Мария Дерменджиева: ДС и Луканов превърнаха политическата власт в икономическа

<p><strong>- Как се движи общественият интерес към разкриването на архивите на ДС, не намалява ли? Все пак годините се трупат, идват нови поколения, историята като че ли остава недочетена.</strong></p> <p>- Не, не мисля, че интересът към архивите на Държавна сигурност намалява. Може би няма да е коректно да кажа, че нараства, по-скоро се видоизменя. В голяма степен първоначалното очакване на обществото, че тези архиви ще разбулят тайните на прехода и ще потвърдят конспиративните теории за ролята на Държавна сигурност като негов режисьор, удари на камък. И с това угасна и обикновеното любопитство на широката аудитория към документите.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32603_E0D81jhC62MykZFLeOAn05sYOVFDF0.jpg" style="height:488px; width:650px" /></p> <p><em>Съставителите на сборника &quot;Държавна сигурност срещу граждански организации (1988-1990г.)&quot; Мария Дерменджиева и Момчил Методиев</em></p> <p>Не на последно място, този процес беше подпомогнат и от доста успешното публично профанизиране на темата за ДС и опита за принизяването й до &bdquo;част от чалгата на прехода&rdquo; (по Марин Райков).</p> <p>От друга страна, докато през първите години редовните посетители в читалнята на Комисията по досиетата се брояхме на пръсти, напоследък се появяват все повече нови и непознати лица, които искат достъп до различни документи.</p> <p>Извън изследователите и журналистите, по данни на комисията през 2013 г. значително се е увеличил броят на гражданите, които търсят информация за себе си или за свои близки в архива. Общо за годината са предоставени копия на близо 118&nbsp;000 архивни документи на хартиен и електронен носител. А това съвсем не е малко!</p> <p>Но нещо, което задължително трябва да съпътства оповестяването на съдържанието на документите, е хората да бъдат провокирани да споделят личните си истории, да бъдат окуражавани да разказват на децата и внуците си за своите преживявания, да водят &bdquo;семеен&rdquo; разговор за ДС. Това със сигурност ще помогне на новите поколения да не оставят историята недопрочетена.</p> <p><strong>- Освен публичните изяви на Комисията по досиетата, вече е издаден 11-и пореден сборник &ndash; този път озаглавен &bdquo;ДС срещу граждански организации (1988&ndash;1990 г.)&ldquo;. Какво ново казвате на публиката с него?</strong></p> <p>- Искам само да уточня, че преди десетина дни беше представен и 12-ия сборник от поредицата &bdquo;Из архивите на ДС&rdquo; на тема &bdquo;Държавна сигурност &ndash; смяната на имената &ndash; Възродителният процес&rdquo; в два тома. А идеята на сборника &bdquo;ДС срещу гражданските организации&rdquo;, чиито съставители сме заедно с Момчил Методиев, беше да се допълнят вече съществуващите публикации по темата с неиздадени до момента документи, включително и от периода непосредствено след 10 ноември 1989 година.</p> <p>По тази причина един от акцентите пада върху агентурните сведения и строго секретните справки от 1990&ndash;1991 г., които информират за дейността и намеренията на вече &bdquo;формализираните&rdquo; организации, изграждащи основите на политическата опозиция. От тези документи могат да се направят някои важни изводи.</p> <p>Държавна сигурност и нейните правоприемници (СЗК/НСЗК) след 1990 г. оказват съпротива срещу демонтирането на тоталитарната система и са лоялни на ръководството на БКП/БСП, включително и по време на първите демократични избори за парламент. Оперативните работници използват старата си агентура и следят съвсем отблизо политическите опоненти на БКП/БСП.</p> <p>А това означава, че въпреки декларациите за деполитизация и деидеологизация новите органи за сигурност се превръщат в своего рода политически актьор или поне в инструмент, използван на този етап от БСП срещу своите политически противници. Впоследствие, както знаем, тази практика продължава, та и до днес...</p> <p><strong>- На дискусията от 23 януари тази година в зала 1 на СУ, където поканихте останките от инакомислещите в България, се чуха гласове, че преходът у нас е режисиран от СССР, че идеологическата битка със Запада преминава в икономическа след датата 10 ноември 1989 година. Провалиха ли се гражданските организации, т.нар. неформали, от периода 1988&ndash;1999 година благодарение на манипулациите на ДС?</strong></p> <p>- До каква степен Държавна сигурност е манипулирала дейността на първите граждански организации, или т.нар. независими структури, продължава да бъде дискусионен въпрос. Има твърдения, че те едва ли не са били &bdquo;акуширани&rdquo; от ДС. Не споделям това мнение, независимо че сред членовете им, както впоследствие разбрахме, не са малко хората с принадлежност към ДС.