- 10 Sep 2020
- 49
- 6
- Каква е вашата оценка за предложения от управляващите проект за бюджет за следващата година? Експертите са единодушни, че за жалост т.нар. програмно бюджетиране е отложено за пореден път.
<p>- Действително програмното бюджетиране отново изскочи като тема, макар че близо две години нямаше дори условия да се говори за него. Самият бюджет се правеше така, както се правеше бюджета през 1994–1996 г. Хубаво е, че се заговори за програмно бюджетиране, това означава, че някой започва да мисли за какво си даваме парите. Разликата между богатите и бедните държави е основно в това, че в богатите държави гражданите знаят за какво и къде отиват парите им и какво ще получат срещу данъците си, докато при бедните има пилеене, управляващите разпределят събраните пари, както си знаят, без да има и следа от някакъв ефект. Така че програмното бюджетиране е проблем, проблем е липсата на реформи.</p>
<p>Ако трябва да говорим за макрорамката обаче, смятам, че това е първият бюджет на ГЕРБ, който поне е докаран на външен вид. Тоест могат да се видят определени политики, може да се види логика. От гледна точка на приоритетите, които се залагат – нивото на данъците, самото планиране, нивото на дефицита – нещата изглеждат приемливи и съобразени със ситуацията. Друг е въпросът, че отново се залагат нереални макроикономически параметри. Ясно е, че тази година едва ли ще има 2 % икономически растеж, а следващата година, ако стигнем 1,5 %–2 % ръст, ще е добре.</p>
<p><strong>- Тоест заложеният ръст на БВП от 2,9 % е нереалистично висок?</strong></p>
<p>- Да, завишен е няколко пъти. Хубаво е, че приходите са направени с голяма предпазливост – приходите в бюджета отговарят на икономически растеж между 0,5 %–0,8 %. В тази волатилна среда според мен това е правилно. Много хора, например синдикатите, казват: „Да, ама те ни лъжат”. Като човек, който е работил в Министерството на финансите, предпочитам да бъдат предпазливи, но да бъде ясно защо са предпазливи. Предходните години имаше невероятен миш-маш в прогнозирането на приходите. И сега продължавам да съм убеден, че този организиран хоас служеше, за да се прикрие проблемът с контрабандата и борбата за нейното овладяване. Сега контрабандата е вкарана в някакви релси и управляващите вече не се безпокоят, а и обществото спря да се интересува от този проблем, независимо от това, че спрямо предишните бюджети изтичат между 2–2,5 млрд. лв. всяка година.</p>
<p>Другият важен въпрос от макроикономическа гледна точка е въпросът за бюджетния дефицит. Ако за тази и за предходната година имаше много критики за пропуснатите възможности, за това, че правителството трябваше да направи много по-голямо фискално усилие, не може да се каже същото за предложението за 2012 г. Тази година според мен беше реално да има балансиран бюджет (с нулев бюджетен дефицит). Когато за следващата година предложението за дефицита е 1,3 %, лично на мен това ми се струва нормално и балансирано от гледна точка на случващото се по света. Това предложение не е чак толкова проциклично, тоест не удря икономиката, дори я подпомага. И оттук нататък самите разходи – добре е, че за пръв път управляващите формулират позицията, че трябва да бъде даден приоритет на т.нар. продуктивни разходи в бюджета. През последните две години не спирам да говоря, че в условията на криза политиката трябва да е свързана именно със стимулиране на тези продуктивни разходи, а това са разходите за инвестиции, за образование и наука.</p>
<p>От друга страна е платена голяма дан на пропагандата и на популизма – тръби се, че на културата ще бъдат дадени повече пари, а разходите за МВР ще бъдат орязани. Извинявайте, какво орязване е това, когато става дума за едни смешни 10 млн. лв.! По отношение на разходите има много правилни, но същевременно почти неизпълними и пожелателни неща. Затова казвам, че този бюджет има форма, но няма съдържание. Големият недостатък е качеството на публичните финанси. Например от началото на тази година европейските фондове са паднали на най-ниските нива от 2004 г. насам. За първите девет месеца от Европа са дошли по-малко от 270 млн. лв.</p>
<p><strong>- Не думайте, гордостта на правителството.</strong></p>
