"Най-опасни са тези, които приемат исляма"

<p><strong>- Какво мислите за случая Луи-Сидне?</strong></p> <p>- Това, което става, е продължение на процесите, които се зараждаха през 90-те години. Най-важният феномен е този с приемането на исляма. Много често се оказва, че най-опасни са именно приемащите исляма. По време на правителството на Шарл Паскуа си имахме работа с бандата от Рубе, а по-късно, през 2003 г., бяхме свидетели на това как многобройни приели исляма французи се присъединиха към потока джихадисти, заминаващи за Ирак. Днес може да става дума за Жереми Луи-Сидне, но аз пък си спомням за Вили Брижит, който също беше от антилски произход и също беше приел исляма &ndash; той беше арестуван през 2003 г., а после и осъден. Той беше част от онази мрежа, която действаше на улица &bdquo;Мира&rdquo; в Париж. По време на военното му обучение в Йемен той толкова се престаравал, че самите местни власти го експулсирали.</p> <p><strong>- А как стана така, че тероризмът се смеси с бандитизма?</strong></p> <p>- Разследването ще покаже дали клетката от град Кан е имала връзка с Такфир &ndash; това подобие на секта, което оправдава нарушаването на правовия ред. Но във всички случаи тази двойствена роля хем на бандит, хем на терорист, се отбелязва все по-често в специализираните разследвания в Париж. Тя предоставя добро прикритие на хората от такива мрежи, на които им е разрешено дори да ядат свинско месо и да пият алкохол. Те имат много последователи и конкуренти. Попадали сме на такива не само във Франция, но също и в Швейцария, Белгия, Канада. Независимо, че това са малки клетки, техните членове имат право да произнасят индивидуални фетви. Една група, установена през 1998 г., беше стигнала дотам, че тормозеше членовете на италианската Камора.</p> <p><strong>- Изглежда, че новите ислямисти в Европа вече нямат нужда да пътуват в чужбина, за да се обучават.</strong></p> <p>- Винаги ще има такъв тип посвещаване в джихадизма. Случаят &bdquo;Мера&rdquo; е най-добрата илюстрация за това. Но ми се струва, че в случая &bdquo;Луи-Сидне&rdquo; първите получени сведения сочат обезпокоително развитие на процеса на радикализиране. На френска почва например клетките набират лица, които не са преминавали през пакистанско-афганистански или някакви други лагери. Мрежите мутират със скорост, която ме сащисва. Няма никакво съмнение, че службите за противодействие на тероризма са подценили тази еволюция. И това не е само френски феномен. Аз лично бях потресен от митинга на салафитите пред американското посолство в Париж през септември. Според мен това е първата видима проява на това, че радикалният ислям е пуснал дълбоки корени в нашите западни общества и че той е в състояние да мобилизира много хора, включително и чрез социалните мрежи.</p> <p><strong>- Можем ли да говорим за някакво интернетско поколение сред ислямистите?</strong></p> <p>- Можем да говорим за това, че една мрежа първо се създава, а после преминава към действие в интернет. Но без всякакво съмнение Мрежата доразви всичките развъдници на екстремизъм. Тя улесни радикализирането им, като им даде достъп до моментална и безплатна техника за комуникация. Това се отрази по съответния начин и на поведението им, и на психологическата им нагласа. Днес джихадистите са се вкопчили в Туитър и Фейсбук. Всичките джихадистки мрежи вече са преминали към новите технологии, които пък, на свой ред, представляват основни инструменти, които не бяха оценени подобаващо, когато се правеха анализи на заплахата. И сега нямаме нито технически, нито юридически средства, с които да контролираме всичко това, така че проследяването на радикалния ислям в Мрежата се превръща в трудно решима задача.</p>