- Автор: Жереми Галон, “Фигаро”
- 19 Фев 2021
- 7751
- 56
Жереми Галон е управляващ директор за Европа на геополитическата консултантста компания McLarty Associates. Преподавател по международни въпроси в Sciences Po в Париж.
Резултатът беше катастрофална пресконференция. Човекът, който трябваше да защитава интересите на Европейския съюз, позволи да го обиждат, без да реагира. Няколко часа по-късно той изпи горчивата чаша до дъно, когато руското външно министерство позволи да изтече информацията, че се готви да експулсира трима европейски дипломати.
Изправен пред опитния и блестящ майстор на руската дипломация Сергей Лавров,
върховният представител на ЕС изглеждаше объркан и изостанал от събитията. Той искаше да играе в двора на големите. По най-оскърбителния начин руският Тайлеран му показа, че не е част от тях. Извън личното унижение, което понесе Жозеп Борел, този епизод е сериозен, защото представлява унижение за всички европейски граждани.
Именно Европа беше презряна и обидена.
Но ако провалът на това дипломатическо посещение говори много за влошаването на отношенията между Европейския съюз и Русия, то е преди всичко илюстрация на структурните трудности, пред които е изправена днес европейската дипломация. За да не бъдат само свидетели, но и актьори в случващата се история, европейците нямат друг избор, освен да изградят обща външна политика. Изправена срещу Китай, Русия или САЩ, нито една държава-членка, нито дори Франция или Германия, няма нужната тежест, за да наложи интересите на нашите съграждани, но и ценности и принципите, които ръководят Европа. Така че
изграждането на европейска дипломация не е нито лукс, нито опция, а жизненоважно задължение
на европейците и едно от най-големите предизвикателства на нашето поколение. От създаването на Европейската служба за външна дейност през 2010 г. бе постигнато твърде малко. Този “европейски Ке д’Орсе” днес може да разчита на мрежа от 145 делегации по целия свят. Той има шанса, че в него работят няколко хиляди забележителни дипломати, които, както в Брюксел, така и на място, работят упорито всеки ден, за да защитят интересите на Европейския съюз. Въпреки всички таланти, които я съставят обаче, европейската дипломатическа служба няма да може да направи нищо, докато не бъде оглавена от ръководител с политическа тежест, харизма и нужната визия, за да въплъти европейската дипломация пред очите на света, но на първо място и преди всичко на нашите съграждани.
Европейците ще се гордеят с европейската дипломация, когато тя е ръководена от лидер,
уважаван от своите колеги и способен да известява смело и гордо гласа на Европа по целия свят. Но това предполага най-напред, че ръководителите на държавите-членки ще се осмелят да назначат силни фигури начело на Европейската служба за външна дейност, а не само политици, чието основно качество е да не ги засенчват и да не заплашват външните им министри.
Това предполага също, че държавите-членки ще осъзнаят, че техните интереси се смесват с тези на Европейския съюз. Само при това условие те най-накрая ще престанат да лишават Европа от инструментите, необходими за разработването и прилагането на последователна и силна дипомация. И накрая, европейската дипломация трябва да престане да мисли за себе си на парче. Колко и абсурдно да е това, шефът на европейската дипломация днес няма никаква власт над начина, по който Европейският съюз проектира в Брюксел своята енергийна политика, търговска политика или политиката си в помощ на развитието, които са трите основни лоста за влияние, с които разполага Европа. Това кара Европейският съюз да води непоследователна дипломация, която често се характеризира с
липсата на стратегическа визия и дългосрочна перспектива.
Така че градежът на европейската външна политика е огромен. Но ако европейските ръководители не се заемат с него възможно най-бързо, то униженията, подобни на тези, преживени миналата седмица в Москва, ще се умножават. Амбицията на Европейския съюз да се превърне в геополитически актьор, способен да влияе на световните дела, ще остане само непостижима мечта. Особено, и това е най-важното, ако европейската дипломация остане неспособна да породи чувство на гордост в нашите съграждани, чувство, което е необходимо, ако искаме да възстановим връзката между тях и европейския проект.
Превод от френски: Галя Дачкова