<p>- Когато много се говори за гордост, често се стига до излагация. Капиталовите разходи са най-важният инструмент на един бюджет за стимулиране на икономическия растеж, за създаване на нови работни места – в момента еврофондовете по отчета на правителството са около 700–800 млн. лв., тоест при такова ниво на бюджета това е, образно казано, нищо и говори за абсолютна невъзможност за управление на този процес. Да оставим това, че пропагандата на правителството е провалена, въпросът е дали, залагайки няколко милиарда усвояване през следващата година, управляващите имат капацитет да реализират това. Естествено, правителството разчита, че през 2012 г., след една година забавяне, най-после ще влезе поне едно евро в България по прочутите магистрали и по други знакови проекти като например завода за отпадъци в София.</p>
<p><strong>- Повечето анализатори твърдят, че това е поредният бюджет на статуквото, а не на реформите, че управляващите не са се съобразили с препоръките на Съвета на ЕС за спешни реформи в някои ключови направления.</strong></p>
<p>- Когато говоря за качеството на публичните финанси, имам предвид ефективност, а ефективност се постига чрез правене на реформи. В това отношение е абсолютно знаково какво се случва с МВР. Това е една система, която се управлява изключително зле, там, както се казва, от началото до края са за прокурор. Административната ефективност е ключова за управлението на цялата система. Ако тази система трябва да бъде сертифицирана (че разполага с определен капацитет, че има добри практики на управление и пр.), за да получава пари по еврофондовете, познайте какво би получила. Познайте ако трябваше да бъде приложена тази практика, колко министерства щяха да бъдат сертифицирани. МВР е ярък пример за това как не трябва да се работи и как не бива да бъдат управлявани едни пари. Но ако беше само МВР, щяхме да го преглътнем. Въпросът е, че никой не може да каже как точно се управляват и другите системи, какви са им политиките, какви резултати очакват. Ако прочетете доклада за проектобюджета, ще видите, че вътре нещата са в насипно състояние. В частта, която е писана на макрониво и която зависи от Министерството на финансите, според мен има доста добра логика. Тоест г-н Дянков и екипът му са си свършили добре работата в тази част. Другата част обаче, която засяга политиката по разходите и отделните министерства, е пълен миш-маш от предишни години.</p>
<p><strong>- Споменахте МВР – напипвайки обществения пулс, управляващите твърдят, че разходите за силовите министерства ще бъдат съкратени драстично. Дали това ще се окаже само пропаганден трик?</strong></p>
<p>- Има нещо дълбоко фалшиво и неморално в тези твърдения. На фона на познатата практика днес да бъде говорено едно, а утре съвсем друго на мен ми е много трудно да коментирам този въпрос. Това, което се вижда в проектозакона, е, че има предложение бюджетът на МВР да бъде намален с 10 млн. лв. Бюджетът на МВР за тази година е около 1 млрд. и 100 млн. лв. Извинявайте, от 1 млрд и 100 млн. лв. 10 млн. лв. колко десетични запетаи след нулата са. Това е просто имитация. За всяко нещо при това правителство е така. В коя област всъщност има успех?</p>
<p><strong>- Строят се магистрали.</strong></p>
<p>- Но това е смешно. Коя магистрала е построена?</p>
<p><strong>- Например магистрала „Люлин”.</strong></p>
<p>- „Люлин” беше започната преди пет-шест години и по някакво стечение на обстоятелствата бе завършена от това правителство. Всъщност аз бих искал да се случват тези неща, но на практика в момента не става нищо извън онова, което беше планирано през 2006 г., когато бяха подготвени всички тези планове за магистралите и осигурени със средства. Точно обратното, имаме забавяне с над две години в изпълнението на плановете за строителство на магистралите. Освен това имаме проблем, защото както стана ясно, Европа няма да даде пари или те няма да бъдат в размера, който се очакваше. Тоест ще трябва да се нагаждаме към нови приоритети, а ние не сме готови за това. Така че проблемите в тази област са огромни и всичко, за което ГЕРБ се хвали, отива към един огромен провал.</p>
<p><strong>- Как така, та нали най-успешният министър на това правителство – вече бившият регионален министър Росен Плевнелиев – беше избран за президент именно заради тези успехи.</strong></p>
<p>- Какви успехи?</p>
<p><strong>- Реализацията на инфраструктурните проекти.</strong></p>
