Милена Нейова: Всички съчувстват на изоставените деца. Малцина ги подкрепят

<p><strong><br /></strong></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>- Вие работите с деца от скандално нашумелия напоследък дом "Асен Златаров" в София. Разкажете какво се случва там, тъй като в медиите излиза противоречива информация. Ако искате да започнем от историята със случаите на СПИН и да завършим с последния инцидент в дома тази събота, при който се намеси и кмета Фандъкова.</strong></p> <p>- За мен също беше потресаваща новината, че в този дом има деца, болни от СПИН. Нашето ателие организира вече осма година курсове по различни видове занаяти, арт-терапия и ограмотяване на деца и младежи, настанени в домове на територията на Столична община. От 2009 г. заниманията посещават и деца от дома &bdquo;Асен Златаров&rdquo;.</p> <p>За този период аз лично съм се запознала с шест директора. Разбира се, изключително важно е кой стои на този пост. Още на третата смяна, когато длъжността беше поверена на млад, амбициозен и почтен човек - Зорница Горчева, започнах да проумявам, че с поредната смяна проблемите няма да се решат.</p> <p>Първите няколко месеца тя ни посрещаше усмихната, с много оптимизъм разказваше какво прави, какво иска да промени. Не мина и половин година и ентусиазмът й се изпари. Един ден я видях в кабинета й отчаяна, а до нея стоеше поредното дарение - плазмен телевизор. <em>Кажи, Милена, да им го дам или какво да направя</em>, каза тя.<em> Преди няколко дни докараха &bdquo;нови деца&rdquo;, качи се горе да видиш какъв ужас е. Вратите са извадени от пантите, душове, батерии, всичко продават</em>. Разбира се, даде им го и на втория ден телевизорът &bdquo;замина&rdquo;, спуснат с едно въже от третия етаж на дома.</p> <p>Тогава разбрах за държавната политика и работата на столичните служби, които обикалят улиците на София и събират безпризорни деца от светофари и подлези. След това ги настаняват по домовете. А там са техни връстници, които с общите усилия на много хора се опитват да се ограмотят.</p> <p>И какво се получава? Настаняват деца, които вече са научени да просят, да проституират, да се дрогират. Кое е по-лесното и сигурното в тази ситуация? Че ще се изкъпят и ще тръгнат с радост на училище? Или ще предадат &bdquo;опита си&rdquo; на своите връстници?</p> <p>Последните десет дни си дадох сметка, че никой не си прави труда преди да ги настани там, поне да ги изследва за болести... Някакъв кошмар е това. Измислен, организиран и поддържан от поне пет институции, които трябва да се грижат и за едните, и за другите деца.</p> <p>Миналата година, когато отидох на празника на дома, в двора плачеше едно момче на около 12-14 г. Не искаше да се качи горе при другите деца, плачеше за майка си. Предишния ден социални работници го прибрали от един светофар, където, по думите му, просели други деца, но хванали него. Разбира се, в такъв момент дори не ми хрумва да си задам въпроса здраво ли е това дете. То плачеше неудържимо за семейството си.</p> <p>Има и други &bdquo;деца&rdquo;, които са вкарвани насилствено в дома и не само, че не тръгват на училище, но започват да въртят бизнес между етажите. Такива страхотии съм слушала... <em>Абе, вчера влизам в кенефа и там гледам оная малката прави свирка на ония</em>... Следва смях! Разговорът е между две деца, които посещаваха нашето ателие преди две години. Колко е голяма малката и на колко е големия, питам аз с широко отворени очи. Момичето е на 12, а момчето на 15!</p> <p><img src="/uploads/editor/ANGELITE-NA-ANYO.JPG" alt="" width="383" height="505" /></p> <p><em>Ангелите на Анио - възпитаник на Ателие "Прегърни ме"<strong><br /></strong></em></p> <p><strong>- Преди седмица публикувахме информацията, че от КРИБ са ви отказали предварително обещана финансова помощ за Ателието "Прегърни ме". Разкажете повече подробности.</strong></p> <p>- Това беше поредното дадено и неизпълнено обещание, но този път ме шокира мотива. Предполагам, че г-жа Румяна Георгиева, парламентарен секретар на КРИБ, се изпусна на два пъти - първо за причината, после за фирмата, която първо щяла да ни помогне, но после се отказала.