Петър Николов пред "Гласове": Кандидатурата на Терзиев е крах за десния избирател. Борисов ще реши колко дълъг ще е животът на правителството

Явор Дачков разговаря с Петър Николов, депутат от ГЕРБ. Акценти от интервюто:

- Кабинетът ще съществува дотогава, докато Борисов не се почувства достатъчно силен, за да вземе цялата власт отново. Само той може да го свали и само той държи тайминга за това, защото ако ПП-ДБ действително опитат да се самосвалят, както по едно време твърдяха, ще се самоликвидират. 

- Пътят към ада е постлан с добри намерения. А адът в случая е тоталния крах на всяка дясна и антикомунистическа претенция с издигането на Васил Терзиев за кмет на София, потомък на тежка ДС-фамилия и милионер, чийто първи милион е спечелен благодарение на мрежите на въпросната репресивна машина.

- Борисов има една максима в политиката и тя никога не му е изневерявала. Когато търси да подчини някого, той му дава не просто заслуженото, а всичко желано и още, и още... Вижда го какво иска и го пита: „Добре, а искаш ли това двойно? А искаш ли го тройно?“.

- Борисов има мощни съюзници в това отношение. ДПС е партия с огромно парламентарно влияние, но поради обществената стигма, е обречена да стои извън изпълнителната власт. "Възраждане" също има голямо присъствие в парламента, но поради геополитически причини също е обречена да седи само в законодателния орган. 

Следвайте "Гласове" в Телеграм

- Как ще коментирате кандидатурите на Васил Терзиев за кмет на София и на Борис Бонев за шеф на СОС,  които издигнаха ППДБ?

- Това е закономерен резултат от превръщането на партиите от т.нар. автентична десница в прогресивни ляво-либерални политически сили, нещо за което с още няколко анализатори предупреждаваме от години. Всичко започна още с избора на Радан Кънев за лидер на ДСБ и впоследствие създаването на "Да, България" и коалирането помежду им. Последва отказ на двете партии от базови десни ценности, като християнското семейство, патриотизъм и пр., както и подкрепа за прогресистки движения като гей-парада, бежанците, Black Lives Matter, идеологическата цензура в медиите и изкуствата, енвиронментализма и др. Това по естествен начин доведе избирателите им до идентифициране с леви световни лидери като Трюдо и Макрон и позиционирането им срещу на практика всички емблематични десни политици – Тръмп, Орбан, Борис Джонсън, Качински, Мелони и пр. ДБ изостави и партньорството с партиите от ЕНП (ГЕРБ и СДС) и ги замести с други политически сили, които на европейската сцена се заявяват като леви, либерални и зелени, нещо което неизбежно доведе до появата на леви радикалисти като Клеър Дейли на партийните им събития...

Разбира се, промяната на идеите, неизбежно води и до промяна на политическите решения. Така в кръстоносния си поход срещу ГЕРБ на последните местни избори в София, ДБ откри съюзник в БСП и Мая Манолова, гласува масово за нея на балотажа и получи подкрепа за районните си кметове от столетницата. Впоследствие при протестите си срещу Борисов, ДБ застана рамо до рамо с Мая Манолова, Татяна Дончева, Корнелия Нинова, Румен Петков и пр., манифестирайки заедно с тях и активистите на Antifa по софийските улици. ДБ подкрепи и вдигнатия юмрук на Румен Радев, заради което саботира кампанията на собствения си кандидат за президент Лозан Панов и впоследствие масово гласува за Радев на балотажа. Най-накрая, ДБ направи и невъзможното – коалиция с БСП, вкарвайки Корнелия Нинова в правителството и приемайки “експертизата” на червените гурута Румен Гечев, Вигенин и др.

Разбира се, всеки от тези тежки исторически компромиси е имал някакво политическо основание, изглеждал е “по-малкото зло” и само моментно отклонение от един принципен и последователен път, в името на постигане на някаква тактически важна цел и добро намерение. Пътят към ада обаче е постлан с добри намерения. А адът в случая е тоталния крах на всяка дясна и антикомунистическа претенция с издигането на Васил Терзиев за кмет на София, потомък на тежка ДС-фамилия и милионер, чийто първи милион (както се оказа) е спечелен благодарение тъкмо на мрежите на въпросната репресивна машина.

