- Автор: The Wire
- 10 Sep 2020
- 165
- 5
„И това е така от нейното създаване“, счита известният лингвист, обяснявайки тази видимо ултрарелигиозна същност на САЩ и нейното въздействие върху електоралната политика в интервю за сп. „Дъ Уайър“.
Няма толкова много страни в света, където две трети от населението чакат Второто пришествие, твърди Чомски, посочвайки също, че половината от тях очакват това да се случи в рамките на техния живот. „А вероятно една трета от населението вярва, че светът е създаден преди 10 хил. години, и то такъв, какъвто е днес. Подобни неща са твърде странни, но това е истината в САЩ и тя е такава за дълъг период от време.“
Религиозният фундаментализъм обаче се превърна в политическа сила доста по-скоро, свързвайки „религиозния фундаментализъм“ в страната с онова, което наблюдаваме в сегашната предизборна кампания – мобилизацията на религиозната десница и растящата популярност на републиканския кандидат Доналд Тръмп.
87-годишният Ноам Чомски показва слаби следи на умора или цинизъм. Седнал в препълнения с книги свой кабинет в Департамента по лингвистика и философия на Масачузетския технологически институт, където преподава повече от половин век, той говори бавно, с професионално поставени паузи. В стаята има няколко растения по ъглите, осветени от слабото зимно слънце. Там е и Рокси – кротката кокершпаньолка на личния му асистент – Чомски я нарича котка. Рокси джавка от време на време, фиксирайки понякога любопитния си поглед върху гостите.
Дисидентските възгледи на Чомски може и да са формирали политиката на няколко поколения, но нищо в неговото излъчване не подсказва стереотипната представа за „мърморещия интелектуалец“. Той се шегува с колегите си и е доста щастлив, когато те си правят шеги с него. „Ти си започнал да наподобяваш Бертранд Ръсел“, шегува се с него помощничката му Бевърли Щол, получила внезапно просветление в тази посока, виждайки сходството между шефа си на фона на огромния черно-бял портрет на философа на стената. „Наистина ли?“, попита той с насмешка, която едвам се чува. Аз също се озадачих, сравнявайки го с Ръсел. Ако се вгледате в сребристите им коси – те наистина си приличат, особено с къдриците на Чомски около ушите и острите им носове.
През последните шест месеца Чомски коментира нашироко президентската кампания в САЩ през 2016 г. От една страна, кандидатът на Демократическата партия Бърни Сандърс, който постави на масата проблема за неравенството, привлича значителна подкрепа. Той успя да събере 33 млн. долара за кампанията си предимно с малки вноски, надминавайки всички досегашни рекорди за брой донори в кампанията. От другата страна – на републиканците – човек като Доналд Тръмп води в анкетите.
Според Чомски тези противоречиви тенденции отразяват един и същи феномен. „Това е нещо, което откриваме и в Европа. Въздействието на неолибералните програми върху предишното поколение почти навсякъде ограничи демократичното представителство, наложи стагнация и понякога дори доведе до спад на участието на мнозинството и до концентрирането на богатството в много тесен кръг от хора, което, разбира се, повлия от своя страна на политическата система и начина на нейното функциониране.“
Целия материал виж ТУК
