- 10 Sep 2020
- 52
- 5
- Лекарските грешки се превърнаха в една от централните медийни теми през последните седмици, как се приема това от лекарското съсловие?
<p>- На първо място, искам да кажа, че за повечето случаи, които се отразяват в медиите, в крайна сметка се установява, че не се касае за грешка. Но реално има една предварителна нагласа и всеки нещастен случай, особено когато става дума за по-млад човек, се отразява от медиите, тъй като за близките хора на починалия това е трагедия и често в емоцията си е възможно да се усъмнят в компетентността на лекарите. Компетентният орган, който действително може да отрази, че има някаква допусната грешка в диагностично лечебния процес, е Изпълнителна агенция „Медицински одит”. Разбира се, такива са и органите на досъдебното производство, ако се касае за т. нар. престъпна небрежност. Принципно в нашето законодателство няма определение за лекарска грешка. Колегите от „Медицински одит”, с които съм разговаряла и съм се срещала в практиката си, разграничават системната грешка или проблемите, касаещи организацията, мениджмънта и финансирането, и личната грешка, касаеща компетенцията на съответния медицински специалист. В този смисъл не намирам, че има увеличаване на броя на лекарските грешки. По-скоро се умножи говоренето за лекарските грешки. Все пак искам да отбележа, че след като се говори за едни проблем, той очевидно съществува и е много важно този проблем да се разисква. Важно е обаче също, когато се говори за този проблеми, да се разграничават предположенията от фактите и да се помни, че разликата между предположение и факт са наличните доказателства.</p>
<p><strong>- Очевидно в здравеопазването има натрупани много проблеми, които лесно ескалират до негативно отношение към лекарското съсловие.</strong></p>
<p>- Действително има проблеми, които на първо място са свързани с липсата на финансиране. Повечето болници трудно се справят с наличното финансиране, тъй като от една страна голяма част от клиничните пътеки са недофинансирани, а освен това болниците, които поддържат 24-часови спешни портали, търпят огромни загуби заради големия брой преминали спешни пациенти, които са хоспитализирани и са неосигурени. За тези пациенти лечебното заведение е използвало голям ресурс, но няма откъде да получи след това вложените средства. Отделно знаете, че има много проблеми с организационен характер – имам предвид условията, в които работят лекарите, ниското възнаграждение и пр. Очевидно няма как това да не рефлектира. От друга страна, обаче, считам, че напоследък и пациентите загубиха доверието си към лекарите. Смятам, че в тази връзка медиите трябва да се отнасят с много голяма отговорност, тъй като доверието между лекар и пациент е нещо много важно. Половината от процеса на оздравяване е в това пациентът да има доверие на своя лекар.</p>
<p><strong>- Вие работите в УМБАЛ „Св. Георги” в Пловдив. Преди няколко месеца лекар от вашата болница също беше обвинен в лекарска грешка. Става дума за смъртта на 7-годишно дете. Какви са резултатите от проверката по този случай?</strong></p>
<p>- Става дума за един случай в детската клиника, репортаж за който беше излъчен през февруари тази година по бТВ. В материала бяха използвани твърденията на роднините, че детето е починало с неустановена диагноза, че е имало забавени и хаотични действия от страна на лекарите, че не всичко е било направено и в общи линии това е причинило смъртта на детето. След този репортаж имаше много обстойна проверка на Изпълнителна агенция „Медицински одит”, в която участва и лекар-педиатър от „Медицински одит” и бе установено, че са извършени всички възможни диагностично-лечебни дейности, тоест всички действия по диагностика и лечение на детето, но за съжаление това заболяване завършва в много голям процент от случаите с летален изход. Проверяващият орган не установи каквито и да е нарушения, но това не беше отразено по никакъв начин и за съжаление лекарят, който беше положил огромни усилия, за да диагностицира и да лекува това дете, в крайна сметка беше посочен като виновник за случилото се. Проверката на „Медицински одит” потвърди диагнозата на лекуващия лекар, както и правилното лечение на детето. Но всичко това не беше отразено в последващ репортаж, макар ние да предоставихме всички документи на автора на телевизионния материал.</p>
<p><strong>- Нали си давате сметка, че материята, с която се занимават лекарите, е твърде сложна за по-голямата част от пациентите, които не са специалисти, и в тази връзка проблемът с липсата на доверие лесно се появява, особено когато системата е толкова затлачена. От друга страна, обичайното мнение за лекарските грешки е, че те се доказват изключително трудно, при това също от лекари, които се подкрепят помежду си.</strong></p>
<p>- Да, разбирам я тази теза. Между другото, именно въвеждането на подробното информирано съгласие, под което пациентът се подписва, е едно от нещата, които информират хората на достъпен език за това каква ще е манипулацията, която предстои да бъде извършена, какво може да се очаква и какви са евентуалните усложнения. Например в Германия информираното съгласие е изключително подробно. Тенденцията за поднасяне на информацията по този начин на пациента в България върви в същата посока.</p>