-  Предизвестен ли е резултатът от изборите в столицата след 18-годишното управление на ГЕРБ?

- Беше предизвестен. Допреди седмица, на база на резултатите от последните парламентарни избори изглеждаше, че кандидатът на ПП-ДБ ще спечели още на първи тур. Издигането на кандидатурата на Терзиев обаче, като че ли връща интригата. Вече няма как да се мине без балотаж, а на балотажа ще сработи формулата „всички срещу ПП-ДБ“. И е много вероятно това да се окаже достатъчно за голяма изненада.

- Това е малко изненадващ извод, защото повечето наблюдатели очакваха на балотажите формулата да бъде „всички срещу ГЕРБ“...

- Беше така, вече не е. След съставянето на правителството Денков-Габриел с ГЕРБ, след вкарването на ДПС и Пеевски в конституционния дебат от Христо Иванов и след издигането на кандидатурата на Терзиев, ситуацията е напълно различна. Ще има балотаж и резултатът от него ще е с фотофиниш. Разбира се, много зависи и от това, ще намери ли ГЕРБ подходящия кандидат за поста, защото кметските избори са преди всичко мажоритарни.

- Какви са прогнозите Ви за местните избори като цяло и представянето на ГЕРБ-СДС в големите градове?

- Вижте, в българската политика в момента има две устойчиви разделения. Първият е глобален и той сблъсква консервативното с либералното, реакционното с прогресивното, виждаме го навсякъде по света, във всяка една ситуация. Вторият обаче, специфично български политически разлом е геополитически и цивилизационен и той сблъсква проевропейските с проруските политически сили. Цялата тази усложнена картина води до поява на качествено нова политическа конфигурация, при която в България наместо два, вече имаме три политически полюса. Първият полюс, в който са ПП и ДБ е либерален и едновременно с това прозападен. Вторият полюс, в който се намират "Възраждане" и БСП е реакционен и проруски. А третият и най-голям от електорална гледна точка полюс, е едновременно консервативен и проевропейски. Образно казано, там са онези българи, които нито искат да си сменят пола, нито да напускат Европейския съюз и да ходят в Евразия. В този полюс са разположени ГЕРБ-СДС и ДПС.

Защо Ви казвам всичко това... за да видите ситуацията с евентуалните балотажи. ГЕРБ-СДС има най-малко общо кратно, както с ПП-ДБ, това е европеизмът, така и с "Възраждане" – това е консерватизмът. Затова ако е на балотаж, а ГЕРБ-СДС със сигурност ще стига до балотажи навсякъде, кандидатът на коалицията ще има мост, по който да привлече избиратели от отпадналия трети играч. "Възраждане" обаче няма да може да разчита на гласове от ППДБ, а и ППДБ няма да може да разчита на гласове от "Възраждане". Добавете към това и оформящото се стратегическо партньорство на ГЕРБ-СДС с ДПС и ще видите, че ще е изключително трудно техен кандидат да загуби балотаж. Затова прогнозата ми е, че противно на очакванията от последните години, вечерта след втория тур картата ще е оцветена изцяло в синьо. ГЕРБ-СДС ще постигне много по-убедителен успех, отколкото на последните местни избори, с всички произтичащи от това последствия.

−  Измамихте ли избирателите си,  сключвайки този своеобразен съюз с ПП-ДБ,  ако използваме думите на президента Радев при избора на новия кабинет?

- Не. През последната година Бойко Борисов сигурно хиляда пъти е повторил, че ГЕРБ ще направи всички възможни компромиси, само и само да има редовно правителство. И, че единствената формация, с която ще се търси партньорство ще е ПП-ДБ. Човек трябва наистина да е бил глух, за да каже накрая на всичко това, че е излъган. Що се отнася до избирателите на ПП-ДБ, да, те бяха излъгани и това ясно се вижда в електоралния им спад след съставянето на кабинета. Те платиха и тепърва ще плащат политическа цена заради клетвите си, че никога няма да се коалират с Борисов, с ГЕРБ-СДС, а и с ДПС. Но това трябва да е за урок на партиите занапред. Рано или късно ще се научим, че лъжата днес в името на някакъв тактически успех, струва твърде скъпо в стратегически план утре.

