Мартин Скорсезе: За вълците няма изкупление

<p><strong>- Леонардо ди Каприо ли ви накара да прочетете сценария на &quot;Вълкът от Уолстрийт&quot;?</strong></p> <p>- Леонардо ди Каприо, сценаристът Терънс Уинтър и аз самият имаме един и същ агент. Когато прочетох сценария, го харесах, но не бях толкова ентусиазиран, защото много приличаше на това, което съм правил преди. Междувременно работех с Терънс по сериала <em>Boardwalk Empire </em>за НВО и решихме да се опитаме да направим нещо различно. Предложихме нова версия на &quot;Уорнър Брадърс&quot;, студиото, което притежаваше правата по онова време. Студиото каза &quot;не&quot;, защото не искаше да поема рискове.&nbsp;</p> <p><strong>- Говорите за финансови или за художествени рискове?</strong></p> <p>- И двете. Директорите на &quot;Уорнър&quot; са дълбоко благоприлични хора, те просто не обичат този род филми. В случая с &quot;Вълкът от Уолстрийт&quot;, дори с по-нисък бюджет, те не се съгласиха.</p> <p><strong>- Филмът напомня за &quot;Добри момчета&quot; и &quot;Казино&quot;. Подобно на&nbsp;гангстерите, брокерите от борсата ли са тъмната страна на американската мечта?</strong></p> <p>- Да, в степента, в която те печелят доверието ви, преди да ви измамят. За съжаление е много човешко да се възползваш от някого, но в случая с банките това е законно. Къде е моралът, когато се опитваш да накараш някого да повярва, че има нужда от нещо, за&nbsp;което не може да плати?</p> <p><strong>- Нито един от героите не изпитва чувство за вина. Това свят без Бог и морал ли е?</strong></p> <p>- Моралът на тези хора е прост: ако някой ви остави да се възползвате от него, то е защото той си го заслужава. Исках да влезем в ума на този тип. Не за да разберем душевните му състояния по повод на парите, жените или наркотиците - той няма такива - а за да пресъздадем тази трескава лудост за все повече и повече.&nbsp;</p> <p><strong>- Кое е доминиращото чувство за вас в този филм?</strong></p> <p>- В неговото създаване? В това, което ме водеше? Яростта. Не зная какво е нужно, за да се оттърват хората от наглостта, но виждам страданието на хората, не разбирам какво става. Бяхме в Калифорния, за да представим &quot;Изобретението на Хюго&quot;, който създадох&nbsp;с любов и страст, и си казах, че трябва да направим този филм без отстъпки, нито един от героите няма да бъде мил с кучето си.&nbsp;Искам да кажа, че когато имаш проблематичен, отвратителен герой, му даваш&nbsp;куче, за да си каже публиката: &quot;Кучето му го обича, трябва да има нещо добро в него&quot;. Така че не, без куче!&nbsp;Не искахме нито едно смекчаващо вината обстоятелство.&nbsp;</p> <p><strong>- Джордан Белфърт участваше ли в снимките?</strong></p> <p>- Лео говори много с него и той участва в последния епизод. Лео го представя в края на филма. Той беше много любезен. Но ние имахме късмет. Нощта, в която заснехме сцената с вечерята, близо до Ню Йорк (когато Белфърт наема хора за фирмата си), асистент-режисьорът ми каза, че двама полицаи искали да ни поздравят, защото познавали Джордан. Отидоха при Лео на паркинга, където чакаха актьорите. Мисля, че бяха италиано-американци. Казаха, че се явили на интервю за работа при Белфърт, но той ги сметнал за подозрителни и те станали ченгета. Те разказаха, че интервюто се състояло в изпитание. Белфърт показвал молив и казвал: &quot;Продайте ми този молив!&quot;. Добавихме това в сцената. Това е много свободна творба, отворена за предложения, за идеи, за коментари. Не само правим филм, но и се развиваме в този свят. Всички са&nbsp;там, полицаите, които са го арестували, хората, които са работили с него.