Оливие Роа: Арабските диктатори нямат право на пенсия

<p><strong>Фигаро:</strong> Може ли да се говори за безпрецедентен, исторически процес?</p> <p><strong>Оливие Роа:</strong> Вече има прецедент: процесът срещу Бен Али в Тунис. Независимо че той беше проведен експедитивно от юрисдикцията на стария режим. Но трябва да признаем, че е трудно да се намери равновесие между пречистване, реформа и необходима приемственост на държавния апарат. Това, което е ново и е много важно, е фактът, че арабските диктатори трябва да дават отчет за своите действия пред трибунал и още повече, пред граждански, а не пред специален военен съд. Този процес бележи разрив в една известна политическа култура в региона, която даваше имунитет на диктаторите.</p> <p>Като цяло в арабския свят, както и в Африка, свалените държавни глави са или убивани, или принудени да живеят в изгнание. Сега те са изправени пред съд, който е замислен да бъде нормален, а не революционен. Това е промяна на цялата парадигма. Идеята, която се наложи през 90-те г. на ХХ в. в западните страни, че деспотите трябва да отговарят за своите действия, навлезе в арабския свят. Това възприемане на международните юридически норми също е илюстрация за нормализацията на политическия живот в тези страни.</p> <p><strong>Фигаро:</strong> Не се ли превръща обаче Мубарак, както и Бен Али, в изкупителна жертва?</p> <p><strong>О. Р.</strong> В това е големият проблем. В Тунис нещата са по-прости заради персонализацията на властта: кланът на президента и на жена му е присвоявал икономическите богатства на страната. Армията не е била корумпирана по една много проста причина: тя не е имала достъп до икономическите лостове на властта.</p> <p>В Египет ситуацията е различна: и други актьори, освен фамилията Мубарак, са замесени в корупционната система, като се започне от армията, монополизирала цели отрасли от икономиката. Процесът "Мубарак" има също за цел да освободи армията от нейната отговорност и, в известен смисъл, Мубарак наистина е изкупителна жертва.</p> <p><strong>Фигаро:</strong> Какво може да бъде влиянието на този процес върху развитието на "арабската пролет"?</p> <p><strong>О. Р.</strong> Той ще разтревожи диктаторите, които ще разберат, че няма измъкване за тях. В чужбина авоарите им са блокирани. В родината си са заплашени от процес. А това означава, че системата за излизане от криза няма да проработи, т.е. възможността да договорят задкулисно заминаването на един диктатор в замяна на имунитет и доживотна рента. В известен смисъл, диктаторите вече нямат право на пенсия. Те са с гръб до стената, така че ще трябва да се бият. А това може да увеличи напрежението, да направи прехода по-труден, дори да го блокира. Това е въпрос на съотношение на силите.</p> <p>Да вземем либийския пример. Едно от възможните решения, върху което работят в момента французите, американците и британците, е достойното оттегляне на Кадафи. Процесът "Мубарак" рискува да направи този вариант по-труден, защото какви гаранции ще получи Кадафи, ако либийските партии постигнат споразумение той да остане в страната?</p> <p>В Сирия ситуацията е различна, защото семейството на Башар ал-Асад представлява интересите на алауитското малцинство, а тази общност се бие за своето оцеляване.</p> <p>Процесът "Мубарак" създава трудности и за петролните монархии в Залива, защото той поставя много смущаващия въпрос за статута на управляващите фамилии, които бъркат държавните каси със собственото си богатство. Очевидно е, че диктаторите губят чувството за безнаказаност, а още повече, че техните потомци вече не се чувстват обезпечени от своето наследство.</p> <p>Трябва обаче да се осигури и реформа във функционирането на държавата. Корупцията е по-скоро въпрос на институция, а не на личности, което може да прикрие персонализацията на тези два процеса.</p> <p>Превод от френски: Галя Дачкова</p>