- Обичайно, при всяко политическо сътрудничество се преценяват плюсовете и минусите,  евентуалните щети и облаги за партиите.  Какво според Вас мотивира Бойко Борисов да предаде властта на втората парламентарна сила и какви ще са последствията за ГЕРБ ?

- Борисов не е предал властта на втората парламентарна сила, предал им е отговорността за правителството. Борисов премести или по-точно върна властта в парламента. Отне я от Радев и я върна на Народното събрание, където трябва да е.

- И това идва малко неочаквано, защото ако има политик, който последователно е неглижирал Народното събрание през годините, това е именно Борисов. Как изведнъж се превърна в негов адепт?

- Е, много е просто – Борисов неглижираше Народното събрание, когато не беше в него. Сега е в него и прави обратното. Това всъщност е изключително важен момент и затова ми позволете да направя едно отклонение и една аналогия с римската история. През 1989 г. българите прогониха нашия Тарквиний Горди и учредиха република. Център на тази република беше парламентът, умишлено изграден като най-мощната институция в България, единствената която въплъщава народния суверенитет. Тази система на парламентарна доминация функционираше успешно през 90-те години и през първото десетилетие на нашия век. През 2009 г. обаче, с възхода на Борисов, тази система беше кардинално променена, макар формата ѝ да беше запазена. На практика Борисов направи това, което Август някога е направил с Римската република – убеди обществото, че Републиката има нужда от протектор и гарант в негово лице, и че макар да установява de facto монархична власт, той ще запази непокътната републиканската форма и съответно възможността тя по всяко време да бъде реставрирана. Така изградената през 90-те българска политическа система, навлезе в една амбивалентна ситуация, като редом до Парламента се установи мощната харизматична фигура на Борисов, като един вид попечител на парламентарната демокрация. Оттам всъщност, а не от задкулисието дойде усещането на прогресивните сили за паралелната държава. Просто за един дълъг период от време, властта в парламентарната република не беше в парламента, а в Борисов.

В Римската империя се е смятало, че императорът не е монарх, защото той дължи властта си не на свещено наследено от предците му право, а на народната воля. Именно тя – народната воля, издига и слага императора, което на практика означава, че тази автократична система е институционално контролируема от една перманентна революция. Борисов прие тази логика и затова никога не се е съпротивлявал на революционната стихия. Нито през 2013 г., когато още при първия революционен повей подаде оставка и отиде на нови избори, нито през 2020-2021 г., когато макар да спечели изборите, отказа да полага усилия за кабинет и предпочете да излезе в опозиция.

- Какво стана след това, защото политиката не търпи вакуум...

- Ами стана това, че Борисов спази своята част от договорката и сдаде властта на парламента. Парламентът обаче беше твърде слаб за да отиграе положението и така властта отиде в президента Радев. Като бивш военен, Радев органично не понася дори идеята за демокрация и го демонстрира още при първата си клетва, когато се обърна към депутатите с: „Остава Ви още една седмица“. Вече повече от шест години, това враждебно отношение не просто не се разсейва, а се задълбочава, като кулминацията му беше демонстративното напускане на залата от президента по време на изслушването на българския химн при избора на правителството на Денков.

Затова, когато Борисов напусна терена и доброволно мина в опозиция, Радев започна да воюва с парламента, разбивайки всяко потенциално парламентарно мнозинство и продуцирайки постоянно нови избори, които да удължават до безкрай неговата извънредна служебна власт. И забележете, това не става по някакъв таен и скрит начин, а напълно демонстративно като съветниците на Радев обикалят телевизионните студиа и призовават за разграждане на парламентарната и замяната ѝ с президентска република. Видяхме дори как, давайки мандата за управление, Радев не се въздържа и директно призова той да не бъде реализиран.

- И все пак ГЕРБ реализира този мандат, въпреки огромните щети за имиджа си, което това му нанесе.