<p>- Кои инфраструктурни проекти са реализирани? Аз ви казвам, че пропагандата е тотална и в края на краищата се доказа, че правилното използване на медиите води до чиста печалба, независимо от това какво правиш. Не е важно какво правиш, а какво казваш на хората. Като вземем и тоталните подмяна на вота на хората и тоталния контрол, става ясно защо МВР е толкова важно.</p>
<p><strong>- И защо ГЕРБ спечелиха изборите, така ли?</strong></p>
<p>- Кога е имало толкова силно контролиран вот? Всъщност това обяснява защо на ГЕРБ им изнася хората да бъдат бедни и социално слаби – защото колкото по-беден си, толкова си по-манипулируем, толкова повече изпадаш в безизходица и едни пет или десет лева се оказват достатъчни. В такава обстановка е много лесно работодателят да ти каже какво трябва да направиш. Проблемът е, че в такава среда няма икономическо развитие, защото икономическото и социалното развитие са свързани.</p>
<p><strong>- Финансовият министър Симеон Дянков обаче заяви наскоро в западната преса, че българската икономика отбелязва растеж и приходите от данъци се повишават, че вече сме излезли от най-тежкия период на кризата.</strong></p>
<p>- По-скоро ще влезем в нова криза, отколкото да излезем. Ние имахме възможност да излезем от кризата, но я пропуснахме благодарение на това правителство. Всички показатели сочат, че обедняваме прогресивно. Безработицата е на рекордно високи нива. Всъщност това са основните признаци дали излизаш от кризата или не, а не някакви номинални показатели. Ниското усвояване по еврофондовете също е следствие от това, че те играят с усвояването и не плащат завършените проекти, за да покажат по-нисък дефицит, манипулирайки определен тип цифри.</p>
<p><strong>- Твърдите, че няма плащания към бизнеса с цел да се манипулират показателите за дефицита?</strong></p>
<p>- Не, не го твърдя аз, самият бизнес го казва. Никой не обяснява защо едни документи могат да бъдат задържани необработени повече от 6–8 месеца, а има много такива случаи. Според правилата плащането, след като са подадени документите, трябва да става максимум до 3 месеца.</p>
<p><strong>- Според премиера Борисов България е остров на икономическата стабилност. Има ли истина в това твърдение?</strong></p>
<p>- И да, и не. Аз казвам, че този бюджет е жертва на две внушения – че сме най-добри в Европа и че усвояваме най-много еврофондове. Нито едно от тези неща не е вярно. От гледна точка на стабилността сме по средата – нито сме най-добре, нито сме най-зле. Да оставим настрана факта, че всички показатели, с които се хвали Борисов, са такива, защото три правителства преди него работиха те да се случат. Ако навремето Милен Велчев не беше направил сделката с дълга, ако правителство на Станишев не беше продължило да прави дясна политика на излишъци в бюджета и оттам на намаляване на дълга, сега щяхме да имаме един висок дълг. Както виждате, това правителство е първото от времето на Жан Виденов, което увеличава дълговете на държавата.</p>
<p><strong>- Споменахте Милен Велчев и много критикуваната сделка за външния дълг на кабинета „Сакскобургготски”. Днес управляващите посочват предстоящите плащания по дълга като една от основните тежести за бюджета за следващата година.</strong></p>
<p>- А кой ще му плаща на Борисов растящите дългове в момента, нали следващите правителства? Ако тази сделка не беше направена, сумата която трябваше да се плати, щеше да е около три милиарда и тя трябваше да се плати през 2009–2011 г. Вместо да благодарят за това, което е направено, те имат наглостта да говорят, че някой е причинил щети. Това са поредните спекулации и типичният стил на управление на това правителство. То очерня другите, владее успешно медиите и внушава през тях.</p>