</p> <p>Преди няколко месеца посетих кабинета на г-н Ивайло Георгиев, на когото разказах за нашата дейност и желанието ни да помогнем на някои от тези деца и младежи. За невъзможността да осигуря по-дългосрочно и спокойно оцеляване на ателието. Трябваше да се погрижа и за ново място на ателието в НДК.</p> <p>Той се ангажира да ни помогне и още на следващия ден ми звънна, за да ме попита къде е проекта и бюджета, защото вече работи по случая.&nbsp; Изпрати ме при г-жа Румяна Георгиева,&nbsp; която сложи нашата визитка на бюрото си и обеща да направи всичко възможно.</p> <p>Няколко пъти се чухме по телефона, тя каза че г-н Георгиев е изпратил своите референции за нас и е взето решение КРИБ да подкрепи ателието, но ще изчакат, защото искат да се включат повече фирми. И така се стигна до случката от миналата седмица.</p> <p>Две седмици преди това ние се върнахме от креативна ваканция с децата от нашето ателие, като тази година заведохме 18 деца и младежи на море. Три часа на ден имахме различни занимания по четене и илюстрация, писане и дописване на разкази, театър на маса. Всяка сутрин след закуска разпределяхме групите на художници, писатели и актьори.</p> <p>Удоволствието и за тях, и за нас е огромно, повярвайте ми. Никога не съм се чувствала по-смислено. Девет от тях бяха от дома &bdquo;Асен Златаров&rdquo;. Имам 18 тетрадки - дневници на децата.</p> <p>Онзи покъртителен разказ, който пуснахте и вие в предишната информация, е на 8-годишно момиценце, което е настането с братчето си в дома миналата година. При първите ни срещи то почти не говореше. Тяхната история наистина е покъртителна. Отглеждали са болната си възрастна баба и бащата, който, доколкото имам информация - не от тях - ги е малтретирал, момиченцето готвело, момченцето носело дърва.</p> <p><img src="/uploads/editor/BOBI.jpg" alt="" width="555" height="415" /></p> <p>И това не е сълзлива приказка от шарена книжка, това е животът на тези две деца. Но, когато са настанени в дома, те тръгват отново на училище, идват с радост в ателието, включват се все по-активно.</p> <p>На такива деца искаме да помагаме. И на такива деца бе отказана подкрепа, но този път от най-голямата бизнес организация в България. И под рисунката на това дете, ваша читателка беше написала: <em>Голяма работа, моята внучка рисува по-хубаво</em>. Ето ви два примера - за отношението на бизнеса и на гражданите. Колко тъжно...</p> <p>Всъщност единствената реакция след публикацията на "Гласове" миналата седмица, която беше препечатана и в сайта "Медиапул", беше обаждане на г-н Христо Грозев. Същия ден той преведе на ателието сума, която ще ни позволи да продължим заниманията и през летните месеци. Благодаря му от сърце за добрината, доверието и щедростта!</p> <p><strong>- Преди броени месеци ви връчиха наградата "Достоен българин" в присъствието на премиера Борисов. Бихте ли разказали за опита, който имате с българските институции? Лесно ли намирате финансиране за дейността си?</strong></p> <p>- До този момент не сме получили нито лев държавна, европейска или общинска субсидия. Ателието оцелява годишно с около 30 хил. лв. от ВИВАКОМ. Преди две години, когато бях на път да се откажа, в предаването на Светла Петрова "Сеизмограф&rdquo; по бТВ разказах за поредното неспазено обещание и абсурда, с който се опитвам да се преборя.</p> <p>Три поредни години кандидатстваме с ателието пред Столичната община с различни проекти - за живопис и илюстрация, за курсове по радиожурналистика, за театрална постановка... Нищо. Първата година имахме уверението, че комисията много е харесала проекта. Да, но когато публикуваха &bdquo;печелившите&rdquo;, се оказа, че не сме сред тях. Тогава звъннах на г-жа Минка Владимирова, която ми каза: <em>Станала е грешка</em>. Трябвало веднага да занеса документите в Агенцията за социално подпомагане (АСП), защото там, в края на всеки месец, комисия разглежда социални проекти, там имало пари, там трябвало да отидем.</p> <p>Хвърлих се с нова надежда в тази посока. Два месеца заедно с г-жа Наталия Кънчева, зам.