</p> <p>Не смятам също така, че българският антикомунизъм е бил елитарен или внесен от Съветския съюз. Всъщност документите в сборника индиректно доказват автентичността на гражданското движение в периода 1988&ndash;1990 г. и ролята на интелигенцията за мобилизирането на гражданската активност. В този смисъл е и нашата теза, че не може да се говори за провал на т.нар. неформални структури.</p> <p>Да, наистина ситуацията не е същата като в Полша или тогавашна Чехословакия, но независимо че тези организации нямат толкова широка обществена подкрепа, те имат съществен принос за осъществените впоследствие политически промени в страната. И най-важното &ndash; предлагат алтернативи и надежда.</p> <p><strong>- Кажете нещо повече за Независимото дружество за защита правата на човека с ръководител Илия Минев. Кой подмени истинските антикомунисти с марионетки ?</strong></p> <p>- Най-лесният, но и най-недоказуем отговор на въпроса ви би бил: Държавна сигурност. Или Андрей Луканов... т.е. БКП. За съжаление (все още) не разполагаме с неоспорими данни за това. От друга страна обаче е факт, че ДС има диференциран подход към отделните организации най-вече заради степента на публичното им влияние.</p> <p>Докато спрямо представители на Клуба в подкрепа на гласността и преустройството в България например ДС иска прилагане на ограничителни административни и партийни мерки за изобличаването и дискредитирането им, по отношение на Илия Минев и привържениците му директно се прибягва до репресивни мерки като арести, изгонване от страната, ограничаване на правото на придвижване...</p> <p>Държавна сигурност определя Независимото дружество за защита правата на човека за първата &bdquo;независима&rdquo; организация в комунистическа България, но с квалифицирането на нейния лидер като &bdquo;фашист&rdquo; (заради легионерското му минало) си развързва ръцете съвсем &bdquo;законно&rdquo; да прилага репресии.</p> <p>В информация от 25 октомври 1988 г. например четем, че е предотвратен опит за провеждане на учредителна сбирка на Дружеството, Любомир Собаджиев е задържан в с. Оборище, на главните организатори &bdquo;съобразно предприета линия&rdquo; е разрешено да напуснат страната. Едуард Генов и Иван Янков напускат заедно със семействата си.</p> <p>През януари 1989 г. отново са задържани 13 души при опит да проведат сбирка в дома на Петър Манолов в Пловдив. Впоследствие част от членовете на Дружеството са експулсирани или интернирани в различни краища на страната. Този подход на ДС е ефективен &ndash; от една страна, активистите на Дружеството са неутрализирани, от друга страна, покрай внушението, че са &bdquo;фашисти&rdquo; (Илия Минев не е допуснат на срещата с Митеран), те стават неудобни партньори за останалата част от опозицията.</p> <p><strong>- Вашето обяснение за това защо на митинга на 18 ноември 1989 г. пред &bdquo;Ал. Невски&ldquo; Илия Минев не бе допуснат да говори? Има ли записани спомени на свидетели? </strong></p> <p>- Като човек, който е имал ограничителна заповед за придвижване, Илия Минев разбира за падането на Тодор Живков от телевизията в дома си в Септември. От ДС продължават да го следят още седмица след това. В спомените си за този първи митинг на 18 ноември 1989 г. той обяснява, че е искал да се изкаже от името на Дружеството, но го изблъскват &ndash; най-напред Чавдар Кюранов, после момчетата с ленти на Петър Берон. Самият Берон му казва, че не може да говори, защото &bdquo;така е наредено&rdquo;.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32603_Qi73vDUq9q83EJv0NF8IRnlMjkqpSR.jpg" style="height:488px; width:650px" /></p> <p><em>23 януари 2014 г. Представянето на сборника&nbsp;&quot;Държавна сигурност срещу граждански организации (1988-1990г.)&quot;&nbsp;</em></p> <p>Потвърждават го Георги Спасов, Александър Каракачанов и Петко Симеонов. Само Блага Димитрова и Петър Слабаков мълчат. &bdquo;Така и не ме допуснаха до микрофона. Андрей Луканов бил наредил това.&rdquo; В откритите от нас документи на ДС за този митинг не пише нищо за Илия Минев. Очевидно е, че не е бил удобен на утвърждаващите се вече нови лидери на опозицията, с които, както става известно, Луканов е бил в тясно взаимодействие.</p> <p><strong>- Какво се обърна в средите на бившите комунисти след изборите от 1990 година? Споделяте ли тезата, че Държавна сигурност продължава да управлява и до днес, но окопана и чрез подставени лица?</strong></p> <p>- След изборите през 1990 г. комунистите, вече пожертвали Тодор Живков и Шесто управление на ДС, за да оневинят партията, се окопитиха. Разбраха, че имат необходимото време да си възвърнат позициите, докато опозицията се отърси от шока от изгубените избори. А и самата опозиция нямаше никакъв реалистичен план за преодоляването на комунизма.</p> <p>Темата за стопански реформи и декомунизиране на икономиката им беше абсолютно чужда. И Луканов и компания се възползваха умело, превръщайки политическата власт в икономическа. Днес в едрия бизнес, банките, медиите ще открием хора, които са или преки роднини, или близки до обкръжението на комунистическата върхушка и ДС от средата и края на 80-те години.