- Автор: "Политико"
- 27 Дек 2023
- 4255
- 10
Автор: Майкъл Хърш, politico.com Следвайте "Гласове" в Телеграм
В продължение на две години Байдън и Зеленски бяха фокусирани върху прогонването на Русия от Украйна. Сега Вашингтон обсъжда преминаване към по-дефанзивна позиция
Тъй като американската и европейска помощ за Украйна е сериозно застрашена, администрацията на Байдън и европейските официални лица тихомълком пренасочват вниманието си от подкрепа за пълна победа на Украйна над Русия към подобряване на нейната позиция в евентуални преговори за прекратяване на войната, според служител на администрацията на Байдън и европейски дипломат, базиран във Вашингтон. Такива преговори вероятно ще означават отстъпване на части от Украйна на Русия.
Белият дом и Пентагонът публично настояват, че няма официална промяна в политиката на администрацията и че все още подкрепят целта на Украйна да изтласка руските военни сили от страната. Но заедно със самите украинци американските и европейски официални лица сега обсъждат пренасочване на силите на Киев от предимно неуспешната контраофанзива на украинския президент Володимир Зеленски към по-силна отбранителна позиция срещу руските сили на изток, според служителя на администрацията и европейския дипломат, което бе потвърдено и от висш служител на администрацията. Тези усилия включват и укрепване на системите за противовъздушна отбрана и изграждане на укрепления, прегради от бръснеща тел и противотанкови препятствия, ровове по северната граница на Украйна с Беларус, казват тези служители.
Администрацията на Байдън освен това се фокусира и върху бързото съживяване на украинската отбранителна индустрия, за да може тя достави отчаяно нужното оръжие, което Конгресът на САЩ не иска да замени.
Служител на администрацията заяви пред „Политико“ тази седмица, че стратегическата промяна в областта на отбраната има за цел да укрепи позицията на Украйна при евентуални бъдещи преговори. „Това беше нашата теория по случая през цялото време – единственият начин тази война да приключи в крайна сметка е чрез преговори“, каза служителят, който е говорител на Белия дом и на когото беше дадена анонимност, тъй като не е упълномощен да говори официално. „Искаме Украйна да има възможно най-силната ръка, когато това се случи.“ Говорителят обаче подчерта, че все още не са планирани никакви преговори и че украинските сили все още са в настъпление на места и продължават да убиват и раняват хиляди руски войници. „Искаме те да бъдат в по-силна позиция, за да задържат територията си. Не става дума за това, че ги разубеждаваме да започнат нова офанзива“, добави говорителят.
За Байдън преминаването през почти двегодишна война в разгара на тежка предизборна кампания – с бившия президент Доналд Тръмп и с други републикански кандидати, които открито се подиграват с усилията му – ще се окаже в най-добрия случай сложно. Докато помага на Украйна да премине към по-отбранителна позиция, администрацията на Байдън не може да си позволи да изглежда сякаш предоставя предимство на Путин, след като от началото на войната през февруари 2022 г. настоява, че изцяло стои зад обещанието на Зеленски за победа над Москва.
„Тези дискусии [за мирните преговори] започват, но [администрацията] не може да се оттегли публично заради политическия риск за Байдън“, заяви служител на Конгреса, който е запознат с мисленето на администрацията и на когото бе предоставена анонимност, за да говори свободно.
В интервю на 21 декември Джон Кърби, ръководител на отдела за стратегически комуникации в Съвета за национална сигурност, заяви, че след като Вашингтон „наближава края на възможностите си“ да предостави военна помощ на украинците, поради блокираното от републиканците искане на Байдън за още около 60 милиарда долара помощ, „администрацията на Байдън е силно фокусирана върху това да им помогне в нападение и отбрана“.
„Водим буквално ежедневни разговори с украинците за бойното поле, за това какви са техните нужди и намерения“, каза Кърби. Но добави: „Няма да телеграфирам на руснаците каква е украинската стратегия за следващите месеци“.
На пресконференцията си за края на годината в началото на декември Зеленски заяви, че Украйна подготвя нови предложения за прекратяване на войната, но добави, че няма да промени настояването си Русия да изтегли всичките си сили. Кърби потвърди линията на администрацията, че „ние не диктуваме условия на президента Зеленски“. Вместо това, каза той, Белият дом помага на Зеленски да „операционализира“ собственото си предложение за мир „със събеседници от цял свят“.
През изминалата година военната подкрепа от страна на САЩ бързо намаля сред кръговете на Капитолийския хълм, а някогашната контраофанзива на Зеленски, започнала през юни, претърпя неуспех и Байдън премина от обещанието, че САЩ ще подкрепят Украйна „толкова дълго, колкото е необходимо“, към думите, че САЩ ще предоставят подкрепа „толкова дълго, колкото можем“, и твърдението, че Украйна вече е спечелила „огромна победа. Путин се провали.“
Според някои анализатори това е код: Пригответе са да обявите частична победа и да намерите начин поне за примирие или прекратяване на огъня с Москва, което ще остави Украйна частично разделена.