- председател на АСП, писахме и редактирахме техните апликационни форми, като тя се хвалеше, че няма проект, който тя да е написала и да не е бил одобрен. Е, с нашия не стана така.</p> <p>Зам.-министър Виолета Симеонова (и при нея съм ходила с парцалено ангелче) взе входящия номер и каза, че ще ме потърсят. Нищо. Няколко месеца по-късно, когато звъннах, за да проверя има ли решение и в каква посока, ми беше казано: <em>При нас пари няма</em>.</p> <p><img src="/uploads/editor/PICASSO.JPG" alt="" width="420" height="313" /></p> <p><em>Да нарисуваш Пикасо - рисунка на дете от ателието на Милена Нейова</em></p> <p><strong>- Казахте, че от миналия септември чакате отговор от кабинета на министър Томислав Дончев за европейските програми, по които вашето ателие може да кандидатства. Разкажете за всички конкретни институции и длъжностни лица, към които сте се обръщали за подкрепа и тяхното отношение.</strong></p> <p>- Имате ли свободни 4-5 часа? Да, миналия септември ходих на среща с министър Дончев, който, след като ме изслуша, ми каза следното: <em>Аз не искам да давам напразни обещания, но изпратете ми информация за дейността на ателието и ви обещавам до две седмици мои сътрудници да разгледат проекта и да са свържат с вас, за да ви посъветват къде и как бихте могли да кандидаствате по Европейска програма. Мисля, че ще имаме хубав повод да се срещнем отново.</em></p> <p>Започнах да чакам. През зимата изпратих отново писмо, в което припомних за срещата ни и очакваните съвети. На следващия ден получих обаждане от кабинета на министър Дончев с извинение и обяснението, че документите, които съм изпратила, не се четат: <em>Всичко е на маймуни</em>.</p> <p>Изпратих същия ден отново проекта и получих потвърждение, че този път всичко се чете. И зачаках отново. Нищо. Това е. Кандидатствали сме три пъти по Европейски програми на Столичната община. Не ни одобриха.</p> <p>Внесли сме два проекта във Фонд "Социално подпомагане", в Министерството на труда и социалната политика. Ходила съм на срещи с Вили Лилков, Минка Владимирова, Христо Ангеличин, Малина Едрева, Мария Божкова, Наталия Кънчева, Надя Шабани, Константин Пенчев, министър Томислав Дончев. Всички те изразиха съчуствие и готовност за подкрепа. И в крайна сметка: Нищо.</p> <p>Това е положението в милата ни родина. Сещам се за едно хайку на приятел, който отдавна избяга в Канада. Тогава все още не &bdquo;пускаха&rdquo; зад граница.</p> <p><em><strong>България</strong></em><strong><em>. Мъка</em></strong></p> <p>За толкова години вече не се впечатлявам нито от обещания, нито от откази. Много малко са хората, които не говорят на вятъра. Тук е мястото да кажа, че без истински безрезервната и безкористна подкрепа на Люба Ризова и медийната подкрепа на бТВ, ателието отдавна шеше да е мил спомен.</p> <p><strong>- Какво бихте отговорили на съществуващото недоверие към неправителствените организации? Много хора смятат, че те само усвояват пари, а реално нищо не правят.</strong></p> <p>- Да, за съжаление такава е реалността. И е разбираемо хората да са недоверчиви. Аз самата съм... Но е много неправилно да се поставя всичко и всички под общ знаменател. Не е много мъдро да се живее с убеждението: <em>И тия, и ония, всички са маскари!</em></p> <p>Познавам хора &bdquo;с бизнес нюх&rdquo;, които на гърба на детското нещастие трупат пари, но съм се срещала и с прекрасни хора, които най-искрено искат да помагат. Ателието е отворено за всички, които са ни потърсили. Да дойдат и да се запознаят с децата, да видят какво правим, пък след това да пишат по форумите и да ругаят.</p> <p>Чувала съм и от децата, че техни възпитатели им обяснявали, че ние, в частност аз, ги използваме, за да печелим. Че сме пилеели европейски пари, че съм щяла да стана приемен родител, защото &bdquo;там&rdquo; давали много пари. Няма да влизам в диалог с такива хора. Достатъчно е да се поинтересуваш съвсем малко, за да ти се изясни ситуацията.