Отварянето на френския пазар на труда за българи и румънци: пак ли ще говорим за „полския водопроводчик”?

<p><strong><br /></strong></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>Румънците и българите вече ще имат достъп до 291 професии, а не до 150, както беше досега. Какъв ще бъде ефектът от това за френския пазар на труда?</strong></p> <p>Числото изглежда внушително, но не бива да му приписваме значение, което то не съдържа. Много по-реалистично би било да очакваме един нулев или почти нулев ефект от решението на Мишел Сапен и Манюел Вал. Преди всичко по следната причина: историята на свободното движение на работна ръка в Европа ни показва, че тази мобилност никога не е произвеждала онзи впечатляващ масов ефект, който да е в състояние да разклати пазарите на труда. Фобията от полския водопроводчик може и да е подхранвала въображението на доста наши сънародници и да е допринесла за провала на цял референдум, но ефектът на цялата история върху запушените вани във Франция все пак беше твърде относителен...</p> <p>Има и друг аргумент, който обезсилва тези страхове: във Франция има около 35&nbsp;000 роми, а общият брой на имигрантите надвишава 5 милиона, ако си служим с точните данни на INSEE. Дори и да предположим, че има някакво основание в ксенофобските твърдения, че чужденците ще оставят без работа френските граждани, това не би могло да стане по вина на ромите. Нека говорим сериозно и нека си признаем, че дебатът изобщо не е от това естество. Това, че общественото мнение проявява съпротива към ромите, е резултат от други фактори, а не от безпокойството за работните места.</p> <p>В крайна сметка, ако искаме ромското население да се интегрира в обществото, това може да стане тъкмо чрез редовната работа, училището и здравеопазването. Достъпът до работа е просто един от лостовете за това.</p> <p><strong>Кои сектори ще бъдат най-засегнати? Ще има ли нелоялна конкуренция с другите работници, които вече са се настанили във Франция?</strong></p> <p>Нека не преувеличаваме: въпросният списък с професии е далеч от възможността да дестабилизира френския пазар на труда. Дайте поне от време на време да казваме нещата ясно: свободното движение на работна ръка в рамките Съюза не само че не представлява нелоялна конкуренция, но е и основен принцип, който Франция прие, когато се ангажира с договорите на общността. Защо Карим Бензема да може да отиде в "Реал" (Мадрид), а Франк Рибери &ndash; в "Байерн" (Мюнхен), но Адриан Муту да не може да отиде в "Аячо"? На какво основание да стане това, дори и да не говорим за супербогати футболисти? Не левицата и не десницата, а Френската република като цяло навремето призова за разширяване на Съюза и нека припомня, че тогава ние бяхме горещи привърженици на приемането на франкофонска Румъния. Ами значи сега Френската република трябва да си държи на думата и да признае легитимните права на гражданите от тези държави &ndash; права, които произтичат от договорите, които сме подписали, а сред тях е и този, който прокламира свободното движение на хора.</p> <p>Що се отнася до самата работа, дайте да спрем с лицемерието и политическата коректност: колко кандидати за поста инженер, градостроител и мениджър ще се намерят сред тези нещастни хора, които ни показват по телевизията и които виждаме в бидонвилите на големите ни градове?... Точно обратното е: огромна част от тях ще работи неквалифицирана или слабоквалифицирана работа и ако ще се конкурира с някого, това ще са останалите имигрантски общности. Ако изобщо има конкуренция. Но да се говори друго би означавало да крием задните си мисли.</p> <p><strong>Колко румънци и българи се очаква да навлязат във френския пазар на труда? Ще може ли да се говори за истински наплив?</strong></p> <p>Разбира се, не е възможно да се отговори на този въпрос. Нека просто отбележим, че откакто през 2007 г. движението стана възможно, ЕС произведе различен опит. Някои държави &ndash; членки на Съюза, не въведоха ограничения, а други въведоха, но според Европейската комисия двата подхода не са породили разлика в мобилността. Всъщност мобилността на хората се дължи не точно на отварянето на пазара на труда, а до голяма степен на други фактори (вече установени в чужбина ромски общности, разбираем език, представа за приемащата държава...). Но миграцията поставя също така и въпроса за политическата и икономическа ситуация в напусканата страна, а това е тема, по която не се говори особено.</p> <p><strong>Правителството твърди, че увеличаването на списъка с професиите, което е почти двойно, служи за подпомагане на &bdquo;постепенното включване на Румъния и България в правото, приложимо към всички членове на общността, което ще се случи най-късно на 31 декември 2013 г.&rdquo;. Защо се смята, че това подпомагане е достатъчно?</strong></p> <p>Честно казано, човек няма нужда да е кой знае колко голям познавач, за да се сети, че твърдите мерки на предишния вътрешен министър се продължават от сегашния и че администрацията разсъждава така: след като така и така краят на 2013 г. не е далече, какво толкова ще ни струва да се позабавим дотогава? Така че що се отнася до ромите, не бих казал, че голямата промяна за тях настъпва именно сега.</p>