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31809_t6oDHneeMHjJcXArzkmlrW7eFpVh9Q.jpg" style="height:356px; width:534px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Неотдавна изразихте съжаление, че вече не експериментирате, но в този филм правите много неща, които никога не сте правили, като дълги секссцени&hellip;</strong></p> <p>- Да, защото досега историите не са го изисквали. Мисля, че това е една от причините, поради които направих този филм, за да отида по-далеч, да експериментирам. Няма интрига. Знам, че други са го правили преди мен, но ми се стори интересно да опитам.&nbsp;</p> <p>Що се отнася до секса, има един смешен епизод, по-скоро симпатичен, но през останалото време сексът е част от декора. Исках да създам впечатлението за непристойност, не че самият филм е неприличен, но такова чувство трябва да изпиташ.&nbsp;</p> <p><strong>- Как реагираха в </strong><strong>Motion Picture Association of America</strong><strong>? Изглежда е трябвало да уравновесите някои сцени?</strong></p> <p>- Бях разглезен, докато работех с НВО за сериала <em>Boardwalk Empire</em>. Когато ми напомниха, че филмът трябва да мине през МРАА, си казах: &quot;А, да, вярно!&quot;. Те бяха много почтителни. Нашата история датира от 1973 г., от &quot;Коварни улици&quot;. Оттогава правя&nbsp;филмите си в тази рамка. Имаше&nbsp;преговори, орязвам донякъде някои секссцени. Но картината остана непокътната.&nbsp;</p> <p>От друга страна,&nbsp;след монтажа показахме филма на доверени хора, за които знаем, че няма да разкажат на медиите. И повечето от тях казаха, че не сме преминали границата между това, което може да бъде показано, и това, което не бива.&nbsp;</p> <p><strong>- Продължителността на филма има ли нещо общо с работата ви за телевизията?</strong></p> <p>- Да, <em>Boardwalk Empire </em>съответства на 12-часов филм. Но когато отиваш на кино, трябва да оставиш децата вкъщи, филмът трябва да бъде възможно най-развлекателен, дори с тази продължителност.&nbsp;</p> <p><strong>- Казвате, че искате да сте развлекателен. Как помирявате това намерение с яростта, за която говорехте?</strong></p> <p>- Комедията е ярост. Комиците са много объркани хора. Това е начин да преодолееш абсурдността на съществуването, да плачеш и да се смееш едновременно.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31809_5TBOFn8BrzCnoNx3n48WN1hqo9BZZD.jpg" style="height:320px; width:640px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Сега ще снимате &quot;Мълчание,&quot; адаптация по романа на Шусаку Ендо, който разказва за съдбата на йезуитите в имперска Япония, проект, който датира от десетилетие?</strong></p> <p>- Надявам се да&nbsp;го заснема това лято. Отидох в Канада, за да намеря финансиране. Наистина искам да го направя. Има също и един сериал за НВО за бизнеса в рокендрола през&nbsp;70-те и 80-те г., по който аз и Мик Джагър работим от години с Терънс Уинтър. Надявам се да заснема пилотния епизод през първото тримесечие на 2014 г.</p> <p><strong>- Значи Уолстрийт е модерният еквивалент на мафията?</strong></p> <p>- Именно. Героят във &quot;Вълкът от Уолстрийт&quot;, Джордан Белфърт, е брат на Хенри Хил от&nbsp;&quot;Добри момчета&quot;. Последният успя да постигне&nbsp;всичко - пари, жени, кокаин, като се изкачи в йерархията на мафията. На Уолстрийт декорът се променя и очевидно аморалността е по-цивилизована, но е същото нещо. Социално не е приемливо да бъдеш гангстер. В замяна на това, да правиш пари благодарение на системата, какъвто и да е начинът, е ОК.</p> <p><strong>- Къде минава разделителната линия?