</p> <p>Ето, сещам се за пример в подкрепа на скептиците. Преди две години бях изпратена от много известен и богат наш продуцент на среща с няколко НПО-та, които видимо добре се справят с финансирането. И когато разказах какво правим ние, един от участниците в срещата бодро каза: <em>Ми то и ние същото правим. Донесете една тениска!</em> Последният техен проект беше печатане на тениски със сърцераздирателни текстове, които продаваха, за да строят жилища за децата.</p> <p>Как същото, недоумявах аз, та вие не познавате едно дете?! Вие правите шоу програми със съмнителен вкус и със спечелените пари от SMS &bdquo;строите къщи на сираците!&rdquo;</p> <p>И за друга среща се сещам, на която ми беше даден за пример предприемчив представител на НПО, който правеше на третия етаж на един от домовете в София - забележете! - балетен и театрален салон! И там бяха наляти милион и половина лева.</p> <p>На моето недоумение, защо е този абсурд, нали домовете ще ги закриват, бях "успокоена" с отговора, че след като изведат децата, домът ще бъде превърнат в старчески, а двете зали ще продължават да се ползват от децата. Значи, пошегувах се аз, на първия етаж ще се грижите за старите хора, а на последния сираци ще играят балет? Как да коментирам?! Вие можете ли? Ето, предлагам и вариант. Парите за строителство много по-лесно се усвояват и делят. Или?</p> <p>Сещам се и за още една "култова" реплика на един млад политик, който се опитваше да ми отвори очите: <em>Проблемът ти е, че искаш много малко пари и не предлагаш процент!</em></p> <p><img src="/uploads/editor/ATELIE.JPG" alt="" width="421" height="315" /></p> <p><em>Великденски картички, изработени от децата от ателието</em></p> <p><strong>- Какви са основните проблеми в тези домове и отношението на държавата и общините към тяхното управление?</strong></p> <p>- Не смятам, че аз мога да дам компетентна оценка, камо ли съвет. Преди няколко вечери, докато разпалено разказвах поредната случка, приятел ме попита: <em>Ти знаеш ли какво трябва да се направи? Кажи ти какво да направим ние в общината?!</em> Не знам, но политиците и професионалистите, всички тези институции, в които работят &bdquo;компетентни и отговорни&rdquo; хора трябва да си размърдат мозъците и сърцата и да предложат нещо по-разумно от това да събират на едно място болни и неграмотни, престъпници и ученици, деца, които полагат усилия, за да се измъкнат от решетките на дома с други, на които вече им е отнет шанса да станат цивилизовани граждани. Затова трябва да има отделна грижа, но трябват и свестни хора.</p> <p>За едно съм съгласна с премиера: <em>Мат'риалът е лош</em> - нали така беше обяснил ситуацията? Слава Богу, има и "качествен мат'риал", само трябва търпение и сърце да го откриеш.</p> <p>Едно от заниманията в ателието е преписване на мъдри мисли и стихове. Така децата хем четат, хем през играта се учат да пишат правилно. Един от най-често преписваните стихове е на Екатерина Йосифова:</p> <p><em><strong>Бавно</strong></em></p> <p><em>се печели доверие, с бавни</em><br /><em>движения. С отворена длан.</em></p> <p>Ние се опитваме да вдъхнем надежда на тези объркани и отритнати същества, да им покажем средства за разпознаване на доброто и красивото, да ги научим да вярват, че имат и заслужават по-добро бъдеще. Слава Богу, има много добри и щедри хора, без чиято безкористна подкрепа на децата нямаше да бъде даден този шанс.</p> <p>Без Калина Колева, с която основахме ателието, без всички мои приятели и щедростта на анонимните дарители, без Милор Михайлов, който помагаше финансово на ателието в продължение на две години, без Иван и Диляра, които дариха цялата сума от сватбата си, без Вивиан Праматароф, която раздаваше на рождения си ден целувки срещу евра, които донесе една зима в синьо пликче в ателието, без Албена, Стефан и Марта, Жанчето, Явор и Ангел, Пролет, Нина, Румето, Стояна, Катето и нейните приятели...</p> <p>Не искам да правя усилие да изброявам всички хора, които от сърце са помагали на каузата ни, защото със сигурност ще пропусна някого, но на всички вас, наши приятели, благодаря ви от сърце! Без вас нямаше да я има тази приказка ... Поне аз така мисля.</p> <p>А сигурно може и много по-сложно да се обясни...</p>