Пламен Димитров: Не вратичка, а широка порта за нарушения има в трудовото законодателство

<p>&nbsp;</p> <p><strong>- Напоследък многократно заявявате, че са нарушени правата на синдикатите в тристранния диалог в НСТС. Какво точно имате предвид?</strong></p> <p>Най-вече две неща. Първото е, че секторният тристранен диалог не се осъществява в рамките на заявяваните добри намерения от страна на правителството. Независимо от декларациите му, че то се отнася сериозно и коректно към задълженията си по тристранния социален диалог на секторно равнище, ние имаме сигнали от наши основни членове, че нещата не стоят така.</p> <p>Второто е, че няколко важни съвместни предложения на синдикати и работодатели относно допълнения в Кодекса на труда, насочени към усъвършенстване на правната рамка на двустранния и тристранен диалогq са &bdquo;замръзнало&rdquo; състояние, т.е. без движение, макар че неколкократно поставяхме въпрос за тях, но няма воля да бъдат придвижени по законодателната пътека към Народното събрание. А те вече са обсъждани в НСТС още по времето на бившето правителство и са плод на съвместни усилия на синдикати и работодатели.</p> <p><strong>- И социалният министър Хасан Адемов, и експерти като Иван Нейков например заявиха, че трябва да има промени в пенсионната реформа. И двамата се обединиха около мнението, че при ниски заплати и ранно пенсиониране не може да се очакват прилични пенсии. Вие как виждате решаването на този въпрос?</strong></p> <p>От самото му създаване за КНСБ има два основни въпроса, около които синдикатът винаги фокусира своето внимание, претенции и предложения, когато става дума за пенсионната система и нейното реформиране. Това са нейната дълготрайна финансова стабилност и автономност, т.е. способността на пенсионната система безпрепятствено да изпълнява своето предназначение както за настоящите, така и за бъдещите поколения; и вторият основен въпрос &ndash; естествено адекватността на пенсиите, или както се изразявате, получаването на &bdquo;прилични&rdquo; пенсии. А за нас прилична е пенсия, която замества поне 65 на сто от дохода (заплатата) на конкретния работник или служител, който той е получавал непосредствено преди пенсионирането.</p> <p>Съответно на тези два основни въпроса трябва да се търсят и конкретните решения, които да доведат до &bdquo;прилични пенсии&rdquo;. На входа на системата трябва да има висока събираемост, рязко ограничаване на недекларираната заетост и укриването на осигурителни задължения, в т.ч. чрез криминализиране на тези деяния, и разбира се, амбициозни мерки и политики за повишаване на доходите от труд &ndash; а от по-високите доходи се генерират и по-високи постъпления в осигурителната система.</p> <p><strong>- Становището на КНСБ е, че номер едно в дискусиите за промени в Кодекса на труда трябва да бъде гарантираното навременно плащане на работните заплати. Според проучване сега 87% от работещите българи подкрепят това ваше искане. Означава ли това, че горе-долу толкова не са сигурни, че в срок ще получават трудовите си възнаграждения?</strong></p> <p>Едва ли може да се изведе такава зависимост. Има обективно стоящ, нерешен с години проблем, по който правителството и Народното събрание трябва да вземат отношение и да го решат. А те мълчат. Междувременно за миналата 2013 г. размерът на неизплатените заплати според системата на Главната инспекция по труда си остава един и същ &ndash; между 60 и 80 милиона лева. Това е постоянният размер на задължението.</p> <p>Дали броят на работниците, които не са получили някаква част от дължимите им заплати, се мени, колко са, сменят ли се, т.е. едни отпадат и биват заместени от други &ndash; е втори въпрос. Има обективен нерешен проблем, по който никой от управляващите нищо не казва.&nbsp;Въпреки нашия пакет от предложения за промени в няколко закона &ndash; Кодекса на труда, Търговския закон, Гражданския процесуален кодекс, Наказателния кодекс, Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.</p> <p><strong>- Бихте ли посочили примери &ndash; конкретни предприятия, вратички в закона, които позволяват това?</strong></p> <p>Примери колкото искате. Направете проверка, искайте информация от ГИТ и ги обявете. Не едно или две предприятия, а всичките предприятия. Направете ги публични. Ето ви тема за журналистическо разследване. Не вратичка, а широка порта има в Кодекса на труда и в други закони.</p> <p>Да вземем за пример търговец, който е регистриран съгласно изискванията на Търговския закон, т.е. създаден е от едно или няколко физически или юридически лица &ndash; собственици, например ЕООД. Ако този търговец вземе назаем оборотни средства, наеме работни помещения и съоръжения, наеме работна сила, закупи суровина и произведе продукция, като направи това в рамките на два-три месеца, без да плаща пълния размер на договорените заплати, в един момент даден работник ще си поиска заплатата или останалата част от нея. Търговецът обаче няма откъде да вземе пари за това и тогава той казва: &bdquo;Нямам пари. Сметките ми са празни, машините и помещенията не са мои, наети са от други собственици. Иди ме съди&rdquo;. И да го съдим, и да не го съдим търговеца, пари няма. Имущество също. Работнникът не може да иска обявяване в несъстоятелност по Търговския закон, за да получи пари от Фонда за гарантирани вземания на работниците. Тогава, казваме ние, да отговарят собствениците. За задълженията към работниците да отговарят солидарно заедно с работодателя &ndash; дружеството и собствениците му. И работникът да има право да иска обявяване в производство по несъстоятелност на длъжника &ndash; работодател.