Осама се е укривал с помощта на пакистанските тайни служби, но американските помощи за Пакистан няма да спрат

Осама се е укривал с помощта на пакистанските тайни служби, но американските помощи за Пакистан няма да спрат
Наистина ли пакистанските тайни служби не са знаели, че Осама бин Ладен се укрива под носа им? Каква игра играе Пакистан? Този въпрос стана особено актуален след смъртта на Осама. Повечето експерти смятат, че не е възможно Осама бин Ладен да остане в Пакистан толкова дълго без съответна подкрепа. В интервю за австрийския вестник „Дер Щандарт” експертът за Пакистан Кристиан Вагнер от Фондация „Наука и политика” със седалище в Берлин казва, че Осама бин Ладен се е укривал в Пакистан най-вероятно с помощта на бивши членове на пакистанските тайни служби. Отношенията между Пакистан и САЩ обаче няма да пострадат в дългосрочен план заради липсващото сътрудничество на Пакистан при издирването на Бин Ладен. САЩ ще продължи да разчита на сътрудничеството на ядрената сила Пакистан – дори и за това, че пътищата за снабдяване на военните части в Афганистан предимно преминават през Пакистан.
<p><strong>Дер Щандарт:</strong> Според американската телевизия Си Ен Ен директорът на ЦРУ Леон Панета (който междувременно е номиниран от Обама за министър на отбраната &ndash; б. пр.) бил казал по време на служебно съвещание, че пакистанското правителство е &bdquo;или некомпетентно, или съучастник&rdquo;. Според Панета и двете възможности са еднакво тревожни. Какво смятате вие за тази оценка?</p> <p><strong>Вагнер:</strong> Именно това е въпросът, който през следващите няколко месеца ще натоварва отношенията между САЩ и Пакистан. Наистина трудно можем да си представим, че Бин Ладен е живял може би години наред в този регион без знанието на части от силите за сигурност или поне на някои бивши техни служители. Но мога да си представя, че цивилното правителство не е и подозирало това. Защото все пак военното ръководство се занимава с въпросите на външната политика и сигурността, и особено с тези, които засягат борбата с тероризма или отношенията с Афганистан и Индия.</p> <p><strong>Дер Щандарт:</strong> Какъв интерес имат тайните служби да разпънат &bdquo;чадър&rdquo; над Бин Ладен?</p> <p><strong>Вагнер:</strong> Това всъщност няма как да се проследи. Ал Кайда обяви през 2007 г. война на Пакистан. Може да се предположи, че отчасти става дума за старите мрежи: все пак Бин Ладен е активен през 80-те години в Афганистан и тогава има тясно сътрудничество и с Пакистан. От 1996 г. той отново е в Афганистан &ndash; в период, когато Пакистан, Афганистан и талибаните много тясно си сътрудничат. Може би са тези стари мрежи от времето на Афганистанската война, които са го пазели. Възможно е бивши служители на пакистанските тайни служби от онзи период да са му помогнали да си укрие.</p> <p><strong>Дер Щандарт:</strong> Няма ли за цивилното правителство да има последствия от евентуалното сътрудничество между тайните служби и Бин Ладен?</p> <p><strong>Вагнер:</strong> Пакистанското правителство обяви, че ще има разследване. Остава обаче да изчакаме дали то ще доведе до някакви големи разкрития. Можем само да се надяваме, че случилото се ще доведе до промяна в мисленето не само на въоръжените сили. Защото е позорно и за пакистанските въоръжени сили така да бъдат изиграни, ако действително нямат нищо общо с акцията. Има конфликт между онези части от силите за сигурност, които продължават да подкрепят войнстващи групи, и умерените в армията и в тайните служби. Умерените отбелязват, че подкрепата на войнстващи групи, които отдавна са се обърнали срещу Пакистан, е непродуктивна и че е крайно време да се приключи с този товар от миналото.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Дер Щандарт:</strong> Какви са шансовете този конфликт да се овладее?<br />Вагнер: Аз съм по-скоро скептичен, защото това е тежък конфликт в рамките на армията и армейското ръководство може би по тази причина е нерешително, защото не може да предвиди последствията.