- Щетите не са кой знае колко големи, най-малкото защото Борисов продължава да бъде политическият лидер с най-високо обществено доверие. Според мен инстинктът му подсказа, че все още е твърде амортизиран, за да претендира за изпълнителната власт. Не, че не можеше да стане, но щеше да е Пирова победа с бърз и предизвестен край. Затова Борисов направи един напълно неочакван ход – влезе в парламента. Много е смешна версията, че го е направил заради имунитета си – все пак говорим за човек, който за 22 години в политиката е имал имунитет общо две. Борисов реши да влезе в парламента, защото осъзна нещо много просто, което обаче оставаше невидимо, тъкмо поради своята очевидност. България е парламентарна република. Тя не се управлява нито от президента, нито от министър-председателя, а именно от парламента, или поне такава е била идеята, залегнала в Конституцията. Влизайки там, той просто премести центъра на взимане на решения в пленарната зала и затова не му пукаше особено, че подарява кабинета на ПП. Просто властта вече не е в правителството, а там, където е замислена да бъде.

- По силите ли е обаче това на един единствен човек и то на толкова поляризираща фигура, каквато е тази на бившия премиер?

- Говоря с факти. Помислете, къде беше властта по времето на служебните кабинети... Беше ли в Стефан Янев? Или в Гълъб Донев? Или беше в президента Радев? Отговорът на този въпрос е очевиден – властта беше в президента, защото той беше назначил правителствата и той по всяко време можеше да го смени. Е, в момента кабинетът съществува единствено по волята на Борисов и във всеки момент, в който Борисов реши да го свали – това ще стане факт.

- Защо обаче другите в парламента му го позволяват, защото Борисов не просто излезе от изолацията, но и фактически управлява изцяло парламента посредством т.нар. плаващи мнозинства?

- Борисов винаги е имал една максима в политиката и тя никога не му е изневерявала. Когато търси да подчини някого, той му дава не просто заслуженото, а всичко желано и още, и още... Вижда го, какво иска и го пита: „Добре, а искаш ли това двойно? А искаш ли го тройно?“ ПП искаха правителство с техния мандат и Борисов неочаквано им каза: „Давайте! Искате ли и премиер? Давайте! Искате ли другите партии да нямат хора в кабинета, а Вие да имате политически назначения? Давайте! Искате ли Асен Василев да е министър? Давайте! Давайте! Давайте!“ Същото направи и с Христо Иванов, който искаше съдебна реформа. Борисов го попита: „Искаш ли съдебна реформа? Давай! Искаш ли механизъм за контрол на главния прокурор? Давай! А искаш ли да махнем главния прокурор? Давай! А конституционна реформа? Давай!“  И още, и още... Той даде на всички това, което пожелаха, а в замяна поиска нещо съвсем дребно – светът да види, кой всъщност раздава порциите. Кой дава власт, кой дава съдебна реформа. И светът видя. Така властта напусна президентството, но вместо в Министерски съвет дойде в парламента и се разположи на първия ред вдясно.

Имайте предвид, че Борисов има мощни съюзници в това отношение. ДПС е партия с огромно парламентарно влияние, но поради обществената стигма, е обречена да стои извън изпълнителната власт. "Възраждане" също има голямо присъствие в парламента, но поради геополитически причини също е обречена да седи само в законодателния орган. Най-накрая, ДБ по ред причини не се чувства удобно в правителството и предпочита пленарната зала. ГЕРБ-СДС, ДПС, "Възраждане" и ДБ – това е конструкцията на новата политическа система и в нейния център стои Бойко Борисов.

- Няма ли обаче да се окаже сближаването с Борисов фатално за ПП-ДБ?

- ПП са инфантилна формация, чиито лидери нямат интелектуалния капацитет да разберат какво се случва. Те затова и се навиха да играят тази роля на пушечно месо във войната, защото нямаше кой друг да се навие. Прочее, като остана в парламента, Кирил Петков, който в ПП минава за неумен, направи по-мъдрия избор в сравнение с Асен Василев.