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Искате Станишев, Местан и Орешарски да се ангажират лично по отношение на неплатените заплати. Как си го представяте и какво точно имате предвид?</strong></p> <p>Защо не? Да отговорят кога и какво ще направят, за да се реши този сериозен обществен проблем. Да отговорят какво е отношението им към предлаганите от нас изменения и допълнения в няколкото закона, които споменах по-горе. Ако нашите не им харесват или ги смущават, да кажат с какво и какво те ще предложат като алтернатива за решаване на проблема.</p> <p><strong>- Съгласни ли са с вас работодателите и представителите на правителството в НСТС промените в трудовото законодателство да се предлагат само след заседания на Националния съвет за тристранно сътрудничество?</strong></p> <p>Въпросът не е дали да минават или не в НСТС, а да се извършват изобщо от НС, било то по инициатива на правителството, било то по инициатива на отделни народни представители. Ние отдавна работим с различни правителства по темата трудово и осигурително законодателство. Принципът, на който винаги сме държали, е правителството да инициира, а НС да приема поправки в трудовото законодателсдтво, когато те, независимо от кого произлизат, имат общото одобрение на синдикати и работодатели.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Само в случаите, при които външни причини, например директива на ЕС или например необходимост от решаване на проблема с изплащането на работните заплати, налагат това, такива промени да бъдат правени вън и независимо от мнението, доволството или недоволството на работодатели или синдикати.</p> <p>Не може правителството, респективно Народното събрание, да се &bdquo;крие&rdquo; и да продължава да не решава проблема с неизплатените трудови възнаграждения, защото работодателите не били съгласни да се правят едни или други промени в този или онизи закон. Конституционната тежест относно правата на гражданите, включително и на работниците, тежи върху правителството и Народното събрание, а не върху организациите на работниците и работодателите. Ние ще дадем мнение, пък властите да решават. Да си носят кръста.</p> <p><strong>- Какви точно промени в Кодекса на труда бихте искали да видите?</strong></p> <p>Те са много. Като започнем от заплатите, принципите и системите, върху които те се формират, и свършим през утвърждаване на нови, на по-високо равнище принципи за двустранен и тристранен диалог, на колективното трудово договаряне, на категорични и недопускащи нарушения разпоредби относно работно време, режими на работното време. Едва ли мога да ги изброя и охарактеризирам с няколко думи.</p> <p><strong>- БСК излезе с 28 мерки за намаляване на административната тежест и увеличаване на заетостта. Стана ясно, че имате сериозни разминавания в тази посока. В какво се изразяват те? Коментирайте и аргументирайте своята позиция.</strong></p> <p>Една част от тези предложения са в противоречие или с директиви, или с конституционни принципи. Някои от тях не са ясни в своята конкретика, други от тях, например тази за трудовия съд и някои относно облекчаване на отношенията между работник и работодател чрез въвеждане на електронни технологии, споделяме, но не е обсъждано предварително кои от тези предложения са възможни и кои &ndash; не. Някои от тях, например идеята да се разшири ползването на срочните трудови договори или да отпадне допълнителното възнаграждение за т.нар. &bdquo;клас&rdquo;, са отдавна затворена страница. По тях всичко, което сме имали да кажем както ние, така и работодателите, отдавна е казано и отчетено.</p> <p><strong>- Вие казвате: &bdquo;Отлагането на проблемите не ги решава. Ако това продължи, ще се наложи да предприемем протестни действия&rdquo;. Кои точно проблеми се отлагат? Има ли такива, които все пак се решават?</strong></p> <p>Ами не е ли отлагане на решаването на проблема с неизплатените трудови възнаграждения? Той стои с различен интензитет през всичките тези 20 и повече години. Не се ли отлага проблемът с липсата на политика по доходите, включително работните заплати и техните размери? Не е ли отлагане нерешаването на проблемите със скритите доплащания &ndash; тези &bdquo;на ръка&rdquo;, чрез които се ощетяват както социално-осигурителните фондове, така и бюджетът.</p> <p><strong>- &bdquo;Няма да позволим някой да се подиграва с работниците и служителите. Работодателите флиртуват с властта преди изборите и правят опити за изземане на правата на хората на наемния труд.&rdquo; Моля ви, конкретизирайте, обяснете къде и в какво виждате флирт между управляващите и работодателските организации.