- Автор: Елена Дюлгерова
- 10 Sep 2020
- 554
- 6
„При Борисов бюджетът беше сведен до „торба“ с пари, в която той бъркаше и раздаваше. Прилагаше се така нареченият „счетоводен подход“, а не подход, при който бюджетът се разглежда като инструмент за подпомагане на икономическия растеж. Сегашният министър на финансите определено се опитва да върне добрите практики на управление на икономическия цикъл през бюджета.“ Това коментира в специално интервю за ГЛАСОВЕ финансистът Любомир Дацов и уточнява: „Не слагам пълен знак за равенство между сегашното правителство и управляващите партии. А от тях идват не много ясни сигнали. По-скоро се наблюдава ясен натиск за увеличение на социалните разходи, всякакви екзотични идеи за така наречената „реиндустриализация“ на икономиката и все по-затъваща енергетика“.
<p><em><strong>Любомир Дацов е роден на 2 май 1965 година. Завършил „Планиране и прогнозиране на икономическите системи” в УНСС. Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. – като експерт, началник-отдел и съветник по фискалните въпроси на министъра на финансите. Зам.-министър на финансите в кабинетите „Сакскобургготски” и „Станишев”.</strong></em></p>
<p> </p>
<p><strong>- Преди няколко дни Бойко Борисов заяви: „Ако това правителство остане, този бюджет ще го актуализират с нов заем и дълг и 2015 година държавата ще катастрофира и тогава те ще бъдат съучастници в тази катастрофа“. Коментарът ви?</strong></p>
<p>- Всъщност проблемът е, че тези думи са изречени от него. Като се има предвид, че 4 години беше на принципа „не ме гледайте какво върша, а какво ви говоря”. Но Борисов е прав в това, че неговото правителство можеше да си позволи грешки поради доста големите буфери в икономиката и бюджета, a сега всичко е „изпилено“ и всяка грешка се наказва доста по „солено“. 2014 г. ще бъде поредната 7-а година с дефицити в бюджета. Поне още две години според правителствената стратегия ще продължим да имаме дефицит по публичните сметки, т.е. дългът ще продължи да расте. И макар психологическото ниво на дълга от 30% от БВП да изглежда още далеч, то може да бъде постигнато бързо, ако не започнат структурните реформи в разходната част на бюджета. Според мен нито Борисов, нито след това хората от БСП, които се опитваха да го опровергават, са имали чак толкова „дълбоки“ мисли за нуждата от реформи и по-ефективно харчене. Но само за да завършим с „апокалипсиса“, общо приходите за 2013 г./2012 г. са нараснали с 5,5%, а само данъчните приходи с 3,9%, всичко това при номинален ръст на БВП около 2%. Друг е въпросът, че МВР и агенция „Митници“ дължат отговори какво се случва с контрабандата и приходите от акцизи.</p>
<p><strong>- „Думата предприемач стана мръсна през годините, в които управляваше ГЕРБ, а как да върви икономиката, ако няма предприемачи. Четири години хората се страхуваха, което ликвидира морала им.“ Това са ваши думи от ноември миналата година. Промени ли се нещо след управлението на ГЕРБ в тази посока?</strong></p>
<p>- Спомням си, че преди да започнем реалния процес на присъединяване към ЕС, трябваше да докажем, че покриваме така наречените политически критерии – демократичност, върховенство на закона, човешки права и т.н. Дали с ръка на сърцето можем да кажем, че отговаряхме на тези изисквания по времето на правителството на Борисов? Мисля си, че сегашното правителство чисто инстинктивно взе правилното решение и това, че бизнесът дава ясни сигнали, че се чувства нетормозен от администрацията, ще позволи въпреки леко хаотичните идеи на управляващите партии икономиката да се върне към растеж.</p>
<p><strong>- В момента много актуална и широко разисквана е темата за 28-те мерки, които БСК предлага – за намаляване на административната тежест и увеличаване на заетостта. Синдикатите не приемат повечето от тях. За правителството още не знаем. Но знаем, че те са качени на сайта на БСК отпреди почти година време. Защо сега се повдигат тези въпроси? Кои от тях бихте определили като най-важни и възможни за реализиране? </strong></p>
<p>- Аз определено изразих подкрепата си за предложенията на БСК. Пазарът на труда „плаче“ за модернизация, макар че мерките на БСК слагат основен акцент върху гъвкавостта му, влизането и излизането от него. Ясно е, че има нужда от подобряване не само в този аспект. Тук по-важна е политиката, а конкретните мерки естествено са въпрос на договаряне. Но независимо дали им харесва на синдикатите, те сами разбират, че България няма други естествени предимства освен човешкия фактор. И ако искаме стабилен растеж на икономиката и заетостта, това минава през мерки за по-висока конкурентност и качество на труда. Като погледнете през тази призма, виждате, че мерките на БСК в цялост са правилни.</p>
<p><strong>- Продължава ли българският бизнес да губи два пъти повече време, за да бъде обслужен от данъчните, отколкото в европейските страни? Това е още една ваша констатация от края на миналата година – нещо променило ли се е?</strong></p>
<p>- Не, това не беше моя констатация, а официален анализ на ЕК за данъчните системи в общността. Анализът е годишен. Едва ли нещо съществено от процедурна гледна точка е променено, но има съществена разлика в разбирането и отношението към бизнеса. Административната реформа не е въпрос само на политическа воля и разбиране, но и на капацитет на самата администрация. Засега имаме правилното говорене от правителството за намаляване на административната тежест върху бизнеса, но практически като че ли няма значителни радикални промени.</p>
<p><strong>- Прилики и разлики с бюджетната политика на ГЕРБ?</strong></p>
