Лъчезар Богданов: Правителството връща комунистическата пенсионна система*

<p><strong>Как ще коментирате решението на правителството за прехвърляне на средствата по личните партиди на работниците от първа и втора категория труд от професионалните фондове в общ фонд към НОИ? Пресилени ли са упреците, че става дума за &bdquo;практическа национализация&rdquo;?</strong></p> <p>Това е пълен отказ от задълбочаване в причините за проблемите в пенсионната система. А вероятно и политическа слабост, тъй като това е първото правителство, което открито признава, че решенията му са базирани на натиск от страна на синдикатите, а не на отстояване на някаква визия за развитие на страната или поне на конкретен социално-икономически анализ. Елементарната логика показва, че натрупаният капитал в частен фонд не се увеличава по магически начин, когато държавата го национализира. И да, наистина става дума за национализация. Навсякъде по цивилизования свят, в цялата досегашна история на този свят сметките на осигурените в пенсионен фонд са частна собственост &ndash; точно както имотите или банковите депозити.</p> <p><strong>Съществуват ли сериозни основания за тази &bdquo;радикална реформа&rdquo;, както се изрази премиерът? Каква е според вас причината, поради която професионалните пенсионни фондове все още нямат готовност да започнат да изплащат срочните пенсии?</strong></p> <p>Действителните причини според мен са две. От една страна, няколко правителства в продължение на години отказват да повишат възрастта за пенсиониране на работещите от първа и втора категория труд, така както е заложено в съществуващия модел. Трябва да е ясно, че размерът на пенсията зависи от натрупания капитал по сметката на лицето и времето, през което трябва да се плаща пенсията. Когато имаме твърде ранно пенсиониране, очевидно времето за правене на вноски е кратко, а времето за получаване на пенсия &ndash; продължително. От друга страна, приходната администрация (първоначално Националният осигурителен институт, после Националната агенция за приходите) очевидно са си затваряли очите, когато някои работодатели във въпросните браншове не са внасяли осигуровки. Спомнете си колко от &bdquo;свещените крави&rdquo; на тежката индустрия (да споменаваме ли &bdquo;Кремиковци&rdquo; отново?) бяха изкуствено поддържани чрез де факто опростяване на техните задължения по данъци и осигуровки. Така че ако капиталът във фонда е недостатъчен за голяма пенсия, това не е заради действията на управляващите фонда. Впрочем всички частни пенсионни фондове имат доста подробна отчетност за финансите си.</p> <p>Истината обаче е, че тези проблеми важат за всяка пенсионна система. Просто капиталонатрупващата система (когато се правят вноски за всяко лице в пенсионен фонд, който инвестира средствата и след това определя индивидуална пенсия според натрупания ресурс на лицето) показва много бързо реалността &ndash; а именно, че малки вноски за кратко време водят до малка пенсия, особено ако трябва да се изплаща дълго. Същото се случва и с разходопокривната система &ndash; и затова именно не само НОИ, но и държавните пенсионни фондове в целия развит свят страдат от разрастващи се дефицити. При разходопокривната система обаче проблемът може да се отлага &bdquo;за следващия мандат&rdquo;, а загубата да се разпредели върху всички &ndash; така сметката плащат и тези, които иначе работят дълго и правят големи вноски, но накрая получават по-ниска от заслужената пенсия.</p> <p>Синдикатите обаче са тръгнали на кръстоносен поход в защита на ранното пенсиониране и многобройните привилегии. Понеже това няма как да не доведе до дефицит и ниски пенсии, те трябва да намерят виновник &ndash; и кой е по-подходящ от частните фондове? В тази именно ситуация правителството се оказа слабо и отстъпи пред очевидно безсмислено предложение, което не решава нищо, а вреди много. <br /><br /><strong>Как ще се отрази тази стъпка назад върху развитието на пенсионния модел на България?