</strong></p> <p>Само един пример &ndash; &bdquo;облекчаването&rdquo; на бизнеса от т.нар. административна тежест чрез ревизия и предложения за изменения в трудовото законодателство. Какво общо има административната тежест с трудовите правоотношения? Какво общо има думата &bdquo;бизнес&rdquo; с думата &bdquo;работодател&rdquo;, когато става дума за административна тежест. Административната тежест за бизнеса &ndash; това са отношенията му с държавата и държавните органи &ndash; власт и подчинение. Работодателят е в отношения с работниците и служителите. Това са договорни, равнопоставени отношения. В тези отношения няма как да има &bdquo;облекчаване&rdquo; на единия за сметка на другия субект &ndash; страна по трудовите отношения.</p> <p><strong>- Споделяте мнението, че всъщност Кодексът на труда предлага много и гъвкави инструменти за защита на правата и интересите както на работодателите, така и на работниците и служителите? Къде е проблемът тогава?</strong></p> <p>Преди време един ръководител на работодателска организация казваше буквално следното: &bdquo;Тоя кодекс трябва да го премахнем, той е остарял&rdquo;. Този и всички подобни аргументи са несъстоятелни. Идеята бе кодексът да не пречи именно на работодателя и той да си прави каквото си поиска с работника. Той да е &bdquo;господарят&rdquo; на отношението между труда и капитала.</p> <p>Сега отново чуваме подобни аргументи &ndash; КТ бил остарял, бил още от Живково време и други подобни аргументи. Нашият основен трудов закон отговаря на всички европейски и международни стандарти &ndash; директиви на ЕС, конвенции на МОТ и това бе признато от ЕС в края на 2006 г.</p> <p><strong>- Как би могъл Кодексът на труда да промени &bdquo;сивите&rdquo; отношения &bdquo;работник &ndash; работодател&rdquo;? И до днес има начини работодателят да има отношения с наемниците си &bdquo;под масата&rdquo;, с едни заплати на хартия и други, които му плаща на ръка. Масово се плащат осигуровки на базата на минималната работна заплата. Наемниците приемат, защото нямат друг избор или пък другият им вариант е да взимат много по-малко реални пари. Не е ли това съглашателство между държавата и бизнеса и пак лобистки интереси, пак възможност за корупция? Как конкретно могат да се променят нещата?</strong></p> <p>Формулировката е житейска, а не конституционна или законова. Воля за разум и коректност. Политическа воля. Колкото и да е добър законът, ако няма воля да бъде прилаган, няма да има законност. Ако политиците прескачат проблемите и не ги решават, а институциите не ги виждат добре и във фокус, каквито и закони и конституционни текстове да приемаме, проблемите няма да се решават.</p> <p><strong>- Дистанцирано и непредубедено &ndash; как оценявате управлението на кабинета &bdquo;Орешарски&rdquo; и по-точно неговата социална политика?</strong></p> <p>Няма някакъв сериозен прелом или огромен качествен скок. Не може и да има &ndash; това не е трап, за да го прескочим. Но както е известно, налице са желание и известни усилия да се навакса изоставането при &bdquo;замръзналата&rdquo; в предишния управленски мандат социална политика. И в интерес на истината под наш натиск това започна да става още при служебното правителство. Макар и малки стъпки в тази посока, но ги има и не може да не ги забелязваме &ndash; помощите за първокласници, допълнителните помощи за отопление, разширяване на обхвата на подпомаганите за отопление, увеличени детски помощи за второто дете и прочее. Също така не бива да се забравя, че определени резултати даде и внушителният протестен митинг на КНСБ. Имаше незабавна реакция и се спря нарастването на пенсионната възраст за категорийните работници, а и се възприе предложението ни за възстановяване на данъка на най-ниско платените работници и служители.</p> <p>Това според нас са знакови постижения. Но трябва повече амбиция и повече решителност за решаване на проблемите с бедността и социалното изключване. И това не е въпрос само на социалните мерки и политики. Нужна е нова преразпределителна политика, обръщане на т.нар. &bdquo;данъчен клин&rdquo;, овладяване на стремително задълбочаващото се разслоение на населението. Нова трябва да бъде и подоходната политика &ndash; България се характеризира с около 45 % от средната производителност на труда в ЕС, но с 20 на сто от средната минимална работна заплата. А средното възнаграждение у нас е едва около 10 на сто от средното за ЕС.</p> <p><strong>- Направете, моля ви, сравнителен анализ на управлението на ГЕРБ и това на кабинета &bdquo;Орешарски&rdquo; в социалната сфера, която логично е най-важна за синдикатите.</strong></p> <p>Няма полза от връщане назад. Нито управлението на ГЕРБ е започнало на чисто място, нито това на сегашните управляващи. Важно е не да се сравняват и да търсят кусури, а да има стремеж към приемственост и постигане на повече и по-добри неща от предишните властимащи. Що се отнася до нас &ndash; с всяко правителство КНСБ е имала и има диалог и/или претенции, в т.ч. протести по един и същ кръг от въпроси. Такава е нашата природа и предназначение &ndash; защитата на правата и интересите на наемния труд.</p>