Стиглиц в защита на Кристалина Георгиева: Това е опит за преврат в МВФ

Кристалина Георгиева, Управляващ Директор на МВФ от 2019, е смел лидер в посрещането на икономическия срив вследствие на пандемията, както и в позиционирането на Фонда като глобален пионер на климатичните промени. Провежданите в момента усилия тя да бъде сменена са не само несправедливи, но могат да осакатят управлението на Фонда за години напред.

Ню Йорк – Предприети са ходове за смяна или най-малкото за голямо отслабване на Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния Валутен Фонд от 2019 година. Това е същата Георгиева, чийто отличен отговор на пандемията бързо осигури средства, за да се предпазят страните от затъване и да се посрещне здравната криза и която успешно съдейства за отпускането на 650 милиарда долара от „парите“ на МВФ (специални права на тираж), така нужни за възстановяването на страните с ниски и средни доходи. Освен това тя позиционира Фонда на лидерска позиция в отговора на екзистенциалната криза на климатичните промени.

За всички тези действия Георгиева трябва да бъде аплодирана. Тогава, какъв е проблемът? И кой стои зад усилието по дискредитирането и изгонването й?

Проблемът е един доклад, който бе възложен от Световната Банка на адвокатската кантора Уилмър Хейл относно годишния индекс Doing Business на Банката, който оценява страните според възможностите за отваряне и ръководене на търговски фирми. Докладът съдържа обвинения – или по-точно „намеци“ – за неточности, касаещи Китай, Саудитска Арабия и Азербайджан в индексите за 2018 и 2020 години.

Георгиева е подложена на атака за индекса от 2018 г., в който Китай е класиран на 78 позиция, също както предишната година. Но има инсинуации, че е трябвало да бъде по-ниско позициониран, а е оставен като част от сделка за осигуряване на китайската подкрепа за увеличване на капитала, което Банката тогава е искала. По това време Георгиева е директор на Световната Банка.

Една от положителните последици на този случай може да бъде унищожаването на индекса. Преди четвърт век, когато аз бях главен икономист на Световната Банка и Doing Business беше публикуван от отделното звено Международна Финансова Корпорация, смятах, че това е ужасен продукт. Страните получаваха добър рейтинг за ниски корпоративни данъци и слаби регулации на труда. Цифрите бяха винаги хлъзгави, а малки промени в данните имаха потенциално голям ефект в класирането. Страните бяха неизбежно разочаровани, когато очевидно субективни решения понижаваха техните рейтинги.

След като прочетох доклада на Уилмър Хейл, говорих лично с участващи ключови фигури и познавайки целия процес, ми се струва, че разследването е касапница. През цялото време Георгиева действа напълно професионално, правейки точно това, което и аз бих направил (и периодично се налагаше да правя, когато бях главен икономист): да изисквам от работещите за мен да се убедят, че цифрите им са били правилни, или възможно най-точни, предвид присъщата ограниченост на данните.

Шанта Девараджан, директор на отдела за надзор на Doing Business, който докладва директно на Георгиева в 2018 г., настоява, че никога не е бил подлаган на натиск да променя данните или резултатите. Служителите на Банката са направили точно каквото са били инструктирани от Георгиева и са проверили отново цифрите, правейки миниатюрни промени, довели до лека ревизия нагоре.

Самият доклад "Уилмър Хейл" е любопитен в много отношения. Той оставя впечатлението, че има quid pro quo: Банката се е опитвала да увеличи капитала си и е предложила подобрено класиране, за да си го осигури. Но Китай беше най-ентусиазираният поддръжник на увеличаването на капитала. Съединените Щати, под президентството на Доналд Тръмп, спъваха нещата. Ако целта е била осигуряване на увеличаването на капитала, най-добрият начин да се постигне това би бил понижаване на рейтинга на Китай.

Докладът също така не успява да обясни защо не включва пълните показания на единствения човек, Девараджан, който от първа ръка знае какво е казала Георгиева. „Прекарах часове в разказване на моята страна от историята пред адвокатите на Световната Банка, които включиха само половината от това, което им казах“, споделя Девараджан. Вместо това, докладът се разпростира нашироко върху инсинуации.

Истинският скандал е самият доклад "Уилмър Хейл", както и това, че Дейвид Малпас, президентът на Световната Банка, се измъква невредим. Докладът отбелязва друг епизод – опитът да се покачи Саудитска Арабия в индекса Doing Business за 2020 г. – но заключава, че ръководството на Банката няма нищо общо със случилото се. Малпас беше в Саудитска Арабия и похвали реформите им на базата на Doing Business само година, след като саудитските власти по сигурността убиха и разчлениха тялото на журналиста Джамал Хашоги.

Изглежда, който плаща, той поръчва музиката. За щастие, разследващата журналистика разкри много по-лоши действия, включително откровен опит на Малпас да промени методологията на Doing Business, с цел понижаване класирането на Китай.

Ако докладът "Уилмър Хейл" се характеризира най-добре като касапница, какъв е мотивът? Има хора, не е учудващо, които не са доволни от посоката, която МВФ взе под ръководството на Георгиева. Някои смятат, че той трябва да се придържа към своя занаят и да не се занимава с климатичните промени. Други не харесват прогресивната промяна към по-малко наблягане на остеритета, повече на бедността и развитието, и по-голямо отчитане на ограниченията на пазарите.

Много играчи на финансовите пазари не са доволни, че МВФ изглежда не се държи силово като събирач на кредити – централна част от критиката ми към Фонда в книгата ми Globalization and Its Discontents. При преструктурирането на аржентинския дълг, което започна през 2020, Фондът ясно показа лимита на това, което страната би могла да плати, тоест каква част от дълга е устойчива. И тъй като много от частните кредитори искаха страната да плати повече, отколкото беше устойчиво, този прост акт смени условията на пазарлъка.

Има, също така, дългогодишно институционално съперничество между МВФ и Световната Банка, засилено в момента от дебата за това кой трябва да управлява предложения нов фонд за „рециклиране“ на новоиздадените от напредналите икономики за бедните страни специални права на тираж.

Към тази микстура можем да добавим и изолационистките стандарти на американската политика – олицетворена от Малпас, назначение на Тръмп – съчетана с желанието да се подкопае президентът Джо Байдън, като се създаде още един проблем за неговата администрация, изправена пред множество предизвикателства. А има също така и нормални междуличностни конфликти.

Но политическата интрига и бюрократичното съперничество са последното нещо, от което светът се нуждае в момент, когато пандемията и нейният икономически срив изправиха много страни пред кризисно задлъжняване. Сега, повече от всякога, светът има нужда от стабилната ръка на Георгиева в Международния Валутен Фонд.

Поправка 28.9.21

В 13-ия параграф датата на преструктуриране на аржентинския дълг беше сменена от 2005 г. на 2020 г..

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

Източник: Project Syndicate