"Политико": Къде е дълго обещаваното украинско контранастъпление?

В продължение на два месеца Украйна сигнализира за намерението си да превземе южния град Херсон в обещана голяма контраофанзива, която трябва да се превърне в повратна точка в хода на военните действия, пише американският вестник "Политико"в материал, представен без редакторска намеса. 

Как ще изглежда този поврат обаче все още е загадка. Украинската артилерия и ракети, предоставени от САЩ и съюзниците, разбиха мостове и руски складове за боеприпаси близо до града, но по-голямото придвижване на пехота все още не се е случило. Междувременно руснаците се подсилват и окопават. 

Украински официални лица отдавна казаха, че съдбата на войната може да се реши на юг и твърдяха, че поредица от подозрителни атаки срещу руски военни съоръжения далеч отвъд фронтовата линия - включително експлозии в руска военновъздушна база в Крим и друга във вторник - показват, че контраофанзивата вече е започнала. 

Но дори с оръжия на стойност милиарди долари от цяла Европа и Северна Америка, които сега са в украински ръце, остават истински въпроси дали те са достатъчни и колко точно са необходими. 

Някои от тези оръжия, като произведената в САЩ високомобилна артилерийска ракетна система HIMARS, позволиха на Украйна да удари руските позиции около окупирания град Херсон. Но руснаците отвръщат на огъня, което води до брутална безизходица, която продължава да оставя южния регион на произвола, като пехотата и от двете страни се бори за окопите си, вместо да се придвижва напред. 

Град Херсон, който се намира на северния бряг на река Днепър, е портал за руските сили да се придвижват на запад към критичния пристанищен град Одеса. Той е окупиран от началото на войната, но руските сили не са успели да проникнат на запад поради съпротивата на Украйна. 

Това задържане беше от ключово значение за запазването на Одеса и други черноморски пристанища в украински ръце, спасителен пояс, който позволи на някои пратки зърно да отплават, давайки на Киев отчаяно необходимия икономически тласък. 

Но разтръбяването от Украйна за нейната дългоочаквана контранастъпление, бавното ѝ темпо и някои озадачаващи решения карат дори най-наблюдателните анализатори на руско-украинския конфликт да се чудят къде е отишъл тласъкът. 

Да не би това да е само финт от страна на Киев да объркват руските сили? Или индикация, че в момента на Украйна ѝ липсва огнева мощ, за да отхвърли контрола на Москва върху ключова територия - и че една мъчителна война напред-назад е неизбежна? 

"Защо са тези публични изявления за Херсон? Ще бъда честен с Вас, не знам, но това е нещо, което ме подлудява", каза Конрад Музика, военен анализатор и директор на Rochan Consulting, който проследява войната. 

"Честно казано, от военна гледна точка, абсолютно няма смисъл, защото ако сте украински военен командир, бихте предпочели да се биете, да речем, със седемте руски батальонни тактически групи, които бяха в Херсонска област преди месец, а не с 15-те или 20-те там сега", добави Музика, като същевременно отбеляза, че руските загуби са отслабили бойната сила на някои от тези батальони. 

Както обаче показа катастрофалният руски натиск към Киев през февруари и март, тласкането на хиляди войници към цел без отслабване на защитата на врага е губещ ход - урок, който украинците научиха. 

Неотдавнашните удари срещу три моста над река Днепър ги направиха "неработещи" и сериозно нарушиха способността на Русия да подсили войските в град Херсон, каза в понеделник Наталия Гуменюк, говорител на Южното оперативно командване на Украйна. 

"Нанесените им удари в момента не позволяват използването на тези мостове за движение на тежка техника", добави тя. 

Нейните коментари идват, след като украинските сили отново удариха Антоновския мост, последната и най-голяма артерия, свързваща южната част на региона със северната страна. Видеозаписи от ударите, споделени онлайн, показват руски системи за противовъздушна отбрана, които се опитват да свалят ракетите на HIMARS, насочени към моста. 

Но успешните удари не са последвани от значително напредване на бойното поле. Наистина, имаше малко придвижване на украински сухопътни сили около района на Херсон, като някои доклади казват, че войските са останали притиснати в окопите от руския обстрел. 

Южното оперативно командване на Украйна твърди, че е освободило десетки малки градове и села в северната част на Херсонска област. Но те срещнаха слаба руска съпротива в тези райони. Превземането на останалата част от територията ще бъде много по-трудно, смятат анализатори. 