<p>Наистина битува мнението, че в случай на съмнение за лекарска грешка експертизите са необективни, тъй като също се правят от лекари. Аз обаче смятам, че съсловието също няма интерес да държи хора, които се отнасят небрежно към работата си. Действително вярвам в това. Бих искала да подчертая, че съм впечатлена от работата на Изпълнителна агенция „Медицински одит”, в която проверяващите са лекари, които извършват проверките си изключително задълбочено и обективно. Освен че проверяват документите по всеки отделен случай, те провеждат и интервюта с лекарите и медицинските работници, които са участвали в лечението на съответния пациент. Не съм забелязала никога досега склонност от страна на лекарите в „Медицински одит” да защитават своите колеги, напротив, винаги са обективни. Експертизите по принцип се правят от съдебни медици, когато това бъде назначено от органите на досъдебното производство или от съда. Има начин да се разбере дали една експертиза е обективна или не. Много често в такива случаи се назначават експерти от друга област и от друга болница, за да са сигурни в тяхната обективност.</p>
<p><strong>- Как ще коментирането отлагането на големите реформи в здравеопазването? Преди няколко дни вицепремиерът Симеон Дянков обяви, че реформата в здравеопазването се отлага за следващия мандат. Кои са най-сериозните проблеми, които обаче не търпят отлагане?</strong></p>
<p>- Например пътечното здравеопазване, което очевидно не функционира добре. Става дума за клиничните пътеки, при които има един алгоритъм, който задължително трябва да се спазва. Не винаги обаче болестите се развиват по алгоритъм, поради което тове не е най-добрият начин да се лекува един пациент и съответно лечебното заведение да бъде финнасирано по този начин. Приветствам идеята за въвеждане на диагностично свързаните групи. В страните, в които те са въведени, например в Германия, се вижда, че са ефективни. Друга реформа, която задължително трябва да се състои, е реформата в спешната помощ. В момента спешната помощ води до натрупване на много разходи. Освен това в законодателството не съществува ясно определение за спешен пациент и това създава предпоставки за злоупотреби. Тоест всеки един пациент, който няма друг достъп до медицинска помощ, използва спешната помощ, за да му се окаже лечение. Това стимулира лицата, които не се осигуряват, да продължават да го правят и води до намаляване на събираемостта на здравните осигуровки, съответно рефлектира върху финансирането на системата.</p>
<p><strong>- Преди няколко месеца здравният министър заяви, че трябва да се премине спешно от клинични пътеки към диагностично свързани групи, но после този разговор замря.</strong></p>
<p>- Това действително е много голяма крачка. Диагностично свързаните групи са коренно различни от клиничните пътеки, тъй като с тях се лекува не само едно основно заболяване, както е сега, а се лекуват и придружаващите заболявания на пациента. Трябва да се създаде и нарочен орган, който да събира данните, които постъпват от лечебните заведения, а това изисква много средства и предварителна подготовка. Най-вероятно в началото ще има сътресение, тъй като ще трябва да се премине плавно от пътечно финансиране към диагностично свързаните групи и за определен период те със сигурност ще действат паралелно. И тъй като никой не иска да си създава този проблем, реформата се отдалечава във времето, а е действително наложителна.</p>
<p><strong>- Споменахте, че един от основните проблеми е недостигът на средства. Изследванията обаче показват, че от началото на здравната реформа през 1999 г. средствата за сектора са се увеличили значително, но въпреки това пациентите са все по-малко удовлетворени от здравните услуги.</strong></p>
<p>- Знаете ли, скоро бях на посещение във Великобритания и имах възможността да видя няколко болници в рамките на техните здравни тръстове. Бюджетът за здравеопазване там е 100 милиарда паунда, при население от 61 млн. души. И въпреки това не срещнах човек, който да не се оплаква от здравеопазването. Бях изключително учудена да разбера този факт. Да, действително бюджетът за здравеопазване нараства всяка година, но това не означава, че парите стигат. Знаете, че здравеопазването се модернизира, увеличава се и броят на високоспециализираните дейности и на скъпоструващите медикаменти, с които се лекуват определени заболявания. Освен това самата реформа върви изключително бавно, а така създадената система на здравеопазване изисква много средства, за да бъде действително реформирана и да са доволни пациентите. Но аз смятам, че каквото и финасиране да има, пациентите винаги ще бъдат недоволни в по-голяма или в по-малка степен.</p>
<p><strong>- Вероятно в нашия случай става дума и за това, че парите за здравеопазване се управляват зле.</strong></p>
<p>- Факт е, че в голяма степен разходването на средствата зависи от мениджмънта на съответното лечебно заведение. Ако се направи такава справка, ще видите, че едни и същи лечебни заведения (говоря например за многопрофилните болници) са управлявани по различен начин и имат различен финансов резултат. В този смисъл правилното управление на парите винаги е един от основните елементи за това дали един пациент ще остане доволен или не.</p>
<p><em>* Мария Шаркова е завършила право в СУ „Св. Климент Охридски”. От 2006 до 2008 г. работи като изследовател и преводач за ББС по филма „Изоставените деца на България”. От началото на 2008 г. е адвокат към Адвокатска колегия – Пловдив. Занимава се основно с медицинско право. Представител и съветник е на няколко лечебни заведения, сред които УМБАЛ „Св. Георги” в Пловдив.</em></p>
