- Автор: БНР
- 01 Юни 2024
- 5460
- 26
Интервю на Ловчанския митрополит Гавриил за БНР, предаването „РадиоТочка“ с Илия Вълков.
Светият синод не може да вземе решение за извади Николай Пловдивски от списъка с кандидати за патриарх. Това каза пред БНР Ловчанският митрополит Гавриил и обясни:
"Ние такова решение не можем да вземем, това зависи от него. Той е казвал веднъж, че няма да участва, ако сега, на 20 юни, той каже категорично, че няма да участва, тогава хората могат да не гласуват за него. Но иначе ние не можем да вземем решение да го извадим от списъка".
В предаването "РадиоТочка" митрополит Гавриил коментира и решението на Руската православна църква да прекъсне молитвеното си общение с петима йерарси от Българската православна църква заради съслужението на Пловдивския митрополит Николай, Старозагорския митрополит Киприан, Доростолския митрополит Иаков, Величкия епископ Сионий и Смолянския епископ Висарион с неканоничната православната църква на Украйна.
"В Светия синод не знаехме, че ще има такова пътуване до Истанбул. Нямаме решение за такова пътуване. Това си е лично пътуване на владиците, които отидоха. От медиите научихме за това. Преди това се носеха слухове, но не се знаеше дали е така. Но не сме имали дебати в Светия синод и решение за това".
– За църковните страсти около избора на нов сливенски владика, за евроатлантическата мисия на делегация от наши архиереи при Вартоломей в Истанбул месец преди избора на нов патриарх, а и за последвалите санкции от Москва – по тези теми ще разговаряме с Ловчанския митрополит Гаврил.
Христос Воскресе, Ваше Високопреосвещенство!
– Воистину Воскресе!
– Вие в Св. Синод знаехте ли за това пътуване на делегацията до Истанбул? Да кажем за нашите слушатели, които не знаят – има служение с представители на украинската православна църква (разколническата „православна църква на Украйна“ – ПЦУ бел.ред.) в присъствието на вселенския патриарх Вартоломей. А украинската църква (ПЦУ) не е призната от Българската патриаршия, нито от Московската патриаршия.
– Ние в Св. Синод не знаехме, че ще има такова пътуване. Нямаме по този въпрос решение за такова пътуване, така че това си е частно, лично пътуване на владиците, които отидоха. Научихме вече след като се отразиха тези събития.
– От медиите?
– От медиите, да. Преди това се носеха някои слухове, но не се знаеше дали е така или не е така. Но не сме имали по този въпрос в Св. Синод дебати и някакво решение.
Искам да Ви разкажа, че когато беше погребението на патриарх Неофит и беше дошъл ръководителят на неканоничната украинска църква Сергей Думенко, не беше канен от нашия Синод. Някои от нашите архиереи бяхме решили, че ако той иска да вземе участие в службата, ние няма да съслужим с него. Така че имахме такова твърдо намерение тогава и слава Богу, че той не се опита, за да не се получи неприятност.
– А той от кого беше поканен, знаете ли?
– Не мога да Ви кажа. От Синода не е канен, вселенският патриарх сме канили, другите Църкви сме канили, но него не сме канили.
– Вчера Руската православна църква обяви, че прекратява общение с митрополитите, които са ходили в Истанбул.
– Тя това го прави винаги, когато някъде някой йерарх съслужи с неканоничните и тя винаги обявява, че с него прекратява общение. Това не е за пръв път при нея.
– А това какво означава оттук насетне?
– Това означава, че тя е казала, че с тези архиереи няма да има евхаристийно общение, тоест няма да служи заедно с тях Света Литургия и няма заедно да се причастява. Това е обявила Руската православна църква. Не е прекъснала общение въобще с Българската православна църква, а с тези, които са взели участие, докато нещо се промени.
– А как може да се промени? Те какво трябва да направят, за да го променят? Каква е процедурата?
– Да кажат, че няма да служат, това сигурно трябва да стане.
– А превръща ли се този проблем във външно-църковен, това посещение до Истанбул и отношението с непризнатата украинска църква?
– Жалко е, че се получава разделение, но да се надяваме, че в бъдеще това нещо ще се изправи както трябва по каноните на Църквата.