По-интересен е въпросът за ДБ, защото това е политическа сила с дълбоки корени, на практика част от политическото наследство на Иван Костов. Още от самото начало, вероятно още от десанта на Росенец, Христо Иванов знаеше, че рано или късно ще плати цената за заиграването си с картата анти-Борисов. Но се надяваше това да стане късно. Това, което обаче той по никакъв начин не можа да пресметне беше ръстът на "Възраждане", който направи невъзможна проевропейска управленска формула, изключваща ГЕРБ. Друго, което ДБ не пресметна добре е, колко рисков съюзник имат в лицето на ПП, напълно лишени от чувство за самосъхранение и заплашващи да повлекат коалиционния си партньор в бездната. В тази ситуация за ДБ не остава друга възможност, освен бавно да се приплъзне към едно стратегическо партньорство с Борисов и ДПС и те го правят. Всичко друго би ги върнало в сектантския период, в който бяха преди 5-6 години.

В случая Христо иванов е късметлия, защото ДБ са нужни на Бойко Борисов за да реализира своя проект за възстановяване на авторитета и властта на парламента. Разбира се, цялата хореография се прави върху много тънък лед и дори едно грешно движение може да го пропука.

- Бойко Борисов заяви, че никой не вярва, че ще се стигне до ротация. Предизвестен ли е провалът на кабинета “Денков”?

- Кабинетът ще съществува дотогава, докато Борисов не се почувства достатъчно силен, за да вземе цялата власт отново. Само той може да го свали и само той държи тайминга за това, защото ако ПП-ДБ действително опитат да се самосвалят, както по едно време твърдяха, ще се самоликвидират. Най-смешното е, че Борисов видимо търсеше тъкмо тази формула – да държи съдбата на правителството без обаче да носи отговорност за конкретните му управленски решения. Затова и не беше уверен дали иска да спечели последните парламентарни избори или да остане втори. В глупостта си обаче и въпреки изборния резултат, ПП му подариха най-големия подарък, който можеха да направят.

- Говорихте много за отнемането на властта на президента и преместването ѝ в Парламента. Това няма ли в крайна сметка да изправи Борисов срещу Радев?

- Вероятно не, защото и двамата имат обеца на ухото от предишния им горещ конфликт, но със сигурност ще има напрежение с новото мнозинство. И от тази гледна точка, позиционизирането на Борисов в парламента е изгодно, защото ще го държи на завет, когато Радев започне война с кабинета. А тази война е неизбежна, тъй като приемайки прекия избор на президент, българската конституция е заложила системен конфликт между ламтящия за власт и легитимиран през общи избори президент, и легитимната власт на премиера, която идва по волята на парламента. Това се е слувало винаги. Желев срещу Филип Димитров и срещу Жан Виденов, Стоянов срещу Костов, Първанов срещу Станишев, Плевнелиев срещу Орешарски, Радев срещу Борисов и срещу Кирил Петков.

- В такъв случай, може ли да се стигне до импийчмънт?

- Не. Казах Ви, Борисов подчинява опонентите си, не като им взима, а като им дава. Радев иска да е президент – ето, Борисов няма да му организира импийчмънт и Радев ще бъде президент. Въпреки, че в парламента лесно може да се намери мнозинство за такава процедура, на Борисов му е далеч по-изгодно да държи Радев в президенството, отколкото да го допусне на своя терен и затова проявява това великодушие. Преди той казваше: „Ето, Радев е президент, а аз съм прост премиер.“ Сега казва: „Ето, Радев е президент, а аз съм прост депутат“. Целият свят обаче вижда, че властта вече не е у Радев, а е у Борисов. Затова и за Борисов е ОК темата за импийчмънт да стои, но до такава процедура никога да не се стига. Защото така, президентът изведнъж става президент не по своя воля, а по волята на човека от Банкя. Посланието е следното – в България има Народно събрание, Президент, Министерски съвет и пр., а има и власт. Властта е там, където е Бойко. Ако Бойко реши да стане митрополит, властта ще се премести в Светия синод. Това прочее ясно пролича и при казуса с махането на Гешев... президентът се поколеба чия страна да заеме, но в крайна сметка капитулира.

- На какво се дължи промяната на позицията на ГЕРБ по отношение на Иван Гешев и как се вписва в цялостната политическа картина ?