<p>- Бюджетна политика е много широко понятие, но е прието под нея да се разбира политиката спрямо дефицита (в най-широк смисъл). От тази гледна точка разликата между сегашното и правителството на Борисов е огромна. При Борисов бюджетът беше сведен до „торба“ с пари, в която той бъркаше и раздаваше. Естествено, това е алегория, макар и малко крайна, но отговаряща на истината. Прилагаше се така нареченият „счетоводен подход“, а не подход, при който бюджетът се разглежда като инструмент за подпомагане на икономическия растеж. Сегашният министър на финансите определено се опитва да върне добрите практики на управление на икономическия цикъл през бюджета.</p>
<p><strong>- Според правителството през бюджета се провеждат още две реформи – административна, изразяваща се в орязване на разходи, и реформа във финансирането на капиталовите разходи – чрез централизиране на част от средствата в Министерския съвет. Вървят ли успоредно заявките и съдържанието?</strong></p>
<p>- Трудно ми е да си спомня и една започната не на думи реформа от ГЕРБ. Надявам се сегашното правителство да е малко по-умно и да разбира, че се състезава с времето просто защото няма „време за маневри“. Ако то не започне структурни реформи, натискът на разходите върху бюджета трудно ще бъде овладян. За мен нещата са допълнително усложнени, защото не слагам пълен знак за равенство между правителството и управляващите партии. А от тях идват не много ясни сигнали. По-скоро се наблюдава ясен натиск за увеличение на социалните разходи, всякакви екзотични идеи за така наречената „реиндустриализация“ на икономиката и все по-затъваща енергетика.</p>
<p>Мисля, че е малко силно да се нарече „реформа на финансирането на капиталовите разходи“ отделянето на 500 млн. лв. в целеви фонд. Само по себе си това е правилно решение, защото нивото на националните инвестиции беше сведено до минимално възможното. Не е и иновация от гледна точка на политика, такава практика имаше в годините преди 2009 г. Дълго време се работеше с експерти от Световната банка върху нова система на управление на инвестициите на национално ниво. Правителството на ГЕРБ разруши системата, сега това, което действа, е по-скоро аматьорско, отколкото професионално. Няма административна структура, която да се занимава с политиката, координацията и управлението на инвестициите на национално ниво. Да оставим настрана, че еврофондовете трябва да са част от тази интегрирана система.</p>
<p><strong>- Еврофондовете и ролята им в сегашното управление. Направете, ако обичате, и паралел с начина, по който те се осъществяваха по време на кабинета „Борисов“?</strong></p>
<p>- Като че ли времето стана такова, всеки говори за усвояване, разбирайки нещата чисто количествено. Ситуацията е такава, че никой май не се интересува от икономическия ефект на инвестициите, от качеството им. А поне такава беше голямата идея, когато подготвяхме нещата 2005–07 г. Но за това не е виновно само правителството, това са част от реалностите на живота. Като изключим някои малки групи в министерствата, понятието стратегическо планиране звучи доста екзотично на всички останали.</p>
<p>И това сякаш е най-голямото предизвикателство за новия програмен период 2014–20 г. ЕС смени приоритетите, а те изискват доста по-голям интелектуален потенциал за прилагане. Надявам се поне да са научени някакви уроци и да вървим напред. Аз лично нямам чувство на задоволство от резултатите през изминалите години. Бих препоръчал поне две мерки. Управлението на еврофондовете да се върне в МФ, да стане част от интегрирана система за управление на инвестициите и да бъде включена в държавния бюджет.</p>
<p><strong>- Кабинетът „Орешарски“ се самоопределя като програмен, експертен. Така ли е наистина – наблюдавайки действията му с днешна дата?</strong></p>
<p>- Няма такова „животно“ като експертно правителство, но едва ли е чисто българска измислица. Едно правителство, с изключение на временното, винаги е партийно, избрано с партиен мандат. Като цяло почти всички правителства в България могат да бъдат определени като „експертни“, защото ние нямаме традициите да назначаваме чисти партийни функционери в кабинета. Това определя може би основната слабост на това правителство, то бе избрано с мандата на БСП и ДПС, но без никакво коалиционно споразумение, поне по стандартите на западните държави. Но то и управленска програма на правителството няма, така че това определя и доста честите аматьорски изпълнения в парламента, като видимо има разминаване в говоренето от правителството и това, което едната или другата управляваща партия прокарва като законодателство. Естествената логика е, че все повече правителството ще трябва да преглъща чисто партийните решения, макар и то да има различна визия по тези въпроси.</p>
<p><strong>- Как гледате на идеята за предсрочни избори – 2 в 1 през май или по някаква друга схема?</strong></p>
<p>- Времето е такова, че който и да дойде следващите няколко години на власт, няма да е моят избраник. В политиката има определени закономерности, ако погледнете лицата и излъчването на тези, които управляваха от 2000 г. до 2007 г., ще забележите съществената разлика с тази на сегашния политически елит. Всяко нещо с времето си, явно трябва да има нужда нещата да бъдат променени, за да дойдат нови лица в управлението.</p>
<p>А иначе мисля, че още преди няколко месеца правителството овладя ситуацията. Така че, ако има предсрочни избори, те ще се случат само ако са в изгода на БСП и ДПС.</p>
<p><strong>- Коментирайте, моля ви, предложението на президента за провеждане на референдум заедно с евроизборите и темите, заложени в този референдум.</strong></p>
<p>- Не мисля, че съм специалист в тази област, но дяволът е в детайлите, а в един референдум няма как да бъде описан цял процес. Мисля си, че политическата игра стана доста по-сложна, отколкото беше преди, но и доста самоцелна.</p>