Това напрежение се усеща и от двете страни. Въпреки че Украйна може да не е в състояние да напредва толкова силно, колкото е необходимо в момента, ударите, които нанесе върху руската логистична дейност, също задушават амбициите на Кремъл. "Дори ако Русия успее да направи значителни ремонти на мостовете, те ще останат ключова уязвимост за Кремъл, се казва в оценка на британското разузнаване на 13 август. 

Хиляди руски войници сега може да бъдат принудени да разчитат на снабдяване само чрез два понтонни фериботни моста. "Тъй като тяхната верига за доставки е ограничена, размерът на всички запаси, които Русия е успяла да установи на западния бряг, вероятно ще бъде ключов фактор за издръжливостта на силите", се казва в оценката. 

Изтласкването дори на малък брой войски от отбранителните позиции е един от най-трудните аспекти на сухопътната война в Украйна. Силите на Москва демонстрираха готовност да проливат кръв за всеки метър от Донбас, който спечелиха за шест месеца битки. 

За украинците няма да им е по-лесно и има въпроси дали имат достатъчно жива сила и артилерийски снаряди, за да го направят. 

Обединеното кралство пое водеща роля в обучението на хиляди украински пехотни войници през последните седмици в Югоизточна Англия, а шепа страни - включително Канада, Швеция, Финландия, Дания, Нидерландия и Нова Зеландия - казаха, че скоро ще се присъединят към усилията . 

Но този процес осигурява само около три седмици основно пехотно обучение за движения и тактики, достатъчно, за да могат новобранците да имат бегли познания за мъчителната реалност, с която ще се сблъскат, но не много повече. 

На среща на 11 август в Копенхаген 26 западни държави и Европейският съюз обещаха още 1,5 милиарда долара военна помощ за Украйна, пари, насочени предимно към осигуряване на повече артилерия и боеприпаси. 

Междувременно през последните седмици Русия премести сили от град Изюм и от района на Донецк на изток, към Херсон, за да подсили отбраната на региона, увеличавайки численото предимство във войските и оборудването. 

Руските сили срещнаха слаба съпротива в първите дни на нахлуването, когато превзеха почти целия богат на селско стопанство регион Херсон, стратегически важен град, който се намира точно на север от Крим. Оттогава те подсилиха своите линии там и през последните седмици изградиха защита в очакване на украинска атака. 

Но това също беше неудобна окупация за нашествениците, тъй като те се сблъскаха с дълбоко негодувание от страна на украинските жители и силна съпротива от партизани, действащи тайно в района. 

Въпреки това Русия планира да проведе референдум в Херсонска област в средата на септември, за да анексира района. Така че, ако Киев се надява да спре това гласуване, трябва да действа бързо. 

Микола Белиесков, научен сътрудник в Националния институт за стратегически изследвания на Украйна, не вярва, че някаква украинска офанзива ще се случи бързо, като се има предвид, че "на Украйна ѝ липсва тежкото въоръжение", за да извърши такава маневра. "Това е огромна грешка", каза той. 

Той смята, че Киев вероятно "бавно и методично" ще нанася удари по руските сили и "ще покаже на Москва, че нейната позиция на юг е неустойчива". 

Белиесков също предполага, че решението на Русия да преразпредели сили към Херсон може да е стратегическа грешка. "Дори бих казал, че Русия направи ситуацията още по-несигурна, тъй като повече войски ще се нуждаят от повече доставки, които са уязвими на удари", каза той. 

Изглежда, че Киев е осъзнал това и е атакувал ключови железопътни и автомобилни мостове, пресичащи река Днепър, лишавайки руските войски от свободно движение в региона. 

Принуждаването на Москва да измести фокуса и войниците трябва да се счита за "сериозно постижение", каза Белиесков. "За първи път в голямата война Русия коригира плановете си след действията на Украйна", каза той. "Досега инициативата беше изцяло в руски ръце." 

Това може да не помогне за голямата контраофанзива, която Киев обещава. Но Белиесков казва, че самият брой оръдия и войски на фронтовата линия не е непременно показателен. 

Той посочва успешната защита на Киев от по-слабата украинска армия, която блокира настъпателните планове на Русия и принуди Москва да се оттегли на по-безопасна територия на изток. 

"Най-добрите стратези са тези, които се бият не по учебник, а намират начин да си свършат работата дори с ограничени средства", каза той.

Източници: "Политико", "Епицентър"