- Ами част е от цялото това прегрупиране, за което говоря. Гешев всъщност стана донякъде косвена жертва на изграждането на новата политическа констелация. Беше жертван и вграден в основите ѝ, така да се каже. Тогава, когато този нов модел беше още в зародиш, Борисов имаше нужда да демонстрира къде е властта и затова се насочи срещу привидно най-силната фигура на шахматната дъска – тази за която се смяташе, че над нея е само Господ (по Татарчев). И че е инструмент в ръцете на Господ (по Гешев). За да върне властта в ръцете си, Борисов реши да провокира директно тази, така дарена с божествена власт, фигура и да я унищожи в брутален и зрелищен двубой. Защото не е особено умен, Гешев отговори по възможно най-лошия начин – атакува целия парламент, наричайки го „политически боклук“ и така сам събра армията на Борисов. Това беше ключов момент, в който партиите трябваше да заемат страна и всички с изключение на БСП заеха страната на парламента, ерго на Борисов. По този начин само с тази акция, Борисов спечели много победи: първо – победи Гешев, който от години си позволяваше да го рекетира, държеейки определени дела „на трупчета“; второ – прелъсти ПП-ДБ, които имаха нужда от повод, за да се впуснат в танц с него; трето – разчисти отношенията си с Брюксел и Вашингтон, за които Гешев беше станал повече от нетърпим; четвърто – създаде условия за закърпване на отношенията си със силни бизнес-фигури, с които Гешев го беше изпокарал; пето – позволи му да спечели едно раздаване на картите с Радев, което (както казах по-горе) беше жизненоважно, за да се узакони новата конструкция.

- Какви ще са действията на Радев оттук нататък?

- Радев вече е заложник на собствената си преторианска гвардия. В продължение на две години, той вкара в политиката 20-ина министри, 50-60 заместник-министри, 30-ина областни управители, 60 заместник областни управители, шефове на агенции и всякакви други началници... Броите ли? Това са 150-200 души, които са подушили аромата на властта и тъкмо, когато им се е усладила, са били изхвърлени от нея. Всички тези хора, сега обикалят около Радев и му обясняват колко е важно да направи политически проект.

- Може ли такъв президентски проект да бъде успешен, още повече ако се прави в навечерието на местните избори?

- На места, може би. Като цяло обаче ще крушира. По места властта е в ГЕРБ и кметовете на ГЕРБ са уязвими, защото са уморени от дългото управление. На Борисов му трябва повод партньорите му в парламента – помните ги нали – ДПС, "Възраждане" и ДБ, да го подкрепят. Трябва причина, която да катализира подкрепата, за която говорих по-горе, подкрепата за ГЕРБ на балотажа от третия, отпаднал полюс. И Радев ще даде тази причина. Битката на местните избори вероятно ще завърши с победа на ГЕРБ, трудна и измъчена, но повсеместна. Ако това се случи, Радев ще бъде смъртоносно ранен и ще мине в режим на доизкарване на мандата си. Прочее, по същия начин крушира и политическия проект на Георги Първанов, единственият друг президент изкарал два мандата, който по средата на втория също реши да прави своя партия.

- Накрая един въпрос за сблъсъка на нашата цивилизация с изкуствения интелект.  Питам Ви и като бивш зам.- министър на образованието.  Имате ли усещането,  че хората вече загубихме битката?  Развитието на технологията изпревари драстично разговора за етичната,  антропологичната и богословската страна на проблема,  както и за необходимостта от регламенти и контрол?

- Загубихме тази битка, да. Технологичният прогрес става все по-бърз и все по-необратим и много скоро светът ни няма да има нищо общо с това, в което сме свикнали да живеем оттогава, откакто съществува човешкият род. За съжаление, човечеството винаги е било омагьосвано от идеята за прогрес и рядко се е вслушвало в гласовете на скептиците, които позовавайки се на опита от миналото са предупреждавали за всички заплахи от прекомерно бързото развитие. Така ще е и сега, но този път промените ще бъдат толкова огромни, колкото никога преди. И ще загубим свободата си, ще загубим солидарността помежду си, а може би и душите си. Бог да ни е на помощ.