</p> <p><strong>Дер Щандарт:</strong> Отделни членове на Конгреса на САЩ искат сега спиране на помощите за Пакистан. Разумна ли е тази реакция, за да бъде подтикнат Пакистан към по-добро сътрудничество?</p> <p><strong>Вагнер:</strong> Това е разбираема реакция, но от друга страна тя ще натовари двустранните отношения между Пакистан и САЩ. Предполагам обаче, че тези искания няма да бъдат осъществени. Не трябва да се забравя, че Западът и САЩ в значителна степен ще са зависими и в бъдеще от Пакистан. Почти всички доставки за Афганистан минават през Пакистан. Постоянно се атакуват натовските конвои и се блокират маршрутите за доставки към Афганистан. Ако отношенията се влошат, Пакистан може да затвори границите. Тогава частите на НАТО практически ще бъдат лишени от всякакви доставки. Тази заплаха в миналото винаги е изигравала своята решаваща роля. На второ място, пакистанските военни контролират естествено ядрените оръжия на страната. САЩ е вероятно още по-заинтересована от тяхната сигурност. А за целта САЩ трябва да разчита на сътрудничеството си с Пакистан и пакистанската армия.</p> <p><strong>Дер Щандарт:</strong> САЩ в патова ситуация ли са, защото Пакистан е едновременно приятел и враг? Как САЩ могат да излязат от задънената улица?</p> <p><strong>Вагнер:</strong> Администрацията на Обама вече промени тежестта на средствата, които отиват в Пакистан. От 2001 г. до момента военната помощ е в размер на 13 милиарда долара. Това предизвика критики, тъй като използването на парите не винаги може да се контролира. Сега администрацията на Обама залага повече на укрепването на цивилните и демократичните институции. Следователно би могло да има прехвърляне на средства в тези сфери. Сътрудничеството с Пакистан трябва да продължи също така и защото страната е на ръба на пропастта в икономическо отношение. Никой няма интерес от колапс на Пакистан, защото това ще даде тласък на радикалните течения сред населението.</p> <p><strong>Дер Щандарт:</strong> Антиамериканските настроения сред пакистанското население след смъртта на Бин Ладен нарастват. Това ще продължи ли да усложнява сътрудничеството между двете държави?</p> <p><strong>Вагнер:</strong> Не мисля, че непременно ще ги усложни. Разбира се, съществува засвидетелстване на симпатии към Осама бин Ладен. Но трябва да се има предвид и че през изминалите години неговият авторитет в значителна степен е намалял. Преди няколко години той все още беше по-популярен от тогавашния президент Мушараф. Това не беше нелогично с оглед на непопулярността на Мушараф, но днес зад Бин Ладен със сигурност вече не стои мнозинството от пакистанското население. Протести ще има, но правителството би трябвало да е в състояние да ги овладее. Може би пакистанското правителство трябва по-сериозно да обърне внимание на факта, че Ал Кайда обяви война на Пакистан. Тоест, смъртта на Бин Ладен е победа също и за Пакистан. Министър-председателят вече формулира това. Нито една от големите партии в момента няма да се захване с антиамерикански протести. При последните избори повече от 90% от пакистанците не гласуваха за религиозни партии.</p> <p><strong>Дер Щандарт:</strong> От началото на управлението на Обама САЩ извършват все повече атаки с безпилотни самолети в пакистанските крайгранични райони към Афганистан. Пакистанското правителство и армията позволяват тези атаки. Може ли това да се промени?</p> <p><strong>Вагнер:</strong> Атаките с безпилотните самолети са един от факторите, натоварващи ситуацията в момента. Дори и заради това, че тези нападения са сравнително успешни, защото поразяват също и войнстващите групи, срещу които Пакистан не реагира.</p> <p><strong>Дер Щандрат:</strong> Непрекъснато се дават и цивилни жертви при тези нападения на американските безпилотни самолети?</p> <p><strong>Вагнер:</strong> И при акциите на пакистанската армия в племенните райони постоянно се стига до цивилни жертви. Това е една относително тежка дискусия. Разкритията на Уикилийкс показаха, че правителството де факто е дала съгласието си за атаките с безпилотни самолети, но въпреки това публично ги критикува. Това е проява на двуличие от страна на пакистанското правителство. САЩ увеличиха нападенията, защото изискват от пакистанската армия по-сериозно противодействие преди всичко срещу терористичната мрежа &bdquo;Хакани&rdquo; в Северен Вазиристан, отговорна за редица военни операции в Афганистан.