- 10 Sep 2020
- 130
- 10
Изборите в СДС са продукт на боричканията между няколкото останали апаратни фракции в СДС. СДС вече почти няма избиратели, СДС почти няма доктрина, СДС почти няма място в националния политически дебат, не защото няма кауза, а защото няма кой да я поддържа. И от тази гледна точка изборът е редуциран до тези апаратни игри, това каза за ГЛАСОВЕ политологът Огнян Минчев. И още: Партии, които вече са изгубили обществена подкрепа, в този смисъл собствено партийната си политическа роля остават като кухи организационни форми с цел препитание на един или повече лидери и шепа апарат около тях. Това се случва с много политически партии в България, които са съвършено безсилни или са на път да останат такива.
<strong> Г-н Минчев, какво произведоха изборите в СДС като политически знаци?</strong><br /><br />Изборите в СДС, каквито и да са, както и да са минали, на практика са продукт на боричканията между няколкото останали апаратни фракции в СДС. СДС вече почти няма избиратели, СДС почти няма доктрина, СДС почти няма място в националния политически дебат, не защото няма кауза, а защото няма кой да я поддържа. И от тази гледна точка изборът е редуциран до тези апаратни игри, които дори не са инициирани от вътре. Така както на това момче – търговецът на кафе, който се разви като политически джамбазин, сили, свързани с ДПС му бяха възложили да прави някакви неща, така и на хората, които сега оспорват статуквото в СДС, също от едно друго място им дават пари да правят избори, да сменят председател и тн. С това не искам да кажа, че статуквото представлява особено приятна картина. Сегашният лидер е млад човек – 30 годишен, което е твърде млада възраст за лидер на партия и изобщо за професионален политик. Така че начинът, по който той се справя зависи и от това. И фактът, че една партия, която съществува от двайсет години е стигнала да там да излъчва за лидер човек, който е в почти младежка възраст, говори за много дълбока криза на тази партия. Както впрочем обстоятелството, че БСП два пъти подред избира за лидери хора на подобна възраст, също говори за сериозна вътрешна криза, която се проявява в това, че истинските политически фигури не желаят и не могат да поемат отговорност за нея. В СДС, за съжаление, тези истински политически фигури останаха пределно малко. <br /><br /><strong>Това означава ли, че двете основни партии на прехода са се изчерпали по някакъв начин?</strong><br /><br />Има една инерция – в България партии не се закриват, партии, които вече са изгубили обществена подкрепа, в този смисъл собствено партийната си политическа роля, да остават като кухи организационни форми с цел препитание на един или повече лидери и шепа апарат около тях. Това се случва с много политически партии в България, които са съвършено безсилни или са на път да останат такива. В такъв смисъл може да се направи връзка със Синята коалиция. Независимо дали някой я харесва или не, тя беше кризисна форма на оцеляване на тези десни фракции, които произлязоха от старото силно СДС. Тези фракции се саморедуцираха до толкова ниска степен на обществена подкрепа, че беше въпрос на здрав разум да се обединят, за да оцелеят. Който критикува това, въвежда морален дискурс в една проблематика, която е изцяло прагматична. Тук не става въпрос нито за зло и добро, нито за красиво и грозно, тук става дума за оцеляване и окрупняване. Така, че тук всякакви морални оценки са смешни и неадекватни. <br /><br /><strong>А защо двете партии не се обединят окончателно и не излъчат един лидер – Иван Костов например? Какъв е смисълът на тяхното самостоятелно съществувание?</strong><br /><br />Ами защото са отделни партии. Те са достатъчно узрели да си партнират в рамките на една коалиция, но не са узрели за сливане. <br /><br /><strong>Г-н Иван Костов е лидер и архитект на Синята коалиция, а Мартин Димитров не се съпротивлява особено срещу това. В този смисъл, каква според Вас е визията на седесарите, които преизбраха Мартин Димитров за председател на партията?</strong><br /><br />Ако наистина това, което казвате е така и Иван Костов е фактическият лидер на Синята коалиция, то очевидно е, че мнозинството от седесарите са си направили сметката и са си казали: Не харесвам особено Иван Костов, но като гледам какви са алтернативите, по-добре той да ръководи Синята коалиция, отколкото Сульо, Пульо, Атанас или някой друг, който да води СДС в някаква друга синя, виолетова или каквато и да е друга коалиция, която ще има още по-малко шансове, отколкото ако Иван Костов и е начело. <br /><br /><strong>В такъв контекст какво ще е бъдещето на Синята коалиция и има ли място за нов десен проект?<br /></strong><br />Синята коалиция е един прагматичен компромис, свързан с конкретна политическа обстановка. Въпросът, който ми задавате вече не се отнася до синята коалиция, а до въпросът, който дъвчем вече едно десетилетие – какво е бъдещето на десницата. На този въпрос отговорът не е лесен. Ако мога да си позволя да отговоря кратко – ще отговоря по следния начин: никаква десница от подобен тип няма бъдеще в България, преди да се обърне към реалностите на българското общество, преди да види какво действително в това общество представлява потенциал за политическа мобилизация вдясно и какво въобще може да бъде българското дясно в съвременното ни общество. Бойко Борисов и ГЕРБ показа един вариант на дясното, популистки бил, такъв бил, онакъв бил – вярно, но показва вариант на „дясно”. Сигурно има и други варианти, само че някой трябва да ги види, някой трябва да ги изобрети и да ги реализира на практика. Докато се виси с общите, съвършено кухи формулировки от началото на 90-те години и да се приказват големи приказки за десница, за свободен пазар и тн., никакъв десен проект не може да бъде възобновен от тези среди. Да не говорим, че самите тези среди, СДС в частност, именно поради тъпченето си на място вече две десетилетия, доведоха нещата дотам, че дори да се изобрети нещо ново вдясно, не са в техните редове хората, които ще го направят. <br /><br /><strong>Кажете как виждате ролята на Синята коалиция като парламентарно представена сила при управлението на ГЕРБ?<br /></strong><br />Синята коалиция като политическа роля в Народното събрание и в публичната политика, зае една неочаквана ниша, която изпълва и уплътнява доста ефективно в някои отношения в качеството си на по-радикална, но същевременно компетентна, за разлика от други радикални фракции, опозиция. Ако синята коалиция се запази и развие, то това би станало именно благодарение на някакъв вътрешен потенциал на еволюция... <br /><br /><strong>Вие казахте опозиция, но опозиция на какво? Компетентна опозиция на какво е Синята коалиция?</strong><br /><br />Може би съм определил думата „опозиция” инертно. Наистина, в определен смисъл, Синята коалиция е част от управлението, макар да не участва в изпълнителната власт. Но така или иначе, тя е една радикална фракция в управлението, особено на парламентарно равнище, която заема ниши, съществуващи, но незаети от други политически сили и в този смисъл се утвърждава. Наистина утвърждава се в определена рамка, която може да се разширява, но дали това ще се случи зависи от самата Синя коалиция.
