &bdquo;управляваната демокрация&rdquo;. Вече само около 30&ndash;40% от избирателите попадат в този капан. Протестиращите за сметка на това са хора, които искат сами да градят живота си и да не зависят от добрия чичко Путин, който евентуално може ще им подари безплатна месечна карта за влака. Те са хора, които просто се подиграват с недораслото дуо начело на държавата. Хора, които смятат, че тази система на управление засяга достойнството им.</p> <p><strong>- По време на изборите имаше кибератаки и критични към правителството информационни сайтове бяха хакнати. Ще се окажат ли все пак социалните медии и интернет пагубни за Путин?</strong></p> <p>- До момента не съм чувал, че интернет се цензурира в Русия. За пръв път това беше направено сега толкова масирано и целенасочено за политически цели. Опитът от всички революции и протести от този вид в света е тясно обвързан с новите медии. Покрай популярността си и цените на суровините на световните пазари Путин се възползва и от вкараните в &bdquo;правия път&rdquo; медии. Но ако се съди от практиката, важи правилото, че когато около 30% от населението имат достъп до интернет, държавно управляваните медии вече не функционират като ефективен инструмент за контрол над общественото мнение.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Путин и Медведев се опитаха да успокоят протестиращото население, като обявиха, че ще се проверява дали са били фалшифицирани изборите. Нима ще останат пасивни спрямо протестите?</strong></p> <p>- Двамата в момента са в дефанзива. Вероятно не са фалшифицирали крайните резултати при преброяването на бюлетините, което си беше признак за слабост. Защото те знаят, че никой не би повярвал, че са получили 60% от гласовете. Това доказва, че са заели защитна позиция. В подобна ситуация в Беларус Лукашенко насъска полицията срещу протестиращите и така показа кой държи властта в страната. Той се опита също така да заклейми противниците си като враждебно настроени чуждестранни агенти. Путин няма как да направи такова нещо, защото тепърва му предстоят президентски избори. В противен случай той би трябвало да обяви за мъртва своята система на &bdquo;управляваната демокрация&rdquo;, която функционира благодарение на впрягането на всички държавни ресурси в полза на &bdquo;царя&rdquo;, но също и на това, че не се бият хора по всякакви причини. Преди президентските избори такава реакция би му донесла само негативи. Затова руският премиер сега трябва да реши дали иска да стане президент със или без фалшифициране на изборите. Не мога да си представя, че вече достатъчно се е съвзел от шока след парламентарните избори, че вече е взел това решение. Би трябвало най-напред да установи дали ще има и нови конкуренти. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Руският милиардер Михаил Прохоров се подготвя да участва в кандидатпрезидентската надпревара. Как оценявате неговата кандидатура? Подходяща ли е като инструмент, който да покаже, че опозицията в Русия все пак се допуска до участие?</strong></p> <p>- Управляващите са в трудна ситуация. Те не искат да разбият впечатлението, че поне мъничко съблюдават демократичните принципи. Прохоров сам се вкара в играта, най-малкото аз не съм чул до момента кандидатурата му да е част от някаква задкулисна договорка. Ако той наистина е автономен играч, за Путин ще бъде много трудно. Не защото ще загуби изборите. Но когато е налице някой с много пари, Путин е изправен пред следната алтернатива: или трябва да постигне контрол над медиите и най-вече над регионалните медии, или да приеме обстоятелството, че противникът му също ще получи публичност. Впрочем и през интернет. Не познавам добре политическото позициониране на Прохоров. Все пак не трябва да се изключва и вариантът той да е кандидат за Кремъл, който само ще подведе опозицията.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Преди дни председателят на парламента и довереник на Путин Борис Гризлов се отказа от депутатския си мандат. Как оценявате тази стъпка?</strong></p> <p>- Разглеждано в общия политически контекст, трябва да се признае, че Гризлов и постът на председател на парламента са относително маловажни. Затова и не бих надценил неговата оставка. Дали обаче тя е част от нова политическа стратегия на Путин, на този етап е рано да се каже.</p> <p><strong>- Защо? В каква посока би могла да се развие в бъдеще политическата система в Русия?</strong></p> <p>- Зависи колко силна би могла да бъде една истинска опозиция. Ще успее ли конкурентът на Путин на президентските избори да получи повече от 10 или дори 20%? Нали политическата система на Путин се характеризира именно с това, че напълно изтласка политическата опозиция от официалната политическа сцена. През 90-те години на миналия век в Русия винаги имаше потенциал от 10&ndash;15% за прозападни, демократични политически сили. Днес те получават не повече от 2&ndash;3%. С една силна опозиция руският авторитаризъм би могъл да се развие в посока на повече конкуренция. И ако към това в някакъв момент се добави и практикуване на върховенството на закона, би имало надежда след няколко десетки години да се появи и демокрация. В този контекст обаче е задължително да се постави въпросът кой всъщност би могъл да замени някой ден Путин. Несъмнено за момента такъв човек липсва, включително и в опозицията.<br /><br /><em>* Иржи Мацков преподава в Университета Регенсбург и е професор по сравнителна политология (Източна и Централна Европа). Има двойно гражданство &ndash; полско и германско. В блога си коментира актуалната европейска политика и отношенията между Германия и източните й съседи.</em><br /><em></em></p> <p><em>Интервюто е публикувано в "Дер Щандарт".</em></p> <p><em>Превод от немски език: Мария Дерменджиева</em></p>