– Ваше Високопреосвещенство, кой предложи архим. Дионисий да се върне в църковното лоно? Той дори е предложен да организира избора на нов патриарх.
– Не да организира той, беше предложено (сега имена не искам да казвам) да помогне на комисията, която възглавява митрополит Антоний. Ние имаме няколко комисии, образувани по повод избирателния събор за патриарх – по транспорта, по настаняването, по посрещането на гостите. Всяка от тези комисии се възглавява от един митрополит, комисията, в която бяха предложили да участва архим. Дионисий, е на митрополит Антоний Западноевропейски. Там се гласуваше, едни бяха „за“, други бяха „против“, но повечето бяха „за“ и той ще вземе участие, ще помага на тази комисия. Това беше решено.
– А с какво ще се занимава тази комисия?
– Мисля, че беше по посрещането на гостите, ако не бъркам.
– Сега аз не искам да давам оценки, обаче архим. Дионисий не е ли със спорна биография. Той обикаляше по площадите, организираше протести пред домове на политически лидери.
– Затова петима митрополита бяха против. Защото ние не сме му затворили пътя, но когато му снехме запрета, разрешихме му да служи, Синодът цялостно взе решение една година да иде в Рилския манастир, за да докаже своето послушание. Той не отиде един ден там и при това положение ние не знаем утре как може да постъпи. Това е проблемът, че все пак трябваше да покаже послушание към Църквата, но той не отиде там, затова и някои владици бяха против сега да му се дава такова назначение.
– А това не е ли път към някакъв по-важен пост, който да заеме?
– Това вече не знам, аз лично не съм разговарял с хора, които може би имат такива намерения. Възможно е и това, но и за него е полезно да мине един път на смирение и послушание. Първо, за него е полезно, за да не стане утре още нещо по-лошо. Защото човек трябва да се учи на смирение, иначе ако не се учи тогава той може да направи още по-голяма грешка след това.
– Кога ще научим имената на тримата най-достойни, които ще се явят на избора?
– На 20 юни би трябвало, така сме решили, че тогава – 20 или 21. Зависи, може и 2 дена да отнеме, както при миналите избори 2 дена избирахме докато определихме тримата.
– Вярно ли е, че е имало предложение това обявяване да бъде до 30, до последния ден, в който трябва да премине гласуването?
– Имаше предложение, но не се прие.
– Какъв е бил аргументът на това предложение? Няма да споменавам имена.
– Защото ще започнат някои хора, които са против един, втори или трети, да клеветят, да измислят какво ли не, знаете какво става. Започват да си измислят, да клеветят човека, за да го лишат от авторитет и това е лошото при такива случаи. И в политиката такова нещо става, когато един човек може да бъде избран и тези, които са против, започват да измислят клевети.
– Ползват ли се медиите, да речем, и различни канали в публичното пространство, които да атакуват доброто име на митрополитите?
– За съжаление, да. Има жълти медии, които, каквото им кажеш, веднага ще го пуснат, а и сериозните могат да допуснат грешка, ако не знаят, ако бъдат подведени.
– Усещате ли политически натиск около процесите, които текат в момента в българската Църква?
– Лично на мен никой не ми е оказал политически натиск, но естествено има политици, които искат даден човек да му помогнат той да бъде избран, за да бъде полезен на тяхната партия. Това винаги е било така не само в България, политиката винаги се опитва да ползва Църквата, защото Църквата има авторитет. Но това не бива да става, Църквата трябва да се занимава с духовни въпроси. Църквата е отворила вратите на всички политически партии, когато те искат да служат на Господ и не можем да си изберем една партия, пък друга да загърбим, така че не е правилно това.
– А къде е границата на общуване между митрополитите и политиците? Защото, няма да споменавам имена, но виждаме в момента митрополити, които участват в политическата кампания.
– Ние можем да помагаме в духовни въпроси на политици, можем да им помагаме в някои мероприятия, които са за полза на хората в духовната област, в милосърдие, в социална дейност, но не бива да се занимаваме с политика. Политиката ни унижава нас, не бива с политика да се занимаваме. А иначе има много въпроси, които ние можем и трябва заедно да ги решаваме – въпроси за нравствеността на хората, даже и за по-добър живот за хората какво би могло да се направи, всичко това може общо да се обсъжда.