<p>Едно изследване сочи, че за последния месец премиерът е споменаван в пресата около 4 300 пъти, след него е Цветан Цветанов, който е споменаван около 2200 пъти, на трето място е Сергей Станишев, който е цитиран около 1000–1200 пъти, а г-жа Кунева – под 800 пъти. Извинявайте, но ако името ти се набива всеки ден в пресата и общо взето, там няма нищо друго, нормално е промиването на мозъците да работи. След като ти се набива нещо като мантра в продължение на месеци и години, рано или късно започваш да си мислиш, че живееш в друг свят. В момента в България информацията е кът, тя тече само в една посока. Да не припомняме прочутата смяна на първата страница на в. „Труд”, където всъщност ставаше дума за нещо съвсем безобидно срещу правителството, но бяха изтеглени около 20 хиляди бройки от вестника и бяха върнати само и само да няма нищо негативно. Това е ден след ден, в продължение на години. Влиянието на Борисов върху медиите не е от вчера. Факт е, че той говори на един много по-разбираем език на хората и в това е огромното му предимство. Независимо от спекулациите и машинациите резултатите от изборите показват, че хората харесват този начин на работа. И все пак ми е много чудно – аз пътувам непрекъснато в страната и се срещам с доста хора, никъде не чух положителни неща за това управление.</p>
<p><strong>- Но резултатите от изборите са недвусмислени, освен това експертите твърдят, че каквито и да са манипулациите, вотът не е подменен.</strong></p>
<p>- Това, което гледам и на което се натъквам, говори за спекулации между 15 и 20 %. Имам предвид около 10 % контролиран корпоритивен вот.</p>
<p><strong>- Контролиран от кого?</strong></p>
<p>- От ГЕРБ, няма кой друг. В момента никой друг нито има възможностите, нито средствата, нито властта да направи това. Освен това вотът на циганите. Четох в пресата, че кандидатът на ГЕРБ във Варна спечелил над 90% от ромските гласове. Ако погледнете, ще видите, че и в Пловдив, и на други места е така. Освен това имам предвид и тези 8%–10% невалидни бюлетини, защото ако се преброят невалидните бюлетини ръчно, ще се види, че почти няма невалидни бюлетини за ГЕРБ, те са само за опозицията. Така че колко процента се събират – над 15 %.</p>
<p><strong>- Тоест излиза, че вотът е подменен?</strong></p>
<p>- Излиза, че и президентът е спечелил небезусловно, защото той спечели без никаква разлика. А какво правиха социологическите агенции? Те посочваха жалоните, които трябва да се стигнат. От една страна беше подсигурена система за това хората да бъдат контролирани и доведени до урните. От друга страна през цялото време се твръдеше, че ГЕРБ са еднозначните победители, а както знаете хората следват победителите. Накрая резултатите показаха, че разликите не са толкова големи.</p>
<p><strong>- Обяснението на социолозите за разминаването между прогнозните резултати от екзит пола и окончателните резултати е нежеланието на хората – поради една или друга причина, вероятно от страх – да признаят за кого са гласували.</strong></p>
<p>- Да, страхът беше много голям. Всъщност този процес се управляваше комплексно. Ние имахме няколко случая, например Аврен.</p>
<p><strong>- Вие оспорвате изборния резлутат там.</strong></p>
<p>- Не само, че оспорваме. Това е абсолютно безобразие. Не може и съдът, и прокуратурата да се правят на ни лук яли, ни лук мирисали. <em>(ЦИК не допусна до участие в местните избори кандидата за кмет на Аврен Красимир Тодоров, издигнат от коалиция „За нашето бъдеще“, включваща НДСВ, „Българска социалдемокрация“ и „Обединени земеделци“. Мотивите на Централната избирателна комисия бяха нередовни документи на упълномощените да представят партиите в коалицията. До решението се стигна след жалба на Емануил Манолов – общински ръководител на ГЕРБ в крайморската община, който впоследствие спечели изборите в Аврен. – б. ред.).</em> Някой отива подава молба, минава на две инстанции през съда с едно абсурдно решение, което казва, че специално за този случай Изборният кодекс може да не важи, съответно ЦИК взима решение в нарушение на закона и след това съдът отказва да разгледа случая. Тоест ти се сблъскваш с една стена. Тези, които трябва да те защитават и тези които трябва да бъдат гарант за справедливостта, те отказват да участват в процеса.</p>
<p>В Бутан пък бяхме свидетели на това как по време на транспортиране на протоколите изведнъж се оказа, че протоколът, който е раздаден на хората, е съвсем различен. И никой не реагира. Ако си спомянате, Изборният кодекс беше специално променен и вече не се носи наказателна отговорност при фалшифициране на протокол. Налага се само глоба, която може да бъде минимална. Това беше направено ненапразно. Явно е, че ГЕРБ работят доста целенасочено в тази посока. Хубаво щеше да бъде, ако работеха по този начин и в областта на бюджета и в правенето на реформи.</p>