</strong><br /><br />Представете си интерпретацията на случващото се от страна на един човек, който е на възраст между 20 и 50 години. Държавата го задължава да внася част от дохода си в частен пенсионен фонд, а освен това доброволните фондове вероятно също са го мотивирали да прави и допълнителни вноски, ако той има възможност да заделя средства. Всичко това е възможно и устойчиво единствено ако този човек има достатъчна сигурност, че когато спре да работи, той ще може да разчита на натрупания си капитал в тези фондове. Ако правителството днес може да отнеме сметките на една група работници, каква гаранция може да има човек, че следващото или всички следващи правителства през идните 30 или 50 години няма да посегнат на неговата лична сметка? Как можем да развиваме модел, в който има капиталонатрупващ стълб, ако няма правна сигурност, че той е неприкосновен? В този смисъл решението на правителството е директна заявка за възстановяване на изцяло разходопокривната пенсионна система &ndash; всички плащат в НОИ, пък после получават пенсия, която тристранката успее да договори. Никаква връзка между вноски, стаж и размер на пенсията.<br /><br /><strong>Какви са според вас вероятните ефекти, които ще предизвика това прехвърляне на активи за близо 500 млн. лв.? Ще доведе ли тази стъпка до сътресение на фондовите пазари?</strong><br /><br />Тя вече доведе. Всички адекватни инвеститори вече реагираха и започнаха продажби. Но по-важно е друго &ndash; такъв акт е де факто &bdquo;изяждане на капитала&rdquo;. Именно в такива действия левите популисти обвиняват предприемачите &ndash; че видите ли, вместо дългосрочно да се грижат за предприятията си, те бързо-бързо изтегляли ресурс, за да задоволят текущото си потребление. На капиталовия пазар купуваш акции, с което даваш &bdquo;капитал&rdquo; на предприятието за инвестиции &ndash; машини, оборудване и т.н., които за години напред трябва да генерират доход. Ако си поискаш парите в пълен размер след 6 месеца, единственият шанс да ги получиш, е имуществото да се разпродава и дейността да се закрива. Това причинява правителството с подобен акт &ndash; едни по подразбиране &bdquo;дълги пари&rdquo;, които би следвало да се инвестират в трайни бизнес проекти, трябва спешно да се превърнат в &bdquo;къси пари&rdquo;, т.е. да бъдат &bdquo;изядени&rdquo; в рамките на няколко месеца. <br /><br /><strong>Засега обсъжданите варианти за трансформацията са два &ndash; НОИ да смени частните фондове като управляващ активите или тези активи да се осребрят и да се прехвърлят в НОИ. Кой от тях според вас би бил по-удачен?</strong><br /><br />Не мога да защитя едно вредно действие само защото е малко по-малко вредно от друго, още по-лошо действие.</p> <p><strong>Каква е според вас истинската причина за тази &bdquo;радикална реформа&rdquo;, основателни ли са коментарите, че целта на държавата е да прибере от осигуряващите се в професионалните фондове близо 500 млн. лв., с които да се опита да покрие дефицита на НОИ, който пък възлиза на около 2 млрд. лева?</strong></p> <p>Истинската причина е в отлагането на решенията за повишаване на пенсионната възраст и отмяната или ограничаването на редица привилегии за ранно пенсиониране. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Какъв сигнал би било това решение на правителството за бизнеса и инвеститорите?</strong></p> <p>В едно изречение: &bdquo;Елате, инвестирайте, натрупвайте капитал, и когато ни е потребно, можем да решим да го одържавим заради моментни политически проблеми&rdquo;.</p> <p>*Заглавието е на редакцията</p> <p><em>**Лъчезар Богданов е икономически анализатор и експерт в областта на фискалната и данъчната политика, европейската интеграция, пазара на недвижими имоти и приватизацията. Той е управляващ партньор в Industry Watch Group, компания, която се занимава с икономически изследвания. Автор и съавтор е на няколко публикации, засягащи проблемите на прехода и приватизацията в България. </em></p> <p><em><strong>С Лъчезар Богданов разговаря Димитрина Чернева</strong><br /></em></p>