– Пловдивският митрополит първо каза, че няма да се явява на тези избори, а след това митрополит Антоний съобщи, че писмено заявление не е постъпвало в Синода и няма окончателно решение за оттегляне. Вие какво очаквате?
– Ние такова решение не можем да вземем, това зависи от него. Той е казвал един път, че няма да участва, ако сега на 20-ти той каже категорично, че няма да участва, тогава просто хората могат да не гласуват за него, но иначе ние не можем да вземем решение да го извадим, само ако е някой много болен, тогава в такива случаи може. Преди 11 години, когато пак избирахме, имаше и някои болни, възрастни митрополити и ние не сме решавали, че те няма да участват, само че знаехме, че за тях няма да се гласува, тъй като не биха могли да поемат патриаршеството и така стана тогава.
– А влизането в този къс списък от трима най-достойни, които ще се състезават за гласовете на 145-мата, които ще гласуват след това, как става? Може ли някой сам да се предложи за патриарх, стига да изпълнява изискванията?
– Ние гласуваме анонимно, в бюлетината има, да кажем, 9 души, в момента в Синода са 9 души, които отговарят на изискванията, че биха могли да бъдат патриарси. Всеки един от нас подчертава трима души в този списък и се брои. Който набере две трети от присъстващите се счита, че е избран и това се повтаря за втория, за третия, докато накрая станат трима души, които са набрали две трети от гласовете и те се обявяват, че са хората, от които съборът ще избира патриарх. Така че някой може да се пише сам, но това е анонимно, никой не знае кой кого пише, той може да се пише сам, това е възможно.
– Американският митрополит Йосиф ще участва ли сега в тази процедура?
– Не мога да Ви кажа, чувал съм, че щял участва, на други пък казал, че няма да участва. Не знам, аз нямам пряка връзка с него и не мога да кажа.
– Защото неговият глас също е важен, иначе оставате 13 митрополити.
– Да се надяваме, добре е да дойде, разбира се. Щом като може да дойде, добре е да дойде.
– Към момента защо му се е отказвало да гласува в тези важни решения, които последните месеци взехте? Той е направил няколко опита да се включва по Zoom, ако не се лъжа...
– Защото имаме такова решение отпреди доста време, че гласува само този, който присъства на заседанието. Би могло и така да се гласува на разстояние, но имаме решение и спазваме това решение, че който не присъства не може да гласува и това е решение на Синода.
– А за Патриарх бихте ли променили това решение или не знаете?
– Ако се реши Синодът да го промени, може, но засега поне няма такава индикация. Няма такова желание да се вижда, че биха искали повечето да се промени това решение. Смятам, че не е невъзможно това нещо, защото на него му е трудно да дойде от Америка, той е на възраст. Но засега такова решение няма, тъй че ако може да дойде.
– Въпрос към Вас – Вие ще се явите ли сред тримата, бихте ли били един от тримата, които да са в този избор?
– Монахът нито нещо иска, нито от нещо се отказва. Аз нито искам, нито се отказвам, нека да е волята Божия. Така че ще се явя и ще приема това, което Господ даде да стане. Ние знаем, че без воля Божия нищо не става.
– Ваше Високопреосвещенство, накъде трябва да поеме Църквата след тези важни избори, които трябва да направи?
– Църквата трябва да поеме към духовния живот, особено към духовното възпитание на децата, на младите хора. В Ловеч създадохме едно училище, общо-образователно частно, в което повече се изучава православие, с по-голям стремеж да възпитаваме в християнство децата. Това са важни неща, за да помогнем на младите хора. Това нещо се прави, разбира се, има просвета, към това трябва да вървим. Трябва да се стараем да пазим каноните, да сме единни, защото когато сме единни, тогава сме и силни.
– Благодаря Ви много за този разговор, спокойна вечер Ви пожелавам.
– И аз също Ви пожелавам спокойна вечер.
– Чухме Ловчанския митрополит Гавриил.
Цялото интервю може да чуете тук.
Източник: БНР