</p> <p>Навсякъде, където по време на прехода се разпределят парични потоци, проверките на Комисията по досиетата откриват лица с принадлежност към ДС. Не смятам, че е имало някакъв сценарий това да се случи, просто обстоятелствата са били благоприятни, а почтените хора са били твърде малко и слаби, за да спрат този процес.</p> <p><strong>- Има ли поне един истински поборник срещу структурите на репресивния апарат отпреди 10 ноември 1989 г., който да е, ако не на властови позиции, то поне в обектива на публичността. Ако няма, защо?</strong></p> <p>- Няма по гореспоменатите причини. Една част от тези хора вече не са сред нас, Бог да ги прости, а останалите бяха маргинализирани или сами избраха пътя на вътрешната емиграция...</p> <p><strong>- Какво ни казват архивите за това кой разпореди да бъде запален Партийният дом вечерта на 26 август 1989 година? </strong></p> <p>- Естествено, че в архивите не сме открили &bdquo;разпореждане&rdquo; за опожаряването на Партийния дом. Има стотици страници, свързани с пожара. Не бих могла да се огранича в изводите си само до документите от архива на ДС.</p> <p>Чудесният филм на Малина Петрова &bdquo;Приключено по давност&rdquo; дава много повече факти и гледни точки, които в крайна сметка подкрепят недвусмислено хипотезата, че пожарът е дело на самата БКП/БСП или поне на някоя от оформилите се нейни фракции. Специално внимание бих обърнала на един интересен документ, публикуван в сборника &ndash; стенограма от срещата на ръководството на МВР с политическите партии, проведена на 27 август 1990 г. в 1 ч. през нощта. Основен въпрос, който се обсъжда, е дали да се остави да гори &bdquo;тази сграда&rdquo;...</p> <p><strong>- Правите ли аналогия с методите на ДС за притискане на хората, на обществото като цяло, с днешните политически интриги: записи, подслушвания, изнудвания, сложни задкулисни игри? Защо одиозно цинични офицери от бившата ДС като Димитър Иванов и Красимир Райдовски продължават да триумфират в медиите? </strong></p> <p>- Разбира се, че могат да се правят аналогии &ndash; донякъде частични заради развитието днес на високите технологии. Но профилактичните действия (различните видове предупреждения и натиск) на органите за сигурност са методи, използвани навсякъде по света по всяко време. Въпросът опира до спазването на законите, т.е. до това дали тези методи се прилагат законно и дали получаваната информация не се използва за други цели. Това е дълъг разговор...</p> <p>Прави впечатление, че в периода, за който говорим, ДС много разчита на публичното дискредитиране на лидерите на т.нар. неформални организации. Същото наблюдаваме и днес, при това средствата, с които се постига, са далеч по-разнообразни. Колкото до шестването на бивши офицери от ДС по медиите &ndash; какво да ви кажа, до голяма степен това е въпрос на избор на съответната медия и на водещите на предаванията.</p> <p>Една официална забрана да се канят такива хора дори в обществените медии би била третирана като дискриминация, защото в България, както знаем, Конституционният съд отменя всякакви законови текстове, намекващи за лустрация.</p> <p><strong>- Разкажете кой финансира издаването на тези сериозни томове с документи от репресивното минало на България. Още колко ще издадете и кога ще е следващото представяне на поредния брой?</strong></p> <p>- Както споменах, издаването на тези документални сборници е част от дейността на Комисията по досиетата. Съгласно закона, по който работи, тя има задължението да извършва изследователска дейност и да публикува документи от архива на ДС. Всяка година в съответствие с предоставения от държавата бюджет (който е твърде недостатъчен за една достатъчно обширна изследователска работа) Комисията подбира теми.</p> <p>Нейни служители или външни изследователи издирват в архива документите по предложените теми, които впоследствие се публикуват. За съжаление това е един твърде трудоемък и продължителен процес, защото наличните описи на архивите, доколкото ги има, не са достатъчно ясни и подробни.</p> <p>Случва се човек да поръча дадена архивна единица и съдържанието й да няма нищо общо с формално казано, заглавието на папката, а понякога дори и с периода... Освен това ресурсите на Комисията &ndash; финансови и човешки, са твърде ограничени, за да се разгърне тази дейност в обема и със скоростта, които бихме искали. А във вторник, на 28 януари 2014 г., от 17 ч. в Новата конферентна зала на Софийския университет ще бъде представено поредното издание на комисията по досиетата на тема &bdquo;Държавна сигурност и научно-техническото разузнаване&rdquo;. Разбира се, ако не бъде отменено заради студентската окупация на Ректората...&nbsp;</p>