- 10 Sep 2020
- 47
- 1
От 28 ноември до 11 януари в Египет се провеждат парламентарни избори, за да се излъчат 498 депутати в еднокамарния парламент, а от 29 януари до 11 март ще се избират 264 членове на Шурата – Консултативния съвет на страната. Първите демократични избори след падането на режима на Мубарак бяха помрачени от размирици, взели десетки жертви. Населението е силно поляризирано и объркано за посоката, в която трябва да поеме Египет. Представяме разкази на египетски граждани за очакванията, надеждите и страховете им, споделени пред чуждестранни кореспонденти, както и мнението на американския политолог Нейтън Браун за политическите процеси в Египет.
<p><strong>Раша (24 г.) е политическа активистка от Александрия, която организира предизборната кампания на либерална кандидатка за парламента, участвала в революцията.</strong></p>
<p>„През януари бях всеки ден на протестите на площад „Тахрир”, участвах във всички сблъсъци, но ние напуснахме площада твърде рано. Нищо не се промени освен това, че вместо Мубарак, сега имаме фелдмаршал Тантауи. Искам някой ден да изляза на улицата и да видя свобода и мир в тази страна. Затова ще се боря. Дори когато вече нямам сили, си казвам: не съм уморена, ще продължа да се боря! Понякога си мисля, че няма да доживея края на годината, но въпреки това няма да се откажа.”</p>
<p><strong>Хани Адли (24 г.) е християнка. Живее в Имбаба – район на Кайро, населен от много бедни хора, в който вече е имало редица нападения над християни.</strong></p>
<p>„През януари на площад „Тахрир” не се правеше разлика между мюсюлмани и християни. Всички бяхме заедно срещу Мубарак. Междувременно вече ме е страх от засилващата се ислямизация. Все повече жени в моя квартал ходят напълно забулени и вече не можем с приятелки за ръка да се движим по улиците. Когато „Мюсюлманските братя” получат мнозинство, ще правят каквото си искат, а от салафитите с техния ислям от каменната ера направо се ужасявам. Те винаги са били по-скоро аполитични, пък сега дори имат собствени партии. Режимът на Мубарак не беше добър, но поне беше светски.”</p>
<p><strong>Ахмед ал Масри (41 г.) е консервативен предприемач. Притежава малък магазин за очила. Не е бил нито в началото на годината, нито сега на площад „Тахрир”, който се намира само на пет минути пеша от магазина му.</strong></p>
<p>През януари беше ужасно, никаква полиция, никаква сигурност. Ние, собствениците на магазини, създадохме един вид гражданска защита, за да пазим магазините си от метежи. Нека има протести, нямам нищо против, но не трябва да се посяга на чуждата собственост. Сега вече всички трябваше да са се успокоили, защото изборите ще се проведат със или без Висшия военен съвет. Икономиката в момента е съсипана, но тъй като оцеляването тук винаги е било трудно, усещането за негативния ефект от революцията засега е ограничено.”</p>
<p><strong>Амал Гали (23 г.) е либерална мюсюлманка. Работи като преводачка и живее в консервативен квартал в североизточната част на Кайро.</strong></p>
<p>„Веднъж през януари прекарах една нощ на площад „Тахрир” в семейна палатка. Беше много хубаво да съм на площада с всичките тези. Там никой не ни закачаше нас, жените, както често се случва иначе по улиците в Кайро. Днес се страхувам, че ислямистите ще спечелят изборите. В моя квартал няма нито един предизборен плакат на либерални кандидати, навсякъде се агитира за „Мюсюлманските братя” и за салафитите. Ако изляза от вкъщи без кърпа на главата, срещам остри критики. Но майка ми ми вдъхва кураж и се опитва да ми осигури колкото е възможно повече свободи. Трябва да сме търпеливи, за да не се отчайваме.”</p>
<p><strong>Мурси Рагаб (28 г.) е член на „Мюсюлманските братя”, който през януари заедно с много други е бил на площад „Тахрир”, за да протестира преди всичко срещу социалната несправедливост и репресивния режим на Мубарак.</strong></p>
<p>„Настроението беше неповторимо, съвсем различно от днешното, може би защото имахме една-единствена цел. Сега вече почти няма представители на „Мюсюлманските братя” на „Тахрир”, защото повечето наши искания бяха изпълнени. Висшият военен съвет се съобразява с нас. Важното е в понеделник изборите да се проведат. Междувременно има вече много различни политически групи, след изборите няма да бъдем управлявани от Висшия военен съвет. Това е демокрация.”</p>
<p><strong>Ибрахим Хашиш (58 г.) е революционно настроен предприемач. Занимава се производство на биогорива от селскостопански отпадъци. Щастлив е от започналата през януари революция.</strong></p>