</p> <p><strong>Дер Щандарт:</strong> През изминалите години Пакистан не се ли превръща все повече в убежище на терористични организации?</p> <p><strong>Вагнер:</strong> Да, за съжаление трябва да се каже, че ръководството на Ал Кайда през последните години намира убежище преди всичко в пограничните райони между Афганистан и Пакистан и най-вече в племенните райони на Афганистан. Но това е проблем и за Пакистан, защото напоследък "Ал Кайда" засилва сътрудничеството си с пакистанските талибани, които се бият срещу пакистанската армия. Армията също дава много жертви. Затова Пакистан има сериозен интерес да се справи с тези групи.</p> <p><em>Интервюто е публикувано в &bdquo;Дер Щандарт&rdquo;.</em></p> <p><em>Превод от немски език: Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</em></p>

Коментари

  • фен на Гоце Първанов, турската подлога

    08 Май 2011 20:06ч.

    Как тоалетната на двора беляза живота на Гоце от Сирищник Д-р Гено Данаилов, Швейцария Гоце може да жонглира с удивително голям брой цели, проекти и отговорности. Това с дължи на специфичната за него външна виртуозност и на липсата на задълбочаване в същината на нещата. Просто вземаш проблема, хващаш го за дръжките, упражняваш се малко, слушаш какво ти казва другарят Божидар Д. за нужните въртеливи движения и после смайваш публиката. Натрапниците винаги поемат повече отговорности отколкото на практика могат да реализират. Но това в масовите среди също по един парадоксален начин се възприема за предимство и добродетел. Характерна особеност на Ментора е желанието винаги да смекчава негативното, даже и когато това засяга пряко истината за нещата. Той интуитивно чувства, че това се харесва на хората. Никой не обича лоши вести, а така също и оногова, който му ги носи. Гоце никога не носи лоши вести. &quot;Или добро, или нищо&quot; съобщава той на народа. Като че ли народът е покойник, за когото е измислена тази сентенция. Известно е, че при по-зрелите Ментори може да се види доста умело боравене с нуждите, потребностите и проблемите на хората. Това е допълнителен бонус за тях в борбата им за влияние върху социума. Голяма част от мисловната дейност на Натрапника е предназначена за избягване на неловките компрометиращи ситуации, в които постоянно попада: от неправилната фраза &quot;сър Чърчил е казал&quot; и думата &quot;компромеНтиран&quot; до реалния скандален факт за службата му като агент в Първо Главно на ДС. По принцип мисленето е слабата страна на личността на Натрапника. То приема като логични и правилни само онези констатации и изводи, които поддържат ценностите на Чувстването. Всякакви други версии и сценарии изглеждат на Натрапника неверни, укорими и невалидни. В този смисъл при самия психологически тип първо се извеждат на преден план хората, след това е общата картина на действителността, а логиката и фактите са на най-заден план. Това разположение на нещата крие опасността Натрапника да игнорира даже важни задачи и проблеми, ако прецени тяхното решаване като противопоказно за определени междуличностни отношения или на политическия пейзаж в момента. Друга опасност е при конфликти Гоце просто да &quot;задуши&quot; противоречията, да ги сложи &quot;в кошчето&quot;. Затова той добре работи с материя, която е свързана с ценностите на организацията, която представя, а не с материя, изискваща мислене и логика. Но пък работи с огромен ентусиазъм. Интересно е, че този ентусиазъм отначало е много силен, но после видимо отслабва и създава емблематичния проблем на Натрапника да не може да финализира първоначалните си идеи и намерения. Много често, без да бъдат доведени докрай, те биват &quot;захлупвани&quot; от нови идеи. В името на изпълнението на дадена задача, за която той знае, че е много вероятно да бъде изоставена насред пътя, Натрапника упорито настоява за активност и мобилизация, проявява строгост и т.