Мишел Барние: Надявам се, че Гърция няма да жертва бъдещето заради настоящето

<p><strong>- Какво мислите за неформалната вечеря на лидерите на 27-те в сряда, посветена на начините да бъде стимулиран растежа в Европа?</strong></p> <p>- Щастлив съм, че следват нашите два крака. Първо, по-добро управление на обществените финанси, с полагане на усилия от всяка страна, чийто дълг е прекалено голям. Това минава през общото управлението на бюджетния пакт. Второ, растеж и конкурентност чрез мобилизиране на всички инструменти за реформа и инвестиране.</p> <p><strong>- Това означава ли, че досега, с дуета Меркел &ndash; Саркози, Европа не е вървала на двата си крака?</strong></p> <p>- Ние, в Европейската комисия, бяхме сред първите, които започнаха да обсъждат еврооблигациите и поставихме началото на днешната дискусия. Също така минахме през етапа на мобилизация на инвестиционните инструменти с проектобонове, за които постигнахме споразумение в началото на седмицата. Вече стана една година, откакто Европейската комисия предложи тази идея.</p> <p>Трябва да бъдем справедливи с Франсоа Оланд: мисля, че той направи добре, че постави акцент върху растежа и заетостта, които трябва да придружават оздравяването на обществените финанси.</p> <p>Но мисля, че трябва да бъдем справедливи и с Никола Саркози: той се сблъска с криза, която никой не беше предвидил. Могат да го критикуват, но трябва да му се признае, че се справи с управлението по време на бурята, предизвика заседания на Г20, които създадоха дневен ред на регулацията, която аз съм натоварен да осъществя. Никой не може да оспори, че френското председателство на Европейския съюз беше изключително положително. Трябва също така да се припомни, че от две години приоритет е преодоляването на гръцката криза.</p> <p><strong>- Могат ли европейците да поемат риска да оставят Гърция да излезе от еврозоната, ако народът гласува още веднъж на 17 юни срещу меморандума, с риск това да предизвика ефект на доминото?</strong></p> <p>- Няма двусмислие по този въпрос. От 9 май 2010 г. ние сме предложили на гърците 240 млрд. евро европейски помощи, 130 от които от Европейския съюз, от Европейската централна банка и от МВФ, опрощаване на 100 млрд. евро от частните дългове, по-специално от европейски банки, и 40 млрд. евро за седем години от структурни фондове.</p> <p>Въпросът, който гърците трябва да решат демократично и напълно суверенно на 17 юни, е дали искат да се справят сами или в рамките на европейската солидарност &ndash; което включва обща дисциплина &ndash; с дълга си, натрупан от гръцките правителства в продължение на 30 г.</p> <p>Трябва да се каже истината на гърците: вярно е, че те полагат много големи усилия в рамките на меморандума, на границата на поносимото. Но, според мен, ситуацията би била безкрайно по-болезнена, ако останат сами.</p> <p><strong>- Какво трябва да се направи, ако на 17 юни те решат сами да се изправят срещу бурята?</strong></p> <p>- Няма друг път, освен да се спазва общата рамка на меморандума, която беше определена заедно с гръцкото правителство. Тези разпоредби не са написани веднъж завинаги, но общата рамка беше определена и не може да бъде преразглеждана.</p> <p><strong>- Има ли Европейската комисия планове в случай, че гърците решат да излязат от еврозоната?</strong></p> <p>- Нека запазим надежда, че гръцкият народ ще реши да не жертва бъдещето заради настоящето, както казваше Пиер Мендес-Франс. Надяваме се, че Гърция ще повери своето управление на партии, които ще спазват меморандума, и няма да решат да се правят на самотния рицар.</p> <p><strong>- Първата криза, от 2007 &ndash; 2008 г., тръгна от финансовата система. Какво конкретно се промени за тези четири години, така че да бъде предотвратена нова финансова криза?</strong></p> <p>- Ако исках да съм груб, щях да кажа: всичко и нищо. Ние сме по средата на строеж. От две години досега съм представил всички текстове, поискани от Г20 за финансовата регулация, с изключение на текста за разрешаване на банкови кризи, който ще представя следващия месец.</p> <p>Някои от тези текстове бяха приети, други са в процес на гласуване. Необходими са средно осем до петнайсет месеца от предложението, което правя, до окончателното гласуване на текста в Европейския парламент и Съвета на европейските министри.</p> <p><strong>- По-конкретно какво се промени?</strong></p> <p>- За банките, пазарите и застраховките, това е европейския контрол, който е ефективен от една година. Имаме три европейски органа за контрол с истинска власт на европейския банков пазар, на финансовите пазари, на пазара на застроховки и на пенсионни фондове, вместо да имаме 27 различни контролни органа.</p> <p>След няколко месеца ще бъде засилен контрола на дериватните пазари. Това е много важно, става дума за пазар от 700 млрд. долара за дериватни продукти, договаряни извън борсата! Ние искаме повече прозрачност и отговорност на тези пазари.</p> <p>Този дневен ред изисква време, но, в крайна сметка, всичко ще се промени. Все още не сме стигнали края на пътя.</p> <p><strong>- Банките критикуват реформата, която ще им попречи да дават заеми на реалната икономика.</strong></p> <p>- Не прекомерната регулация предизвика кризата преди четири години. Точно обратното, причината беше отсъствието на правила, на предпазни мерки и недостатъчен контрол, какъвто беше случаят с &bdquo;JPMorgan&rdquo;, който прекърши растежа.</p> <p>Известна свобода на действие ще бъде дадена на всяка страна, за да адаптира изискването за собствени фондове към всяка национална ситуация. Но аз бих искал да отида дори още по-далеч в управлението на банковите рискове. Натоварил съм група експерти, начело с гуверньора на финландската национална банка, Ерки Лииканен, да помислят за евентуално разделяне на депозитните и на търговските банки.</p> <p>Превод от френски: Галя Дачкова</p>