„Коментарът на Байдън за победата има предимството да е верен“, каза Джордж Бийб, бивш ръководител на отдела на ЦРУ за анализ на Русия, който сега е ръководител на стратегическия отдел на Института за отговорно държавно управление „Куинси“. Но „времето стана крайно неблагоприятен фактор, когато става дума за работната сила и промишления капацитет на Украйна, и това ще важи дори и ако Западът продължи подкрепата си. Колкото по-дълго продължава това, толкова повече ще трябва да отстъпваме предварително, само за да накараме руснаците да седнат на масата за преговори.“
Преминаването към отбрана може да спечели на Украйна времето, от което се нуждае, за да принуди Путин да постигне приемлив компромис. „Много е вероятно преминаването в отбранителна позиция да позволи на украинците да запазят ресурсите си, като същевременно направят бъдещия напредък на Русия малко вероятен“, казва Антъни Пфаф, експерт по разузнаване във Военния колеж на САЩ, който е и съавтор на проучване, предвиждащо нахлуването на Путин в Украйна години преди то да се случи.
Базираният във Вашингтон европейски дипломат заяви, че Европейският съюз също отправя заплахата за ускоряване на членството на Украйна в НАТО, за да постави украинците във възможно най-добра ситуация за преговори“ с Москва.
Това е огнище на напрежение за Путин, тъй като се смята, че той се интересува най-вече от стратегическо споразумение с Вашингтон, при което Украйна няма да влезе в НАТО. Администрацията на Байдън продължава публично да твърди, че не се водят преговори за членство в НАТО. „Президентът Байдън много ясно заяви, че НАТО е в бъдещето на Украйна“, каза Кърби.
Двете армии остават до голяма степен в задънена улица, но сега Путин може би дава знак, че е готов на компромис, ако му бъде позволено да запази приблизително 20% от украинската територия, която частично контролира в източната част, съобщи миналата седмица „Ню Йорк Таймс“. Помолен да коментира този доклад, говорителят на администрацията заяви: „Не ми е известно да има някакви сериозни дискусии на този етап“.
Това не е единственият важен фронт, на който Байдън се опитва да сложи край на войната и да избегне лоши заглавия в годината на изборите. В Близкия Изток администрацията е ангажирана в трескава поредица от дипломатически посещения в Израел – последното от които беше миналата седмица от министъра на отбраната Лойд Остин и председателя на Обединения комитет на началник-щабовете генерал К. К. Браун – за да попречи на израелците да причинят по-голяма хуманитарна катастрофа в Газа и да ескалират в по-широка война срещу Хизбула, което се превръща в реална възможност и може да разпали целия регион. Социологическите проучвания показват, че по-ранното обещание на Байдън за неограничена подкрепа на ответните действия на Израел му коства подкрепа, особено сред прогресивното му демократично ядро.
„Не искаме да виждаме втори фронт“ срещу Хизбула, каза Кърби.
Не се очакваше външната политика да играе важна роля в кампанията през 2024 г. – особено след като през първите две години от мандата на Байдън инфлацията нарасна, а миналата година икономистите прогнозираха рецесия. Икономиката на САЩ вероятно пак ще бъде основният въпрос, сочат социологическите проучвания, а в нов меморандум се казва, че основната тема на кампанията на Байдън ще бъде „защитата на американската демокрация“. Но с бързото отстъпление на инфлацията – тя спадна от над 9,1% преди година на близо 2%, колкото е целта на Федералния резерв в момента – и с приближаването на икономиката до постигане на крайно необичайно „меко приземяване“, изчисленията за това, което може да повлияе вота през 2024 г. може да се променят, казва Брус Джентълсън, изследовател на президентството в университета Дюк. Байдън все още страда от нисък рейтинг на одобрение, който „Галъп“ нарича „най-лошият от този на всички съвременни президенти, които се отправят към трудна кампания за преизбиране“, а работата му по външните работи като цяло и Израел и Украйна в частност напоследък се превърнаха във фактори за тази оценка.
