- Автор: Гласове
- 07 Март 2023
- 2443
- 9
Автор: Тед Круз, National Review
Наскоро Washington Post публикува в статия, която се призовава за кампания на „засрамване“ на федералните съдии, които са дръзнали да стигнат до правни заключения, различаващи се от желания от автора резултат (по делото Добс за отмяна на правото на аборт, бел. ред.). Чрез тази кампания на „засрамване“ авторът се надява, че набелязаните съдии ще издадат по-близки до неговите предпочитания разпореждания. Този откровен призив за тормоз е само последният от опитите от левицата да сплаши враговете си и да политизира съда.
Бащите-основатели са разбирали важната роля на съдилищата като контролен орган на избираемите клонове на властта. За да бъде ефективен, съдът трябва да бъде отделен, за да могат съдиите безпристрастно да интерпретират закона. Това е причината федералните съдии да не бъдат избирани.
Това обаче не спря водещи демократи и активисти да отправят заплахи срещу федералната съдебна власт. Лидерът на мнозинството в Сената Чък Шумър (Ню Йорк) заплаши поименно действащи съдии от Върховния съд, като заяви: „Искам да ти кажа, Горсъч, искам да ти кажа, Кавана – вие отприщихте вихрушката и ще платите цената за това. Няма да разберете какво ви е ударило, ако продължите с тези ужасни решения.“ Когато проекторешението на Добс изтече, Иън Милхайзър, старши кореспондент на Vox, написа в Туитър: „Проектът за становище по делото Роу изглежда толкова лош, колкото се очакваше, но се радвам, че изтече, защото това ще засили гнева и недоверието в непоправимата институция, каквато е Върховният съд на Съединените щати“, и още“: „Сериозно, викаме герой на всеки, който се е осмелил да извика „f-k it” във Върховния съд! Да вземем да запалим това място.“
В статията на Washington Post се признава, че кампаниите за засрамване на съдиите могат да доведат до насилие. Не се заблуждавайте, заплахата от насилие е съвсем реална. Организирани протестни групи се насочиха към съдиите от върховния съд в домовете им, в опит да ги притиснат да променят решението си по делото Добс, преди то да бъде публикувано, след като се оказа, че информация за проектостановището е изтекла в медиите.
Нещата очаквано излязоха извън контрол. Властите арестуваха мъж, въоръжен с пистолет, нож и инструменти за взлом, който е пропътувал от Калифорния до Мериленд, за да убие съдия Кавана в дома му.
Въпреки факта, че организираната кампания за тормоз в домовете на съдиите нарушава федералния закон срещу манипулиране на съдебни заседатели и съдии, 18 U.S.C., §1507, Министерство на правосъдието не е извършило арести.
Хора носят портрети на съдиите от Върховния съд Ейми Кони Барет, Брет Кавана, Кларънс Томас, Самюел Алито и Джон Робъртс по време на участие в национална демонстрация за правото на аборт в Ню Йорк Сити, 14 май 2022 г.
Нежеланието на Министерство на правосъдието на Байдън да накаже нарушилите закона при целенасочена кампания за тормоз на съдиите от Върховния съд, само ще насърчи левите привърженици на политическото насилие като средство за постигане на цели. Наистина ли това е съдебната система, която искаме да имаме? Решения, основани не фактите или на закона, а на това кой може повече да тероризира семействата на съдиите? Това може да се очаква в някоя бананова република, но не и в Америка.
Не бива да забравяме също така това, че корпоративните медии и левицата празнуваха активизма в съдилищата, когато той прокарваше път на техните политически цели. Когато съдилищата изобретяваха права наготово, като един от най-известните примери е делото „Роу срещу Уейд“, левите ликуваха. Но сега, когато съдиите придържат политиците към текста на Конституцията и ограниченото предоставяне на федерални правомощия, левицата е бясна и иска кръв.
Нашата демокрация не може да функционира без независима съдебна система. Всички ние би трябвало да сме съгласни, че тормозът и сплашването на съдебни служители са неприемливи. Без независима съдебна система, няма никакво правосъдие.
-------
Тед Круз е американски сенатор от Тексас. Преди това е бил главен юрисконсулт на Тексас и адвокат по девет дела пред Върховния съд.
Източник: National Review
Превод за Гласове: Екатерина Грънчарова