<p><strong>- Във връзка с присъединяването на България към пакта „Евро плюс” преди няколко месеца казахте, че е необходима по-добра икономическа координация в ЕС и по-широки правомощия на ЕК. Как ще се отрази случващото се в Гърция на бъдещето на еврозоната?</strong></p>
<p>- Това, което се случва в Гърция, е извън всякаква логика и разум. Светът иска да помогне на гърците, а те реагират точно обратно на разума – може би си имат някаква своя вътрешна гръцка логика, която винаги им е помагала. В момента обаче ситуацията е такава, че те са губещите. Последните две години там не бе направено нищо реално освен едни празни приказки и обещания. Въпреки това, за разлика от България, Гърция е конкурентоспособна държава със своите способности за генериране на приходи. Ние сме доста далеч от Гърция като капацитет и ефективност, като структура на производството. Ние сме остров на икономическа стабилност, но на нивото на мизерията. България избра модела на стабилизация и на развитие, балансирайки през мизерията – тоест замразени доходи и висока безработица. Ако успееш по някакъв начин да поддържаш това достатъчно дълго, ти поддържаш и стабилност и си остров на подобна стабилност.</p>
<p>По отношение на Гърция в момента Европа като че ли не знае как да реагира, не знае какво да прави. Гледах срещата в Кан на Г-20 и ми направи впечталение излъчването на френския президент Саркози – той изглеждаше направо смачкан. Европа е в унизителното положение да се моли да бъде спасена, а Гърция е само катализатор на проблемите. Просто има натрупване на сериозни грешки в миналото, има няколко години нищо неправене. Обикновено причините за това са социални – да не нарушиш нечие спокойствие и статукво. Всичко това доведе до днешната ситуация. Пък ако щете, че прехвърлиха тежестта от банките върху публичните бюджети. Сега това се отчита като една от най-големите грешки. То и тогава беше ясно, че размерът на тези негативи, които бяха поети от бюджета, е изключително голям. В момента не знаят как да се справят с тази грешка. Едновременно с това се притесняват да не изгубят политическото си влияние, макар че политическото влияние на ЕС отдавна не такова, каквото трябваше да бъде и то именно поради това, че Европа е разединена и разпокъсана, тя няма общи политики. Няма дори обща външна политика, няма обща отбранителна политика, а това са основните показатели за правене на някаква обща държавност.</p>
<p><strong>- Очевидно тази криза идва, за да покаже този недостиг. Все повече се говори за превръщането на „крехкия съюз в здрава федерация”.</strong></p>
<p>- Това, което се случва, показва, че на Европа е абсолютно необходимо общо политическо и общо икономическо управление. Ако ЕС се разпадне, реално всяка държава сама по себе си ще бъде безкрайно по-слаба. В края на краищата дори Гърция в момента все още се държи над повърхността благодарение единствено на еврото. И това се отнася не само за Гърция. Именно еврото и това, че сме в ЕС прави нещата по-стабилни. Европа ще трябва да плати цената на неправенето на реформи, на взимането на грешни икономически и политически решения.</p>
<p><strong>- Анализаторите очертават няколко сценария за развитието на кризата в Гърция. Кой е най-лошият вариант според вас и дали ще бъде избегнат?</strong></p>
<p>- Трудно ми е да кажа. Можеше ли някой да предвиди преди няколко дни, че на гръцкия премиер ще му хрумне такава „блестяща” идея за референдум. Това промени тотално нещата в Гърция и в ЕС. И макар че гърците дадоха заден ход, вече бяха направени едни малки крачки, които тласнаха големия камък по надолнището. Гърците просто не прецениха добре ситуацията и оттук нататък нещата ще се влошават и няма да бъдат овладени толкова лесно. Ако преди беше намерен някакъв баланс, сега цената, която ще трябва да се плати, е два пъти по-висока. И колкото повече продължават да се бавят, толкова по-лошо ще става. Дори не искам да мисля, че ще трябва да излизат от ЕС, защото еднозначно беше казано, че излизането от Еврозоната води до излизане от ЕС.</p>
<p><strong>- Още ли твърдите, че влизането на България в Еврозоната трябва да остане приоритет, независимо от сегашната неустойчивост?</strong></p>