<p>„Хората на площад „Тахрир” са бъдещето на Египет. За съжаление бизнесът ми оттогава насам върви зле. Но дори протестите да продължат още три години, аз ще ги подкрепям. Изпращам и работниците си на площада да демонстрират. Надявам се, че ситуацията ще се подобри с помощта на всички тези активни млади хора – дано! Сега най-напред трябва да се погрижим за стабилност и сигурност.”</p>
<p><strong>Абдула (59 г.) спада към салафитите, които следват буквалното тълкуване на корана. С газова маска, която трябва да го предпазва от сълзотворния газ, той стои пред една джамия на площад „Тахрир”.</strong></p>
<p>„Надявам се, че в Египет всичко ще мине добре, както в Тунис: че изборите ще бъдат проведени коректно и накрая ще постигнем истинска демокрация и свобода. Нашите бъдещи ръководители трябва да вървят по стъпките на пророка Мохамед и неговите съратници. Но това не означава, че трябва да станем като талибаните – тяхното отношение към хората противоречи на исляма. През последните години бяхме управлявани от престъпници и крадци! Надявам се скоро да се подобри животът ни.”</p>
<p><strong>Инши ел Абд (24 г.) е скептично настроена активистка, която от почти десет години се занимава с граждански инициативи. Привърженичка е на светското управление, ангажира се с проблеми на екологията, образованието и социалното предприемачество.</strong></p>
<p>„През януари бях много ентусиазирана на прощад „Тахрир”. Що се отнася до сегашните протести, съм скептична. Изборите ще бъдат проведени, но не съм сигурна, че е добре да се демонстрира с употреба на сила. Висшият военен съвет трябва да се премахне, но не смятам, че това трябва да стане веднага и на всяка цена. Според мен няма никакъв смисъл да се пише във "Фейсбук", че е гордост човек да умре в борбата срещу Висшия военен съвет. Не е редно и тези, които сега викат за демокрация, после да не приемат резултатите от изборите, когато ислямистите получат мнозинство в парламента.”</p>
<p> </p>
<p><strong>Нейтън Браун е преподавател по международни отношения и експерт по Египет в Университета “Джордж Уошингтон”, Вашингтон, САЩ.</strong></p>
<p>В краткосрочен план парламентът ще разполага с повече власт след изборите, защото ще представлява законодателната власт. По отношение на изпълнителната власт обаче той ще има незначително влияние. Това означава, че след изборите може да се очаква да бъде излъчено и правителство, силно наподобяващо настоящото, което ще се подчинява на военните. Ако това се случи, ще продължи да е неясно кой точно взима решенията, следователно ще продължи съществуващата политика на непрозрачност.</p>
<p>В дългосрочен план, т.е. след президентските избори или след изработването на нова конституция, ще има една по-активна и по-самостоятелна политическа власт с повече правомощия. Разбира се, изобщо не е маловажно, че в Египет ще има парламент и правителство, избрани от гражданите в демократични условия, но и след изборите военните ще продължат да контролират страната.</p>
<p>Не смятам, че “Мюсюлманските братя” се стремят към мнозинство. За тях тунезийският сценарий би бил най-печеливш – да са най-важната политическа сила, но да не носят сами отговорността за управлението. Предполагам, че точно това ще се случи. Колкото до останалите партийни организации – те не са в по-добра форма, отколкото бяха през февруари. “Мюсюлманските братя” ще получат повече гласове, но не защото са имали повече време за подготовка, а защото структурите им са по-дисциплинирани и имат здрави връзки с електората.</p>
<p>Преобладаващата част от останалите партии са лидерски и не се интересуват от структурите си в страната. Те нямат достатъчно контакти с избирателите, независимо дали става дума за женски организации, профсъюзи или армията, т.е те нямат национална представителност.</p>
<p>“Мюсюлманските братя” са популярни сред населението. Смятат ги за благочестиви и безкористни хора, които искат да подобрят положението в страната, но в същото време те имат и противници. Предизвикват страхове в средите на християните и на либерално и светски настроените египтяни. Ако “Мюсюлманските братя” получат все пак мнозинство, това може да има неприятни последствия, но не защото ще налагат ислямистките ценности, а защото в момента не е добре за Египет отново да има еднопартийно управление.</p>
<p><em>По материали от чужди медии подготви Мария Дерменджиева.</em></p>