н. Даже не разрешава никакви прояви на по-свободни отношения, никаква атмосфера на шеговитост. Гоце не може да се учи от грешките на другите и от своите собствени грешки. Не е критичен достатъчно нито към другите, нито към себе си. Не вижда конкретната същност на нещата в живота; вижда само определени процеси, които текат, без да разбира защо текат. В стила му на работа с хората (например, сътрудници, съратници и др.) Гоце слага маската на съучастника, на сподвижника. Така му е по-лесно да накара другите да приемат неговите становища и му е по-удобно да ги манипулира. Най-много дразни хората, с които работи, твърдоглавата му вярност и лоялност даже на провалили се хора и клаузи. Друг негов дефект е прекалено голямото време, отделяно от Натрапника за междуличностни проблеми. Самият му идеалистически темперамент го изисква. Той не може бе да съветва, без да напътства и без да определя кое как да бъде. Като идеалист, предпочитаното време на Гоце е бъдещето. Светлото бъдеще. Очакванията на Менторите за бъдещето са прекомерни и понякога ги водят по странни пътища. Например, много е възможно да станат агенти на ДС. Да видим какъв е самият механизъм за това от психоаналитична гледна точка. Представяме си следния виртуален случай. Дадено лице, например Гоце, е от най-долен селски произход. Името на самото му родно село е по шопски грозно и отвратително. А името на баща му издава помашки (или турско-цигански) корени. Пълна бедност. Нужникът е на сто метра от къщата. Което има значение в аналния период от развитието на детето (Фройд). Принудено ученолюбие. Комсомол. Маркс. Дядо Благоев. &quot;Але-е-ен мак самотен нейде-е-е&quot;. Психичните подбуди са свързани главно с желанието за скъсване със срамната селскост (пейзанизъм), от която младежът се срамува. Вербуването в Държавна сигурност за него е механизъм за надмогване на досегашната му същност (и битие), навлизане в мечтаната градска среда на столицата. Моралните си дилеми като ДС агент Гоце решава по ефектен начин - остава си перчем и става много активен социалист. А както е известно, тъкмо социалистите и комунистите прегряват с увлеченията си по социалната справедливост, по равенството между всички другари и другарки, по преклонението си към ъндърграунда (пролетариата), от който произхождат в крайна сметка всички техни лидери от Лайпцигския херой и досегашните им гротескни министърки. Като агент Гоце се развива, започва да служи и на още господари от Запад и от Изток. Сближава се много с други агенти - Сава, Бор, Мурад, Димитър, агент Цветанова и др. И създава своеобразен клуб на агенти сподвижници.По време на президентските избори създава и втори клуб - на агентите, които искат да станат президенти или активно участват в кандидат-президентската надпревара. В този клуб са: агент Виктор, агент Иван, агент Николай, агент Бончо, агент Сава и т.н. В резюме като основни психични черти на Натрапниците ще споменем: желанието да изглеждат това, което не са и не биха могли да бъдат никога; тяхната партийна обсебеност; популярността им; склонността за манипулиране; виждането на света в черно-бяла светлина; склонността им да се натрапват и да досаждат; невъзможността да виждат и да оценяват правилно настоящата действителност и др. Интелигентността на този тип е малко над средната. Основните акценти на личността са: ригидност (втвърденост, непластичност), дистанцираност, мнителност и др. Менторът има следните по-често срещани обсесии: страх от възмездия, желание за величие, клаустрофобия, скоптофобия (страх да не си смешен), вербомания (бъбривост), дромомания (страст към пътувания). Комплексите му са свързани главно с неговия произход. Гоце има още и ясен вождистки комплекс, съчетан с комплекс за несвобода (фатална обвързаност) с някого или с нещо.Ползваните компенсации са главно в сферата на популистичните изяви и в уж социалната сфера. Любима песен: разбира се, &quot;Аз съм Гошо хубавеца&quot; и &quot;Интернационала&quot;.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи