Осама се е укривал с помощта на пакистанските тайни служби, но американските помощи за Пакистан няма да спрат

<p><strong>Дер Щандарт:</strong> Според американската телевизия Си Ен Ен директорът на ЦРУ Леон Панета (който междувременно е номиниран от Обама за министър на отбраната &ndash; б. пр.) бил казал по време на служебно съвещание, че пакистанското правителство е &bdquo;или некомпетентно, или съучастник&rdquo;. Според Панета и двете възможности са еднакво тревожни. Какво смятате вие за тази оценка?</p> <p><strong>Вагнер:</strong> Именно това е въпросът, който през следващите няколко месеца ще натоварва отношенията между САЩ и Пакистан. Наистина трудно можем да си представим, че Бин Ладен е живял може би години наред в този регион без знанието на части от силите за сигурност или поне на някои бивши техни служители. Но мога да си представя, че цивилното правителство не е и подозирало това. Защото все пак военното ръководство се занимава с въпросите на външната политика и сигурността, и особено с тези, които засягат борбата с тероризма или отношенията с Афганистан и Индия.</p> <p><strong>Дер Щандарт:</strong> Какъв интерес имат тайните служби да разпънат &bdquo;чадър&rdquo; над Бин Ладен?</p> <p><strong>Вагнер:</strong> Това всъщност няма как да се проследи. Ал Кайда обяви през 2007 г. война на Пакистан. Може да се предположи, че отчасти става дума за старите мрежи: все пак Бин Ладен е активен през 80-те години в Афганистан и тогава има тясно сътрудничество и с Пакистан. От 1996 г. той отново е в Афганистан &ndash; в период, когато Пакистан, Афганистан и талибаните много тясно си сътрудничат. Може би са тези стари мрежи от времето на Афганистанската война, които са го пазели. Възможно е бивши служители на пакистанските тайни служби от онзи период да са му помогнали да си укрие.</p> <p><strong>Дер Щандарт:</strong> Няма ли за цивилното правителство да има последствия от евентуалното сътрудничество между тайните служби и Бин Ладен?</p> <p><strong>Вагнер:</strong> Пакистанското правителство обяви, че ще има разследване. Остава обаче да изчакаме дали то ще доведе до някакви големи разкрития. Можем само да се надяваме, че случилото се ще доведе до промяна в мисленето не само на въоръжените сили. Защото е позорно и за пакистанските въоръжени сили така да бъдат изиграни, ако действително нямат нищо общо с акцията. Има конфликт между онези части от силите за сигурност, които продължават да подкрепят войнстващи групи, и умерените в армията и в тайните служби. Умерените отбелязват, че подкрепата на войнстващи групи, които отдавна са се обърнали срещу Пакистан, е непродуктивна и че е крайно време да се приключи с този товар от миналото.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Дер Щандарт:</strong> Какви са шансовете този конфликт да се овладее?<br />Вагнер: Аз съм по-скоро скептичен, защото това е тежък конфликт в рамките на армията и армейското ръководство може би по тази причина е нерешително, защото не може да предвиди последствията.</p> <p><strong>Дер Щандарт:</strong> Отделни членове на Конгреса на САЩ искат сега спиране на помощите за Пакистан. Разумна ли е тази реакция, за да бъде подтикнат Пакистан към по-добро сътрудничество?</p> <p><strong>Вагнер:</strong> Това е разбираема реакция, но от друга страна тя ще натовари двустранните отношения между Пакистан и САЩ. Предполагам обаче, че тези искания няма да бъдат осъществени. Не трябва да се забравя, че Западът и САЩ в значителна степен ще са зависими и в бъдеще от Пакистан. Почти всички доставки за Афганистан минават през Пакистан. Постоянно се атакуват натовските конвои и се блокират маршрутите за доставки към Афганистан. Ако отношенията се влошат, Пакистан може да затвори границите. Тогава частите на НАТО практически ще бъдат лишени от всякакви доставки. Тази заплаха в миналото винаги е изигравала своята решаваща роля. На второ място, пакистанските военни контролират естествено ядрените оръжия на страната. САЩ е вероятно още по-заинтересована от тяхната сигурност. А за целта САЩ трябва да разчита на сътрудничеството си с Пакистан и пакистанската армия.</p> <p><strong>Дер Щандарт:</strong> САЩ в патова ситуация ли са, защото Пакистан е едновременно приятел и враг? Как САЩ могат да излязат от задънената улица?</p> <p><strong>Вагнер:</strong> Администрацията на Обама вече промени тежестта на средствата, които отиват в Пакистан. От 2001 г. до момента военната помощ е в размер на 13 милиарда долара. Това предизвика критики, тъй като използването на парите не винаги може да се контролира. Сега администрацията на Обама залага повече на укрепването на цивилните и демократичните институции. Следователно би могло да има прехвърляне на средства в тези сфери. Сътрудничеството с Пакистан трябва да продължи също така и защото страната е на ръба на пропастта в икономическо отношение. Никой няма интерес от колапс на Пакистан, защото това ще даде тласък на радикалните течения сред населението.</p> <p><strong>Дер Щандарт:</strong> Антиамериканските настроения сред пакистанското население след смъртта на Бин Ладен нарастват. Това ще продължи ли да усложнява сътрудничеството между двете държави?</p> <p><strong>Вагнер:</strong> Не мисля, че непременно ще ги усложни. Разбира се, съществува засвидетелстване на симпатии към Осама бин Ладен. Но трябва да се има предвид и че през изминалите години неговият авторитет в значителна степен е намалял. Преди няколко години той все още беше по-популярен от тогавашния президент Мушараф. Това не беше нелогично с оглед на непопулярността на Мушараф, но днес зад Бин Ладен със сигурност вече не стои мнозинството от пакистанското население. Протести ще има, но правителството би трябвало да е в състояние да ги овладее. Може би пакистанското правителство трябва по-сериозно да обърне внимание на факта, че Ал Кайда обяви война на Пакистан. Тоест, смъртта на Бин Ладен е победа също и за Пакистан. Министър-председателят вече формулира това. Нито една от големите партии в момента няма да се захване с антиамерикански протести. При последните избори повече от 90% от пакистанците не гласуваха за религиозни партии.</p> <p><strong>Дер Щандарт:</strong> От началото на управлението на Обама САЩ извършват все повече атаки с безпилотни самолети в пакистанските крайгранични райони към Афганистан. Пакистанското правителство и армията позволяват тези атаки. Може ли това да се промени?</p> <p><strong>Вагнер:</strong> Атаките с безпилотните самолети са един от факторите, натоварващи ситуацията в момента. Дори и заради това, че тези нападения са сравнително успешни, защото поразяват също и войнстващите групи, срещу които Пакистан не реагира.</p> <p><strong>Дер Щандрат:</strong> Непрекъснато се дават и цивилни жертви при тези нападения на американските безпилотни самолети?</p> <p><strong>Вагнер:</strong> И при акциите на пакистанската армия в племенните райони постоянно се стига до цивилни жертви. Това е една относително тежка дискусия. Разкритията на Уикилийкс показаха, че правителството де факто е дала съгласието си за атаките с безпилотни самолети, но въпреки това публично ги критикува. Това е проява на двуличие от страна на пакистанското правителство. САЩ увеличиха нападенията, защото изискват от пакистанската армия по-сериозно противодействие преди всичко срещу терористичната мрежа &bdquo;Хакани&rdquo; в Северен Вазиристан, отговорна за редица военни операции в Афганистан.</p> <p><strong>Дер Щандарт:</strong> През изминалите години Пакистан не се ли превръща все повече в убежище на терористични организации?</p> <p><strong>Вагнер:</strong> Да, за съжаление трябва да се каже, че ръководството на Ал Кайда през последните години намира убежище преди всичко в пограничните райони между Афганистан и Пакистан и най-вече в племенните райони на Афганистан. Но това е проблем и за Пакистан, защото напоследък "Ал Кайда" засилва сътрудничеството си с пакистанските талибани, които се бият срещу пакистанската армия. Армията също дава много жертви. Затова Пакистан има сериозен интерес да се справи с тези групи.</p> <p><em>Интервюто е публикувано в &bdquo;Дер Щандарт&rdquo;.</em></p> <p><em>Превод от немски език: Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</em></p>