</strong></p> <p>- Питам се. Когато бях дете, в моя италиански квартал гледах хората: беше много рязко очертана разликата. Имаше хора с аура на почтеност и такива, които я нямаха. Знаех, че сред изключените има добри хора, но към тях се отнасяха като с нехранимайковци. Всичко беше въпрос на имидж.&nbsp;</p> <p><strong>- Какво се изясни за вас?</strong></p> <p>- Гледах &quot;Опера за три гроша&quot;, когато бях юноша. Това беше шок. Представяха пиесата в Гринич Вилидж и аз никога не забравих края. Когато Меки Ножа трябва да бъде обесен, той иска думата. Разказва какво е извършил и също като Чаплин в &quot;Мосю Верду&quot; припомня на обвинителите си собствените им низости. &quot;Да ограбиш банка какво е? Да създадеш банка не е ли същото нещо?&quot;, пита той. Моралът и на двамата е еднакъв според него.</p> <p><strong>- Героят ви се държи като вълк, както сочи и заглавието на филма&hellip;</strong>&nbsp;</p> <p>- Да. Светът на финансите стана по-брутален, навсякъде има насилие. Между &quot;Опера за три гроша&quot;, която е от 1928 г., и &quot;Вълкът от Уолстрийт&quot; има цяла галактика разлика, но към по-лошо. Опитах се да покажа това. Колкото повече навлизаш в системата, толкова по-голяма е опасността около нас.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31809_DfjYwWSMpdy2CqnMFajjG6YNC7LpwQ.jpg" style="height:333px; width:534px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Обикновено героите ви имат възход, моментен рай, падение, след това изкупление. Но тук няма изкупление.</strong></p> <p>- Опасявам се, че няма възможно изкупление за вълците. Това, което движи героите във филма, е печалбата. Да правят сделки, да купуват, да печелят, каква наслада! Това не може нито да се забрави, нито да се заличи. Така че няма възможно изкупление.&nbsp;</p> <p><strong>- Къде е Скорсезе от &quot;Разяреният бик&quot;?</strong></p> <p>- Той изчезна с ценностите на епохата. Днес всичко, на което учат младите, е, че трябва да забогатеят.</p> <p><strong>- Песимист ли сте?</strong></p> <p>- Аз съм песимист&hellip; който има надежда.</p> <p><strong>- Заприличали сте на Уди Алън?</strong></p> <p>- Ха-ха-ха! <em>(Смях)</em>&hellip; Все още съм разочарован, но тръгвам отново от нулата. И дума да не става да скръстя ръце. Трябва да продължиш да се бориш. Аз съм на 71 г., моите ценности са тези на един изчезнал свят, на една забравена Църква. Често се връщам към прочита на един човек, на когото гледам като на стар приятел, Албер Камю. Току-що препрочетох &quot;Чумата&quot;, а това е философия, която харесвам: живеем в абсурд, но продължаваме да вярваме в човека.</p> <p><strong>- Трябвало е да бъдете отлъчен от Църквата.</strong></p> <p>- Това ми казва понякога моят ментор, отец Франсис Принсип. Той е на 86 г., хвана ме за ръка, когато бях на 11 г. Преди няколко седмици празнувах с него 60-ата годишнина от ръкополагането му. Той ме накара да чета Греъм Грийн и Албер Камю! Той ме накара да се замисля, че първородният грях може би не съществува&hellip;</p> <p><strong>- Ерес! На кладата!</strong></p> <p>- &hellip; Аз съм пропаднал католик, това е сигурно. <em>(Смях) </em>Което ми позволява да правя филми, да работя в индустрията на спектакъла. В противен случай не бих направил никаква отстъпка. Щях да се моля непрекъснато. Да правя филми, означава да се боря с външния свят, да се сблъскам с него.</p> <p><strong>- Правите по един филм на всеки две години. Защо е този ритъм?</strong></p> <p>- Имам съзнанието за времето, което отминава. Не ми остават много дни. А има толкова филми, които трябва да бъдат направени! Изпадам в паника&hellip;</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>По материали от &quot;Фигаро&quot;, &quot;Монд&quot;, &quot;Нувел Обсерватьор&quot;</em></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>