<p>- А защо да не направим стъпките към еврозоната? Така или иначе преди да влезем в еврозоната – дори сега да ни поканят в чакалнята – ще минат поне три години. След като ситуацията в Европа е проблемна, а ние сме извор на стабилност, трябва да използваме този политически аргумент, защото решението за влизане в чакалнята на еврозоната е изцяло политическо. Влизането в чакалнята само ще ни помагне и същевременно няма да тежи по никакъв начин върху България. Предимствата от влизането в еврозоната са безспорни. Всъщност България е стабилна, защото има валутен борд и защото сме вързани към еврото. България не бива да закъснява, тя трябва да се възползва от политическия момент, за да влезе в чакалнята на еврозоната. Така или иначе едва следващото правителство ще вкарва страната ни в еврозоната, нека следващото правителство на по-свежа глава да вземе окончателното решение, а и при всички положения след три години ситуацията няма да такава, каквато е в момента. Ако конюнктурата продължава да бъде лоша и по-лоша и проблемите не бъдат овладени, може да се стигне до разпад на еврозоната, но не искам да си мисля за оня стар виц, че ето видите ли влязохме в Европа и тя започна да се разпада.</p>
<p><strong>- Как ще засегне България и българската икономика, това което става в Гърция и в Еврозоната?</strong></p>
<p>- Ще ни засегне по няколко начина. Първо, нашата икономика е отворена и изцяло зависи от това, което се случва навън. Нашата търговия минава през развитието на икономиките на другите държави. При положение, че това, което се случва в ЕС, засяга Азия и Америка, няма как да не засегне и нас. Нещата не се развиват много положително, което означава, че като цяло ще има забавяне на световния икономически растеж.</p>
<p>Основният проблем на България през последните няколко години е липсата на инвестиции. В момента инвестициите бягат от България, а кризата означава допълнително задълбочаване или невъзможност за привличане на повече и по-високи чужди инвестиции в страната. Собствените ни резерви не са високи, икономиката не генерира растеж, така че няма как да бъдат увеличени доходите, за да се създадат предпоставки за нов растеж, няма как да бъдат намалени данъците, за да останат повече пари в хората и сътоветно да се генерират спестявания, които да се превърнат в инвестиции. Това ме кара да бъда скептичен относно скоростта на икономическо възстановяване и развитие на България.</p>
<p>Ако нещата продължават така, бих казал, че ще бъда радостен, ако следващата година сме на нулата, тоест ако имаме нулев икономически растеж. Безработицата у нас е една от най-високите в Европа. Пропуснахме момента, когато повечето европейски държави намаляваха инфлацията. В България инфлацията продължаваше да расте, включително тази година. Независимо, че тук ни засипваха с някакви измислени доклади, съпоставимата статистика в Брюксел показваше съвсем други неща. Тоест очаквам липса на растеж и запазване на инфлацията на много високи нива – около 10–11 %.</p>
<p><strong>- След две години обаче предстоят избори и вероятно управляващите ще направят всичко възможно, за да ги спечелят. Вече чух предположението, че година преди изборите това правителство ще увеличи рязко заплатите в държавния сектор и пенсиите.</strong></p>
<p>- Дано да могат да го направят. Тази година управляващите дадоха много обещания, включително за да получат този корпоративен вот. Някои от възможностите на правителството да контролира нещата обаче бяха изчерпани на тези избори, така че на следващите избори те ще трябва да бъдат доста иновативни. Те и в момента обясниха как ще вдигнат пенсиите, макар че изобщо не планират такова нещо. Представете си ако някое от предишните правителства си беше позволило такова нещо, ами нали хората щяха да го вдигнат на балон. В момента всеки си мълчи и ръсенето на глупости от страна на правителството не смущава никого. Така че предполагам, че ако направят дори минимално покачване на пенсиите през 2013 г. в опит да си задържат властта, това сигурно ще бъде показано по подходящия начин и не се съмнявам, че ще има положителен резултат за тях. Друг е въпросът дали независимо от контрола и манипулациите критичната маса на недоволните хора няма да бъде толкова висока, че въпреки всички спекулации нещата да се обърнат срещу тях.</p>
<p><em>* Любомир Дацов е заместник-министър на финансите в правителствата на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев. Има висше икономическо образование от УНСС и допълнителни квалификации в областта на икономическата и макроикономическата политика и бюджетирането.</em></p>