В резултат на това умножаването на кризите в чужбина може да застраши президента в избирателните секции, казва Джентълсън, който е и бивш съветник на Ал Гор. „Това, което често се случва, е, че избирателите гледат начина, по който правите външна политика. Те не се интересуват от проблемите сами по себе си, но искат да видят лидерство.“
Преди две седмици Тръмп похвали Орбан в университета на Ню Хемпшир, като каза на публиката: „[Орбан] каза, че всичко би било съвсем различно и че нямаше да има начин Русия да нападне Украйна. Нямаше да е възможно руснаците да го направят, ако президентът Тръмп беше президент, това нямаше да се случи. ...И знаете ли какво друго нямаше да се случи? Нападението срещу Израел нямаше да се случи.“
Помолен да отговори на това изявление, както и на други, направени скоро от Тръмп – включително едно, в което той цитира благоприятно Путин – председателят на Националния комитет на Демократическата партия Джейми Харисън заяви в изявление за „Политико“: „На тези избори избирателите ще бъдат изправени пред ясен избор между силното лидерство на световната сцена на президента Байдън, включително работата му за обединяване на нашите съюзници и защитата на демокрацията у дома и в чужбина, и досието на Доналд Тръмп, който въззхвалява диктатори и терористи. Американците искат президент, на когото могат да се доверят, а не непостоянен екстремист, затова ще отхвърлят отново Доналд Тръмп през ноември.“
Въпреки това Байдън е изправен пред политическа опасност, ако войната се развие зле за украинците. Дори ако републиканците на Хълма са основно отговорни за забавянето на военната помощ, ако Путин започне да си възвръща предимството на бойното поле през следващата година това няма да донесе на Байдън голяма политическа полза, след като вече е вложил близо 100 милиарда долара за спиране на Русия. През по-голямата част от конфликта критиците от Републиканската партия обвиняваха Байдън, че се движи твърде бавно във въоръжаването на украинците с най-модерното оръжие, като бойните танкове М1А1 „Абрамс“ , прецизна артилерия с голям обсег и изтребители F-16. В интервю през юли самият Зеленски заяви, че забавянето „е дало на Русия време да минира всичките ни земи и да изгради няколко линии на отбрана“. Продължаващата криза в Украйна също така възкресява старата критика на Тръмп към НАТО и недостатъчно ефективните разходи на европейците. Според доклад на НАТО от началото на тази година всички най-големи европейски икономики не са постигнали общата цел да изразходват 2% от икономическите си приходи за отбрана.
Путин може да бъде допълнително подпомогнат в Европа от неотдавнашните изборни победи на още крайнодесни негови симпатизанти, включително Роберт Фицо в Словакия и Герт Вилдерс в Нидерландия, които могат да се присъединят към Орбан, за да блокират предложения пакет от помощи в размер на 50 милиарда евро (54,9 милиарда долара).
Самите украинци участват в дебат, който става много публичен, по въпроса колко дълго могат да се противопоставят на Путин. Тъй като в Украйна липсват както войски, така и оръжия, отказът на Зеленски да обмисли нови преговори с Москва изглежда все по-неустойчив от политическа гледна точка у дома. Украинският президент, който иска да привлече още половин милион мъже в армията, е изправен пред нарастваща вътрешна опозиция от страна на своя главнокомандващ армията генерал Валерий Залужни и кмета на Киев Виталий Кличко.
Високопоставен служител от администрацията на Байдън заяви пред „Политико“, че всички тези фактори – съпротивата в Конгреса и вътрешната политика на Украйна – са допринесли за новите дискусии с Киев за пренасочване към отбранителна позиция. „Другото неизвестно в уравнението е до каква степен времето ще бъде фактор. След като решат как да се позиционират през следващите два месеца, ще стане физически трудно да се действа и да се премине в настъпление.“
Един от проблемите, разбира се, е, че Путин твърде добре разбира тези залози – особено предвид нарастващите резултати от социологически проучвания на Тръмп, който предложи както бързо сключване на сделка с Русия за Украйна, така и да разпореди САЩ да излязат от НАТО или поне да намалят капацитета му. Във военно отношение най-голямото безпокойство може да бъде свързано с това, че Путин може да премине в настъпление през пролетта с голяма въздушна подкрепа, каквато досега избягваше, но която може да използва, когато Украйна изчерпи защитните си ракети. В политическо отношение опасенията са, че Путин няма да склони на преговори, докато не види кой ще е следващият президент на САЩ.
В края на септември руският министър на отбраната Сергей Шойгу заяви, че руснаците имат „план за действие до 2025 г.“, а през следващия месец Путин заяви, че на Украйна ще ѝ остане „една седмица живот“, ако доставките на оръжие от западните страни бъдат прекратени.
В крайна сметка, каза Кърби, Путин е този, който трябва да направи първата крачка, а руският президент все още не е направил нищо подобно. „Макар че всички ние бихме искали тази война да приключи незабавно“, каза Кърби, Путин „не е показал никакви признаци, че ще започне добросъвестни преговори.“
Майкъл Хърш е бивш редактор международна политика и главен дипломатически кореспондент на „Нюзуийк“, както и бивш редактор вътрешни новини на списание „Политико“.
Източник: politico.com
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
